№ 379
гр. Силистра, 08.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500252 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2
ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК
********* срещу Разпореждане №587 от 04.08.2022г., постановено по ч. гр. д.
№ 328/2022г. по описа на Районен съд – Тутракан, с което съдът отхвърлил
изцяло заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ЕМ. Г. П. с ЕГН ********** за:главница 457,16 лева, възнаградителна
лихва 67,90 лева за периода 22.06.2021-17.02.2022; лихва за забава 18,54 лева
за периода 17.02.2022-12.07.2022;законна лихва от датата на входиране на
заявлението до изплащане на задължението, дължими по договор за паричен
заем № 322290/24.12.2020 г.
За да постанови атакуваното разпореждане заповедният съд приел, че не
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение на база
представения със заявлението договор за потребителски кредит – с твърдения,
че е сключен по ел.път, защото т.нар. „обикновен“ електронен подпис на
кредитополучателя не се свързва по сигурен и законоустановен начин с
личността на неговия титуляр. На отделно основание заявлението е
отхвърлено тъй като съдът приел, че с клаузата за начисляване на неустойка
за непредоставяне на обезпечение, е целено да се заобиколи ограничението по
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тази неустойка представлява скрита печалба, която е
следвало да се включи в ГПР, респ. в договора за кредит липсва посочване на
верен ГПР, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на осн. чл. 22 ЗПК. Изтъкнал, че заявителят не
е дал сведения дали е начислил нищожната неустойка и отивали ли са за
нейното погасяване част от плащанията от длъжника, което препятства
прилагането на чл. 23 от ЗПК.
Жалбоподателят не е доволен от разпореждането намирайки го за
неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено
1
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че с
актът си съдат не е спазил следните материално правни разпоредби: чл. 10 от
3ПK, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1
от ЗЕДЕУУ. Сочи се още, че съдът нито е компетентен да изчислява ГПР,
нито това е производство, в което трябва да го прави.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна.
Искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал
на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. Пред първата и
въззивната инстанция не са представени доказателства относно начина, по
който заявителят е получил съгласието на потребителя за сключване на
приложения договор, който не носи подписа на последния. Но дори да бъдат
игнорирани тези обстоятелства и да се кредитира твърдението на
жалбоподателя, че между нето и ответника по жалбата е възникнало кредитно
правоотношени, заявлението на „Изи финанс“ ЕООД с вх.№ 3029/26.07.2022
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. Г. П. не може
да бъде уважено. От значение е и следното: регламентираното в чл. 3 от
договора задължение на кредитополучателя в тридневен срок от сключването
да представи на кредитодателя едно от двете алтернативни обезпечения –
банкова гаранция в размер на отпуснатата по кредита сума или поръчителство
от две физически лица отговарящи на изчерпателно изброени и според съда
почти непосилни за изпълнение изисквания. Съгласно алинея втора от
коментирания договорен текст при неизпълнение на едно от двете
алтернативни задължения за предоставяне на обезпечение потребителят
дължи на кредитора неустойка в определен, предварително фиксиран размер,
която се заплаща заедно с погасителните вноски по кредита.
Такава договорна клауза е коментирана многократно в множество други
съдебни актове по сходни казуси постановени от съдебни състави в ОС –
Силистра. Приема се, че коментираното задължение за предоставяне на едно
от двете алтернативни обезпечения е в противоречие с добросъвестните
търговски практики; по своята същност тази неустойка представлява скрита
печалба, която е следвало да се включи в ГПР, в който случай се превишава
максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничен до петкратния размер на законната лихва. Макар, че съдът е
сезиран само с искове за главница и лихви, то в договора и в погасителния
план е предвидена възможност да се търси от длъжника нищожна неустойка,
което не може да бъде пренебрегнато, в какъвто аспект е практиката в нашия
съдебен район, според която, дори със заявлението да не се претендира даден
компонент на вземането, ако същият е бил начисляван на основание нищожна
договорна клауза и има погасителни плащания, които са били „отнасяни“ за
погасяване на нищожния компонент, в случая неустойката за непредоставяне
на обезпечение, този факт следва да се преценява от съда служебно, тъй като
с размера на погасената неустойка е следвало да се намалява главницата на
задължението.
2
По тези съображения ОС намира, че следва да потвърди атакуваното
първоинстанционно разпореждане.
Воден от горното, Окръжен съд - Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №587 от 04.08.2022г., постановено по
ч. гр. д. № 328/2022г. по описа на Районен съд – Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3