Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 15.04.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на шестнадесети март две
хиляди и двадесет и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – С. И.,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 9 по описа за 2022 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава десета, раздел І от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на М. В. С., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат Ц.И. ***
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 6-
ФК/17.01.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „ФК“ при ЦУ
на НАП, с която на М. В. С., на основание чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ от ЗДДС е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
фризьорски салон, находящ се в гр.Търговище, ул. …. №..
и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е постановена забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
В жалбата като основания се навеждат съществени
нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Излага
се становище за липса на мотиви, както и че на основание чл.4,т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. оспорващата е освободена от задължението да издава касови
бележки. Моли се оспорената Заповед да
бъде отменена като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание оспорващата се представлява от адвокат Ц.И. ***, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Допълнително навежда,
че г-жа С. като лице, което към деня на
проверката е пенсионер за прослужено време и стаж и е извършвало услуга с личен
труд попада в изключенията по чл.4,т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. и е
освободена по закон да има касов апарат и да отчита извършените от нея услуги с
издаването на касова бележка. Навежда, че представената от ответната страна
справка не е от Търговския регистър и не е в цялост. Излага становище, че към
момента на проверката оспорващата не е извършвала дейността- „фризьорски
услуги“ през търговеца ЕТ „ М.-96-М.С.“, а като физическо лице с личен труд.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – Началник на
отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в съдебно заседание не се явява. Представлява се
от гл.юрисконсулт М. Д., която излага становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи, обосноваващи, че оспорената Заповед е издадена от компетентен
орган при доказано наличие на всички елементи от състава на чл.186, ал.1,
т.1,б „а“ от ЗДДС. Излага доводи обосноваващи, че оспорващата не отговаря на
всички предпоставки по чл.4, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г., тъй като е
търговец по търговския закон и не попада под изключението, регламентирано с
посочената разпоредба. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:
На 05.01.02022 г, в 16.30 ч., при извършена проверка на обект по - фризьорски салон, находящ се в Търговище, ул. „Осъм“ № 16, стопанисван от М. В.
С. *** е установено, че в обекта липсва монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство /ЕКАФП/ за отчитане на оборотите от
продажби на услуги. По време на проверката обектът е посетен от две физически
лица, на който са извършени фризьорски услуги от С. а именно: дамско
подстригване на стойност 6 лв. и мъжко подстригване на стойност 6 лева. Сумите
са заплатени в брой. Общо платена сума 12 лева. За заплатената сума е издадена
ръчна касова бележка № 663 от 05.01. 2022 г. на стойност 12 лева.
В хода на проверката от страна
на контролния орган е прието, че дейността като фризьор М. В. С. осъществява
като занаятчия по Закона за занаятите от 2011г., като преди това е работила
като ЕТ „Мариам -9 - Мариам С.” с ЕИК
*********. Прието е за установено, че фирмата е с преустановена дейност от
месец април 2011 г., като от 2011 г. до 2016 г. С. работи с фискално устройство в качеството си на
занаятчия. След пенсионирането си на
27.07.2016г. С. спира фискалното устройство. Регистрация на продажбите се
извършва посредством ръчни касови бележки от кочан.
За
констатациите от извършената проверка е съставен Протокол № сер. АА, № 0436176/05.01.2022
г. Към Протокола са представени ръчна
касова бележка № 663 от 05.01.2022 г., Удостоверение, издадено от Регионалназанаятчийска камера - Търговище № 2220405201101,
декларация от М. С. с ЕГН **********, че упражнява дейността фризьор, като
занаятчия по Закона за занаятите от 2011 г., карта за идентификация
№11786701 от 05.05.2011 г. с наименование „С. Мариам- фризьор“ и идентификационен код **********, Опис на
паричните средства.
На 17.01.2020г.
е издадена оспорената Заповед № 6- ФК/17.01.2022г. Заповедта
е издадена от Д. Г. Р.-К.-Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Същата е връчена на С. на 19.01.2022г.
Жалбата на С. срещу гореописаната Заповед е подадена до Административен съд-Търговище на 21.01.2022г.
с вх.№ 126.
Съгласно приложената по делото Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
Дирекции „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на НАП са определени да издават заповеди за налагане на принудителна
административна мярка-запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В заповедта като мотиви за определянето на четиринадесетдневната
продължителност на срока, за който се прилага ПАМ, органът е посочил следното:
вида и местоположението на обекта, оборота за деня според касовата наличност. Изложени
са изводи за „съществени пропуски в отчетността на търговеца, данъчни
нарушения“. Сочи се, че за определяне на продължителността на мярката са взети
предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, които
налагат да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното, съдът
намира жалбата за допустима като подадена
в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
При така установеното от фактическа страна, съдът след
като извърши служебна проверка, съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни
изводи:
Оспорената
Заповед е издадена от компетентен орган.
По отношение на съответствието на оспорения акт с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.4, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, за да се изключи по отношение на едно лице
задължението да регистрира извършените от него продажби в търговския му обект
чрез ФУ следва по отношение на него кумулативно да са налице следните
материални предпоставки: лицето да упражнява занаят по смисъла на Закона за
занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги; лицето да е занаятчия-пенсионер по
инвалидност или за изслужено време и старост; лицето да извършва услугите с
личен труд и да не е търговец по смисъла на ТЗ.
От събраните по делото писмени доказателства по
безспорен начин по делото е установено, че на 05.01.2022г. М. В. С. е извършвала
фризьорски услуги, а именно дамско и мъжко постригване, като същите са
извършени с личен труд като занаятчия по Закона за занаятите. Безспорно е
установено също така, че дейността на фризьор С. осъществява като занаятчия от 2011г., като дейността и като ЕТ „Мариам -9 - Мариам С.” с ЕИК
********* е преустановена от месец април на 2011г. Самият контролен орган в
оспорения акт е отразил, че към деня на проверката дейността се извършва от С. не като ЕТ и че последната
е преустановена от 2011г., като не са ангажирани несъмнени доказателства от
страна на органа в обратната насока. Видно от съдържанието на представената от
ответника справка, същата е непълна и съдържа данни от 14.09.2010г.
Не се спори по делото също така, че М. В. С. е
пенсионер за изслужено време и старост от 27.07.2016г.
По изложените съображения, съдът приема за доказано по
делото, че към деня на проверката-05.01.2022г. М. В. С. е извършила фризьорски
услуги с личен труд като занаятчия по смисъла на Закона за занаятите, а не като
търговец по смисъла на ТЗ, като към посочения момент лицето носи и качеството на занаятчия-пенсионер за
изслужено време и старост. В следствие на така доказаното съдът приема, че по
отношение на М. В. С. са налице всички изискуеми по закон предпоставки по чл.4,
т.7 от гореописаната Наредба
Н-18/13.12.2006г. за приложение на
изключението по посочената разпоредба и оспорената Заповед се явява издадена
при неправилно приложение на материалния закон.
Едновременно с гореизложеното съдът приема, че с
прилагането на процесната ПАМ не би могло да се
постигнат целите - преустановяване на административното нарушение или предотвратяване
на вредните последици от него, тъй като нарушението вече е довършено към
момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на процесната ПАМ, предмет на оспорената Заповед, води
единствено до преустановяване на фризьорската дейност на лицето в обекта и на
генерирането на приходи от нея, респективно и до преустановяване постъпването
на данъци за фиска. В конкретния случай, съдът приема,
че налагането на процесната ПАМ не съответства на регламентирания в чл.6 от АПК принцип на
съразмерност, както и на предвидените в чл.22 от ЗАНН цели, което води до несъответствие
на оспорената Заповед и с целта на
закона. В тази насока Решение
№5188/23.04.2021г. по ад.д.№9322/2020г. на ВАС.
На основание
всичко гореизложено, съдът намира така наложената ПАМ със Заповед № 6- ФК/17.01.2022г., на Началник на
отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за незаконосъобразна и като такава следва същата
да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, следва на
основание чл.143, ал.1 от АПК на
оспорващата да и бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в общ размер
на 350 лева платени за държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, на основание на чл.
172, ал. 2 от АПК във връзка с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 6- ФК/17.01.2022г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на М. В. С., на основание
чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект“ – фризьорски салон, находящ
се в гр.Търговище, ул. „Осъм“ №16 и на
основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е постановена забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да
заплати на М. В. С., ЕГН-********** *** разноски по делото в размер на 350
/триста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Председател: