Препис-извлечение
Акт № 185/21.03.2023 г.
СЪДЪТ, като взе предвид представеното Решение
№2153-11-28/20.03.2023г. на Директора на ТП на НОИ –
Монтана, с което изцяло е отменено оспореното Разпореждане
№2140-11-379/30.11.2022г. и постановеното с него Решение
№2153-11-8/24.01.2023г. на директора на ТП на НОИ – Монтана, с което е отказано
отпускането на лична пенсия за „осигурителен стаж и възраст“ на жалбоподателя Т.Д.И.
***, НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, след като се запозна със същото намира, че са
налице предпоставките на чл.159, т.3 и т.4 АПК за оставяне на жалбата без
разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.
Оттеглянето
на оспорения административен акт е право на административния орган – ответник в
съдебното производство. То може да бъде упражнено в рамките на висящо съдебно
производство. Оттеглянето на оспорения акт по същество е действие, обратно на
неговото издаване и за да е валидно упражнено, когато актът е създал права и
задължения за трети лица, оттеглянето може да стане само с тяхното съгласие. В
случая, решението и потвърденото с него разпореждане – предмет на оспорване
засяга правната сфера на нейния адресат, настоящ жалбоподател, което означава,
че не са налице други правни субекти, чието съгласие е необходимо за валидното
му оттегляне. Предвид отмяната на решението – предмет на делото и потвърденото
с него разпореждане, по същество делото е лишено от предмет, поради което и
обжалваното решение, и потвърденото с него разпореждане не могат да породят
правни последици предвид тяхната отмяна. Наред с това, за жалбоподателят не е
налице и правен интерес от оспорването предвид липсата на предмет към настоящия
момент в производството.
По отношение
на искането за разноски, с оглед изхода на спора, жалбоподателят има право на
разноски в условията на чл.143, ал.2 АПК и тъй като същите са претендирани в
минимума, съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатското възнаграждение от 500,00лв., то същите се дължат от
ответника, за което следва да бъде осъден, тъй като претендираните
представляват минималният размер на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.159,
т.3 и т.4 АПК и чл.143, ал.2 АПК, втори
съдебен състав на Административен съд – Монтана
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Д.И.
*** против Решение №2153-11-8/24.01.2023г., с което е потвърдено Разпореждане
№2140-11-379/30.11.2022г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.И. ***, с ЕГН * сторените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в минималния претендиран размер от 500,00 (петстотин)
лв.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 150/2023
год. по описа на Административен съд – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-мо
дневен срок от днес от жалбоподателя и ответника, присъстващи в съдебна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
СЕКРЕТАР:
/п/