Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1271
гр. Перник, 29.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5474
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД против И.А.Н. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 689.55 лева,
представляваща главница по сключен
чрез средства за комуникация от разстояние с „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за кредит № 350497/21.02.2016г. ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
28.03.2018г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 79.83 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 22.03.2016г. до 17.12.2016г. и сумата в размер на 18.97 лева, представляваща законна
лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2016г. до 22.03.2018г.,
които задължения са погасени от „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД в качеството му на
поръчител на ответника, както и сумата в размер на 394.62 лева, представляваща
възнаграждение за поето поръчителство, които вземания са прехвърлени от
„ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД по
силата на договор за цесия, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1635/29.03.2018г. по ч.
гр. д. № 2054/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на
длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Конституираното с протоколно определение
от 30.05.2019 г. трето лице помагач на страната на ищеца – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Симеон Дишлиев,
поддържа, че
предявените обективно кумулативно съединени искове са основателни.
В законоустановения
срок за отговор, ответникът не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР,
вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ответника по договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, предаване на заемната сума на
заемополучателя, настъпила
изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не
са изпълнени, че заемодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на
информация на потребителя по смисъла на глава трета от ЗПФУР и
настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на
прехвърляне на процесните вземания чрез действителен договор за цесия, и че
предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск
с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно задължение за
възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила
изискуемост.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава,
нейният начален момент и размерът на обезщетението.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства:
наличие на валидно облигационно правоотношение между ответника и третото за
процеса лице – „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД, по силата на което срещу представено
обезпечение в полза на заемодателя по процесния договор за кредит е възникнало
правото да получи от ответника такса за предоставяне на гаранция и нейния
размер.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не
сочи и не представя доказателства, че „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ответника са сключили договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, че заемодателят е изпълнил задължението си
за предоставяне на информация на потребителя по смисъла на глава трета от ЗПФУР
и е предал заемната сума, че съществува облигационно правоотношение, по
силата на което между ответника и „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД е сключен договор, по
силата на който ответникът дължи заплащане на такса за предоставено
обезпечение, че „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД е погасило задълженията по договора за
кредит и че процесните вземания са предмет на договор за
прехвърляне на вземания.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от
твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР,
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправяне на предложение до сключване на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от
разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на
писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР,
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията
по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от
Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис
(в действащата редакция към 2015 година, като към настоящия момент същият е с
изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги).
В настоящия случай, за доказване на възникналото
между страните правоотношение са представени неподписани документи – договор за
кредит № 350497/21.02.2016 г. и Договор за гаранция ( поръчителство). По делото
не са ангажирани доказателства, от които да се установява конкретното
„средството за комуникация от разстояние“, посредством което е сключен
процесния договор за кредит съобразно чл. 6 от Общите условия, уреждащи
отношенията между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и неговите клиенти по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити, а именно: чрез изпращане
на текстово съобщение, попълване на код за потвърждение в електронната страница
на дружеството или че ответникът собственоръчно е подписал съглашението.
Предвид изложеното съдът приема, че между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, респ.
„ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД и ответника не са съществували облигационни правоотношение
със сочения в исковата молба предмет. За пълнота следва да се отбележи, че по
делото липсват каквито и да е доказателства, че заемодателят е предал заемната
сума на заемателя, като във връзка с изложеното необходимо да се посочи, че
ищецът е отказал да съдейства на вещото лице по възложената на последното
съдебно – счетоводна експертиза за установяване на обстоятелството по усвояване
на кредита.
С оглед горното съдът намира, че предявените
обективно кумулативно съединени искове са неоснователни.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“ против И.А.Н.,
ЕГН **********,*** искове за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 689.55 лева, представляваща главница по сключен чрез средства за комуникация от
разстояние с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД Договор за
кредит № 350497/21.02.2016г. ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 28.03.2018г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 79.83 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
22.03.2016г. до 17.12.2016г. и сумата в размер на 18.97 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата
за периода от 18.12.2016г. до 22.03.2018г., които задължения са погасени от
„ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД в качеството му на поръчител на ответника, както и сумата в
размер на 394.62 лева, представляваща възнаграждение за поето поръчителство,
които вземания са прехвърлени от „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕООД на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД по силата на договор за цесия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1635/29.03.2018г. по ч. гр. д. № 2054/2018г. по описа на
Районен съд – гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис 4.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА
на решението, ч. гр. д. № 2054/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да
се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия
съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: