Р Е Ш Е Н И
Е
№ 338
гр.Велико
Търново, 30.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 119 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по обективно и субективно съединени жалби
и иск от С.Н.С. ***. Жалбите са срещу
принудителни административни мерки – принудително задържане с техническо
средство /скоба/ и преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение
на собствения му автомобил „Фолксваген” с ДК № ***, наложени на 13.02.2019г. от
служители на ЕООД „Организация на движението, паркинги и гаражи“.
Жалбоподателят претендира нищожност и незаконосъобразност на оспорените актове,
тъй като са наложени от некомпетентни лица, както и в нарушение на разпоредбите
на ЗДвП. Моли съда да обяви за нищожна, респ. да отмени обжалваните принудителни
мерки, като издадена от некомпетентен орган и при липса на извършено нарушение
по ЗДвП. Исковата претенция е за претърпени имуществени вреди в размер на 45лв.
от предварителното изпълнение на ПАМ преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. Моли искът да бъде уважен поради наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на ЕООД „Организация на движението,
паркинги и гаражи“. Претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответната страна –
К.Б.Д. – контрольор при ЕООД
„Организация на движението, паркинги и гаражи“, изразява
становище за неоснователност на жалбата срещу принудителната административна
мярка принудително
задържане с техническо средство /скоба/,
като моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски.
Ответната страна –
И.К.П.– инспектор при ЕООД
„Организация на движението, паркинги и гаражи“, изразява
становище за неоснователност на жалбата срещу принудителната административна
мярка преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, като
моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски.
Ответната страна –
ЕООД
„Организация на движението, паркинги и гаражи“, изразява
становище за неоснователност на иска за присъждане на вреди от
незаконосъобразен административен акт - принудителната административна мярка преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, като моли за отхвърлянето му и
присъждане на разноски.
Прокурорът
изразява мотивирано становище за неоснователност на исковата претенция.
Предмет
на настоящото съдебно производство са Принудителни административни мерки – принудително
задържане с техническо средство /скоба/ и преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач, по отношение на автомобил „Фолксваген” с ДК № ***, наложени на 13.02.2019г.
от служители в ЕООД „Организация на движението, паркинги и гаражи“ и искова
претенция за претърпени имуществени вреди от последния административен акт.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.02.2019г., лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *** е
паркиран в гр.Велико Търново, площад Славейков – в зона за платено паркиране.От
контрольор е извършена проверка за заплащане на дължимата такса за паркиране,
при което е установено, че такава не е заплатена. Контрольора уведомява
диспечера на ЕООД „Организация на движението, паркинги и гаражи“ и от
служителя К.Б.Д. е приложена принудителна административна мярка принудително
задържане с техническо средство /скоба/, като съгласно докладна записка на
същия, собственика на автомобила се появява след поставянето на скобата и е
уведомен за наложената мярка. След изтичане на работното време на платената
зона е установено, че дължимата цена за паркиране на автомобила не е платена и
от инспектор И.К.П.към посоченото търговско дружество, е наложена принудителна
административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, обективирана
в констативен протокол. След заплащане на сумата от 45 лв. от наказателния
паркинг е освободен автомобилът.
В хода на съдебното
производство се представя различен снимков материал на паркираното превозно
средство, от който по безспорен начин се установява паркирането на автомобила в
зона за платено паркиране и то извън очертаните парко места. Последното
обстоятелство въпреки твърденията на страните е ирелевантно за спора, тъй като
не се твърди неправилно паркиране, а незаплащане на дължима такса за паркиране.
Пред съда дават
показания двама свидетели, очевидци на част от действията по налагане на
принудителните административни мерки, като съдът кредитира като непосредствени,
безпристрастни и обективни техните показания. От тях се установява както
парирането на превозното средство в зона за платено паркиране, така и личното
присъствие на собственика на автомобила при прилагането на ПАМ принудително задържане с техническо
средство /скоба/.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт принудително задържане с техническо средство /скоба/ е
издаден от некомпетентен орган, а административния акт преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач е издаден от компетентен орган.
По своята правна същност визираната в
чл.167,
ал.2, т.2 ЗДвП принуда е принудителна административна мярка. Вярно е, че законодателят
не е посочил изрично, че това е принудителна мярка, но в съответствие с
изискванията на чл.23 от Закона за
административните нарушения и наказания мярката е установена в
закон, в закон са установени органите, които могат да я прилагат (факта, че
органите не са изрично посочени, а определяеми не значи неспазване на
изискването), установен е и начина на приложение на мярката - чрез използване
на техническо средство за принудително задържане на превозното средство.
Съгласно чл.
167, ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината,
използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 2 ЗДвП.
От доказателствата по делото е безспорно, че със Заповед № РД 22 – 1490 / 17.09.2014 година на кмета на Община
Велико Търново, ЕООД „ОДПГ“ е определено от кмета на
общината за служба за контрол на дейността по паркиране. От доказателствата по
делото е безспорно, че лицето, приложило оспорената принудителна мярка е
служител на дружеството. Дейността на контрольора е изрично регламентирана и в
приложената по делото длъжностна характеристика. Съдебната практика
приема, че действащата
нормативна уредба не съдържа изискване "службата за контрол" да бъде
част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения
досежно правно-организационната форма на правния субект, който кметът на
общината ще определи за служба за контрол. Съгласно мотивите в Решение № 10230
/ 27.07.2018г. на ВАС законът не поставя абсолютно никакви изисквания за
правната и организационна форма на службата за контрол. Дали това ще бъде част
от общинската администрация, дали ще бъде общинско предприятие по смисъла на чл. 52 от Закона
за общинската собственост (ЗОС), дали ще бъде търговско дружество с
едноличен собственик общината, дали ще бъде друг правен субект законодателят е
оставил на преценката на кмета на общината. Този законодателен подход е функция
на конституционно установения принцип на местно самоуправление осъществяван в
рамките на общината и на компетентността, която законът е предоставил на
местното самоуправление да решава самостоятелно всички въпроси от местно
значение, които законът е предоставил в компетентност на общините, в т. ч. в
сферата на общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси,
данъци и такси, общинската администрация. Следователно е налице валидно
определяне от Кмета на Община Велико Търново на дружеството ЕООД „ОДПГ“ за служба по контрол по
смисъла на ЗДвП. Липсва надлежно оправомощаване на лицето, наложило процесната
принудителна мярка да налага ПАМ – заповедта на кмета не съдържа посочване на
конкретни служители, а липсват данни за определяне от управителя на службата за
контрол на конкретни служители, които да налагат ПАМ по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Делегирането на
компетентност е възможно само по реда и в рамките, установени в съответната
правна норма, като се индивидуализира по отношение на поименно, длъжностно или
структурно принадлежи лица, които въз основа на изричен акт са снабдени с
конкретни правомощия. Възприето е от съдебната практика, че компетентността на
административен орган не следва да бъде тълкувана разширително. По делото не са
ангажирани доказателства за такова оправомощаване, следователно не се доказва
компетентността на органа наложил принудителната административна мярка. Липсата
на компетентност е порок, който винаги води до нищожност на издадения
административен акт, в случая на наложената принудителна административна мярка.
По изложените съображения следва да бъде обявена нищожността
на принудителната административна мярка принудително задържане с техническо средство /скоба/ по
отношение на автомобил „Фолксваген” с ДК № ***, наложена на 13.02.2019г. от контрольор
в ЕООД „Организация на движението, паркинги и гаражи“.
Втората принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач – е издадена от компетентен орган с оглед представената по делото
Заповед № РД22-1906 / 09.11.2018г., с която Кметът
на Община Велико Търново определя четири
поименно посочени лица за длъжностни лица, които да прилагат или нареждат
прилагането на принудителна административна мярка – преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощения от
него водач, когато 1) превозното средство е паркирано правилно, но
обстоятелствата налагат неговото преместване; 2) е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство,
както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението и 3) не е заплатена дължимата цена по чл.99, ал.3 от ЗДвП и в случаите на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП след изтичане на разрешеното
време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. Издателят на
принудителната административна мярка И.К.П.е измежду определените от Кмета на
Община Велико Търново длъжностни лица, поради което и той разполага с
материална компетентност за налагане на ПАМ.
При наличието на изрично овластяване от собственика на пътя
без правно значение за компетентността на издателя на акта е факта дали
дружеството в което той работи може да бъде определено за „служба за контрол”
по смисъла на ЗДвП. Дали лицето има право да установява административни
нарушения, за преустановяването на които се издават принудителните административни
мерки е въпрос свързан с доказаността и материалната законосъобразност на акта,
но не и с компетентността на издателя му.
Настоящият състав намира принудителната административна
мярка за издадена в нарушение на материалния закон.
На първо място липсва адресат на административния акт. Всеки
административен акт следва да има адресат, който следва да е правосубектно
лице, а в някои случаи следва да притежава и специални качества. Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.5, б.”а” и „б” от ЗДвП принудителната административна
мярка преместване на превозно средство се налага на собственика на автомобила
или упълномощения от него водач. Следователно в конкретния случай адресата на
акта следва да притежава качеството собственик или упълномощен водач на лек
автомобил. В конкретния случай не е посочен собственика на автомобила, нито са
събирани преди издаването на ПАМ доказателства за собственика на автомобила или
управлението на МПС от упълномощено лице.
На второ място не е посочена правната норма за налагането на
принудителната административна мярка. В констативният протокол е посочено
съставянето му на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.171, т.5, б.”а”, ”б” и
„г” от ЗДвП. Първата разпоредба определя компетентните органи, а втората –
няколко хипотези за налагане на принудителна административна мярка преместване
на превозно средство. Така посочените правни основания включват както
преместване на правилно паркирано превозно средство, така и преместване на
паркирано в нарушение на правилата за движение превозно средство и такова,
което създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението, така и паркирано в зона за платено паркиране без заплащане на
дължимата такса. При наличието на повече от три различни фактически основания
за налагане на принудителна административна мярка липсата на индивидуализация
на правното основание се приравнява на липса на правно основание.
На трето място в хода на административното производство е
допуснато и нарушение на изискването по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП за уведомяване на районното управление на Министерството на
вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото
местоположение на превозното средство. В представената по делото
административна преписка липсва уведомяване, поради което не е изпълнена
процедурата по налагане на принудителната административна мярка.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя за недоказаност на паркирането на превозното средство
в зона за платено паркиране без заплащане на дължимата такса. На представения
снимков материал е видно както наличието на пътния знак забраняващ паркирането,
така и допълнителна табела „нарушителят се отстранява принудително“ и наличието
на паркиран автомобил.
Независимо от наличието
на основание за налагане на принудителната административна мярка, настоящият
състав намира, че допуснатите множество нарушения на процесуалните правила не
могат да бъдат санирани в настоящото производство и водят до извод за
незаконосъобразност на принудителната административна мярка.
По
отношение на предявения иск.
Независимо
от констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът
намира, че исковата претенция за присъждане на имуществени вреди следва да бъде
отхвърлена.
Съгласно
разпоредбата на чл.205 от АПК искът за претърпени вреди се предявява срещу
юридическото лице, чийто орган е издал незаконосъобразния административен акт.
Настоящият състав приема, че принудителната административна мярка преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач от изпълнението на която се претендират вреди е издадена от надлежно овластен от кмета на общината орган.
Следователно служителят на ЕООД „Организация на движението, паркинги и гаражи”
действа вместо Кмета на Община Велико Търново, който му делегира собствените си
правомощия. След като са упражнени правомощията на кмета на общината, то
юридическото лице чийто орган издава процесния административен акт е Община
Велико Търново и тя се явява надлежен ответник в исково производство по ЗОДОВ.
Поради липса на надлежен ответник исковата молба следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски съобразно представения списък с разноските и
доказателствата за действителното им заплащане. Отговорността за разноски
следва да се понесе от Община Велико Търново, тъй като органът, издал оспорения
акт притежава качеството „длъжностно лице” по силата на изрично овластяване от
кмета на общината, а не по силата на заеманата от него длъжност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Принудителна административна мярка –
принудително задържане с техническо средство /скоба/, наложена на 13.02.2019г.
на автомобил „Фолксваген” с ДК № *** от контрольор
при ЕООД „Организация за движението, паркинги и гаражи“.
ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение
на автомобил „Фолксваген” с ДК № ***, наложена на 13.02.2019г. от инспектор в
ЕООД „Организация на движението, паркинги и гаражи“.
ОТХВЪРЛЯ искова претенция на С.Н.С. *** срещу ЕООД
„Организация на движението, паркинги и гаражи“ за възстановяване на недължимо
заплатената сума от 45 лв.
ОСЪЖДА Община Велико Търново да заплати на С.Н.С. *** сумата от 310лв. / триста и десет
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: