№ 4847
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110152048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на „с.в.“ АД, че ищецът с.. Г. не дължи сумата 537,76 лева за главница,
представляваща цена за доставка на ВиК услуги за имот (АДРЕС), по Фактура
№№**********/25.02.2021 г и **********/21.05.2021 г.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ответното дружество
претендира заплащане на процесната сума за предоставени ВиК услуги, чиято дължимост
ищецът оспорва с довод, че не притежава качество на потребител на ВиК услуги и между
страните не съществува облигационна връзка; евентуално -при отчитане на общ и
индивидуален водомер на адреса не са спазени изискванията за отчитане по Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и оспорва стойността да е съответна реално
доставено и потребено количество вода; както и че паричното вземане е погасено по
давност, за което се навежда възражение.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 21.09.2021 г., в
законоустановения едномесечен срок е подал отговор. Твърди, че между страните
съществува облигационна връзка, тъй като ищецът е потребител на ВиК услуги в качеството
на собственик на имота.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
1
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Тъй като е предявен отрицателен установителен иск, по арг. от чл. 154 от ГПК,
спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на
следните юридически факти: 1) наличие на договорно отношение за предоставяне на ВиК
услуги, по което ищецът има качеството потребител, 2) ответникът е извършил доставка на
стойност претендираното парично вземане; 3) давностният срок за паричното вземане е
спиран или прекъсван при наличие на изискуемо парично вземане. Тези обстоятелства
подлежат на доказване от ответника, за което Съдът по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК е указал,
че не сочи доказателства за първата и третата група обстоятелства.
Съдът при съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства, намира, че
ответникът не установи пълно и главно наличието на първата материална предпоставка за
възникване на претендираното право, а именно наличие на валидно облигационно
отношение. Според пар. 1, ал. 1, т. 2 б.а от ДР на ЗРВКУ и чл. 3 от Наредбата, „потребител“
е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти с
учредено вещното право на ползване или право на строеж, за които се предоставят ВиК
услуги. Приетите писмени доказателства – констативни протоколи и извлечения от
счетоводството на ответника, не съставляват титул за собственост и не обективират
писмено извънсъдебно изявление на ищеца, с което да признава неизгодните факти, които в
настоящия процес отрича. Ето защо Съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, а в конкретния
казус, че ищецът не е нито собственик на имота, нито притежава ограничено вещно право,
нито е сключил или отправил писмена оферта за договор за доставка, с оглед на което да
възникне задължение да заплаща за Вик услуги за имота. В този смисъл не се установи
хипотеза, при която ответникът да притежава материална легитимация по спора.
Обстоятелството, че е извършена доставка на ВиК услуги също не бе установено от
ответното дружество до края на съдебно дирене. Ето защо съдът приема, че предявеният иск
подлежи на уважение поради недоказаност на възникнало между страните облигационно
правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги при ОУ. Предвид това не подлежи на
разглеждане евентуално наведеното възражение за изтекла погасителна давност.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съдебни разноски за платена държавна такса от 50 лв., тъй като ответникът оспори
предявения основателен иск за недължимост на вземането поради липса на договорна връзка
на страните и не е осъществена хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК. В полза на адв. К.Б.
следва да се пресъди възнаграждение от 300 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА, определен от Съда на осн. чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ предвид
материалния интерес, фактическа и правна сложност на спора.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че с.. Г., с
ЕГН:**********, не дължи на „с.в.“ ЕАД, с ЕИК: ......., сумата 537,76 лева за главница,
представляваща цена за доставка на ВиК услуги за имот (АДРЕС), по Фактура
№**********/25.02.2021 г. и Фактура №**********/21.05.2021 г.
ОСЪЖДА „с.в.“ ЕАД, с ЕИК: ......., да заплати на с.. Г., с ЕГН:**********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 50,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „с.в.“ ЕАД, с ЕИК: ......., да заплати на адвокат К.И. Б., с ЕГН **********,
с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. Гургулят“ №31, ет. 1 партер, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗА, сумата 300,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3