Решение по дело №15381/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2790/2.7.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15381 по описа на Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № * год. от К.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите 4373.68 лева, представляваща задължение по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Н. Д., вписана под № * в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 17769 по описа на ВРС за 2010 год., в полза на „Р. (Б.)“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на ответника по силата на договор за цесия от 10.08.2016 год.

В исковата молба се излага, че въз основа на заявление по 417 ГПК от ответника, е образувано ч. гр. д. № 17669/ 2010 год. на ВРС, в рамките на което срещу ищеца са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за исковите суми. На 13.06.2012 год. по описа на ЧСИ Н. Д. е образувано изпълнително дело № ***, последното изпълнително действие по което е предприето на 28.07.2016 год. Изпълнителното дело е прекратено на 28.07.2018 год. поради настъпила перемция.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител релевира възражение, в условия на евентуалност за погасяване на задължението по давност.

Ответникът - „Е.м.“ ЕООД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за неоснователност на претенцията. Не оспорва твърденията, свързани с издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17669/ 2010 год. на ВРС в полза на „Р. (Б.)“ ЕАД, образуване на конкретното изпълнително дело от страна на банката, както и за последващото прехвърляне на вземането към ответника. Възразява срещу твърдението за настъпила перемция, като сочи, че на 29.09.2016 год. между страните е сключено споразумение, обективиращо изявление за признание на вземането от длъжника. Сключени са още два последващи анекса, от 29.08.2017 г. и 27.09.2018 год. за разсрочване на конкретното вземане. Така описаните действия имат за последица прекъсване на давността. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

 

         Въз основа на молба от „Р. (Б.)“ ЕАД, описа на ЧСИ Н. Д. е образувано изпълнително дело № № ***.

Предмет на изпълнителното производство е вземане на банката спрямо лицето К.В.В. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 17769 по описа на ВРС за 2010 год.

Въз основа на молба, входирана в деловодството на ЧСИ та30.10.2016 год. (л. 191), ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

Съгласно изготвената от ЧСИ справка (л. 202 – 203), последното погашение по изпълнителното дело е извършено от длъжника на 28.07.2016 год.

Видно от споразумение от 29.09.2016 год. (л. 28), сключено между „Е.М.“ ЕООД и К.В.В., между страните е постигнато съгласие за разсрочване на задължението на ищцата по изп. дело № *** год. на ЧСИ Н. Д., в общ размер на 7980.06 лв., съгласно погасителен план – Приложение № 1 към споразумението. В коментирания документ се съдържа изявление на В. за признание на основанието и размера на вземането.

Приобщен на л. 30 е Анекс от 29.08.2017 год. към горепосоченото споразумение, обективиращ съгласие между страните за разсрочване на остатъка от вземането на кредитора по изп. дело № *** год., чито остатък възлиза на 6060.06 лв., съгласно погасителен план – Приложение № 1 към споразумението. Същият съдържа и изявление на В. за признание на основанието и размера на вземането.

С Анекс от 27.09.2018 год., плащането на остатъка от задължението по изпълнително дело № *** год., възлизащ на 4373.67 лв., е разсрочено за трети път. В същия се съдържа изявление на В. за признание на основанието и размера на вземането.

 

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК, ищецът основава от една страна, на твърдения за настъпил ефект на перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а от друга – с такива за погасяване на вземането поради изтичане на давност.

Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК предвижда възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позова на факти, настъпили след издаването му на изпълнителното основание.

На първо място, недопустимо е оспорване на материалната законосъобразност на изпълнението от длъжника, по исков ред, при позоваване единствено на съществуване на основание по чл. 433 ГПК.

Този извод се налага в предвид естеството на иска по чл. 439 ГПК – касае се за отрицателен установителен иск за оспорване притезанието на взискателя. Същевременно, с настъпване на някое от основанията по чл. 433 ГПК се погасява правото на принудително изпълнение по конкретното изпълнително дело, но не и самото вземане. В този смисъл е и безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в Решение № 139/ 31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/ 2009 год. на ВКС, ІV г. о., Определение № 464/ 24.07.2015 год. по ч. гр. д. № 3144/ 2015 год. на ВКС, ІІІ г. о., Определение 679/ 26.11.2015 год. по ч. гр. д.№ 2473/ 2015 год., ВКС, ІІІ г. о., Определение № 624/ 09.11.2015 год. по ч. гр. д. № 5134/ 2015 год. на ВКС, ІІІ г. о.

В настоящата хипотеза, предвид направеното в първото по делото заседание изменение на иска, чрез добавяне на ново основание (процесуално допустимо, съобразно разясненията, дадени в т. 2 „в“ от ТР № 4/ 2016 г. на ОСГК по тълкувателно дело № 4/2014 г.), а именно – настъпване ефекта на погасителна давност, представляващо обстоятелство, възникнало след издаване на изпълнителния лист, се налага извод за допустимост на производството, съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи претендиране от страна на ответника на процесните суми, предмет на изп. дело № ***; съществуването на новонастъпили факти, след приключване на съдебното производство, предмет на изпълнението, даващи основание последното да се оспорва.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Прекратяването на изпълнението настъпва по право с осъществяване на описания в нормата фактически състав - изтичане на две години от последното извършено изпълнително действие или искането за такова. Прекратяването настъпва по силата на закона и е ирелевантно дали има постановено от ЧСИ постановление за прекратяване. Последното има декларативно, а не конститутивно значение. В този смисъл е и разрешението, дадено по т. 10 на ТР № 2/ 2015 г. на ОСГК по т. д. № 2/ 2013 год. на ВКС.

В хипотезата на чл. 433, т. 8 ГПК, прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство е допустимо прилагане на различни изпълнителни способи за събиране на парични вземания, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя по силата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай последното валидно действие по събиране на вземането е от 28.07.2016 г., когато по изпълнителното дело е постъпила сума от длъжника. По аргумент от чл. 117, ал. 1 и 2 ЗЗД, от тази дата започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна. Към момента на депозиране на исковата молба в съда – 27.09.2019 год. този срок не е изтекъл, поради което и се налага извод, че по отношение на процесното вземане фактическият състав на погасителната давност не е осъществен.

Независимо от горното, за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното: Данните по делото сочат, че в периода след датата на последното изпълнително действие до датата на предявяване на иска, давността е прекъсвана още три пъти, с подписване на споразумение за разсрочване от 29.09.2016 год. (л. 28) и Анекси съответно от 29.08.2017 год. и 27.09.2018 год., съдържащи изявления за признание на вземането от длъжника по см. на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

По изложените съображения, се налага извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, поради което и следва да бъде отхвърлен, основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

         С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 и 8 ГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.В., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,  за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата 4373.68 лв. (четири хиляди триста седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща задължение по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Н. Д., вписана под № * в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 17769 по описа на ВРС за 2010 г., в полза на „Р. (Б.)“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на ответника по силата на договор за цесия от 10.08.2016 год., на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

 

         ОСЪЖДА К.В.В., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща извършени разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: