№ 175
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110148705 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма” АД против ЗАД „фирма” АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 2784.41лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, оспорва единствено размера на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представено застраховка Каско, добавък и общи условия, видно от
които към датата на настъпване на ПТП между собственика на увредения автомобил и
ищеца е било налице валидно застрахователно правоотношение.
Представено е извлечение от Гаранционен фонд, от което е видно, че към датата на
настъпване на процесното ПТП за автомобила на виновния водач е имало валидно сключена
застраховка гражданска отговорност при ответника.
От протокола за ПТП от 04.01.2021г. се установява, че вина за настъпилото ПТП
има водачът на автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
което обстоятелство не се спори между страните.
От представените уведомление за щета, доклад по щета, опис – заключение по
претенция, фактура и ликвидационен акт, се установява размерът, който ищцовото
дружество е определило за отстраняване щетите от увреденото МПС.
Като доказателство по делото е приета регресна покана от ищеца до ответника,
получена на 19.05.2021г., както и платежно нареждане, видно от които ответникът е
1
извършил плащане по щетата в размер на 617.46 лв.
По делото са изслушани и приети САТЕ и допълнителна САТЕ, неоспорени от
страните, които съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвени, от които
се установява, че към датата на процесното ПТП размерът на щетите възлиза на 3615.28 лв.,
а с включени ликвидационни разходи 3640.28.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
От страните е признат фактът на настъпване на процесното ПТП, вината на водача,
както и че ответникът е имал валидна застраховка по ГО със собственика на МПС на
виновия водач, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е било налице
валидно застрахователно обезщетение по каско; че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по процесната щета, че ответникът е заплатил на ищеца част от дължимата
сума, като е останал да дължи част от сумата; че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение
Страните не спорят относно фактическия състав на чл. 411 КЗ, а единствено
относно размера на вредите.
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай, доколкото е действала към момента, когато ищецът твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице/. Встъпването в правата на
увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор
за имуществено застраховане задължения, се обуславя от установяването на три групи
факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения
срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД – т.е., че вредите са
причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към
момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност” между деликвента и ответника.
Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл.154, ал.1 от
ГПК. В разглеждания случай тези обстоятелства са признати от ответното дружество, с
изключение на размера на дължимото обезщетение. Признанието се подкрепя от
ангажираните доказателства по делото, поради което и съдът приема, че между ищеца и
водача на увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в
изискуемата от закона форма за увреденото МПС; в срока на действие на договора е
настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят /ищецът/ е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети; че действията на водача,
съставляват граждански деликт и в пряка причинна връзка от него за собственика на
увреденото МПС са произлезли вреди, както и че съществува валиден договор за
застраховка “гражданска отговорност” между виновния водач и ответното дружество.
Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
Същевременно установено е по делото, че ответникът е погасил част от
претендираната главница, като ищецът претендира остатъка за плащане.
Ето защо, спорният между страните въпрос се свежда до това какъв е размерът на
дължимото обезщетение. Законът се интересува от стойността на вредите по средната им
2
пазарна стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се
определя от закона – той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/,
а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните
пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши и съдът не взема предвид
посочената от вещото лице действителна стойност на МПС.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на
лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 3615.28 лв., а с включени
ликвидационни разноски 3640.28 лв.
Допълнителната САТЕ е включила и щетите, които са настъпили в резултат на
ПТП, но които са констатирани едва след разглобяване на автомобила в сервизни условия.
Въпреки това същите се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, видно от
допълнителната САТЕ и разясненията на вещото лице в съдебно заседание, поради което
следва да бъде взета предвид сумата по допълнителната САТЕ.
Ответникът е заплатил доброволно, чрез прихващане, сума в размер на 617.46 лв.,
като остава неизплатена разликата в размер на 3022.82 лв. Ищецът претендира 2784.41 лв.
Ето защо, искът следва да бъде уважен до пълния предявен от ищеца размер, с оглед
диспозитивното начало, като се присъди и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер общо
на 891.27 лв.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Същото е определено
в рамките на минимума, съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения, с оглед
материалния интерес по делото, поради което няма основание за неговото намаляване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(населено място), (улица) да заплати на ЗАД „фирма”, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (населено място), ул.”(улица)” № 5, по предявения иск с правно основание чл.
411 от КЗ сумата от 2784.41 лв., представляваща невъзстановена сума по заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № (номер), ведно със законната лихва от
23.08.2021г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(населено място), (улица) да заплати на ЗАД „фирма”, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (населено място), (улица), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по
настоящото дело разноски в размер общо на 891.27 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3