Решение по дело №2262/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2105
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20227180702262
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      2105

 

     гр. Пловдив, 21. ноември 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯВОР КОЛЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                                                            ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа КАНД № 2262 по описа на съда за 2022г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Обжалвано е Решение № 385 от 22.02.2022 г., постановено по АНД № 5602/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, ІІІ н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-003211/01.07.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, с което на "АСТРА БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Петър Увалиев“ № 1, вх. Б, ет. 1, представлявано от управителя П.Й.Г. и съдебен адрес:***, офис 2, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2, вр. чл. 415, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ.

Касационният жалбоподател „АСТРА БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД моли да се отмени решението като незаконосъобразно и да се отмени обжалваното НП. Развива подробни съображения относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството пред районен съд.

Ответникът по касация- Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата.  Претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез взелия участие прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на ПРС.

Съдът, като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.

От фактическа страна, в хода на въззивното производство е установено, че на 21.05.2021г. на строителен обект, стопанисван от дружеството жалбоподател, находящ се в гр. Пловдив на ул. "Радецки" № 25 е извършена проверка от служители на "Инспекция по труда" гр. Пловдив. В момента на проверката на обекта 9 човека от работещите са отведени за разпит в ІІІ-то РУП - Пловдив. При проведения разпит лицата са обяснили, че работят от няколко дни на обекта, но нямат сключени трудови договори. На 26.05.2021г. в дирекция „ИТ“ – гр. Пловдив лицето А.М.Х., от името на всички 9 човека е декларирал, че са започнали работа на обекта на 12.05.2021г., с работно време от 8ч. до 17ч. с почивен ден неделя. Управителят на „Астра билдинг груп“ ЕООД им е заплащал възнаграждение от 50 лв. на ден на човек. Сред 9-те лица е Д.Е.М., който е работил на обекта като общ работник, при установени елементи на трудово правоотношение – работно време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключил трудов договор в писмена форма.

Събрани са свидетелските показания на актосъставителя и на лица, работили на строителния обект на 21.05.2021г.

За да потвърди оспорваното наказателно постановление, районният съд е приел,че нарушение има и не са налице обстоятелства за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Констатирано е още, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Обсъдена е правната квалификация на нарушението и размерът на наложеното наказание.

Решението е правилно.

Според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа ( чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от кодекса). От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че, за да е налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ е достатъчно работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния работодател. Няма съмнение, с оглед данните по делото, че в случая към момента на установяване на нарушението не е сключен трудов договор с М.. Видно от разговора на актосъставителя с работника по време на проверката, видно от част от свидетелските показания, се  потвърждава изводът, че към момента на проверката М. е извършвал работа с определено трудово възнаграждение 50 лева на ден и работно време от 8ч. до 17ч. Несъмнен е от тук и изводът, че на посочената дата са осъществени признаците на трудово правоотношение.

За да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение е нужно наличието на редица белези, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът/ служителят да работи при фиксирани работно време, място и характер на работа, работникът/ служителят да спазва установената от работодателя трудова дисциплина и работникът/ служителят да изпълнява задълженията си с материали, предоставени му от работодателя. Наличието на такива безспорно се установява от събраните по делото доказателства.

Относно възражението, че лицето А.Х. е декларирал обстоятелства, отнасящи се до всички 9 лица, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Действително, Х. се е явил в дирекция „ИТ“ – гр. Пловдив на 26.05.2021г. и е представил копия на лични карти на всички 9 лица, но лицето Д.М. е разпитано на 22.05.2021г. от разследващ полицай при 02 РУ – гр. Пловдив и е посочило идентични обстоятелства като декларираните от Х., а именно, че е работил на строителен обект „събаряне на сграда“ в гр. Пловдив, в близост до сградата на ТП на НОИ – гр. Пловдив и не е подписал трудов договор.

Тези обстоятелства са установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, включително разпита на актосъставителя, декларацията на Х. пред ДИТ – гр. Пловдив и отразеното в АУАН. Затова и при така изяснените несъмнено елементи на фактическия състав на нарушението, липсата на събрани допълнителни гласни доказателствени средства не е процесуално нарушение, което да е довело до неизясняване на фактите, а от тук и да е основание за връщане на делото за ново разглеждане. В тази връзка, обосновано не са кредитирани свидетелските показания на част от разпитаните свидетели, като са изложени подробни аргументи, които се споделят от настоящата инстанция.

Не се установяват пороци и в съдържанието на наказателното постановление. Последното съдържа съществените обстоятелства, при които е установено и извършено нарушението, в съответствие с отразената в АУАН фактическа обстановка.

При тази фактическа и правна установеност настоящият състав намира за безспорно, че в конкретния случай в отношенията между дружеството-касатор и лицето Д.М. са проявени елементите на трудово правоотношение – установени са работно време и място, уговорено е трудово възнаграждение. При проявени елементи на трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не предвижда и не допуска друга алтернатива, освен трудов договор, така че, дори и временно да се осъществява трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на задължението на работодателя по чл. 62, ал. 1 от КТ /какъвто е дружеството нарушител по смисъла на § 1 от КТ/.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /в приложимата му редакция/, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева /осемдесет лева/.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,  административен съд-Пловдив, ХХI к.състав,

 

                                        Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 385 от 22.02.2022 г., постановено по АНД № 5602/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, ІІІ н.състав.

         ОСЪЖДА "АСТРА БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ сумата от 80лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

 Решението е окончателно.

  

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: