Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260568 Година 23.06.2021 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети
май Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1865
по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 200 КТ и 86 ЗЗД.
Ищецът Д.Б.М. твърди в исковата си
молба, че по трудов договор постъпил на работа в ответното дружество на
01.08.2008 г. на длъжност „-", втора категория труд. На 08.09.2017 г. в
16.30 часа приключил работа и тръгнал да се прибира по обичайния път от
работното си място до основното си местоживеене ***. Управлявал мотоциклет с марка
и модел „- -“ с рег. № -. Движел се по път - в посока от - към -. В същото
време и по същия път, в участъка пред него, се била образувала колона от спрели
автомобили в лентата за движение в посока към -. Причината за това била
провеждана колоездачна обиколка, което наложило затваряне на пътен участък.
Последен в колоната от спрели автомобили бил л.а. „- -" с рег. № -,
управляван от С.И.С.. Въпреки наличието на колона от спрели пред него
автомобили и без да положи достатъчно усилия, за да се убедял дали З. него не
се движели други моторни превозни средства, С. предприел маневра завой на ляво
с цел да заобиколи спрелите пред него автомобили и се
придвижи в по-предна позиция. За целта навлязъл в лентата за насрещно движение.
В този момент, излизайки от десен завой, без да предполагал за предприетата от
лекия автомобил маневра, го застигнал и блъснал в него, в зоната на З.ния му ляв стоп. Опитал се да направи всичко възможно да
предотврати ПТП, като З.ействал спирачната система на
мотоциклета и намалил скоростта, но въпреки това ударът бил факт. Веднага след
като управляваният от него мотоциклет контактувал с л.а., загубил устойчивост,
мотоциклетът паднал на пътното платно, а с него и той. От удара на тялото му в
пътната настилка получил множество травматични увреждания. Незабавно, след тази
злополука, бил транспортиран в У. С., където му било проведено подробно
описаното в исковата молба болнично лечение, което продължило до 29.09.2017 г.,
когато бил изписан. Лекарите му предписали щадящ двигателен режим, ходене с
помощни средства, без да натоварвал оперирания долен крайник, както и сваляне
на К-иглата от ръката 30 дни след операцията. Към момента на изписването му не
бил в състояние по никакъв начин да става от леглото, като дори не можел да
стои седнал. При изписването му от ортопедията му бил предписан корсет за
лечение на фрактурите на гръбначните прешлени, който носел до началото на
януари 2018 г. Всичко това наложило на 29.09.2017 г. да постъпи за лечение в -
при У. С.. След проведена рехабилитационна програма и
медикаментозна терапия на 06.10.2017 г. бил изписан до стоеж с патерици и
помощ, но не можел да ходи и затова го изписали на инвалидна количка. Въпреки
болничния престой, след изписването му продължавал да бъде с болезнени и
ограничени движения. Около две седмици след изписването му продължил да лежи на
легло. Не можел самостоятелно да движи крайниците и снагата си. На 30.10.2017
г. постъпил в КОТ при У. С., където му било проведено описаното подробно в
исковата молба лечение. Първите му опити да се придвижва с помощта на патерици
били към средата на ноември 2017 г. Трудно сядал, ставал и лягал, като
основните трудности идвали от факта, че имал счупен долен и горен крайник,
което затруднявало и ползването на патерици. Фрактурите на гръбначните (лумбални) прешлени също създавали огромни затруднения за
движението, лягането и ставането му. Намирал се във фактическа невъзможност сам
да обслужва и най-елементарните си физиологични нужди. Това му състояние
наложило през цялото време да има придружител, функциите на какъвто изпълнявала
-та му Н.М.М.
и негов - А.Д.Т.. Бил изцяло зависим от трети лица и имал нужда от постоянни
грижи. Близо шест месеца след злополуката, на 27.02.2018 г., отново постъпил в
ОК на КОТ при У. С., където му било проведено подробно описаното в исковата
молба лечение. На 02.03.2018 г. бил изписан от болницата, като възстановяването
му продължило още 3 месеца. Повече от 7 месеца се придвижвал с помощни средства
- патерици, които оставил едва през април 2018 г., като и след това продължил
постоянно да ползва една патерица, тъй като счупването в лявата тазобедрена
става го боляло постоянно и му създавало трудности при придвижването. За
времето от 08.09.2017 г. до 04.06.2018 г. ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност. През целия период на възстановяване се наложило многократно
да посещава лекари специалисти - ортопеди, с цел да му бъдели извършвани
контролни прегледи и приема медикаментозна терапия. Продължителното лечение и
социалната изолация довело до влошаване на емоционалното му състояние. Изпитвал
тъга и му било болно, че не можел да контактува с хората, включително и от
най-близкото му обкръжение. Въпреки че от момента на увреждането минало много
време, продължавал да изпитва тежест, болки и слабост в местата на счупванията. Продължавал да изпитва и душевни болки, тъй
като все още тежко преживявал случилото се. При настъпилата на 08.09.2017 г.
трудова злополука получил подробно описаните в исковата молба телесни
увреждания. Общият размер на претърпените неимуществени вреди съобразно
критериите за справедливост оценявал на 80 000 лева. Вследствие на трудовата
злополука претърпял и имуществени вреди – подробно описаните в исковата му
молба разходи за лечението му, чийто общ размер бил 3 315.40 лева. Въз основа
на подадена от работодателя му декларация вх. № 122/13.09.2017 г. и направено
разследване, с разпореждане № 122/25.09.2017 г. на ТП на НОИ С., декларираната
злополука, довела до тези му увреждания, била приета за трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. З.ължението на
работодателя за обезвреда възниквало независимо кой
бил виновен за увреждането, за което излага подробни доводи в исковата си молба.
Искането да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева за
обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания и душевни болки и страдания, и сумата от 3315.40 лева за обезщетение
по чл. 200 КТ за имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване,
причинени в резултат на трудова злополука на 08.09.2017 г., установена с
разпореждане № 122/25.09.2017 г. на ТП на НОИ С., и законна лихва върху тези
суми, считано от 08.09.2017 г. до изплащането им, както и разноските по делото.
Ответникът Е. оспорва предявените искове, които моли съда
да отхвърли като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на
делото по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията
и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете
факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че на
31.07.2008 г. са сключили трудов договор за неопределено време, с уговорен в
него в полза на работодателя 6-месечен срок за изпитване по чл. 70 КТ, по който
ищецът е заемал при ответника длъжността „-“, с място работа – офис в
помещенията на работодотеля в гр. Г., ул. -(л. 54-65). На 13.08.2019 г. същият договор е бил прекратен със
заповед по чл. 331 КТ на ответника (л. 69).
На 08.09.2017 г., през
времетраенето му, около 17.15 часа, ищецът се връщал след работа със собствения
си мотоциклет „-“ с рег. № - по обичайния път -, посока от - към -, към мястото на живеенето си в -,
видно от представения протокол за ПТП и декларация на ответника за трудова
злополука (л. 5 и 8). От протоколите за оглед на местопроизшествие в приложеното досъдебно
производство № 1228-зм-265/2017 г. по описа на ОД на МВР С., които са официални
свидетелстващи документи с обвързваща съда материална доказателствена
сила (чл. 179, ал. 1 ГПК и Р 18-2012-III г.о.), преценени съвкупно с базираните на същите протоколи първоначално
и допълнително заключения на назначената по делото съдебна - автотехническа експертиза, и отговорите на вещото лице в
съдебните заседания, които заключения съдът възприема, поради липсата на
противоречие с останалите доказателства, и показанията на разпитаните по делото
свидетели Д., С. и С., които съдът кредитира, тъй като са непосредствени,
последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства (чл. 172 ГПК), се установява още, че по същото време и на същия път се
е образувала колона от спрели автомобили в същата дясна пътна лента за движение
в посока -. Достигайки тази колона движещият се преди ищеца свидетел С. спрял
управляваният от него л.а. „- -“ с рег. № - З. последната кола в дясната пътна
лента на движение (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 355). В същата посока З. него се е движел ищецът, който
управлявал своя мотоциклет със скорост около 92 км/ч (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 355), при максимално допустима такава за същия пътен участък от
40 км/ч (видно от представеното удостоверение на ОПУ С., л. 431), като преминал през десен завой, последван от прав
участък преди колоната от автомобили (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 355). ВиД.стта
му се открила спрямо спрелият автомобил -, когато управляваният от него
мотоциклет е бил на около 85 м от автомобила (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 355-356). Ищецът
възприел спрелите автомобили и предприел намаляване на скоростта без да З.ейства аварийно спирачната система, тъй като липсват
спирачни следи от управлявания от него мотоциклет (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 356). В
същия момент свидетелят С. предприел с автомобила си заобикаляне на спрелият
пред него друг лек автомобил, управляван
от приятелят на свидетелката Д., и навлязъл в насрещната пътна лента за
движение (св. Д., л. 438 и т. 3 ПЗСАТЕ, л. 356). Тогава управляваният от ищеца мотоциклет се ударил в З.ната лява част на този управляван от свидетелят С. автомобил,
като скоростта на мотоциклета към момента на удара е била около 45 км/ч (т. 3
ПЗСАТЕ, л. 356). Под действието на ударния импулс, мотоциклетът се е завъртял
по посока на часовниковата стрелка и продължил движението си напред, като
тялото на ищеца се е отделило от него и паднало върху пътната настилка, а
мотоциклетът е паднал на лявата си страна и отчасти върху тялото на ищеца (т. 3
ПЗСАТЕ, л. 356). Въпреки удара свидетелят С. продължил движението си напред и
спрял с предната част на управлявания от него автомобил на около 55 м след
мотоциклета (т. 3 ПЗСАТЕ, л. 356). От т. 6 на ПЗСАТЕ е видно още, че скоростта
на движение на управляваният от ищеца мотоциклет от около 92 км/ч, при опасна
зона за спиране около 77 м и далечина на виД.ст за същия около 64 м и по-малко с оглед посочената в т. 5
на ПЗСАТЕ налична растителност от дясната страна на платното за движение, не е
позволявала технически на ищеца да спре управляваният от него мотоциклет пред
всяко предвиД. препятствие (л. 356). Същият е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара и предотврати ПТП, като своевременно възприеме спрелите
автомобили и предприеме аварийно спиране (т. 7 ПЗСАТЕ, л. 356). Според т. 9 от
ДЗСАТЕ, движението му със скорост, значително надвишаваща 40 км/ч, е в пряка
причинно-следствена връзка за възникването на ПТП (л. 482).
С разпореждане № 122/25.09.2017 г. на ТП С. на НОИ същото
ПТП е признато за станала с ищеца трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО (л. 9). Образуваното за разследването й приложено досъдебно
производство № 1228-зм-265/2017 г. по описа на ОД на МВР С. е било прекратено
по искане на ищеца с постановление от 27.03.2020 г. на РП С., на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК и
чл. 343, ал. 2, във вр. с ал. 1, б. „б“ и чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК (л. 7).
От заключението на
назначената по делотото комплексна съдебно-медицинска
и психологическа експертиза (л. 119-120), което въпреки неоснователните доводи на за оспорването
му на пълномощника на ответника в психологическата му част, съдът възприема заедно
със заключението на назначената, поради това оспорване - нова
съдебно-психологическа експертиза (л. 409), поради липсата на противоречие с останалите
доказателства, прецени съвкупно с представените от ищеца и неоспорени от
ответника листи за прегледи на пациент, епикризи,
протоколи на МК, болнични листове, амбулаторни листове (л. 10-27) и представеното от ответника с ЛТД на ищеца ЕР на ТЕЛК (л. 273-274), се установява още, че в пряка-причинно следствена
връзка от тази трудова злополука, ищецът е претърпял следните четири средни и
една лека по своя характер телесни увреждания, а именно – потвърдено счупване
на лявата бедрена кост, причинило трайно затруднение на движенията на левия му
крак за период от девет месеца, счупване-изкълчване на дясната гривнена става, причинило трайно затруднение на движенията
на дясната му ръка за период от шест месеца, гръдна травма, изразяваща се в
счупване на десето, единадесето и дванадесето десни ребра, контузия на десния
бял дроб и малък излив в дясната гръдна кухина,
причинило му трайно затруднение в движенията на снагата за срок от три месеца,
счупване на десния страничен израстък на десетия гръден прешлен и на десните
странични израстъци на първи-пети поясни прешлени, причинило трайно затруднение
на движенията на снагата му за срок от шест месеца, и черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на главата и лекостепенно
мозъчно сътресение, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, оздравителния
период за което е бил три седмици (л. 119-120). Тази злополука се е отразила негативно и върху
психическото състояние на ищеца, при който се установяват повишени нива на
тревожност, емоционална лабилност и невротизация на
личността, като е установена и изразена тежка депресия и необхоД.ст от вземане на спешни мерки, а е налице и симптоматика на
посттравматично стресово разстройство вследствие на ПТП, поради което е
наложителна консултацията му с психиатър, като към момента ищецът не се е
върнал към нормалния си начин на живот, а ПТП е довело до негативни емоционални
преживявания в рамките на разстройството на адаптацията, които продължават и до
момента с намален интензитет ( т. 6-9 КСМПЕ, л.
119-120 и т. 1 и 2 НСПЕ, л. 409).
За лечение на посочените му
травматични увреждания е било предприето четирикратно болнично лечение в
посочените отделения и клиники на посочената болница в т. 2 от ЗКСМПЕ, което е
продължило от 08.09.2017 г. до 02.03.2018 г. (л. 120). През същото ищецът
е претърпял и четири оперативни интервенции, като в продължение на девет месеца
след злополуката е провеждано и домашно-амбулаторното му лечение (л. 120). За периода от 08.09.2017 г. до 04.06.2018 г. е бил и в
отпуск поради временна неработоспособност, видно от горепосочените болнични
листове, протоколи на МК и ЕР на ТЕЛК. В пряка причинна връзка от телесните си
увреждания и тяхното лечение, същият е претърпял и много силни болки и
страдания по скалата: слаби, умерени, силни, много силни, изключителни, особено
през първите пет месеца след злополуката, видно от т. 3 на ЗКСМПЕ, преценено
съвкупно с показанията на свидетелите М. и Т. (л. 120 и л. 330-331). От показанията на последните, който съдът също кредитира,
тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на
останалите доказателства, се установява още, че по време на домашно - амбулаторното
му лечение, ищецът първоначално въобще не е можел да стои прав и самообслужва
без чужда помощ за тоалет, хранене и придвижване в дома и до болницата, за
което помощ е получавал от същите свидетели М. (негова -) и Т. (негов -) (чл. 172 ГПК). От болницата е бил изписан на инвалидна количка, а след
това до април 2018 г. е използвал за придвижване и други помощни средства (патерици, бастун), като e ползвал дълго време и корсет
(св. М. и Т., л. 330-331). Поради невъзможността му в началото на домашното му
лечение да се самообслужва, поради уврежданията, зависел изцяло от помощта на
свидетелка М. за ходене до тоалетна, хранене и тоалет, а за придвижване извън
дома - и на помощта на свидетелят Т. (св. М. и Т.). Изпаднал и в емоционална и психологическа криза, през която нямал желание
да контактува с хората и отказвал срещи с тях, а му останали и белези сред
операциите на крака и ръката (св. М.).
От т. 4 на ПЗКСМПЕ е видно
още, че проведеното му лечение е дало З.оволителен
резултат, като към момента същият все още изпитва дискомфорт
в движенията на левия долен крайник и дясната гривнена
става, а му предстои и оперативно отстраняване на метално тяло от лявото бедро,
като към момента продължава да търпи болки и страдания в резултат на телесните,
а най-вече психически увреждания (л. 120). Това се потвърждава и от показанията на свидетелката М..
От представените по делото фактури №№ 57233/15.09.2017
г., № **********/29.09.2017 г., № **********/02.03.2018 г. и № 14347/21.09.2017
г. и платежно нареждане от 19.09.2017 г. се установява, че ищецът е направил
разходи за посочените в тях медицински консумативи
и потребителски такси в посочения в исковата му молба общ размер от 3315.40
лева, които видно от т. 5 на ЗКСМПЕ са свързани с лечението на уврежданията му
от процесната злополука (л. 28-31, 83 и 119). Част от 3000 лева от същите обаче са му били
възстановени от застрахователя О. на 15.11.2017 г., по сключената застраховка
„заболяване“ (л. 413-427). Поради това същите 3000 лева следва да се приспаднат от дължимото му се
обезщетение (чл. 200, ал. 4 КТ и Р 211-2010-IV г.о.).
От правна страна съдът съобрази, че отговорността на работодателя
по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука или професионално заболяване се
различава от гражданската отговорност по ЗЗД по тежест, обхват, предпоставки,
размер и прочие (ТР 45-1990-ОСГК). Работодателят отговаря при нея имуществено независимо от това дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на вредите (чл. 200, ал. 1 КТ). Отговаря и когато трудовата злополука или
професионалното заболяване е причинено от непреодолима сила, чиито вредоносни
последици са в пряка или косвена връзка с трудовата дейност на работника (чл. 200, ал. 2 КТ). Тази отговорност може да се намали само ако
пострадалият е допринесъл с груба небрежност за трудовата злополука, а не и при
всяко допринасяне, както е по общия режим на гражданската отговорност при
непозволеното увреждане (чл. 201, ал. 2 КТ и ТР 45-1990-ОСГК).
В
тази насока, по материалноправния въпрос може ли да
се намали отговорността на работодателя, ако работникът е допринесъл за
трудовата злополука, настъпила при ПТП, с груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ, като е извършил тежки нарушения на ЗДвП, е налице З.ължителна съдебна практика. Според същата, за разлика от
компенсацията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която не предпоставя
вина на пострадалия за съпричиняването на вредата, в трудовоправния режим прилагането на компенсацията предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за
настъпването на увреждането. При това правнорелевантна
е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Актуалната съдебна
практика определя последната като неполагане на дължимата грижа, каквато и
най-небрежният би положил в подобна обстановка. Съдът не дължи служебно
произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от
работника или служителя. При заявено искане за намаляване на обезщетението на
това основание обаче, какъвто е случая, съдът следва да изложи мотиви относно
механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на
такава небрежност. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали
причина за ПТП, при което е пострадал работникът или служителят, съставляват
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ (така
Р 18-2012-III
г.о., Р 114-2019-III г.о. и Р 79-2012-IV
г.о.).
При тези установени по делото
обстоятелства, съдът намери, че в случая е осъществен фактическият състав на
отговорността по чл. 200 КТ на ответния работодател за претърпените от ищеца
горепосочени имуществени и неимуществени вреди от процесната
злополука (чл. 200, ал. 1 КТ). По делото е установено, че на 08.09.2017 г., по
време на посочения си обичаен път при връщане от работното му място до основното
място на живеене, ищецът е претърпял внезапно увреждане на здравето, изразяващо
се в причинените му при ПТП горепосочени телесни увреждания, които са признати по
реда на чл. 60, ал. 1 КСО за трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО,
довела в пряка причинна връзка до предвидения в чл. 200, ал. 1 КТ специфичен
резултат – временна негова неработоспособност от 08.09.2017 г. до 04.06.2018 г.
В пряка причинна връзка от същата злополука ищецът е претърпял имуществени
вреди в общ размер от 3315.40 лева, представляващи заплатените разходи за
посочените медицински консумативи и потребителска такса, както и болки и
страдания и неблагоприятни психически изживявания, представляващи неимуществени
вреди, които продължава да търпи (чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 212 КТ). При това положение ответникът, като негов
работодател по време на същата злополука, следва да отговаря имуществено за обезвредата им (чл. 200, ал. 1 КТ).
Според чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, обусловена
от съществуващите при всеки конкретен случай обективни обстоятелства от
значение в тази насока (т. 11 от ППВС № 4/1968 г.). Воден от това законово
положение и като взе предвид, че при процесната трудова
злополука ищецът е получил горепосочените телесни увреждания – потвърдено
счупване на лявата бедрена кост, причинило трайно затруднение на движенията на
левия му крак за период от девет месеца, счупване-изкълчване на дясната гривнена става, причинило трайно затруднение на движенията
на дясната му ръка за период от шест месеца, гръдна травма, изразяваща се в
счупване на 10-12 десни ребра, контузия на десния бял дроб и малък излив в дясната гръдна кухина, причинило му трайно
затруднение в движенията на снагата за срок от три месеца, счупване на десния
страничен израстък на десетия гръден прешлен и на десните странични израстъци
на 1-5 поясни прешлени, причинило трайно затруднение на движенията на снагата
му за срок от шест месеца, които по характер представляват средни телесни
повреди по чл. 129 НК, както и черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия
на главата и лекостепенно мозъчно сътресение, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, оздравителния период за което е бил три
седмици, представляваща по своя характер лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, които и лечението им са били придружени с много силни болки и страдания, както
и продължителния период на понасянето им, особено първите пет месеца след злополуката,
довела и до посочените негативни емоционални негови преживявания в рамките на
разстройството на адаптацията, които продължава и до момента да търпи с намален
интензитет, четирикратното му болнично лечение в периода от 08.09.2017 г. до 02.03.2018
г., както и претърпените през същото четири оперативни интервенции, продължителното
му домашно-амбулаторно лечение, дългия период от 08.09.2017 г. до 04.06.2018 г.,
през който е бил в отпуск поради временна неработоспособност, останалите от
операциите белези на ръката и крака му, предстоящата му нова оперативна
горепосочена интервенция, продължителния период на търпените горепосочени
битови неудобства и страдания при обслужването му за храна, тоалет и
придвижване с чужда помощ, както и ползваните за същото в горепосочения
продължителен период помощни средства, както и обстоятелствата, че проведеното
му лечение е дало З.оволителен резултат, поради което
към момента той все още продължава да изпитва горепосочения дискомфорт
в движенията на посочените в медицинската експертиза ляв крак и дясна гривнена става, както и продължаващите му и към момента горепосочени
негативни психически изживявания, и като взе предвид възрастта на ищеца към
момента на увреждането му, съдът намери, че справедливо обезщетение за обезвреда на тези претърпени от него неимуществени вреди е
сумата от 30 000 лева. Претендираното от последния
обезщетение за тези вреди над тази сума до претендираната
с този му иск по-голяма от 80 000 лева, надхвърля общественият критерий за
справедливост, обусловен от установените по делото горепосочени обективни
обстоятелства от значение в тази насока (чл. 52 ЗЗД).
По делото липсват данни за приложението на чл. 201, ал. 1 КТ и изключване на това основание на отговорността на ответника за обезвреда на тези претърпени от ищеца вреди, защото няма
данни последният умишлено да е причинил същите. Налице е обаче соченото от
ответника в отговора му основание по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на тази
отговорност, поради допусната от ищеца груба небрежност, с която той е
допринесъл за настъпване на процесната злополука. Както
се посочи и по-горе, тежките нарушения на правилата за движение по пътищата,
станали причина за ПТП, при което е пострадал работникът или служителят,
съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ (така Р
18-2012-III г.о., Р 114-2019-III г.о. и Р 79-2012-IV г.о.). Настоящият случай е
именно такъв. При него по делото се установи от възприетите заключения на САТЕ
и в частност т. 9 на ДЗСАТЕ, че именно управлението от ищеца при злополуката на
горепосочения му мотоциклет със скорост от около 92 км/ч, значително
надвишаваща допустимата такава от 40 км/ч, е причина за ПТП. А тежестта на това
му нарушение на чл. 21 ЗДвП, го квалифицира като груба небрежност съгласно
даденото от съдебната практика горепосоченото определение и обуславя поради
това намаляване с 50 % на дължимото му се обезщетение от общо 30 315.40
лева за причинените му при тази злополука горепосочени имуществени и
неимуществени вреди, след приспадане (съгласно чл. 200, ал. 4 КТ и Р 211-2010-IV г.о.) от това за
имуществените вреди на платените му от застрахователя 3000 лева (Р 18-2012-III
г.о., Р 114-2019-III г.о. и Р 79-2012-IV г.о.). Поради това, предявеният от него,
след намалението на размера му на 315.50 лева, иск по чл. 200 КТ за обезщетение
за причинените му от злополуката имуществени вреди, следва да бъде отхвърлен
изцяло, като неоснователен, заедно с предявеният в обективно съединение с него акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва
върху това обезщетение от злополуката до изплащането му. А предявеният в
обективно съединение иск по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за причинените
му от същата злополука неимуществени вреди, следва да бъде уважен съгласно
горепосоченото намаление по чл. 201, ал. 2 КТ до сумата от 15 157.70 лева,
заедно с предявеният в обективно съединение с него акцесорен
иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане и на законна лихва върху тази сума от
злополуката до изплащането й, тъй като отговорността на ответника е безвиновна (чл. 86 ЗЗД и Р 79-2012-IV г.о.). В останалите им части, над тези суми, тези искове също
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Тъй като ищецът е освободен
от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото държавна такса следва
да бъде възложена в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 606.31 лева, на което основание следва в негова тежест да се
възложат и заплатените от бюджета на съда общо 1252.40 лева възнаграждения за
вещите лица, изготвили ЗКСМПЕ и ДЗСАТЕ, съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 227.85 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски по същото за заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат в общ размер от 3440 лева (по договорите на листи 34 и 322), следва да се възложи в тежест на ответника по делото
съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 625.84 лева (чл. 78, ал.
1 ГПК). При този изход на делото и ответникът има право да му се присъдят
сторените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 ГПК). В тази насока обаче съдът намери за основателно
възражението на пълномощника на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение от 10 569.49 лева с оглед фактическата и правна
сложност на делото, която с оглед З.ължителните
разяснения в т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС е в по-ниска степен с оглед горепосочената
З.ължителна съдебна практика, разрешила спорните по
същото въпроси (т. 3 от ТР 6/2012 ОСГТК). Поради това платеното
от ответника адвокатско възнаграждение, надхвърлящо със 7540.03 лева
минималното такова от 3029.46 лева по чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да се намали до размера на платеното от
ищеца такова за защитата му по делото от 3440 лева (чл. 78, ал. 5 ГПК и т. 3 ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС). Поради това, при този изход на делото, сторените от
ответника, така намалени в посочената им част, разноски по същото в общ размер
от 5080.50 лева (от които 15 лева платени държавни такси за удостоверения, 878 лева внесено
възнаграждение за вещото лице по ПЗСАТЕ, 416 лева внесено възнаграждение за
вещото лице по НСПЕ, 331.50 лева внесена припадаща се на ответника част от
възнаграждението на вещото лице по ДЗСАТЕ и 3440 лева намалено по чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение), следва да се възложат в тежест на ищеца съразмерно с
отхвърлената част от исковете или сумата от 4156.20 лева (чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „** **” Е., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление гр. Г. -, да заплати по банкова сметка ***:
***, на Д.Б.М., с ЕГН **********,
с адрес *** -, сумата от 15 157.70 лева за обезщетение по чл. 200 КТ на
претърпени при трудова злополука на 08.09.2017 г. неимуществени вреди – болки,
страдания и неприятни психически изживявания, и законна лихва върху тази сума
от 08.09.2017 г. до изплащането й, както и сумата от 625.84 лева за разноски по
делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, предявените от Д.Б.М. с п.с., искове за осъждането на „** **” Е.
с п.а., да му заплати обезщетение по чл. 200 КТ за претърпени неимуществени
вреди от същата трудова злополука и законна лихва върху същото от 08.09.2017 г.
до изплащането му, В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, над сумата от 15 157.70 лева до претендираните 80 000 лева и законна лихва върху тази
отхвърлена част от 08.09.2017 г. до изплащането й, КАКТО и предявените от Д.Б.М.
искове за осъждането на „** **” Е. да му заплати сумата от 315.40 лева за обезщетение
по чл. 200 КТ за претърпени от същата трудова злополука имуществени вреди –
разходи за медицински консумативи и потребителски такси по фактури №№ 57233/15.09.2017
г., № 14347/21.09.2017 г., № **********/29.09.2017 г., № **********/02.03.2018
г. и платежно нареждане от 19.09.2017 г., и законна лихва върху същото обезщетение
от 08.09.2017 г. до изплащането му.
ОСЪЖДА Д.Б.М. с п.с., да заплати
на „** **” Е. с п.а., сумата от 4156.20 лева за разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „** **” Е. с п.а., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата от 606.31 лева за дължима се за производството държавна
такса съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 227.85 лева за
разноски за производството за изплатени от бюджета на съда възнаграждения на
вещите лица, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: