№ 314
гр. К., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103610
по описа за 2021 година
В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. Д. заявяват, че от
1946 г. техният праводател И.Т. П., роден на *** г., починал на *** г. е
обработвал лозе от два декара и четиристотин, находящо се в местността "С."
("С."), находящо се в гр. К., при съседи -Х.М. и Д.Ш., съгласно сключен
писмен договор от *** г. за продажба, удостоверен със Записка № *** г. 11 от
*** г. на нотариус при К. околийски съдия, което по сега действащия
кадастрален план на град К. представлява: Поземлен имот с идентификатор
35167.503.9283 /тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка петстотин
и три точка девет хиляди двеста осемдесет и три/, находящо се в землището
на гр. К. в местността "С." с ЕКАТТЕ 35167 /тридесет и пет хиляди сто
шестдесет и седем/, по силата на одобрения кадастрален план на гр. К. със
Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от
1544 /хиляда петстотин четиридесет и четири/ кв. м., вид територия -
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване и стар номер
503.1091 /петстотин и три точка хиляда деветдесет и едно/, при съседи: ***.
Заявяват, че за лозето притежават Записка № ***, т. II от *** г. на
нотариус при К. околийски съдия. Вече повече от 50 години го обработват
необезпокоявани от никого, първоначално от техния праводател и след
смъртта му от тях. Работили го, като свое.
Когато решили да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена
проверка по реда на 587 и сл. от ГПК, с изненада открили, че независимо от
записванията по разписните книги, че същият се водел на наследници на И.Т.
П., общинската администрация им отказала да им издаде необходимите
документа, в това число и скица/схема. Освен това площта на имота им била
намалена от 2.4 дка на 1 647 кв.м. по Заповед № *** г. на кмета на община К..
Сочат, че и досега никой не го е потърсил, не ги е притеснявал с претенции за
1
собственост. Имотът го владеели непрекъснато повече 50 години.
Обработвали го необезпокоявани от никого. Никой не е предявявал
претенции към имота. Ето защо, считат, че са го придобили по давност и
наследство.
Твърдят, че поземлен имот 127 бил деклариран в Дирекция "МДТ" при
община К. на И.Т. П., а след смъртта му на тях – 2 ищците и са заплащали
редовно данъци до 2021 год.
Сочат, че подали жалба до община К. вх. № *** г. От писмо изх. №
9*** г. – отговор от Община К. разбрали, че Поземлен имот 127 е идентичен с
поземлен имот № 503.1091 с площ от 1 647 кв.м. по Помощен план на
местност "С.", одобрен със Заповед, № *** г. на кмета на община К., за който
е отреден УПИ Х-9283 с площ от 1 544 кв.м. в кв. 473 по ПУП, одобрен с
Решение на ОС К., идентичен с имот с идентификатор 35167.503.9283
/тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка петстотин и три точка
девет хиляди двеста осемдесет и три/ по КККР на гр. К.. За имота имало
Заповед № *** г. за индивидуализиране на община К., вписана с Акт № *** г.
на Служба по вписвания К..
На основание всичко изложено, молят съда да постанови решение, по
силата на което да бъде признато по отношение на община К., че М. ИЛ. Г.,
ЕГН **********, Т. ИЛ. П., ЕГН **********, В. М. П., ЕГН **********, ИЛ.
ХР. П., ЕГН **********, М. ХР. П., ЕГН**********, АН. ХР. П., ЕГН
********** са собственици поради изтекла придобивна давност и наследство
при квоти, както следва - 1/3, 1/3, 1/12, 1/12, 1/12 и 1/12 на:
Поземлен имот с идентификатор 35167.503.9283 /тридесет и пет хиляди
сто шестдесет и седем точка петстотин и три точка девет хиляди двеста
осемдесет и три/, находящо се в землището на гр. К. в местността "С." с
ЕКАТТЕ 35167 /тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем/, по силата на
одобрения кадастрален план на гр. К. със Заповед № *** г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ на имота от 1 544 /хиляда петстотин четиридесет и
четири/ кв. м., вид територия - урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване и стар номер 222.116 /двеста двадесет и две точка сто и
шестнадесет/, при съседи: 35167.503.9284, 35167.503.9462, 35167.503.9285,
35167.503.9281, 35167.503.9282 и 35167.503.9452, с произтичащите от това
законни последици.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община К.,
представлявана от Г.С. – кмет, чрез юриск. З. Б., с който заявява, че счита
предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва
изцяло.
Сочи за безспорно, както осъзнават и ищците, че с представения към
исковата молба писмен договор, собствеността не може да бъде прехвърлена.
Освен това липсата на нотариален акт не е пречка за сключване на договор за
продажба на недвижимия имот в предвидената от закона форма. Ищците се
позовават единствено на изтекла в тяхна полза придобивна давност, но тя
също не е налице, като мотивите му за това са следните:
1. Липсва идентичност между имота, описан в писмения договор от ***
год., удостоверен със Записка № ***, т. II от *** на Нотариус при К.
околийски съдия. Не съвпадат нито съседите на имота, нито площта.
2
2. Ищците не са стопанисвали имота така, както твърдят. Имотът е
безстопанствен и е без собственик, поради което, съгласно чл. 25, ал. 1 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е общинска
собственост.
3. Спрямо имота не тече давност, тъй като е спряна от 2006 год. по
силата на §. 1 от разпоредбите към Закона за собствеността. За имота е
съставен Акт за частна общинска № *** год. като в него са посочени две
правни основания - чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост и чл.
25 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
3.1. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост,
Общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез
правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Във всички
кадастрални планове, както и в изготвения помощен план приет със Заповед
№ *** год. процесният имот винаги е бил в регистрите на Община К., като
общинска собственост. Винаги е заявяван и обявяван като такъв и същият
следва да се приеме за общинска собственост, поради изтичане на
предвидения в закона давностен срок, дори и някога в миналото ищците да са
го владели, за което към настоящия момент няма данни.
3.2. Съгласно чл. 25 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи Земеделската земя, която не принадлежи на граждани,
юридически лица или държавата, е общинска собственост. В приложното
поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона
срокове, респ. не са изкупени от ползватели по см. на § 4 ЗСПЗЗ, частна
хипотеза на която норма е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Придобиването
правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината
става по силата на закона, следователно да се установи, че процесният имот
има земеделски характер, че не е реституиран, изкупен от ползватели по
някои от предвидените по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е
държавен.
Твърди категорично, че няма данни за процесния имот да е издаден акт
за държавна собственост; процесният имот е бил земеделска земя до
23.03.2020 г., след което и към настоящия момент има статут на урбанизирана
територия; имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от което
следва, че земята е била обществена, като в тази не следва да се сподели
твърдението на ищците, че същият не е бил внесен в ТКЗС или други
образувание, направен с оглед евентуалната липса на данни в тази насока.
Сочи, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на имотите,
подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ /т.е. по отношение на имоти, включени в
обхвата на чл. 25 ЗСПЗЗ/ изтеклата до 21.11.1997 г. придобивна давност не се
зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т. е.,
от 22.11.1997 г. Предвид обстоятелството, че процесният имот е подлежал на
възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, за него не са подавани
заявления за възстановяването му в предвидените в ЗСПЗЗ и Правилника за
прилагането му срокове, както и с оглед липсата на доказателства имотът да е
придобит по реда и при условията на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, по 4
отношение на този имот е налице хипотезата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Същият е
3
общинска собственост и по отношение на него е приложим въведения с § 1 на
ЗС, последна редакция ДВ, (доп., бр. 18 от 2020 г.). мораториум, съгласно
който за периода от 01.06.2006 год. 31 декември 2022 г. включително
давността спира да тече. Следователно ищците не са придобили имота на
основание давностно владение с начало на владението от 1946 год. до
предявяване на иска през 2021 год. Давност в тяхна полза е започнала да тече
от 22.11.1997 год. /чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ/, но е спряна да тече до 31 декември
2022 г., поради което и до днес не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС
десетгодишен давностен срок.
Предвид изложеното по-горе, възразява изцяло срещу предявения иск и
моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск от М.
ИЛ. Г., Т.И., В. М. П., ИЛ. ХР. П., М. ХР. П. и АН. ХР. П. срещу Община К. за
признаването им за собственици чрез давностно владение на поземлен имот с
идентификатор 35167.503.9283 по КККР на гр. К. с площ от 1 544 кв.м., като
неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
По делото е представена Записка № ***, т. II от *** на Нотариус при К.
околийски съдия, от която се установява, че с договор от *** г. Р.С.С. по мъж
Д. е продала на И.Т. П. следния свой недвижим имот: лозе от 2,4 дка в
землището на град К., в местността „С.“ за сумата от 20 000 лева.
Представени са приходни квитанции за заплатени към ОБЩИНА К.
данъци.
От представено по делото удостоверение за наследници изх. №
945/20.05.2021 г., издадено от община К. се установява, че И.Т. П. е починал
на *** г., за което е съставен акт за смърт № *** г. След смъртта си е оставил
за свои наследница по закон Л.Х. П. (съпруга, починала на *** г.), М. ИЛ. Г.
(дъщеря), Т. ИЛ. П. (син), Х.И. П. (син, починал на 11.04.1999 г.), В. М. П.
(съпруга на Х.И. П.), ИЛ. ХР. П. (син на Х.И. П.), М. ХР. П. (син на Х.И. П.) и
АН. ХР. П. (дъщеря на Х.И. П.).
Видно от представената Заповед № *** г. на кмета на община К., на
основание чл. 16, ал. 6 от ЗУТ, във вр. С чл. 16, ал. 4 от ЗУТ, Решение № 141
и Протокол № 7, проведено на 23.03.2020 г. на Общински съвет – К. и скица
№ *** г. на СГКК – С. община К. е определена за собственик на
новообразуван УПИ Х-9283 ОДО в кв. 473, разположен в устройствена зона
„Жм1“ по Подробен устройствен план на град К. като Поземлен имот с нов
идентификатор 35167.503.9283 по скица № *** г. на СГКК – С. с площ 1 544
кв.м. Трайно предназначение на територията: урбанизирана. Начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м.), предишен идентификатор
35167.305.191 при граници: поземлени имоти с идентификатори
35167.503.9285, 35167.503.9462, 35167.503.9457, 35167.503.9284,
35167.503.9282, 35167.503.9452, 35167.503.9281, 35167.503.9280.
По делото е представен акт за частна общинска собственост № *** г., с
който на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 56 от ЗОС, чл. 25 от ЗСПЗЗ,
чл. 16 от ЗУТ, Решение № *** г. на Обс – К., Заповеди № *** г. на кмета и №
*** г. на зам. кмет е актуван като общинска собственост недвижим имот
4
представляващ: поземлен имот, площ 1 544 кв.м. с идентификатор
35167.503.9283 по кадастрална карата и регистри на град К., одобрени със
Заповед № *** г. на ИД на АГКК, Трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.),
предишен идентификатор: 35167.503.1350; 35167.503.1091. Представлява
УПИ Х-9283, „ОДО“ в кв. 473, град К., по ПУП, одобрен с Решение № *** г.
на ОбС – К.. Местонахождение на имота: град К. ,кв. 473, УПИ Х, 9283,
поземлен имот с идентификатор № 35167.503.9283, местност „С.“, с граници
на имота: Пи с идентификатор 35167.503.9285, 35167.503.9462,
35167.503.9457, 35167.503.9284, 35167.503.9282, 35167.503.9452,
35167.503.9281, 35167.503.9280. Собственици: няма.
От представената скица на поземлен имот № *** г., издадена от СГКК –
С. се установява, че поземлен имот с идентификатор 35167.503.9283 е с площ
1 544 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.) Собственик по КРНИ: община
К..
По делото е представено писмо от община К. до В. М. П. и АН. ХР. П.
#
вх. № ***1/28.10.2021 г. в отговор на подадено от тях заявление, в което се
заявява, че единствено за поземлен имот с планоснимачен № 127 има
записани на н-ци И.Т. П. по кадастрален план на ползвателите на местност
„С.“, одобрен със Заповед № *** г. на кмета на община К., като площта на
имота е 1 647 кв.м., а не 2,4 дка. В ОС „Земеделие“ – К. няма заявен и признат
имот по преписка на н-ци И.Т. П. за град К. и землището. Поземлен имот №
127 е идентичен с поземлен имот № 503.1091 с площ 1 647 кв.м. по помощен
план на местност „С.“, одобрен със Заповед № *** г. на кмета на община К..
За ПИ с идентификатор 35167.503.1091 с площ 1 647 кв.м. е отреден УПИ Х-
9283 с площ 1 544 кв.м. в кв. 473 по ПУП, одобрен с Решение № 141 по
Протокол № 7, проведено на 23.03.2020 г. на Общински съвет – К., идентичен
с поземлен имот с идентификатор 35167.503.9283 по КККР на град К..
По делото са представени приходни квитанции, от които е видно, че
ищците в настоящото производство са заплащали данък недвижими имоти и
такса смет за процесния недвижим имот, както и че имотът е деклариран в
Дирекция „МДТ“, община К..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
М.М.П. и Д.Б.К., за да установи обстоятелството, че от 1946 г. до смъртта си
наследодателят е владял процесния имот, а след това ищците са продължили
да владеят недвижимия имот.
Свидетелката П. заявява, че В.П. притежава лозе в местността „С.“,
предишна „С.“. П. й е споделяла, че имотът е около 2,5 дка. Имотът през
последните години бил лозе, но поради заболяване на лозите били засети
други култури, В имота имало овощни дръвчета - череши, вишни, кайсии и
ягоди. В момента дръвчетата в имота били изсечени и личали следи от други
насаждения. Твърди, че през последните години се е отглеждала предимно
лавандула. В имота от източната страна към дола имало по-ниска местност,
която е направена терасовидно „и там са сети зеленчукови култури“. Знаела,
че притежавали имота около 25 – 30 години. Друг съсед на имота е Т.М..
Чувала е, че това е наследствено място от свекъра на г-жа П., но цялото
5
семейство го е обработвало. Дърветата били отсечени,“защото там набезите
са доста големи и пораженията не са в полза на собствениците“. Имотите от
тази местност са със смесена собственост и не са влизали в ТКЗС.
Свидетелката К. заявява, че познава всички ищци и знае, че мястото,
което го имат е много отдавна и е наследствено от свекъра и свекървата на П..
Ходили са там и са брали кайсии, билки, вишни. Първо е било лозе, после
лавандула. Съпругът на В. починал през 99 г., но В. и трите й деца
продължили да ходят и да се грижат за мястото до последно. Отляво имало
огромен дол, вдясно и от север било с ограда, от запад имало нови стопани. В
момента мястото е запустяло, защото циганите разрушили всичко. Имотът не
е влизал в ТКЗС.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението се установява че процесният имот № 127 в
кадастралния план, одобрен 1996 г. и в кадастралния план одобрен 2013 г. с
№ 1091 е отразен с една и съща конфигурация и площ. В разписните списъци
към план от 1996 г. е вписан в графата собственик н-ци на И.Т. П., с
основание Записка № ***/1948 г. В разписната книга към плана от 2013 г.
ПИ-1091 с площ 1647 кв.м. е записан на община К. без документ за
собственост. От експертизата се установява още, че поземлен имот 127 е
идентичен с поземлен имот № 503.1091 с площ 1674 кв.м. по помощен план
на местност „С.“, одобрен със Заповед 0***г на кмета на община К. определен
УПИ-Х-9283 с площ 1544 кв.м. По КККР на град К. процесният имот –
35167.9283 е също с площ 1544 кв.м. Имотът не е актуван като държавен. В
ОбС не се открити данни за реституционни претенции към процесния имот от
други собственици. В общинска служба „Земеделие“ не са открити данни за
процесния имот да е внасян в ТКЗС. Вещото лице заявява, че имот с пл.сн. №
127 по кадастрален план на м. „Стара лозя“ в гр. К. е идентичен с ПИ-
503.1091 с площ 1647 кв.м. по помощния план на м. „С.“ в землището на гр.
К., както и с ПИ-35167.503.9283 по КККР на града. Не са открити други
планоснимачни номера по предходни планове за процесния имот. Процесният
имот преди 1990 г. е бил извън регулация. За тази територия е одобрен
кадастрален план на ползвателите през 1996 г. територията е смесена, има
собственици, има и ползватели по различните ПМС след колективизацията.
При огледа му на място вещото лице е установило, че имотът не е ограден и е
запустял общинска служба „Земеделие“ не са открити данни за
реституционни претенции от наследниците на И.П. за имота, описан в
Записка № ***/*** г. В „Държавен архив“ – С. няма архивирани данни за
кооператорите.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
6
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от предявяването на
иска е налице при оспорване на ответника на претендираното от ищеца право.
По настоящото дело ответникът оспорва твърденията на ищците, че са
собственици, заявявайки собственически права по отношение на процесното
лозе. С оглед на изложеното съдът преценя предявения установителен иск за
допустим, поради което същият следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността /ЗС/ правото на собственост
се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени от закона. Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират
давностно владение като основание за придобиване на правото на
собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова
разпоредба не изключва този придобивен способ. От събраните по делото
доказателства писмени и гласни се установи, че наследодателят на ищците е
владял имота от 1946 г., когато е подписал частен писмен договор с предмет
покупко – продажба на 2,4 дка от лозе, в местността „С.“ в землището на град
К., което съвпада с процесния имот, а след неговата смърт съпругата му
децата и внуците му са продължили да владеят процесния недвижим имот,
като владението продължава и до днес.
Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези
земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца. Той трябва
да държи вещта “като своя”. Намерението е факт от душевния мир на човека,
който трудно се доказва. Ето защо в чл. 69 ЗС е въведена презумпцията:
”предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че
я държи за другиго”. Презумпцията не е оборена. От данните по делото е
видно, че владението е постоянно, т. е. наследодателят на ищците и самите
ищци, през цялото време са изразявали трайна воля да държат имота за себе
си. Владението е явно и несъмнено, т.е. М. ИЛ. Г., Т. ИЛ. П., В. М. П., ИЛ.
ХР. П., М.Х. П. и АН. ХР. П. са манифестирали поведение, което не е
оставяло никакво съмнение, че упражняват фактическата власт за себе си.
Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника, че е налице
хипотезата на чл.81 от ЗС. Обстоятелството, че владелецът не осъществява
непрекъснато действия в един имот не сочи на изгубване на владението, нито
на прекъсване на установената фактическа власт. Последващите действия на
ищците след смъртта на наследодателя им засаждане на овощни дръвчета,
зеленчукови култури, лавандула следва да бъдат квалифицирани като
продължаване на трайно установената през 1946 г. фактическа власт върху
имота. По изложените съображения съдът приема, че владението е
непрекъснато.
От събраните по делото гласни и писмени доказателствата по делото
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено, че
към 1946 г. и през следващите годините наследодателят на ищците – И.Т. П. е
притежавал недвижим имот – лозе, което по кадастралния план от 1996 г. за
местността “С.” в землището на гр. К. е обозначен с №127 в кадастралния
план одобрен 1996г. и в кадастралния план одобрен 2013г. с №1091 е отразена
една съща конфигурация и площ на имота т.е двата имота са идентични. От
заключението свидетелските показания се установява, че имотът е
7
облагороден. Установи се, че през годините И.Т. П. и семейството му не са
губили владението върху имота, а в последствие и наследниците не са губили
владението върху него, тъй като не се установи процесното лозе да е било
стопанисвано или завладяно от другиго. По делото няма доказателства
процесният имот да е бил внасян в ТКЗС, като няма и доказателства /влязло в
сила решение на комисия на общината за отчуждаване на имота след
провеждане на административна процедура за оценка и заплащане/ имотът да
е бил отнет от владението на наследодателя или от ищците чрез отчуждаване
или одържавяване. Следва да се приеме, че имотът не е бил включен в ДПФ и
съответно не е бил държавна респ. общинска собственост и по отношение на
същия не се прилага забраната за придобиване по давност, визирана в чл.86
от ЗС.
Процесният имот е със статут на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от
ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е определил приложното поле на
ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент.
Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или
юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по
приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено
в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична
/частна/ собственост по отношение на определена категория имоти-
земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е
отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в
реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение №79/10.04.2013 г. по гр.д.
№612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение №197/10.05. 2011 г. по гр.д.№430/2010 г.
на ВКС; Решение №765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009 г. на ВКС, г.о.,
Решение №798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и др., постановени
по чл.290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в хипотезите на чл.10
от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, а е
запазил статута си на частна собственост и е владян от наследодателите на
ищците и от последните в реални граници, то не се прилагат нито
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски земи
преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават
общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само
земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са
заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В този фонд влизат
само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани
въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в
хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.
В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване
по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове / Решение
№427/21.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/ 2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение
8
№21/04.02.2011 г. по гр.д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011
г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл.290 от ГПК/. Предвид гореизложеното
съдът намира, че по отношение на процесната земеделска земя разпоредбите
на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма данни имотът да е бил включен в
ТКЗС или фактически да е отнет от собственика и наследниците му поради
което и не попада в обхвата на чл.19 от ЗСПЗЗ и общината не е станала негов
собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта
на възстановената собственост за землището на гр. К. на основание чл. 2, ал.
1, т. 1 от ЗОС във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ. В тази връзка ответникът не е навел
твърдения и не е представил и доказателства, че е придобил имота на друго
правно основание. Актът за общинска собственост е официален документ,
съставен от длъжностното лице по ред и форма, определен в закона, с който
общината удостоверява възникване на право на собственост, без актът за
общинска собственост да има правопораждащо действие - чл. 5, ал. 3 от ЗОС.
С оглед гореизложеното и предвид доказателства по делото съдът
приема за опровергана констатацията в акт за частна общинска собственост
№ *** г., че процесният имот: лозе с площ 1 544 кв.м., в местността “С.“,
съставляващ имот с идентификатор 35167.503.9283 в землището на град К. е
частна общинска собственост, тъй като към момента на съставянето му
ищците като наследници на общия наследодател И.Т. П. са придобили
собствеността върху него по наследство и давностно владение продължило
повече от 75 години. Посоченото в акта основание не е вярно, поради което е
оборена неговата доказателствена сила. Предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
За претендираните от ищците разноски по делото е представен списък
на разноските съгласно чл.80 ГПК, в който е включено и искане за заплащане
на държавна такса за вписване на исковата молба. Съдът намира, че
посочените разходи не са разноски по смисъла на закона. Под разноски
законът има предвид внесена държавна такса, възнаграждение за един
адвокат, възнаграждения за вещи лица и възнаграждения за свидетели. На
присъждане съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК не подлежат разходите,
които е направила страната за редовността на исковата молба, съобразно
разпоредбите на чл.127 и чл.128 от ГПК, тъй като нормата на закона не
предвижда задължение противната страна да репарира подобни разходи. По
изложените съображения съдът счита, че на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищците заплатената държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат в
размер на 1 731,00 лева.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящият случай и двете страни са представили списък за разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община К., с ЕИК ***, с
адрес на управление град К., ***, представлявана от кмета Г.С., че М. ИЛ. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***,Т. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: ***, В. М.
П., ЕГН **********, с адрес: ***, ИЛ. ХР. П., ЕГН **********, с адрес: ***,
М. ХР. П., ЕГН **********, с адрес: *** и АН. ХР. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес за всички ищци: град К., улица „***, чрез адв. М. Д.
са собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор 35167.503.9283 /тридесет и пет хиляди
сто шестдесет и седем точка петстотин и три точка девет хиляди двеста
осемдесет и три/, находящо се в землището на гр. К. в местността "С." с
ЕКАТТЕ 35167 /тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем/, съгласно
одобрения кадастрален план на град К. със Заповед № *** г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота от 1 544 /хиляда
петстотин четиридесет и четири/ кв. м., вид територия - урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване, при граници и съседи на имота:
35167.503.9285, 35167.503.9462, 35167.503.9457, 35167.503.9284,
35167.503.9282, 35167.503.9452, 35167.503.9281, 35167.503.9280, предишен
идентификатор: 35167.503.1350; 35167.503.1091, номер по предходен план:
квартал: 473, парцел Х.
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК ***, с адрес на управление град К.,
булевард ”Розова долина” №6, представлявана от кмета Г.С. да заплати на М.
ИЛ. Г., ЕГН **********, с адрес: ***,Т. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: ***,
В. М. П., ЕГН **********, с адрес: ***, ИЛ. ХР. П., ЕГН **********, с адрес:
***, М. ХР. П., ЕГН **********, с адрес: *** и АН. ХР. П., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес за всички ищци: град К., улица „***, чрез адв. М.
Д. сумата в размер на 1 731,00 лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10