№ 511
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Даяна К. Топалова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД „А.“ АД, с ЕИК ******* , със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н „Средец“, ул.“******* 2, чрез юрисконсулт В.К. срещу
Разпореждане от 01.09.2022 г. по изпълнително дело № 20228380404796 на ЧСИ М.Б., с рег.
№ 838, с район на действие СГС, с което е отказано да бъде намалено претендираното от
взискателя възнаграждение за адвокат до сумата от 200,00 лева.
Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар в
размер на 400,00 лева за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че в настоящия случай разпоредбата на
чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира
приложение, тъй като единствените предприети действия от процесуалния представител на
взискателя се свеждат до молба за образуване на изпълнително дело с посочване на способа
за изпълнение и други действия не били извършвани, поради което не се следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение в заявения от взискателя размер.
Поддържа, че определената по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ пропорционална такса
също е прекомерна.
Моли за отмяна на атакуваното разпореждане и намаляване размера на определеното
на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като и за
коригиране на размера на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Претендира разноски.
Взискателят Д.З.Д. не депозира възражение срещу жалбата.
В мотивите на ЧСИ М.Б. по реда на чл.436, ал.3 ГПК се сочи, че жалбата е
неоснователна. Сочи се, че адвокатското възнаграждение е за образуване и процесуално
1
представителство по изпълнителното дело и е съобразено с материалния интерес. Излага, че
приетото адвокатското възнаграждение не е прекомерно, както и че не е налице основание
за намаляването му. Излага подробни доводи за неоснователност и на оплакването срещу
размера на таксите по т.26 ТТРЗЧСИ.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Представено е заверено копие на изпълнително дело № 20228380404796 на ЧСИ М.Б.,
с рег.№ 838.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ,
който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на
изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на
17.08.2022 година по молба на Д.З.Д.а действаща чрез пълномощника си адв. С.Д., за
събиране на сумата от 866, 43 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
04.11.2021 година, заедно с разноски в първоинстанционното производство в размер от 550
лева, по изпълнителен лист № 1177 от 26.07.2022 година на РС-Варна, 40 състав по гр.дело
№ 20213110115993/2021 година.
С молбата взискателят е заявил искане до ЧСИ да покани длъжника да изпълни
задължението и едновременно с това да наложи запор на банковата сметка на длъжника.
Към молбата за образуване на изпълнителното производство е представено
пълномощно от 04.08.2022 година, с което взискателят е упълномощил адв. С.Д. да образува
и води изпълнителното дело по издадения изпълнителен лист. Представен е и договор за
правна защита и съдействие от същата дата, подписан между взискателя и пълномощника, с
който е договорено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното
дело от 400 лв, като изрично е отразено, че сумата е заплатена в брой при сключване на
договора.
С постановление, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изх.№
55075/17.08.20202 година е приета за събиране сума в общ размер на 2 162,40 лева, от която
главница от 866,43 лева по изпълнителния лист, ведно със законна лихва от 04.11.2021
година, която към онзи момент възлиза на 68,97 лева, неолихвяема сума за разноски по гр.д.
в размер на 550,00 лева, суми за адвокатско възнаграждение от 400 лева, такса по т.1,т.3,т.5
от ТТР към ЗЧСИ в размер на 54,00 лева, такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 18 лева,
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 205 лева.
Поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) е получена от длъжника на 19.08.2022
година.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение на основание чл.507 ГПК,
съдебния изпълнител наложил запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД до
размера на претендираните вземания (л.25 от изп.д.).
С писмо банката е уведомила съдебния изпълнител на 29.08.2022 година, че
дължимите суми по изпълнителното дело са изцяло заплатени (л.26 по изп.д.). По делото е
представено и банково извлечение от 23.08.2022 година за платената сума по сметката на
2
съдебния изпълнител (л.22 от изп.д.).
С възражение от 23.08.2022 година длъжникът е заявил искане до ЧСИ за намаляване
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, както и на таксата по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ. С молбата длъжникът поддържа, че длъжникът е положил дължимата грижа
да изпълни добросъвестно и своевременно дълга си, като е отправил до взискателя (още
преди образуване на изпълнителното дело), искане за банкова сметка, по която да бъдат
заплатени сумите по изпълнителния лист, но не е получил необходимото съдействие от
взискателя. Приложил е писмо изх.№ 100-3300 от 13.07.2022 година до Д. Д.а в този смисъл
/без данни за получаване/, както и такова изпратено по имейл от същата дата. Изложил е, че
по конкретното изпълнително дело липсва фактическа и правна сложност, длъжникът е
дружество с публично оповестени банкови сметки, което улеснява събирането на сумите.
По отношение размера на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, възражението е, че
при определянето му следва да бъде зачетени законово определените размери.
С вх.№ 38599 от 01.09.2022 година /16,41 ч/ по електронна поща е постъпило
становище от взискателя, чрез пълномощника адв.Д., в което се сочи че възражението на
длъжника е основателно, доколкото по делото не са извършване изпълнителни действия от
страна на взискателя и длъжникът е заплатил доброволно сумата , предмет на
изпълнителния лист, поради което не се противопоставя да бъде намалено претендираното
адвокатско възнаграждение на 200 лева./ стр. 29/
На 01.09.2022 година съдебния изпълнител е постановил обжалвания отказ по
направеното възражение за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение,
за който отказ длъжникът е уведомен на 09.09.2022 година
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия
принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79
от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в
исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното
право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи
на обжалване пред съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай.
Взискателят по изпълнителното дело е упражнил правото си на разноски по изпълнението с
отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско
възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат С.Д.
представителна власт. От представения договор за правна защита и съдействие, в който е
инкорпорирана разписка за платена сума, се установява, че договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 400,00 лева, както и, че тези разноски са
заплатени в брой при сключване на договора.
В случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да
се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото
правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.
Установява се, че още с депозираната за образуване на изпълнителното дело молба
взискателят е поискал налагане на запор върху банковата сметка на длъжника. Дългът е
погасен чрез превеждане на суми от банката по наложения запор в срока за доброволно
изпълнение- на 23.08.2022 година. Други действия, свързани с водене на изпълнителното
дело не са извършвани от взискателя, освен депозиране на молбата за образуване на
3
изпълнителното дело, поради което се дължи минимален размер на възнаграждението .
С оглед изложеното, взискателят има право на адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното разпореждане от
01.09.2022 година, в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали
разноските по изпълнително дело № 20228380404796 за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя е неправилен и следва да бъде отменен.
При намаляване на размера на разноските за адвокат следва да бъде намален и
размерът на таксата по т. 26 , б“в“ от ТТРЗЧСИ, която при материалния интерес от 1685, 40
лева възлиза на 185, 80 лева с ДДС.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „А.“ АД разпореждане от 01.09.2022 година на ЧСИ
М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ по изпълнително дело № 20228380404796, с което е постановен
отказ да бъде намален размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя, на основание чл.78, ал.5 ГПК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя по
изпълнително дело № 20228380404796 на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ, с район на
действие СГС, адвокатско възнаграждение от 400 лева на 200 лева, както и съответно
определената за плащане такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители от 205 лева с ДДС на 185, 80 лева с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4