Р Е
Ш Е Н
И Е № 253
гр.
Пловдив, 17.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, XVІІІ н. с. в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ТЕРЗОВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД
№6400/2019г. по описа на ПРС, XVІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №6418 от
19.09.2019г. на Началника на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което на
С.Р.Е., ЕГН:**********, на осн. чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.”а”
от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер
на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, вр. чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят Е.
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/, като неправилно
и незаконосъобразно. Редовно призован, не
се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от процесуален представител – юрк. Т.С., която в писмено становище
до съда и в съдебно заседание излага доводи за потвърждаване на процесното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок
за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.08.2019г.
на път Н-86, км 13 на 500 м след пътен възел II- 86/III-8604 в посока
гр. Пловдив — гр. Асеновград, служители към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, сред които и
свид. Г.П.Г., извършвали рутинна проверка на преминаващите товарни автомобили.
В 13.30ч., контролните органи спрели, за да проверят жалбоподателя С.Р.Е.,
който управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси
марка МАН, модел ТГС 41.440 ББ с peг. №***. ППС превозвало скална фракция.
На място било направено измерване посредством техническо
средство - ел. везна модел PW-10 № К0200007 и ролетка 1306/18 /5 м/, при което
било констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), а именно било установено
разстояние между осите 1.41 м. на двойната задвижваща ос на МПС, като сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос била 29.550т. при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от
Наредбата.
Съгласно чл.3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на
нормите по чл.7, ППС е тежко. Установено било, че измерените параметри на гореспоменатото
ППС показват, че същото е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки
ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция
за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката,
** не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата.
**ът е следвало да провери и да се убеди, че
параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите
норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата,
издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил
виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП.
Към момента на проверката лицето С.Р.Е. е
осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата) без разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на
пътищата.
За установеното против жалбоподателя Е. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с №0007131 от 27.08.2019г. за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закон за пътищата, вр. чл. 37,
ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се
запознал със съдържанието му и го подписал с изричното отбелзяване, че няма
възражения. Получил и препис от него.
Въз основа
на съставения акт, било издадено обжалваното НП, с което на С.Р.Е., на осн.
чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1000 лева
за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. В постановлението било отразено, че нарушението е извършено за първи път.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - протокол от измерване
№0000080/2019/27.08.2019г., разписка за връчен АУАН, копия: лична карта,
свидетелство за регистрация на МПС - част II, пътен лист, трудов договор,
кантарна бележка №**********/26.08.2019 г., сертификат за проверка на ЕС на
везни с неавтоматично действие, сертификат за одобрен тип, протокол за
проведено обучение, както и от гласните доказателства – показанията на свид. Г.Г.. От показания му се установява, че същият е колега
на актосъставителя Х.Г. и е бил свидетел при съставянето на акта и установяване
на нарушението. Същият потвърждава направените в АУАН констатации, като в допълнение сочи реда, по който е протекла
проверката и начина на самото измерване, срещу което не е възразил жалбоподателят.
Сочи, че на място са били изискани разрешение или документ за платена такса за
претоварване, но такива не били предоставени. Впоследствие, едва след съставяне
на АУАН, жалбоподателят получил разрешение след заплащане, за да продължи да се
движи с процесното МПС. Съдът кредитира показанията на свид. Г. като
достоверни, логични, последователни и съотвестващи на писмените доказателства
по делото.
При така изложената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
При извършена проверка на обжалвания акт, съдът не
установи пороци, които да са основание
за неговата отмяна. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени
процесуалните правила и норми. Тези актове са издадени от оправомощени органи,
в кръга на тяхната материална и териториална компетентност. В тях ясно, точно и
конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и
основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по
своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална
страна и при издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които да
водят до тяхната отмяна.
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя
Е. нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за дейности извън специалното ползване
на пътищата без разрешение се забранява за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забранява в
обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
във вътрешността на страната съответните служби за
контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на **а, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че движението се извършва
без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.
Нарушението е установено по несъмнен и безспорен
начин. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство, видно от
приложените по делото сертификати за одобрен тип и извършена проверка и
съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредбата, като се е установило
претоварване, а и същото не е било оспорено. Резултатите са снети от компетентен орган, предвид наличния
протокол, относно извършено обучение за боравене с техническото средство. Законосъобразността и начина на
измерването се потвърждава от показанията на разпитания по делото свид. Г.Г.. В
тази връзка, не може да бъде споделено възражението, че показанията на везната
са некоректни и в несъотвествие с
изискванията на чл.38, ал.3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, доколкото последната посочва начин на
измерване, но при определяне на общата маса на превозните средства, а не сума
от натоварванията на ос на една двойна ос на МПС при конкретно разстояние между
осите. На следващо място, процесното ППС отговаря на легалната дефиниция
на “извънгабаритни ППС”, съгласно
Параграф 1, т.1 от ДР на Наредбата, където е посочено, че такива са
извънгабаритните ППС по чл.2 и/или
тежките ППС по чл.3. Съгласно чл.7,
ал.1, т.5, б. “в“ от Наредба №11 от 3.07.2001г. за този вид МПС, когато
рaзстоянието между тези две оси е от 1,3 включително до 1,8 м., то сумата от
нaтовaрвaнията на ос, нa една двойнa ос, следва да бъде сумата от 18 t (19 t).
Предвид измереното се достига до извод, че управляваното от жалбоподателя ППС е
било претоварено на двойката ос с разликата от 19 000 кг. до 29.550 кг.
Въпреки това
**ът управлявал процесното ППС, на 27.08.2019г. на път Н-86, км 13 на 500 м след пътен възел
II- 86/HI-8604 в посока гр.Пловдив - гр.Асеновград, ползвайки същия път без
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от
специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ). Ето
защо не се приема възражението на жалбоподателя, че е спазил разпоредбата по чл.14, ал.3 от
Наредбата, доколкото от показанията на
свид. Г.Г. се установява, че към момента на проверката, въпреки
изисканите от **а разрешение документ за платена такса за ползване на пътя,
същите не са били представени. Що се отнася до обстоятелство, посочено също от
свидетеля, че жалбоподателят е направил стъпки за издаването на такива след съставяне
на АУАН, то същото категорично не може да обуслови освобождаване на нарушителя
от така вмененото му нарушение, а би имало значение единствено при
индивидуализацията на наказанието
му.
Нарушението е извършено виновно от **а, тъй като е
бил абсолютно наясно, че процесното ППС е пренатоварено, разполагайки с
кантарна бележка какво и колко всъщност превозва.
Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, вр. чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и е наложено наказание по реда чл. 53, ал.1,т.2 от ЗП, вр. чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, според която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г",
т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени
следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В
случая е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. в
минималния предвиден от закона размер, който не подлежи на редуциране от страна
на съда. Това, че нарушението е първо и че таксата е заплатена своевременно
след съставяне на АУАН, са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства
от наказващия орган.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
субект на нарушението следва да бъде превозвачът, а не наказаният ** на ППС.
Субект на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП може да бъде както
превозвач, така и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на
пътя, в случая ** на ППС. В разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗП за субект на
нарушението е изискано да бъде всяко физическо лице, което управлява МПС в
нарушение на установената забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства, а предвид нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, **ът, като физическо
лице, е измежду административнонаказателно отговорните лица в това му качество.
Освен това в квалификацията на нарушение е направена връзка с нормата на чл.37,
ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, която изрично предвижда **ите като
административнонаказателноотговорни лица в тези случаи.
На следващо място, не се приема и доводът на жалбоподателя,
че е следвало да му бъде наложено наказание по чл.177, ал.3 ЗДвП, а не да се
ангажира отговорността му по чл. 53, ал.1 ЗП. Тук следва да се отбележи, че по
реда на чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП се наказва **, който управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. От
посоченото се формира безсъмненият извод, че двете правни норми регулират различни обществени
отношения. В ЗДвП, по-конкретно в чл.177,
ал.3 ЗДвП са регламентирани правила за безопасност на движението по пътищата,
докато в ЗП, в частност чл.53, ал.1 във
вр. чл.26, ал.2 ЗП са уредени правила за ползването и безопасността на пътната
инфраструктура. Деянието на жалбоподателя не представлява опасност за друг
участник в движението, а нарушава изискванията за ползване на пътищата, поради
което законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност
именно по реда на чл.53, ал.1 ЗП.
Съдът
намира за неоснователно и възражението
на жалбоподателя, за липса на виновно поведение на санкционирания **, цитирайки
нормата на чл.15, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г. Според същата разпоредба собствениците
на тежки ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да подадат в АПИ
или в съответното ОПУ заявление за издаване на необходимото разрешение по
образец, като същото следва да съпътства ППС. Т.е. изисква се предварителна
осведоменост на собственика на ППС и на лицето, осъществяващо превоза за
наличие на обстоятелствата за депозиране на заявление и издаване на разрешение.
Жалбоподателтят, в качеството на ** на ППС, е бил длъжен да знае, дали последното
е “тежко” и при наличие на такива данни, да не допуска движение в обхвата на пътя,
ако няма разрешение за това, респ. не е заплатил необходимите такси. В този смисъл
не са малко на брой местата от пътната инфраструкрура, които са забранени за преминаване от МПС над
определен тонаж, за такова обстоятелство следва да индикират и самите превозни документи,
в които са отразени подобни данни. Ето защо всеки един професионален шофьор от съответната категория,
е длъжен да знае колко тежко е ППС, което управлява, за да съобразява това. В
противен случай всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно
поведение.
Неоснователно
се явява и твърдението, че проверката е извършена в нарушение на чл.37,
ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г., тъй като в нея не е участвал и служител на
МВР. Същата следва да се тълкува систематично, а не изолирано, наред с
разпоредбата на чл.36 от Наредба №11 от 03.07.2001г., която предвижда, че
контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция „Пътна
инфраструктура“ със съдействието на съответната служба за контрол при МВР. Т.е.,
този специфичен контрол във връзка с извънгабаритните/ тежки ПС е изцяло в
прерогативите на Агенцията, а службите за контрол при МВР имат второстепенно и
незадължително участие в проверките, което има единствено спомагателен характер
в случай на необходимост.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са
налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай.
Напротив прави впечатление,че измереният тонаж на осите е с над 10 тона от
разрешените 19. От друга страна накърнените обществени отношения са с особена
важност - надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете за повреждане
и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Като превес, обаче, смекчаващите
отговорността обстоятелства, относно поредността на вмененото нарушение и заплатената
впоследствие процесна такса, са взети предвид при индивидуализацията на
наказанието и е наложено наказание в минимален размер.
При
извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения,
които да са основания за отмяна на
атакуваното НП.
Предвид
горните съображения съдът прие да
потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
В хода на съдебното производство бяха направени
разноски от бюджета на съда, като беше
издаден РКО за сумата от 100.00 лв. – за пътни разноски за явяване на свидетел
за две поредни съдебни заседания. С
оглед преценената законосъобразност и правилност на обжалваното НП, респ.
следващото се потвърждение на НП, то посочените разноски следва да се възложат в
тежест на жалбоподателя С.Р.Е. за заплащането им по сметка на РС Пловдив в
полза бюджета на Висш съдебен съвет.
По изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №6418 от 19.09.2019г. на
Началника на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр.София, с което на С.Р.Е., ЕГН:**********,
на осн. чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закон за пътищата /ЗП/
е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.”а” от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА С.Р.Е., ЕГН:**********, да заплати направените по
делото разноски в размер на 100.00 /сто/ лева по сметка на Районен съд Пловдив
в полза бюджета на Висш съдебен съвет.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок
от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.