Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 23.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Теодора Димова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 140 по описа на ДРС за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
“А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, град ***, с която срещу „АВОС“ ЕООД ЕИК
*********, град **, са предявени установителни искове по реда на чл. 422 във
вр. чл. 415 от ГПК за установяване дължимостта на вземането по издадената
заповед за изпълнение № 1015 от
11.09.2020 година по ч.гр. д. №2365 по описа за 2020 г. на ДРС, а именно:
- сумата
от 80,13 лева – месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор ***
за периода 23.10.2018г. – 22.01.2019г., ведно със законната лихва от
08.09.2020г. до окончателното й изплащане;
- сумата
от 360 лева – неустойка за неизпълнение на Договор ***, ведно със законната
лихва от 08.09.2020г. до окончателното й изплащане;
- сумата
от 1210,10 лева - месечни такси и потребление за използване на услуги по
Договор** за периода 23.03.2019г. – 22.09.2019г., ведно със законната лихва от
08.09.2020г. до окончателното й изплащане;
- сумата
от 1015 лева – неустойка за неизпълнение на Договор **, ведно със законната
лихва от 08.09.2020г. до окончателното й изплащане;
Претендират
се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
Исковата молба
се основава на следните обстоятелства:
„АВОС“ ЕООД е сключило с „А1 България“ (предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) договор за използване на мобилни услуги партида ****,
ID на договор ***. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се
сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в
които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови
условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или
обезщетения. По договора е използвана следната мобилна услуга- ***** активирана
на 29.05.2018г. със срок на договора две години и месечна абонаментна такса от
24.00 лв. без ДДС. До октомври 2018г. абонатът е заплащал използваните услуги,
след което е спрял да плаща. По договора са издадени и дължими следните фактури
на обща стойност 80.13 лв., както следва:
Фактура Период
на фактуриране Дата Падеж Стойност
********* 23.10.2018-
22.11.2018 26.11.2018 26.12.2018 36.46 лв.
********* 23.11.2018-
22.12.2018 28.12.2018 27.01.2019 28.80 лв.
********* 23.12.2018-
22.01.2019 25.01.2019 24.02.2019 14.87 лв.
Към фактура ********* от 26.11.2018г. на стойност
37.28 лв. е издадено кредитно известие за 0.82 лв. и се претендира остатъка от
36.46 лв.
Към фактура ********* от 25.01.2019г. на стойност
28.80 лв. е издадено кредитно известие за 13.93 лв. и се претендира остатъка от
14.87 лв.
Поради неизпълнение на задълженията си по договор
М5986025 за заплащане на използваните мобилни услуги същият е прекратен,
считано от 08.02.2019г. на основание т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS
и LTE, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми
от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на
договора по вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и
неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка
отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е
изтекъл. Неустойката е определена като сбор от стандартните месечни абонаментни
такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за
съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до
изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката е
издадена сметка *** от 08.02.2019г. на стойност 360 лв., отнасяща се до мобилен
номер ***** със срок на договора 29.05.2018- 29.05.2020г., за който са
начислени 15 МАТ по 24 лв. за оставащия срок на договора.
„АВОС“ ЕООД е сключило с „А1 България“ (предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД) и договор за използване на мобилни услуги партида **,
ID на договор ***. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се
сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в
които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови
условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
С договор от 14.05.2018г. мобилният оператор е
предоставил на ответника услугата „Достъп до интернет“, дефинирана като
постоянна връзка за пренос на Internet Protokol (1Р).Уговорена е месечна
абонаментна такса (МАТ) в размер на 145 лв. без ДДС. В Приложение № 1 към
договора са описани техническите параметри за предоставяне на услугата.
Подписан е и Констативен протокол на 14.05.2018 за предоставянето й. В т.
3.1.1. и 3.1.2 от Констативния протокол е посочен срокът на ползване на
услугата- до 14.05.2020г. В т. 18.1. от Договора е уговорена неустойка за
предсрочно прекратяване. До април 2019г. абонатът е заплащал използваните
услуги, след което е спрял да плаща.
По договора са издадени и дължими следните фактури на
обща стойност 1210.10 лв.:
Фактура Период
на фактуриране Дата Падеж Стойност
********* 23.03.2019-
22.04.2019 02.05.2019 01.06.2019 348.00 лв.
********* 23.04.2019-
22.05.2019 27.05.2019 26.06.2019 174.00 лв.
********* 23.05.2019-
22.06.2019 26.06.2019 26.07.2019 174.00 лв.
********* 23.06.2019-
22.07.2019 26.07.2019 25.08.2019 174.00 лв.
********* 23.07.2019-
22.08.2019 26.08.2019 25.09.2019 224.11 лв.
********* 23.08.2019-
22.09.2019 26.09.2019 26.10.2019 115.99 лв.
Към фактура 39926335 от 26.09.2019г. на стойност
174.00 лв. е издадено кредитно известие 58.01 лв. и се претендира остатък от
115.99 лв.
Поради неизпълнение на задълженията си по договор
М6037166 за заплащане на използваните мобилни услуги същият е прекратен считано
от 15.11.2019г. на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията
между „А 1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, съгласно която
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на
А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя
е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по вина на
абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на
действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна
услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е
определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за
мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти,
считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в
договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката е издадена сметка
********* от 15.11.2019г. на стойност 1015.00 лв., отнасяща се до мобилна
услуга номер 301001173387 със срок на договора 19.06.2018- 19.06.2020г, за
която са начислени 7 МАТ по 145 лв. до края на срока на договора.
Изложените обстоятелства са обстоятелствата, от които
произтича вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ТПК по ч.гр.д. №2365/2020г. по описа на Районен съд- гр. Добрич,
поради което се моли за уважаване на предявените искове.
Редовно уведомен, в срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. К. К. – ПАК, с който се моли за отхвърляне на
предявените искове в цялост по следните съображения – договор **** е нищожен
поради липса на съгласие и на предписана от закона форма, а договор *** е
прекратен едностранно от ответника поради неизпълнение на съществени задължения
на А1, смятано от 17.04.2019 г., като всички задължения на ответника по договор
***до месец април 2019 г. включително са надлежно изпълнени. Оспорва се
твърдението на ищеца, че между него и ответника е бил сключен договор за
използване на мобилни услуги с партиден номер ****и ID на договор*** (наричан
за краткост „Договор ***“). Съгласно чл. 159, ал. 1 от Закона за електронните
съобщения („ЗЕС“) операторите свободно договарят достъп и/или взаимно свързване
и сключват договор в писмена форма. Изискването за писмена форма за
действителност, поставено от цитираната разпоредба на ЗЕС, несъмнено се отнася
и до договорите за използване на мобилни услуги, сключвани от А1, какъвто е и
твърденият от ищеца Договор *** С оглед на това ответникът възразява срещу
основателността на исковете, предявени въз основа на Договор М5986025, а именно
за (1) сумата от 80.13 лв. - месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор *** за периода 23.10.2018—22.01.2019, ведно със законната
лихва от 08.09.2020 г. до окончателното й изплащане; и (2) сумата от 360 лв. -
неустойка за неизпълнение на договор ****, ведно със законната лихва от
08.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
По делото
ищецът не е представил каквито и да било доказателства относно наличието
на твърдения Договор ***. Тъй като към нито един момент ответникът не е изразявал съгласие за сключване на
Договор **** и такова съгласие никога не е било обективирано в предписаната от
ЗЕС писмена форма за действителност, твърденият Договор **** е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл.
159, ал. 1 от ЗЕС.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че на 14.05.2018
г. между страните е сключен договор (наричан за краткост „Договор от
14.05.2018“) за предоставяне на услугата ,Достъп до Интернет“ („Услугата“),
дефинирана като постоянна връзка за пренос на Internet Protocol (IP) пакети
през входни точки в мрежата на Доставчика (“Network Access Points”), като по
този договор е уговорена месечна абонаментна такса (МАТ) в размер на 145 лв.
без ДДС. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, свързано с квалификацията на
Договора от 14.05.2018 *** като договор за мобилни услуги. Предмет на договора
не е използването на мобилни услуги, а предоставянето на услугата ,Достъп до
Интернет“, която съгласно т. 1.1 от Договора „се предоставя в съответствие с
Общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите на
широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна
фиксирана мрежа за пренос на данни, съставляващи неразделна част от този
Договор“. Съгласно т. 1.1 от договора е видно, че същият представлява договор за фиксиран интернет и
към него са приложими не Общите условия за мобилни услуги, а Общите условия на
А1 за фиксиран интернет, които прилагаме към настоящия отговор като Приложение
№ 1 и които също така могат да бъдат открити на интернет страницата на А1.
Оспорва се твърдението на ищеца, че Договор ****от
14.05.2018 г. е прекратен едностранно от страна на А1 поради неизпълнение на
задължения на ответника, считано от 15.11,2019 г. Такова твърдение е
несъстоятелно, тъй като Договорът от 14.05.2018 г. е прекратен едностранно от
ответника на по-ранна дата поради съществено неизпълнение на задължения по
Договора от страна на А1 (а именно спиране на достъпа до Услугата). До април
2019 г. ответникът е заплащал дължимото на ищеца възнаграждение съгласно
Договор****. Въпреки надлежното изпълнение на задълженията, произтичащи от
Договора, от страна на ответника, неговият достъп до Услугата - предмет на
Договора, е бил спрян от ищеца на 28.02.2019 г.
Фактът, че на 28.02.2019 г. ползването на Услугата,
предоставяна съгласно Договор ****, вече е било невъзможно поради спрян достъп,
категорично се потвърждава от служител на А1 след извършена справка относно
спирането на Услугата по Договор **** в рамките на онлайн чат (Приложение № 2
към отговора), поддържан от А1 като електронен канал за комуникация с клиенти
на А1 и за предоставяне на информация/справки относно използваните от абонатите
на А1 услуги, достъпен на следната електронна страница на А1:
https://www.al.bg/pomosht-svarzhi-se- s-nas. Достъпът до Услугата по Договор ***не
само е бил вече спрян към дата 28.02.2019 г., а и не е бил възстановяван към
нито един момент след неговото спиране.
Съгласно т. 82.2 от Общите условия на А1 за фиксиран
интернет потребителите по договори с А1 за фиксиран интернет имат право
едностранно да прекратят договора с 20-дневно писмено предизвестие при неизпълнение
от страна на А1 на съществени задължения по Общите условия за фиксиран
интернет. Буква „а“ на точка 82.2 от Общите условия на А1 за фиксиран интернет
предвижда, че нарушаването на параметрите за качество на Услугата, определени в
Договора за услуги, за повече от 5 пълни последователни дни се счита за такова
неизпълнение на съществени задължения, в случай че се дължи на обстоятелства,
за които А1 отговаря изцяло.
В настоящия случай Договор **** от 14.05.2018 г. е
прекратен едностранно от „Авос „ ЕООД на основание т. 82.2, буква „а“ от Общите
условия на А1 за фиксиран интернет с 20-дневно писмено предизвестие, получено
от ищеца на 27.03.2019 г. (Приложение № 3 към отговора). В случая условията на
т. 82.2, буква „а“ от Общите условия на А1 за фиксиран интернет са изпълнени,
тъй като става дума не просто за нарушаване на параметрите за качество на
Услугата, а за цялостно спиране на достъпа до Услугата за повече от 5 пълни
последователни дни.
След изтичането на срока на предизвестието и
прекратяването на Договор ***, считано от 17.04.2019 г. (до който момент
достъпът до Услугата не е възобновяван от А1 след първоначалното му спиране),
ответникът връща предоставеното му от А1
във връзка с Договора оборудване - крайно устройство Huawei **, сериен № *****,
в съответствие с т. 47 от Общите условия на А1 за фиксиран интернет (видно от
Приложение № 4 към отговора - Уведомление за връщане на оборудване във връзка с
прекратяване на Договор от 14.05.2018 г. заедно с обратна разписка за
получаване на уведомлението).
По изложените съображения се моли за отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2365 по описа за 2020г. на
ДРС. С разпореждане от 11.09.2020г. е издадена заповед № 1015 от същата дата, с
която заявлението е уважено изцяло. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът
е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 13.11.2020г.
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на 06.01.2021г. Исковата молба е подадена по пощата на дата 22.02.2021г.,
поради което като допустима подлежи на преценка по основателност.
Основателността на исковете с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно
възникнали между страните облигационни правоотношения по сключени между тях
договори Договор **** и **** с твърдяното в ИМ съдържание; 2.) точното
изпълнение на задълженията на ищеца по договорите; 3.) предсрочното
прекратяване на договорите от страна на ищеца; 4.) наличието на уговорени между
страните валидни клаузи за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите;
5.) настъпила изискуемост на задълженията по договорите в претендирания размер,
както и 6.) неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания.
По отношение на въведеното от страна на ответника
възражение относно неизпълнението на
задълженията по договор*** от страна на ищеца, последният /“А1 България „ ЕАД/
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва,
а именно точно изпълнение.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която, неоспорено от страните, се кредитира в цялост от съда
като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице е установило, че в счетоводството
на ищеца „А1 България“ ЕАД процесните фактури са осчетоводени по, както
следва:
1. по партида ********* по ID на договор ****в размер
на общо 80.14лв. /таблица 1/, в т.ч. 36.46 лв. с ДДС по фактура с № **********/26.11.2018
г. и кредитно известие с № **********/17.04.2019 г.; 28.80 лв. с ДДС по фактура
с № **********/28.12.2018 г.; 14.86 лв. с ДДС по фактура с №
**********/25.01.2019 г. и кредитно известие с № ********** /26.02.2019 г, а по
партида ********* по ID на договор ***. в размер на общо 1210.10 лв. /таблица 21, в т.ч. 348 лв. с ДДС по фактура с №**********/02.05.2019 г.; 174 лв. с ДДС по
фактура с №**********/27.05.2019 г.;
174 лв. с ДДС по фактура с
№**********/26.06.2019 г.; 174 лв.
с ДДС по фактура с №**********/26.07.2019 г.; 224.11 лв. с ДДС по фактура с №
*********/26.08.2019 г. и 115.99 лв. с ДДС по фактура с № **********/26.09.2019
г. и кредитно известие с № **********/28.10.2019 г. В счетоводството на
ответното дружество „АВОС“ ЕООД процесните фактури не са осчетоводени, като ответникът
не е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по тях.
2. по партида **** по ID на договор *** в размер на
общо
1210.10 лв. /таблица 21/, в т.ч. 348 лв. с ДДС по фактура с №**********/02.05.2019 г.; 174 лв. с ДДС по фактура с №**********/27.05.2019 г.; 174 лв. с ДДС по фактура с №**********/26.06.2019 г.;
174 лв. с ДДС по фактура с
№**********/26.07.2019 г.; 224.11 лв.
с ДДС по фактура с № *********/26.08.2019 г. и 115.99 лв. с ДДС по фактура с №
**********/26.09.2019 г. и кредитно известие с № **********/28.10.2019 г. В
счетоводството на ответното дружество „ АВОС „ ЕООД процесните фактури не са
осчетоводени, като ответникът не е ползвал право на приспадане на данъчен
кредит по тях.
Вещото лице докладва, че в счетоводството на ищеца „А1
България“ ЕАД са осчетоводени фактури,
издавани през предходен период от месец май 2018 до месец октомври 2018 г., в размер на общо
1065.95 лв., и плащания по тях в размер на общо 946.77 лв., по партида*** по ID на договор **** в размер на общо 171.20
лв., и плащания в размер на 52.02 лв. /таблица 3/. Установено е, че по партида
********* по ID на договор М6037166 в счетоводството на ищеца са осчетоводени фактури
на обща стойност 894.75 лв., с период фактуриране от 23.05.2018 г. до
22.10.2018 г. , заплатени в пълен размер.
Констатирано е, че в счетоводството на
ответника „АВОС“ ЕООД през периода май
2018 -октомври 2018 г., са осчетоводени фактури, издадени от ищеца, по които
има извършени плащания в размер на общо 946.77 лв. / таблица 4 и 5 /, като по
осчетоводените фактури от ответника е ползвано правото на приспадане на данъчен
кредит в пълен размер.
С оглед гореизложеното съдът приема , че страните са
били обвързани от валидни правоотношения по два договора, а именно: договор ****
и договор **** с твърдяното в исковата
молба съдържание на всеки от тях. Съгласно формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК константна практика на ВКС, обективирана в решение № 71 от 8.09.2014г. на
ВКС по т. д. № 1598/2013г., II т. о.,; решение № 96 от 26.11.2009г. по т. д. №
380/2008г., I т. о.; решение № 30/8.04.2011г. по т. д. № 416/2010г., I т. о.;
решение № 118/5.07.2011г. по т. д. № 491/2010г., II т. о.; решение № 42/2010г.
по т. д. № 593/2009г. на II т. о., решение № 211/30.01.2012г. по т. д. №
1120/2010г. на II т. о.; решение № 109 от 7.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на
II т. о.; решение № 92/7.09.2011г. по т. д. № 478/2010г., II т. о. и др.,
осчетоводяването на фактурите от търговско дружество - ответник, включването им
в дневника за покупко - продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит по тях по
см. на ЗДДС и частичното плащане, представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване, съответно и отразява възникналата
между страните облигационна връзка.
Съдът не споделя възраженията на ответното дружество
относно нищожността на Договор**** поради липса на съгласие и на
предписаната от закона писмена форма. Действително
договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги е формален и трябва да е
сключен в писмена форма - арг. чл. 159, ал. 1 ЗЕС. Правното действие обаче на
този вид договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредяваното от
него договорно правоотношение е възникнало между лица, които са търговци и е
свързано с упражняваните от тях занятие - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно,
процесният Договор **** е от вида на
субективните (относителните) търговски сделки. По делото не е представен
Договор **** в писмена форма. Неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка обаче не води автоматично до нищожност и
това е едно от различията между търговското и гражданско право, където
нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг.
на чл. 293, ал. 3 от ТЗ оспорване на действителността на сделката. Това правило
доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в
търговското право, до унищожаемостта на
сделките по ЗЗД (чл. 27 и сл.) или нищожността, при неспазване на изискването
за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ.
В конкретния случай, ответникът не е оспорил
действителността на договора, а го е потвърдил с конклудентни действия -
плащане на фактура № ****., издадена въз основа на посочения договор /таблица 5
от заключение по ССчЕ – л. 127 от делото/.
Следователно се налага изводът,
че „Авос“ ЕООД не може да се позовава на
нищожността на договора - чл. 293, ал. 3 от ТЗ
Вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, заключението по която се кредитира в цялост от съда, докладва, че
услугата по Договор ****е била активна от 29.05.2018г. до 02.02.2019г., като
срокът на договора е бил до 29.05.2020г. Услугата по Договор ***– гарантиран
интернет е била активна от 19.06.2018г. до 13.10.2019г., като срокът на същия е бил до 19.06.2020г.
Както беше посочено по-горе, за да се уважат исковете за
установяване съществуването на вземания за заплащане на стойността на
абонаментни такси по договори за предоставяне на мобилни услуги в тежест на
ищеца е да установи, че между страните е сключен договор за предоставяне на
мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплаща
абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил достъп
до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, както и че е възникнало такова
задължение.
Относно Договор ****
С оглед заключението по приетата СТЕ и установеното,
че услугата по същия е била активна до 02.02.2019г. , съдът приема, че сумата от 80,13 лева – месечни такси и
потребление за използване на услуги по Договор ****за периода 23.10.2018г. –
22.01.2019г. е дължима от ответното дружество.
Като неоснователен обаче следва да бъде изцяло
отхвърлен предявения от ищеца иск за претендираната неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 360 лева.
По делото няма данни ищецът да е отправял до ответника изявление за
прекратяване/разваляне на договора поради виновно неплащане от последния на
дължими суми за главници по процесните фактури.
Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на
който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Това
прекратяване се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за срок и
форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното в
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. По делото не се твърди, нито се установява ищецът да е
отправил до абоната изявление /писмено или устно/, с което да му е дал
достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по
договора суми. Напротив, сочи се деактивация на услугата, генерерана от
системата на оператора. Деактивацията на услугата е възможност на оператора
съгласно Общите условия в раздел "Права и задължениия на оператора",
която не е еднозначна с прекратяване на договар.
Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца. В случая и исковата молба не може да се съобрази в тази насока като изявление за прекратяване поради изтичане на уговорения в него срок.
При горните доводи, настоящият състав приема, че
ищецът не доказа наличие на реално вземане за неустойка по Договор ***
Относно Договор ****
Съгласно правилото
на чл. 63 ал. 1 от ЗЗД, страните по
договора трябва да изпълняват точно, добросъвестно и съобразно закона
задълженията, които са уговорили при сключване на договора в рамките на
признатата им от чл. 9 от ЗЗД договорна автономия.
Отклонението от изискванията на чл. 63 ал. 1 от ЗЗД по причини, за които длъжникът отговаря, съставлява неизпълнение на
договора и поражда за изправната страна правото да развали договора по реда на
чл. 87 от ЗЗД.Въз основа на всички събрани
доказателства,съдът намира,че ищецът не е доказал, че е изправна страна по Договор ***. Неуспешното доказване на твърденията на ищеца, че
е изправна страна по договора /за което са му дадени изрични указания с доклада
по чл. 146 от ГПК –л. 73 от делото/, задължава съда да приложи неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и да реши
спора при фактическо установяване, че по договора е налице неточно изпълнение
от страна на мобилния оператор. Отклонението от изискванията на чл. 63 ал. 1 от ЗЗД по причини, за които длъжникът отговаря, съставлява неизпълнение на
договора и поражда за изправната страна правото да развали договора по реда на
чл. 87 от ЗЗД. Въз основа на всички събрани доказателства, съдът намира , че
ответникът е доказал, че е изправна
страна по договора, а насрещната страна не е изпълнила задълженията си по същия
/поддържане на непрекъсната , качествена и надежна работа на „Мрежата“ на
абоната 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата – раздел IV, т.1 от Договор ***– л. 10 от делото/. В тази насока
съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, воден от ответника - М. О. П. , който установява, че повече от 20 дни ответното
дружество е нямало достъп до стационарен интернет. Видно от приложеното по
делото Уведомеление вх. рег. № 2733/27.03.2019г. /л. 66 / „Авос“ ЕООД успешно е отправило писмено волеизявление за
разваляне на договора поради неизпълнение, с предоставяне на подходящ 20 дневен
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока, дружеството
ще смята договора за развален. Уведомлението е получено на 27.03.2019г. от служител
на мобилния оператор /съгласно обратната разписка, находяща се на л. 67 от
делото/ , т.е.установен е фактическият състав на развален на дата 16.04.2019 г.
и по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД договор.
При горните доводи, настоящия състав приема, че ищецът
не доказа наличие на реални вземания по
Договор ****
В обобщение, основателен се явява искът за сумата от
80,13 лева – месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор М****
за периода 23.10.2018г. – 22.01.2019г. В полза на ищеца е дължима и законната
лихва от 08.09.2020г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното й изплащане. Останалите искове следва да се отхвърлят в цялост.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани, а необсъдените, съдът намира да са неотносими.
Относно
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски в следните размери: 10,62 лева – разноски за заповедното производство и 18,96 лева – разноски по
установителното производство.
В полза на ответното дружество следва
да се присъди сумата от 486,97 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422,
ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, ** и
ответника „АВОС“ ЕООД, ЕИК *********,
град ** че ответникът дължи на ищеца сумата
от 80,13 лева – месечни такси и потребление за използване на услуги по
Договор *** за периода 23.10.2018г. – 22.01.2019г., ведно със законната лихва
от 08.09.2020г. до окончателното й изплащане, предмет на издадената заповед за
изпълнение № 1015 от 11.09.2020
година по ч.гр. д. №2365 по описа за 2020 г. на ДРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК:
********* срещу ответника „АВОС“
ЕООД, ЕИК ********* установителни
искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: - сумата от 360 лева – неустойка за неизпълнение на Договор
М5986025, ведно със законната лихва от 08.09.2020г. до окончателното й
изплащане; сумата от 1210,10 лева -
месечни такси и потребление за използване на услуги по Договор *** за периода
23.03.2019г. – 22.09.2019г., ведно със законната лихва от 08.09.2020г. до
окончателното й изплащане и сумата от 1015 лева – неустойка за
неизпълнение на Договор ***, ведно със законната лихва от 08.09.2020г. до
окончателното й изплащане, предмет на издадената заповед за изпълнение №
1015 от 11.09.2020 година по ч.гр. д. №2365 по описа за 2020 г. на ДРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „АВОС“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК:
********* , сумата от 10,62 лева –
разноски за заповедното производство по
ч.гр. дело № 2365/2020г. на ДРС и сумата от 18,96 лева – разноски по установителното производство по настоящото
гр. дело № 140/2021г. на ДРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „А1 България” ЕАД, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на „АВОС“ ЕООД, сумата от 486,97 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: