Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин Пелин, 05.02.2021 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито
заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО Г.
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 221 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно
постановление № 20-0262-000499/ 24.07.2020 г. на Началника на група към ОДМВР
София, РУ Елин Пелин, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
му са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца; както и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са му отнети 10 контролни точки.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, като се иска отмяната му. Твърди се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, като са нарушени правилата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН –
съществува непълнота при описанието на нарушението и не са конкретизирани
нарушените разпоредби. Жалбоподателят твърди, че ремонтирал мотоциклета на
тротоара пред гаража си, когато пред дома му дошли полицейските служители.
Твърди се, че не са изложени мотиви за чл. 28 ЗАНН, а предпоставките за това са
налице.
В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез адв. Р. излага доводи
за незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди, че от
показанията на свидетеля Б. и обясненията на жалбоподателя се установява, че
последният не е бил водач на МПС, а отстранявал повреда по мотоциклета пред
дома си. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, а
наказателното постановление не съдържа необходимите реквизити.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата. В придружаваща
молба се твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят В.И.К. сключил договор за продажба с С. М. К. за
мотоциклет Ямаха с модел XJ 600 с рама ……за сумата от 200 лева. Според свидетелство за регистрация от
02.09.2009 г. мотоциклет Ямаха с модел XJ 600 с рама ….. с рег. номер Е… е бил регистриран от С.М. К.
На 10.07.2020 г. свидетелите С.П.Б. и Ф.Г.К.,***. Свидетелят Ф.Г.К.
казал на С.П.Б. да спре пред дома на жалбоподателя на адрес: гр. Елин Пелин,
ул. „Никола П.“ № 35. Там бил спрян мотоциклет Ямаха с работещ двигател, а жалбоподателят
бил до него по къси гащи, без каска и се опитвал да регулира оборотите му. Свидетелят
Ф.Г.К. казал на жалбоподателя В.И.К. да изключи двигателя и да остави ключа на
мотоциклета, защото ще му прави проверка. На място бил изпратен свидетеля Д.К.Н.,
младши автоконтрольор при РУ Елин Пелин, а след това жалбоподателят бил отведен
в РУ Елин Пелин.
Срещу жалбоподателя e бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 10.07.2020
г. с бланков номер 464000, серия АА, от Д.К.Н., мл. автоконтрольор при РУ Елин
Пелин, за това, че на 10.07.2020 г. около 20.40 ч. гр. Елин Пелин, ул. „Никола П.“
пред дом № 35 в посока изход за с. Петково управлявал мотоциклет Ямаха с модел XJ 600 без регистрационна табела с рама YM4BR146884 черен на цвят, като същият е без
поставена регистрационна табела и след справка в АИС Регистрация по рама се
установило, че е прекратена регистрация на 15.03.2019 г., с което е нарушил чл.
140, ал. 1 ЗДвП. Актът е бил подписан от актосъставителя Д.К.Н., свидетелите
при установяване на нарушението С.П.Б. и Ф.Г.К., като е връчен на нарушителя на
10.07.2020 г.
Изисканите са материалите в цялост по прокурорска преписка № 645/2020
на РП Елин Пелин. С постановление от 17.07.2020 г. на прокурор от РП Елин Пелин
е прекратил досъдебно производство № 203/2020 г. по описа на РУ Елин Пелин, пр.
пр. № 645/2020 г. на РП Елин Пелин за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С протокол за доброволно предаване от 10.07.2020 г. В.И.К. предал 1 бр.
мотоциклет черен на цвят с надпис YAMAHA XJ600 без поставени регистрационна табела и 1 бр. връзка с три ключа. Според
протокол от 14.07.2020 г. няма данни за пренабиване, поправка или презаверяване
на рама YM4BR146884.
Срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление №
20-0262-000499/ 24.07.2020 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин
Пелин, с което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца; както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10
контролни точки за това, че на 10.07.2020 г. около 20.40 ч. гр. Елин Пелин, ул.
„Никола П.“ пред дом № 35 в посока изход за с. Петково управлявал мотоциклет
Ямаха с модел XJ 600 без регистрационна табела с рама YM4BR146884 черен на цвят, като същият е без поставена регистрационна табела и
след справка в АИС Регистрация по рама се установило, че е прекратена
регистрация на 15.03.2019 г., като е извършил следното: управлява МПС, което не
регистрирано по надлежен ред.
Представена е заповед с рег. № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган.
Горната фактическа обстановка се установява от посочените писмени
доказателства, както и събраните гласни доказателства в съдебно заседание чрез
разпита на свидетелите С.П.Б., Д.К.Н. и Р.А.К., чиито показания съдът кредитира
за горепосочените обстоятелства. Свидетелят Д.К.Н. не е очевидец, а бил извикан
от колегите си, за да състави акт по ЗДвП. Свидетелят С.П.Б. сочи, че били в с.
Петково заедно с Ф.Г.К., когато последният му казал да спре пред дома на
жалбоподателя. Свидетелят С.П.Б. сочи, че не видял жалбоподателят да управлява
мотоциклета, като последният работил, но бил спрян пред гараж. Свидетелят Ф.Г.К.
твърди, че видели мотоциклет да се движи от гр. Елин Пелин към с. Петково, след
което обърнали колата и го спрели. Свидетелят Ф.Г.К. сочи, че жалбоподателя се
движи без каска към с. Петково и едновременно спира пред дома си. Показанията
на свидетеля Ф.Г.К. са непоследователни, нелогични и не се подкрепят от други
доказателства, поради което съдът не ги кредитира.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй
като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление,
което подлежи на обжалване. На 10.08.2020 г. е връчено наказателното
постановление, като същото е било обжалвано на същата дата.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН,
тъй като в случая актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на
нарушението, поради което актосъставителят е следвало да осигури присъствието
на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в
акта.
При издаване на наказателното постановление са нарушени регламентираните
в чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН изисквания за точно: описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено;
законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
В АУАН и наказателното постановление е посочено, че била прекратена
регистрация на 15.03.2019 г., но не е отбелязано на какво основание. Според чл.
140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се
допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата. Цитираният текст от чл. 140, ал. 1
ЗДвП съдържа две основни хипотези, които съдържат в себе си отделни подхипотези,
които административнонаказващият орган не е прецизирал, и не е посочил коя
точно е приел, че е осъществена.
В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидил наказание за водач на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Никъде в АУАН и наказателно постановление не е
посочен какъв е надлежния ред, разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП е бланкетна
и следва да бъде конкретизирана със съответната разпоредба на закона или
подзаконовия нормативен акт. Такъв подзаконов акт е наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от
2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), която определя условията
и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български
физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за
предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.
Липсата на конкретизация отнема възможността на жалбоподателя да узнае
в цялост параметрите на претендираната спрямо него отговорност и съответно го
поставя в невъзможност да осъществи защитата си, с оглед разпоредбата на чл.
44, ал. 1 ЗАНН. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до
нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН и ограничили правото на защита на
наказаното лице, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Законосъобразно съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно
развитие на санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи
за надлежно сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават обективното
изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото
репресиране на извършителя на нарушението. В преценката си дали да издаде
наказателно постановление административно наказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение,
които съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производство по налагане
на административното наказание, имат доказателствена сила до доказване на
обратното. От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат
доказателствена сила. Това е и позицията, категорично застъпена от Пленума на
ВС в Постановление № 10/1973 г. Нарушителят не е длъжен да доказва
невиновността си, а административно-наказващият орган е този, който следва да
събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината.
По същество не може да направи извод, че жалбоподателят е нарушил
горепосочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като не са налице категорични
доказателства жалбоподателят да е управлявал МПС по пътната мрежа на Република
България, респ. по път, отворен за обществено ползване. Въпреки изискани допълнителни
материали от прокурорска преписка № 645/2020 на РП Елин Пелин, по делото не са
ангажирани доказателства, след анализ, на които да се направи мотивиран и
единствено възможен извод за извършено нарушение. Свидетелят Д.К.Н. не е
очевидец, а С.П.Б. сочи, че не видял жалбоподателят да управлява мотоциклета,
като последният работил, но бил спрян пред гараж.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в
частта, с която на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП
са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Относно отнемането на контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на
МВР:
Съдът намира жалбата за недопустима – отнемането на контролни точки не
е административно наказание и не е част от производството по налагане,
съответно обжалване на наложено административно наказание. По съществото си
актът в частта по отнемането на контролни точки, макар да е отразен в
наказателното постановление, съставлява вид регистрационен режим за контролно
отчитане чрез точки на нарушенията, извършени от водачите на моторни превозни
средства. Отнемането на контролни точки е фактическо действие с
контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на
водачите) и информационно-статистическа (за контролните органи) функция.
Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. По изложените съображения, съдът следва да постанови
прекратяване на производството в частта му, в която се обжалва отнемането на
контролни точки.
С оглед отмяната на обжалваното наказателно постановление, както и на основание
чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважено искането
на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Представени са доказателства за заплатено
адвокатското възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. Неоснователно е
направеното възражение за прекомерност, тъй като съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а в случая
платеното адвокатско възнаграждение в минимален размер. „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган (пар. 1, т. 6 от ДР на АПК).
Тази сума следва да бъде заплатена от ОДМВР София от бюджета на органа, издал
отмененото наказателното постановление съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, тъй като РУ
Елин Пелин не е самостоятелно юридическо лице.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0262-000499/ 24.07.2020 г. на
Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин В ЧАСТТА, в която В.И.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която на жалбоподателя
са отнети контролни точки по Наредба № І-з 2539, като недопустимо.
ОСЪЖДА ОДМВР София с адрес: гр. София, бул. „Гео Милев” № 71, да
заплати на В.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лева, направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда
на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: