РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. гр. Хасково, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101499 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по повод жалба на К. И. К. за обявяване нищожността на Заповед №
ДС-28-1 от 11.06.2019г. на областния управител на област Хасково, обнародвана в ДВ бр.
55/12.07.2019г., с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на
новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони, в това число и ж.р. „******“ в
землището на гр. Хасково, в частта относно имоти с идентификатори: **********,
********** и ****************.
Жалбоподателят твърди, че със Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г., обн. ДВ, бр.51 от
28.06.2019г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32 ал. 1 от ЗА, е одобрен
план новообразуваните имоти /ПНИ/ в м 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „******“ в
землището на град Хасково, община Хасково, приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ, с който е възстановено право на собственост при условията на § 4б ал. 1 от
ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г. П. Я.и З.М.Я. върху новообразувани имоти с идентификатор
“
№ **********, с площ от 1 499 кв.м., в местността „****** Хасковско землище, №
**********, с площ от 500 кв.м., в местността „******“ Хасковско землище и №
****************, с площ от 246 кв.м., в местността „******" Хасковско землище,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общинския
съвет Хасково. Заповедта не била обжалвана пред съда в частта на посочените имоти в 14 -
дневния срок от обнародването й в ДВ и одобреният план влязъл в законна сила относно
1
тези имоти.
Въпреки това, жалбоподателят счита Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на
Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните
имоти, за нищожна в частта, в която се предвиждало възстановяване право на собственост
на наследници на Г.П.Я. и З.М.Я. върху новообразуваните имоти с идентификатори №
**********, № ********** и № ****************.
Посочено е в жалбата още, че правният интерес на жалбоподателя произтичал от
обстоятелството, че процесната заповед като административен акт засягала правото му на собственост
върху новообразуваните имоти с идентификатори №**********, №********** и
№****************, придобито на основание покупко-продажба от страна на праводателя
му и негов баща и дарение от баща му и давностно владение, както и на основание заповеди
№ 495, 496 и 497/2021 г. на Кмета на Община Хасково с които реално се възстановявала
собствеността върху посочените имоти на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. именно върху
тях.
В обжалваната част заповедта била лишена изцяло от законова опора , която
незаконосъобразност следвало да се приравни на пълна нищожност. Съгласно чл.149, ал.5
АПК позоваването на нищожност давало възможност на жалбоподателя да обжалва Заповед
№ ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. в съответната част без ограничение във времето, поради което
жалбата следвало да се приеме за допустима.
Относно нищожността на заповедта в обжалваната част е посочено, че ПИ с
идентификатори № **********, № ********** и № **************** не попадат в
разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не били земеделска земя, предоставена за
ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването им в
плана на новообразуваните имоти и възстановяването им на наследниците на Г.П.Я. и
З.М.Я. на основание на § 4к от ПЗР ЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите
разпоредби, която материална незаконосъобразност следва да се приравни на нищожност.
Отбелязва се в жалбата, че по естеството си ЗСПЗЗ бил реституционен закон и предвиждал
възстановяването на собствеността върху земеделски имоти и единствено в случаите,
изчерпателно изброени в чл.10 от ЗСПЗЗ. Законът обаче не уреждал въпроса със
собствеността на имоти останали в гражданския оборот и прехвърляни от бившите им
собственици на трети лица, какъвто бил и настоящия казус. Следователно по аргумент от
посочената законова разпоредба можело да се достигне до извода, че с обжалваната заповед
Областния управител на Хасковска област досежно посочените имоти е излязъл извън
материалната си компетентност и е издал един нищожен акт.
Жалбоподателят сочи, че притежавал имота съгласно нот. акт № 4******. на ХРС,
дарен от баща му И.К. К.- нива от 2,000 дка, в м.“****“, Хасковско землище, ведно с
построената в имота сезонна сграда. Дарителят от своя страна закупил имота с нот. акт №
******** от Н.И.Б., който пък се легитимирал като собственик на имота с нот. акт №
*****г. на ХРС. Изложеното обосновавало извода, че жалбоподателят бил собственик на
ПИ № **********, № ********** и № **************** въз основа на надлежни
2
документи за собственост и никога не бил изгубвал тази собственост. Твърди се, че той и
неговите праводатели никога не са били ползватели на процесния имот и той не е бил
включван в ТКЗС, ДЗИ и други образувани въз основа на тях селскостопански организации
като така незаконосъобразно ПИ № **********, № ********** и № **************** били
включени в плана на новообразуваните имоти по § 4 ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било
предвидено за възстановяване право на собственост на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я..
Според жалбоподателя, не била налице и материалноправната предпоставка на § 4б
aл. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти да се включват
незастроени земеделски земи, върху които било предоставено право на ползване, съгласно
актовете, посочени в § 4 ал. 1. Това произтичало от разпоредбата на § 4к ал. 7, която
препращала към § 4, свързан с § 4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ. Процесиите имоти № **********, №
********** и № **************** не представлявали незастроена земеделска земя, а
урбанизирана територия, застроен с една сграда с предназначение жилищна сграда - еднофамилна,
т.е. в имотите били проведени мероприятия по смисъла на § 1в от ДРППЗСПЗЗ, които не
позволявали възстановяване на собствеността. Следвало да намери приложение чл. 10б ал. 1
от ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а ал. 2 оп ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не
могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия по смисъла на § 1в от
ДРППЗСПЗЗ, имали право на обезщетение по реда на чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ. Още повече, че
след влизане в сила на действащата кадастрална карта на гр.Хасково трите имота са били с
идентификатор № ******** като от 2007г. по искане на жалбоподателя били разделени на
три самостоятелни имота с посочените по-горе идентификатори.
Не било налице законово основание да се възстанови правото на собственост на
наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. и поради липса на идентичност между ПИ №**********, №
********** и № **************** и притежаваната от наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я.
земеделска земя, предвидена за възстановяване с плана на новообразуваните имоти.
Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да обяви
нищожността на Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на област
Хасково в частта на новообразувани имоти в строителните граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общинския съвет Хасково, с
идентификатори на поземлените имоти /ПИ/ № **********, № ********** и №7 ********,
ж.р. „******“, землището на гр. Хасково, върху които имоти се предвиждало възстановяване
право на собственост на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я..
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не се представлява в открито
съдебно заседание, не взема и писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна Е.. Г. М. не се представлява в открито съдебно заседание и
не взема писмено становище по жалбата, а заинтересованата страна В. К. Д. – М., оспорва
3
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за
издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията и възснова на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №
РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за
определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни
райони /ж.р./: ж.р. „*****“, ж.р. „******“, ж.р. „*****“ и местност „*********“, в
землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ, същият бил обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019г.
Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на
жалбоподателя.
Приложени са от ответника и Протокол № 1, от заседание на комисията по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на
Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от
от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-
3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на
новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на
териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и
регистъра към него за ж.р. „*****“, ж.р. „******“, ж.р.“*****“ и местност „******“
гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково. От представения Протокол № 4 от заседание на
комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на
Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се
установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от
ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „*****“,
ж.р. „******“, ж.р.“*****“ и местност „******“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е
приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби.
От представената извадка от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ
на ж.р.“******“ за процесните имоти като правоимащ стар собственик или собственик към
датата на приемане на помощния план са посочени К. И. К., Г. и З.Я., а също е отбелязан и
НА № *****г. Като писмено доказателство по делото е приобщено и техническото задание
за изработване на ПНИ.
С писмо с рег. индекс 94 Г-4897-1 от 05.04.2021г. на Община Хасково до
жалбоподателя К. И. К., се съобщава, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, е издадена Заповед № 495/25.03.2021г. на Кмет на Община Хасково за
придобиване правото на собственост на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. върху поземлен
имот ********** по плана на новообразуваните имоти на ж.р.“******“, гр.Хасково, одобрен
със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, а видно от
4
Заповед № 495/25.03.2021г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание
§4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от
ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“******“,
землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител
на Област Хасково, решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50147 по чл.11
от ЗСПЗЗ и скица № 4309/10.03.2021г. и със същата се възстановява правото на собственост
при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. върху
новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с
решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор **********,
ж.р.“******“, землище гр.Хасково, с площ 1499 кв. м. при граници и съседи: 77195.730.156,
жилищна територия; ********* улица; **********, жилищна територия; ****************,
жилищна територия; ********** улица; 77195.730.152, жилищна територия; 77195.730.153,
жилищна територия; ограничения в собствеността няма. Отбелязано е в заповедта, че в
имота има две сгради: № **********.1 – 2 етажа, Жилищна сграда – еднофамилна, 47 кв.м.
и № **********.2 – 1 етаж, Друг вид сграда за обитаване – 27 кв.м. Приложена е и скица №
4309/10.03.2021г., както и акт за узаконяване на строеж № 2/16.02.2007г.
С писмо със същия рег. индекс на Община Хасково до жалбоподателя К. И. К., се
съобщава, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е издадена
Заповед № 497/25.03.2021г. на Кмет на Община Хасково за придобиване правото на
собственост на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. върху поземлен имот ********** по плана
на новообразуваните имоти на ж.р.“******“, гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-
1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, а видно от Заповед №
496/25.03.2021г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от
ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“******“, землище
гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на Област
Хасково, решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50147 по чл.11 от ЗСПЗЗ и
скица № 4311/10.03.2021г. и със същата се възстановява правото на собственост при
условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. върху
новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с
решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор **********,
ж.р.“******“, землище гр.Хасково, с площ 500 кв. м. при граници и съседи: **********,
жилищна територия; ********* улица; ********** улица; ****************, жилищна
територия; ограничения в собствеността няма. Приложена е и скица № 4311/10.03.2021г.
Съобщава се на жалбоподателя още, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е издадена Заповед № 496/25.03.2021г. на Кмет на Община
Хасково за придобиване правото на собственост на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. върху
поземлен имот **************** по плана на новообразуваните имоти на ж.р.“******“,
гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област
Хасково, а видно от Заповед № 496/25.03.2021г. на Кмета на Община Хасково, същата е
5
издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б,
ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти
за ж.р.“******“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на
областния управител на Област Хасково, решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по
заявление № 50147 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4310/10.03.2021г. и със същата се
възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я. върху новобразуван имот в строителни граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински
съвет Хасково с идентификатор ****************, ж.р.“******“, землище гр.Хасково, с
площ 246 кв. м. при граници и съседи: **********, жилищна територия; **********,
жилищна територия; ********** улица; ограничения в собствеността няма. Приложена е и
скица № 4310/10.03.2021г.
От заинтересованата страна В. К. Д. - М. е представено и Решение № 36-
51/01.04.1998 г. на ПК - Хасково за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Хасково.
Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованите страни Е.. Г. М. и В. К. Д. –
М. са единствени наследници на Г.П.Я., роден на 24.05.1898 г. и З.М.Я., родена на
01.06.1906 г. за което са представено по делото и поредица от удостоверения за наследници.
Видно от представените от жалбоподателя Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 49, том II, дело № 542/2018 г. на Хасковски районен съдия и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ******** г. на Хасковски районен съдия, същият е
придобил собствеността върху нива от 2 дка в местността „****“, Хасковско землище, ведно
с построената в нея сезонна сграда.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът достига до следните
правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от
надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта.
Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което
жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Следователно
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се
изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ.
Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят
с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните
имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от
ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са
6
придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на
новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз
основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се
определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези
разпоредби се налага изводът, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е
трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от
предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция);
по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по
придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от
актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща.
В закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на
административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се
застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за
незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на
компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма различна от нормативно
определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова
съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е
нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от
степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от
правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая не е налице.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата
е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е
предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез
конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна
форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто
безспорно не е настоящият случай. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са
толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради
липсва на кворум). Според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и
до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
7
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените всъщност
нарушения на материалния закон – при изработване на помощния план, плана на
новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност
на посоченото основание. Тоест нищожност на административния акт при наличие на
материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато
актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е
нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния
акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Превратното упражняване на власт
също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната
цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда
от такива съществени пороци, а относно доводите на жалбоподателя, свързани с
твърденията му за притежание на правото на собственост върху процесните имоти, сочещи
на наличие на спор за материално право с лицата, на които е възстановено правото на
собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е недопустимо да бъде разрешен в настоящото
производство, а подлежи на разглеждане по реда на друго такова.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената Заповед № ДС - 28 - 1 от
11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, в частта на новообразувани имоти в
строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №
67/29.02.2000г. на Общинския съвет Хасково, с идентификатори на поземлените имоти /ПИ/
№ **********, № ********** и № ****************, ж.р. „******“, землище на гр.
Хасково, върху които имоти се предвижда възстановяване право на собственост на
наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я., не е нищожна, а доводите на жалбоподателя
неоснователни, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и
заинтересованите страни за разноски по реда на чл.143 АПК, то такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково,
бул.“********“№ ********, против Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен
управител на област Хасково, в частта на новообразувани имоти в строителните граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общинския
съвет Хасково, с идентификатори на поземлените имоти /ПИ/ № **********, № **********
и № ****************, ж.р. „******“, землище на гр. Хасково, върху които имоти се
предвижда възстановяване право на собственост на наследниците на Г.П.Я. и З.М.Я..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: //п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
9