Решение по дело №947/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1730
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20195330100947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер     1730                       Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 08.05                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 10.04.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 947  по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕОС Матрикс” ЕООД - гр. С. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 407 лева  – главница, дължима по Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron от 21.01.2005 г. и Споразумение към него от 28.08.2015 г., сключени между ответницата и «Обединена Българска Банка» АД, вземанията по които са били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и ищцовото дружество; сумата 227, 67 лева – договорна лихва за периода от 28.11.2015 г. до 31.01.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението – 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 17502/2018 г. по описа на ПРС - V гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и тези по заповедното производство.

Ответницата З.Р.К. *** признава иска и моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да уважи предявения против нея иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 17502/2018 г. по описа на ПРС - V гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 407 лева  – главница, дължима по Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron от 21.01.2005 г. и Споразумение към него от 28.08.2015 г., сключени между ответницата и «Обединена Българска Банка» АД, вземанията по които са били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и ищцовото дружество; сумата 227, 67 лева – договорна лихва за периода от 28.11.2015 г. до 31.01.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението – 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 25 лева за внесена държавна такса.  В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Предвид събраните по делото писмени доказателства и направеното от ответницата признание на иска (което не попада сред ограниченията по чл.237, ал.3 от ГПК) и с оглед на разпоредбата на чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер общо на 100 лева – платени ДТ за двете дела.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА З.Р.К., ЕГН **********,***, ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “ЕОС Матрикс” ЕООД – гр. София, ЕИК *********, представлявано от *****, със съдебен адрес:***, *****, ******, сумата 407 лева  – главница, дължима по Договор за издаване на кредитна карта VISA Electron от 21.01.2005 г. и Споразумение към него от 28.08.2015 г., сключени между ответницата и «Обединена Българска Банка» АД, вземанията по които са били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и ищцовото дружество; сумата 227, 67 лева – договорна лихва за периода от 28.11.2015 г. до 31.01.2018 г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението – 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 17502/2018 г. по описа на ПРС - V гр. състав.

ОСЪЖДА З.Р.К., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕОС Матрикс” ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по настоящето дело и по ч. гр. дело № 17502/2018 г. по описа на ПРС - V гр. състав, В РАЗМЕР НА 100 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – V гр. състав ч. гр. дело № 17502/2018 г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

            

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

Вярно с оригинала.

Р.М.