№ 121
гр. Кюстендил, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500055 по описа за 2022 година
С решение №4/05.01.2022г. постановено по гр.д.№1935/2021г. по описа на Районен съд –
Дупница е отхвърлен предявен от К.В. В., ЕГН ********** с адрес:гр.Дупница, ул.“***“№25
срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“***“№12
иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
1670.17 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит (договор за
паричен заем №19285/27.10.2016г.) с „Кредит Йес“ ООД, ведно със законната лихва, като
същевременно К.В. е осъдена да заплати на "Креди Йес" ООД, ЕИК ***, разноски за
производството, възлизащи на 360.00 лв.
Искът е отхвърлен, по съображения, че при липса на предявен иск за установяване
нищожност или за унищожаване на договор между страните, дори и да бъде констатирано в
мотивите наличие на основание за нищожност или унищожаемост, по този въпрос няма да се
формира сила на пресъдено нещо и договорът ще продължи валидно да обвързва страните и да
служи ,като основание за разменените престации, както е посочено в решение №1503/102.2009г.
на ВКС по гр.д.№5819/2006г. ІV г.о, според което „въпросът за действителността на договора е
преюдициален по иска за унищожаването му, но само констатацията в мотивите, че договорът е
нищожен без този въпрос да е въведен като предмет на делото и по него ад е постановен изричен
диспозитив, не дава основание за прилагане на реституционната норма на чл.34 ЗЗД, защото
мотивите не формират сила на пресъдено нещо.Според първоинстанционния съд едва при
уважаването на установителния иск за нищожност на договора ще възникне интерес от
предявяване на иск по чл.55 ЗЗД – за връщане на платеното в изпълнение на нищожен
1
договор.Като допълнение към това е посочено, че доводи за нищожност и унищожаемост могат да
бъдат въведени в производството чрез възражение – като защитно средство и основателността му
би довела до отхвърляне на предявен срещу възразилия иск, но не и до уважаване на друг иск,
изискващо установяване на правото или правоотношението със сила на пресъдено нещо.Тъй като
договорът не е обявен за недействителен или унищожен с влязло в сила решение, като такъв иск не
е предявен и в настоящото производство, според първоинстанционния съд договорът е валиден,
обвързва страните и съставлява правно основание за разменените престации, включително и за
дължимите неустойка и възнаградителна лихва.
Съобщенията до страните са изпратени чрез електронна поща – чрез Държавна агенция
„Електронно управление“, система за сигурно електронно връчване.Дружеството е получило
съобщение на 06.01.2022г., липсват данни за получаване на съобщението от ищцата.
На 19.01.2022г. по делото е постъпила въззивна жалба, регистрирана с вх.№428/19.01.2022г.
от В., чрез упълномощен адвокат Г.Ч..В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт.Оспорена е като неправилна преценката на съда, че при отсъствие на
предявен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
№19285/27.10.2016г. проверка за действителността на договора, сочен като основание за
извършеното плащане,и отсъствието на такава, не може да са основание за уважаване на
предявения иск.Въззивникът обръща внимание на следните обстоятелства: С исковата молба е
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл.23 вр. с чл.22 ЗПК, като с
допълнителна молба с вх.№3206/14.10.2021г. е заявено, че се претендира произнасяне, единствено
в мотивите на съдебното решение.Позовавайки се на утвърденото разбиране, че нищожността на
сделка, винаги се проявява по право ipso jure и е изначална, без да е необходимо извършване на
правни действия поддържа, че всеки правен субект , може да се позове на нищожността и да
черпи изгодни правни последици от този факт.С оглед характера на порока, счита, че позоваването
може да стане във висящ исков процес както чрез установителен иск, така и чрез възражение.Сочи
разпоредбата на чл.23 вр. с чл.22 ЗПК като регламентираща начина на уреждане на правните
последици при нищожен договор за потребителски кредит и поради наличие на обстоятелства
обосноваващи недействителност на договора счита, че искът следва да бъде уважен.Аргумент в
подкрепа на разбирането си извлича и от предмета на образувано тълк.дело №1/2020г. – „Длъжен
ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване
на правния спор или трябва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата
страна е направила възражение за нищожност“, като индиция, че възражението е напълно
допустимо процесуално средство за релевиране на доводи за недействителност на сделката.Сочи и
съдебна практика според която, когато страната се позовава на договор, съдът е длъжен да провери
неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност- форма, предмет
и без да има позоваване на нищожност(решение №384/02.11.2011г. по гр.д.№1450/2010г. по описа
на ВКС, І г.о и друга според която за да се произнесе, въпросът за валидността на сделката следва
да е въведен, като част от предмета на делото чрез съответно възражение или по предявен
инцидентен установителен иск -решение №305/27.04.2009г. по гр.д.№5803/2007г. по описа на
ВКС, ІV г.о, решение №202/27.02.2015г. по гр.д.№4123/2013г. по описа на ВКС).
В жалбата се съдържа твърдение за допуснато процесуално нарушение, при разпределение на
доказателствената тежест, на основание чл.146, ал.1 т.5 ГПК, като се оспорва необходимостта при
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.23 вр. с чл.22 ЗПК от доказване от
ищецовата страна на обстоятелства различни от факта, на плащане на процесната сума.Сочи се
2
съдържането на разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД и въз основа на същата е обосновано становище,
че при получена въз основа на нищожен договор сума, при основателност на възражение за
нищожност на сочения, като основание за получаване на сумата договор, тя следва да бъде
присъдена на ищеца, както е прието в решение №239/16.07.2013г. по гр.д.№1050/2012г., ІV г.о на
ВКС, решение №29/28.03.2012г. по гр.д.№1144/2010г., ІV г.о на ВКС и др.) и допустимост на
произнасянето по валидността на сделката в мотивите на съдебния акт, както е прието в
определение №60243/20.07.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2021г.В жалбата се твърди неотносимост
на решенията на които първоинстанционния съд се е позовал – решение №1503/10.02.200г. на ВКС
по гр.д.№5819/2006г., ІV г.о , определение №409/29.10.2020г. на ВКС по ч.т.д.№1910/2020г.,
определение №60458/16.08.2021г. на ВКС по т.д.№1749/2020г ІІ ТО, решение №127 от
30.07.2018г. на ВКС по т.д.№1103/2017г., ІІ т.о. – първото защото производството е протекло по
друг ред чл.218а, ал.1 б.“б“ ГПК вр. с пар.2, ал.3 ГПК, във втория случай е бил разгледан иск при
наличие на влязло в сила съдебно решение по недействителността на същия договор, третия
съдебен акт касае също хипотеза при наличие на влязло в сила решение, а в последният съдебен
акт въпросът за валидността на сделката не е разгледан.
Жалбоподателят се позовава на следните факти – по делото са представени доказателства за
извършено плащане от ищцата на суми по договор за потребителски кредит, както следва: 2200.00
лева и 1670.17 лева- първата формираща дължима главница по договора, а втората договорна
лихва и начислена неустойка.Счита, че е доказал недействителността на договора, като
същевременно излага съображения за недействителност по смисъла на чл.23 ЗПК – липса на
съществен елемент от неговото съдържание чл.11, ал.1 т.10 вр. с чл.22 ЗПК – поддържа липса на
ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компонентни са включени как е
определен посочения ГПР, посочения размер на ГПР не съответства на реалния, който е 98.550%.
– сочи като пример решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на СЕС според което „на
непосочването на ГПР в договор за кредит следва да се приравни случай, при който в договора е
посочена само математическа формула за изчисляване на този ГПР, без обаче да се предоставят
необходимите за това данни.Относно задължението за плащане на сумата 1579.70 лева, като
неустойка, при непредставено в тридневен срок обезпечение е заявено, че потребителят не би
могъл в толкова кратък срок да осигури поръчител, касае се за еднотипни договори върху чието
съдържание потребителят не може да влияе, това договаряне е недопустимо, предвид
съществуващото задължение за кредитодателя да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя, съгласно чл.16 ЗПК и следващото се от преабмюла на Директива 2008/48/ЕО, такава
проверка трябва да бъде извършена преди сключване на договора, заплащане на обезщетение за
непосочен поръчител, не е в пряка връзка с предмет на договора за кредит – така уговорената
неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции и
цели постигане на неоснователно обогатяване( ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009Г), с тази
уговорка се постига заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1 пр.2 ЗЗД вр. с чл.33, ал.1
ЗПК.Недаването на обещано обезпечение е разгледано във връзка с действието на разпоредбата на
чл.71 ЗЗД, според която това е основание веднага да се иска изпълнение.Страните по договора не
са имали реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл.71 ЗЗД.Клаузата е определена и като неравноправна на основание чл.143, ал.2 т.5
ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка, представляваща при това и неиндивидуално уговорена
клауза.Това плащане не е включено в ГПР, който с тази сума би надхвърлил посочената в договора
3
и пределно допустимата , съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, водещо и до злепоставяне на главната цел на
Директива 2008/48/ЕО.Тази такса, предвид залегналата в Директивата формула представлява
според въззивника общ разход, предвидим разход, свързан с условията на договора.Посочването
на ГПР е изведено, като съществено условие на договора, размерът на сумата следва да е включен
в общия размер на разходите.Грешното посочване на ГПР според жалбоподателя е равностойно на
непосочен ГПР , обуславящо недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК – решение от
15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС, в което посочването в договора за кредит на по – нисък от
действителния годишен процент на разходиге, се окачествява, като „заблуждаваща“ по смисъла на
чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005г.,
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци, към потребители на вътрешния пазар
и на изменение на Дериктива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) №2006/2004г. на Европейския парламент и
на Съвета и Регламент (Е) №2006/2004г. на Европейския пармалент и Съвета( Директива за
нелоялните търговски практики) доколкото тя подтиква или възможно да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.Клаузите за неустойки
за основни и съществени за процесния договор, чрез които ответното дружество цели да придобие
едниствено една сигурна печалба – допълнително от възнаградителната лихва и без която клауза,
кредитодателят не би отпуснал кредит, респ. договорът не би бил скрлючен, което обуславя
недействителност на целия договор.
Твърди се нарушение на изискването относно форма, за изготвянето му по ясен и разбираем
начин, като всички елементи се представят в еднакъв по вид, формат и шрфит – не по – малко от
12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Като основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1 т.9 ЗПК и
счл.26, ал.1 пр.2 ЗЗД се сочи, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави – надвишаваща трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.Клаузите не
са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 ЗЗП,
разгледани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки , непозволяваща на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора – чл.143, ал.2 т.19
ЗЗП.С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК според която когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и други разходи, счита, че сумата 1670.00 лева, следва да бъде върната, като разлика между
предоставената сума и платена, въз основа на договора - върната главница, платена неустойка и
лихви.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и уважаване на предявения
иск.Претендират се разноски.
Препис от жалбата е връчен на другата страна. В определения в чл.263, ал.1 ГПК срок по
делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.Д.М. , като пълномощник на ответното
дружество“Креди Йес“ ООД, ЕИК ***.В отговора се поддържа становище, че решението е
валидно, допустимо и правилно, въз основа на вярно възприемане на фактите по делото и
прилагане на релевантните правни норми.Присъединява се към становището на съда, че при
уважаване на иска би се стигнало нонсенс до игнориране на договор, който и към момента е
действащ между страните и за недопустимост на произнасянето, при отсъствие на предявен
установителен иск, какъвто въпреки дадените указания не е предявен.В подкрепа на това
4
становище се сочи обстоятелството, че мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по
същество на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля, поради
което не се ползват със сила на пресъдено нещо и не са задължителни за страните.Като
несъстоятелно е определено позоваването на заглавието, на образувано тълкувателно дело, с оглед
регламентиране правомощията на съда във връзка с преценка недействителност на сделка, като
доказателство за това, че недействителност може да се релевира с възражение.Позовава се на
съдебна практика, според която прогласяване недействителността на сделка, поради противоречие
със закона, изисква нарушаване на конкретна императивна правна норма, изразено, чрез
определено действие, бездействие или волеизявление т.е излагане на факти и обстоятелства –
решение №30%/27.04.2009г. по гр.д.№5803/2007г., ВКС ІІ т.о, решение №202/27.02.2015г. по т.д.
№4123/2013г. ІІ т.о, решение №204 от 05.10.2018г. по гр.д.№3342/2017г. Г.К , ІV г.о и решение
№61/10.07.2013г. по т.д.№94/2012г. І т.о.В отговора се съдържа искане за отхвърляне на жалбата,
като неоснователна.
Жалбата е допустима.
В рамките на спора, очертан от твърденията в жалбата, и с оглед на разменените в
първоинстанционното производство книжа е преценка по дължимостта на сумата 1670.71, сума
надхвърляща размера на получена по Договор за паричен заем №19285/27.10.2016г. главница,
поради недействителност на договора – поради липса на посочване на ГПР, на данни във връзка с
изчисляване на ГПР и ясно разписана методика относно компонентните включени в него и
формиране на посочения размер 48.12%, поради неспазване на предвидената от закона форма,
поради това, че договорът не е написан по ясен и разбираем начин, всички елементи от договора не
са представени с еднакъв по вид, форма или шрифт, не по – малък от 12, в два екземпляра по един
за всяка от страните..Оспорва се клауза предвиждаща плащане на сума 1579.70 лв., поради
неосигуряване на поръчител в 3 дневен срок , при фактическа невъзможност за толкова кратък
срок да бъде осигурен поръчител, поради това, че неизпълнение на това задължение не е свързано
с основания предмет на договора при което такава неустойка, е извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, при законоустановена възможност с оглед разпоредбата на
чл.71 ЗЗД единствено на иск за предсрочна изискуемост, водещо до ГПР надхвърлящ максимално
допустимия с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, сочи се унищожаемост на договора поради
сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия- ищцата не е разполагала със
средства, за задоволяване на основни за нея и семейството и потребности, заплащане на разходи за
кумунални услуги, за храна и други, явно неизгодни условия по договора, с оглед драстичното
несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации, получена е сума 2200
лева, предсрочно върната сума 3870.17 лв.,при печалба на предоставената услуга 43%.Клаузата е
неравноправна според ищцата и на основание чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП, тъй като задължава
потребителя, при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка, сума, която не е взета предвид при изчисляване на ГПР.
Основание за твърденията си ищцата – въззивна страна, намира в разпоредбите на ЗПК,ЗЗП,
Директива 2008/48/ЕО.В исковата молба са посочени и решения на СЕС.
Във връзка с така очертания според предмет, въз основа на събраните по делото,
доказателства, съдът прие за установено следното:
На 27.10.2016г. в гр.Дупница между заемодателя „Креди Йес“ ООД, ЕИК *** и въззивницата
К.В. е сключен договор за паричен заем №19285 към искане №26424.При преглед съдържанието
5
на договора, съдът установи, че параметрите на заема са посочени в т.3- размер на отпуснатия заем
2200.00 лв,. размер на погасителна вноска -199.17 лв., ден на плащане -27-мо число, ГПР –
48.127%, брой вноски – 14, месечен лихвен процент 3.33%, дата на първо плащане – 27.11.2016г.,
обезпечение – запис на заповед, поръчител/банкова гаранция, дата на последно плащане
27.12.2017г., такса за усвояване – няма, обща сума на плащане 2788.30 лв.
В чл.4 от Договора ясно е посочено, че заемателят К.В. е получила заемната сума 2200.00
лв.Според съдържанието на чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6, ал.2 от договора в тридневен
срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9,
ал.2 т.1 и т.4 от Общите условия да заплати неустойка в размер на 1579.70 лв., с начин на
разсрочено плащане – подробно посочен в Приложение №2, към договора за заем.По делото е
представен и погасителен план към договора, посочени са 14 вноски от които 13 по 199.17 лева и
една от 199.09 лв., посочени са вноски за неустойки по 112.83 лв.и 112.91 лв., обща размер на
погасителните вноски.Погасителният план е подписан от заемодател и заемател.
В делото се намират стандартен евпропейски формуляра за предоставяне на информация за
потребителските кредити, Общи условия по Договор за заем в сила от 01.04.2016г.
От предвиденото в чл.11 от ЗПК задължително съдържание на договор за потребителски
кредит, при отсъствие на каквото според чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен - чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК - 7.общия размер на кредита
и условията за усвояването му;8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е
под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;9.
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти;9а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;11. условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването;12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна
само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит и т.20 наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
6
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден В
СЪДЪРЖАНИЕТО на процесния договор в това число и представените Общи условия съдът не
открива посочване на взетите предвид при изчисляване на ГПР допускания, в съответствие с
предвиденото в Приложение №1 – в разрез с изискването по чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, липсва текст,
който по съдържание да бъде отнесен към изискванията по чл.11, ал.1 т.12 и т.20 от ЗПК – в
индивидуалния договор е посочен в т.5 размер на ГПР -48.127%.В общите условия в раздел ІV,
чл.8 озаглавен Годишен процент на разходите е посочено, че ГПР на заема не може да бъде
променен освен при условията на сключения договор за заем, по допълнително взаимно съгласие
между страните.Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни лихви, такси,
комисиони застрахователни премии и др., които не са посочени в договора за заем при неговото
сключване, дори те да се поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на
Заемодателя.Заемодателят не носи отговорност за направени такива плащания, когато техният вид,
основание и размер не са определени в договора за заем.Относно ГПК в Приложение №1 в ЗПК е
налице разпоредба -Изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР),годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула – която е посочена.В т.2 е посочено, че .
изчисляването на ГПР се извършва при отчитане на определени общи положения, а в т.3 -
изчисляването на ГПР по кредита се извършва при отчитане на следните допълнителни
допускания:а) договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с
условията и сроковете по договора , б.“б“- „м“, хипотези на договори с променящ се лихвен
процент, овърдрафт , с неопределен срок.
За безспорен и ненуждаещ се от доказване е обявен факта, че заемната сума е получена, както
и пълно погасяване на задълженията по договора.
Представени са приходни касови ордери, за внесени в полза на „Креди Йес“ ООД суми, както
следва: 6х312 лв, 1 х320 лв и 1х 1366.17 лв.С определение от 07.12.2021г. е признато за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по процесиня договор е налице пълно
погасяване на задълженията.
Със заключение с вх.№1097/24.03.2022г. на в.л. А.Т. е установено, на база съдържанието на
договора, приложените към договора погасителни планове , че общото задължение е в размер на 4
368.00 лева, от които 2200 лв. главница, 588.30 лв- - договорна лихва, 1579.70 лв- неустойка,
начислена, поради факта, че не са изпълнени условията в чл.6, ал.2.Въз основа на представена
информация от заемодателя, заплатени суми по погасителни вноски, отразени в системата на
„Креди Йес“ ООД възлизат на 3870.17 лв.С тази сума са погасени лихви 480.20 лв., главница
2200.00 лв. и начислена неустойка 1189.97 лв.Въз основа на формула за изчисление на ГПР,
посочена в ЗПК вещото лице определя ГПР 48,16%, при номинална стойност 2200.00 лв,.
договорно възнаграждение 588.30 лв., срок на кредита в месеци – 14 месеца, дата на усвояване
27.10.2016г., дата на първа вноска -28.11.2016г., месечна анюитетна вноска – 199.17 лв., месечна
вноска с неустойка – 312.00 лв., последна вноска по погасителен план – 27.12.2017г., размер на
последната месечна анюитетна вноска – 199.17 лв, като в това изчисление не е включена
дължимата съгласно чл.8 от договора неустойка – включена е само възнаградителна
лихва.Посочения размер съответства на начина на изчисление посочен в договора.
При тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд, за отхвърляне на иска за
7
връщане на сумата, като получена въз основа на недействиетелен поради неспазване на законовите
изисквания договор,платена ,като неустойка и лихви сума,въззивният съд намира за неправилно.
С Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК е
прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.
Постановеното Тълкувателно решение дава отговор на решаващия за отхвърляне на иска
мотив – за недопустимост на преценка по валидността на сделката, в отсъствие предявен иск за
признаване на нищожност и възражение от заинтересованата страна, като защитно средство по
предявен иск.С чл.22 от ЗПК ясно е посочено, че договор който не отговаря на законовите
изисквания е недействителен.Ясно е, че не е необходимо произнасяне с нарочно решение, за да
настъпят предвидените в чл.23 ЗПК последици – при обявен за недействителен договор, връща се
само чистата стойност.Липсва основание да се приеме, че това непременно е свързано с
предявяване на иск – ако такава е била волята на законодателя то тя би била изразена – обратно
при липса на изрично заявена воля важат Общите принципи респ. даденото в посоченото ТР
разрешение.Законовата разпоредба с която са въведените изисквания относно съдържанието на
договора за потребителски кредит е норма от императивен характер. Аргумент в подкрепа на
становището за допустима проверка на валидността на сделката, в разглеждания казус, въз основа
на въведени с исковата молба доводи - поради неспазване на изисквания за съдържание въведени
с императивна правна норма, съдът намира и в дадените с т.1 от Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК указания по прилагане на закона - При
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание
за обжалване.
При съществуваща към момента законова норма, предвиждаща служебен контрол от съда за
неравноправни клаузи то в още по голяма степен следва, че извод за недопустимост на служебен
контрол за противоречие с изисквания на императивни правни норми, насочени към защита на
същите интереси би бил в несъотстветствие с волята на законодателя.
Оплакванията за недействителност на договора, поради противоречие със законовото
изискване относно необходимото съдържание във връзка с определяне на ГПР се доказват – както
от текста на договора, така и от текста на Общите условия, не може да се извлече съдържание,
каквото е изискващото се съгласно чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.
При недействителност на договора, дължима е сума получената в заем - и дължимостта на
тази сума не се оспорва.Търсената в производството, се явява получена без основание –
недействителният договор не поражда права.При съществуващите пороци на договора, ответникът
не може да противопостави никакви благоприятни за него последици, с източник нищожния
договор.|Според чл.55, ал.1 ЗЗД - който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.Нищожният договор е равностоен
на липсващо основание за получаване на дадена облага и касае всички плащания по договора -
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
Плащане на неустойка, при неосигурен в 3 – дневен срок поръчител или непредставен запис
на заповед е лишено от основание и поради нищожност на посочената клауза. за потребителски
8
кредит да бъде заплатена само законна лихва.Непредставянето на поръчител не е свързано с
изпълнение на задълженията по договора, следователно тази клауза няма обезщетителен или
санкционен характер спрямо дължимото по Договора изпълнение, каквато по същество е
функцията на неустойката..Неизпълнението на обещанието за осигуряване на обезпечение,
предвид нормата на чл.71 от ЗЗД може да обоснове само право на предсрочна изискуемост на
вземането.В тази уговорка може да се открият характеристики на неравноправна клауза, според
чл.143, ал.1 т.1 ЗЗП - неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Тъй като
договорът за поръчителство е договор между заемодателя и поръчителя, обещанието за
осигуряване на поръчител, без визиране на конкретно лице дори изключва възможността законово
основание за тази клауза да се търси в разпоредбата на чл.23 от ЗЗД.
Поради това, че ответникът не е въвел друго основание за получаване на сумата, изводът
който следва е, че липсва такова, поради което се дължи връщането й на платеца.
Обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а предявеният иск
уважен.На основание чл.86, ал.1 ЗЗД дължима върху търсената главница е и законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.10.2021г. до окончателното
изплащане.
С оглед изхода от спора и разпоредбите на чл.78 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна, разноски за производството възлизащи на 66.61 + 33.40 лв платена
държавна такса и 200.00 лв. за възнаграждение на вещо лице.С оглед разпоредбата на чл.38, ал.2
ЗА и чл.38, ал.1 т.2 от ЗА на адв.Г.Ч. е дължимо адв.възнаграждение възлизащо на 640.20лв. за
осъществено процесуално представителство пред двете инстанции.чл.38, ал.2 ЗА указва, че В
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.в случаите по ал. 1
на предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие, на 1.лица, които имат право на
издръжка;2. материално затруднени лица;3. роднини, близки или на друг юрист), ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение.В практиката бе изяснено с оглед определение №
515/02.10.2015 г. по ч. гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС и Определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д.
№ 2266/2016 г. на ВКС, че правото за получаване на адв.възнаграждение е обусловено от
осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена
като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават – в случая в първоинстанционното
производство е представен договор за правна помощ и съдействие, в който е отразено процесуално
представителство по делото до приключването му пред всички инстанции в условията на чл.38,
ал.1 т.2 от ЗАдв и пълномощно, за представителство по делото пред всички инстанции.Размера на
дължимото възнаграждение е в съответствие с предвиденото в чл.7, ал.2 т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4/05.01.2022г. постановено по гр.д.№1935/2021г. по описа на Районен
съд – Дупница, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
ул.“***“№12 да заплати на К.В. В., ЕГН ********** гр.Дупница, ул.“***“№25 сумата 1670.17 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит(договор за паричен
заем №19285/27.10.2016г.) с „Креди Йес“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.10.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
ул.“***“№12 да заплати на К.В. В., ЕГН ********** гр.Дупница, ул.“***“№25 разноски по
производството възлизащи на 300.01 лв.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
ул.“***“№12 на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв да заплати на адв.Г.Ч., със съд.адрес гр.София,
ул.“***“№7, ет.5, ап.9 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на К. В. В. в
настоящото и първоинстанционно производство, възлизащо на 640.20 лв.
Решението на основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10