Р
Е Ш Е Н И E №
гр. Враца 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачански районен съд, IV - наказателен състав в
публично заседание на 04.03.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА
КАСАБОВА
При секретаря Ц.Цекова като
разгледа докладваното от съдията НАХД №89 по описа за 2020г. въз основа на закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№992 от 09.01.2020г. на Директор на РДГ
гр.Берковица, с което на Н.И. ***, с
ЕГН **********,
по
пункт І, т.1, на основание чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД
/Закона за лова и опазване дивеча/, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50/петдесет/лева.
по
пункт І, т.2, на основание
чл.94, ал.1 от ЗЛОД е постановено лишаване
от право на ловуване за срок от 3 /три / години, а
по пункт ІІ т.1 на основание чл.95, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча в полза на държавата е отнета: вещата послужила за извършване на нарушението, както следва: 1/един/ брой ловно оръжие „МЦ-ТЕК“, №6737, кал.12, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ПОСТАНОВЯВА
иззетите по делото, като
веществени доказателства Членска карта Б
036466 - оригинал; Билет за лов № 382944
валиден до 31.12.2019г. - оригинал; след влизане на решението в законна
сила да се върнат на жалбоподателя Н.И.Н..
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Враца в 14-дневен срок от
уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М
О Т И В И :
Н.И.
***,
с ЕГН **********, е обжалвал НП №992 от 09.01.2020г.
на Директор на
РДГ гр.Берковица, с което за
извършено нарушение на чл.84 ал.1 вр.
чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00лв.,също така на
основание на
основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД е постановено
лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три / години, а на основание чл.95,
ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е отнета в полза на държавата вещата послужила за
извършване на нарушението, както следва: 1/един/ брой ловно оръжие „МЦ-ТЕК“,
№6737, кал.12. С жалбата и в с.з. жалбоподателя лично твърди, че не е извършил
вмененото му деяние и се иска отмяна на НП и наложената със него глоба, постановено лишаване от право на ловуване и отнемане
на вещи.
Ответникът по делото не ангажира становище.
Производството по делото е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 03.10.2019г. служителите на
полицията И.Г.С. и св.И.И.И.,
били изпратени по получен сигнал за неправоспособен водач управляващ МПС, без
СУМПС по пътя за с.Горно Пещене. Двамата полицейски служители се позиционирали
по пътя преди с.Горно Пещене, където изчакали появата на описаният им автомобил,
за който имало информация. Около 16.30ч. на посочената дата от към селото се
задал автомобил “БАРКАС“ с рег.№ ВР 89 69 АН, който бил спрян посредством
подаване на стоп палка.Била извършена полицейска проверка, при която се
установило, че водача му е Н.И. ***,
като за констатирани административни нарушения по ЗДвП му съставили АУАН. Тъй
като по време на проверката в автомобила било констатирано наличие на ловно
оръжие били извикани и органите на РДГ Берковица. На подадения сигнал се явил св.С.Н.М.
***, който при идването си констатирал установеното лице
и автомобил в покой, както и че същото има Членска карта Б 036466 и Билет за лов № 382944 валиден до 31.12.2019г.,
но няма Разрешение за лов, констатирал
и наличието на сглобена ловна пушка 12 кал. извадена от калъфа.
С оглед на възприетата обстановка и констатираният
факт, че ловеца Н. от гр.Враца няма
разрешително за лов за конкретната дата, св.С.Н.М., в присъствието на свидетелите И.Г.С. и
И.И.И. и жалбоподателя, съставил
АУАН №992/03.10.2019г., серия А00
бл.№108448, с който било повдигнато административно обвинение на жалбоподателя Н.И.Н., за извършване
на незаконен лов за това че: „Ловува
като извършва престой извън населено място с извадено от калъф ловно оръжие
„МЦ-ТЕК“, №6737, кал.12 с ловен билет и без разрешение за лов“ – което било
квалифицирано от актосътавителя, като нарушение на чл.84
ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 ЗЛОД.Със
същият акт било иззето: 1/един/ брой ловно оръжие „МЦ-ТЕК“, №6737, кал.12.,
както и членска карта и билета за лов на жалбоподателя. Акта бил предявен на жалбоподателят,
с връчен екземпляр от него.
В последствие въз основа на акта било
издадено НП №992 от 09.01.2020г. на Директор на РДГ
гр.Берковица, с което на жалбоподателя
за извършено нарушение на чл.84 ал.1 вр.
чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00лв., също така на основание
на основание
чл.94, ал.1 от ЗЛОД е постановено
лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три / години, а на основание чл.95,
ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е отнета в полза на държавата вещата послужила за
извършване на нарушението, както следва: 1/един/ брой ловно оръжие „МЦ-ТЕК“,
№6737, кал.12.
Горната фактическа обстановка се установява от АУАН, НП показанията на свидетелите С.Н.М., И.Г.С. и И.И.И., както и от останалите приложени ведно с административнонаказателната преписка и по делото доказателства: Констативен протокол /КП/, Членска карта Б 036466 - оригинал; Билет за лов № 382944 валиден до 31.12.2019г. - оригинал; Протокол за приемане на ВВООБ, Входящ лист, длъжностна характеристика, Трудов договор, Заповед на МЗХ №РД 49-199 от 16.05.2011г., известие за доставяне, Протокол за приемане на лични вещи и лица и др.
Съдът намира жалбата за подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо
интерес от обжалване, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и
основателна по следните съображения:
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице –
служител на РДГ гр.Берковица, на длъжност старши инспектор и в сроковете по
ЗАНН.Атакуваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и съгласно Заповед на МЗХ №РД 49-199 от 16.05.2011г.
От друга страна настоящият съдебен
състав намира, че при изготвянето и на АУАН и на НП са допуснати нарушения на
процесуалните правила регламентирани от разпоредбите на чл.42 от ЗАНН
респективно на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от
ЗАНН, които са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП.
И в АУАН и в НП следва да се посочи
конкретното място на извършване на
нарушението /чл.42 т.3 от ЗАНН
респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/, в случая с изписването в АУАН и
в НП, че нарушението е извършено: „на територията на РДГ - Берковица общ.Враца
на пътя с.Горно Пещене по посока гр.Враца в местността Сухия скът“ - не
е достатъчно от към конкретика, тъй като от една страна не става ясно, къде точно
на кой километър по протежението на
твърденият път е било позиционирано лицето по време на извършване на твърдяното
нарушение. При това от показанията на актосъставителя се установява, че мястото
на нарушението е: „в местността Сухия скът, която се намира на асфалтов път между с.Горно
Пещене и с.Веслец, по посока гр.Враца.“ докато според свидетелите И.Г.С.: “малко преди табелата за с.Горно Пещене на
пътя, но къде точно не мога да дам точни координати“, а според свидетеля И.И.И.:
„намирахме доста преди с.Горно Пещене може би на 2-3 км., при отбивка,
която е за язовир Сухия скът. Там спряхме и изчакахме автомобила“
Изложеното сочи на това, че нито в АУАН,
нито в НП е посочено конкретното място
на извършване на нарушението, а само мястото на което соченият за
извършител е установен от служителя на наказващият орган.
По делото няма приложени документи
/карта на района/, няма посочени точните GPS
координати на мястото или други такива данни, по които да се установи
реалното местоположение съответно на мястото
на извършване на нарушението. При това показанията на
разпитани
по делото свидетели, са разнопосочни като дори и самият актосъставител не сочи,
конкретика относно местонарушението,
като следва да се отбележи, че дори и свидетелите да са единни в твърденията си
относно мястото на нарушението/което не е констатирано/ то, това не санира
допуснатото нарушение на чл.42 т.3 пр.2 от ЗАНН респективно на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като мястото на нарушението следва да е точно и ясно конкретизирано в АУАН и НП.
Посоченото освен, че води до липса на
отразено място на нарушение, води и до непълнота по отношение на описанието на нарушението и на обстоятелствата,
при който е извършено, които пък реквизити са нарушения на чл.42 т.4
пр.1 и 2 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5
пр.1 и 5 от ЗАНН, като в тази връзка от показанията на разпитаните по
делото свидетели се изяснява фактическата обстановка различна от описаната
в АУАН и НП.
В АУАН и НП е описано единствено, че на
посочената дата лицето сочено за нарушител:„Ловува
като извършва престой извън населено място с извадено от калъф ловно оръжие
„МЦ-ТЕК“, №6737, кал.12 с ловен билет и без разрешение за лов на територията на РДГ - Берковица
общ.Враца на пътя с.Горно Пещене по посока гр.Враца в местността Сухия скът.“
От показанията на свидетелите обаче, се
установява друго. Например свидетеля И.Г.С. сочи: “Извършихме проверка на документи – СУМПС,
както и документите на автомобила...При извършената проверка на самият
автомобил се установи, че вътре във вътрешността на автомобила има ловна пушка.
Не мога да кажа марката, модела и калибър на оръжието. В автомобила имаше нещо,
като направен креват и пушката беше отгоре. Пушката беше завита с нещо. По
принцип беше съставен протокол за проверка на МПС и лични вещи на лицето.
Пушката беше сглобена. Обадихме се на н-ка, след което дойде екип на ППД и
представител на горското. Представителя на горското огледа пушката, след което
и той му състави някакъв АУАН. Не си спомням, но мисля че оръжието беше
с калъф които ако не греша ние свалихме.“,
а според свидетеля И.И.И.: „…Извършихме проверка на автомобила, при която
се установи, че в задната част на автомобила намерихме завита ловна пушка. Не
мога да кажа дали пушката е имала калъф но съм съставил протокол за извършената
проверка, който е приложен в преписката на РУ……. Доколкото виждам в протокола
от проверката съм посочил, каква марка е пушката, какъв калибър и номер, както
и че пушката е намерена в платнен калъф, без поставен заключен механизъм на
спусковата скоба. Поддържам изцяло показанията от представеният протокол. Пушката беше в калъф, а ние го свалихме, за
да видим дали оръжието отговаря на представеното разрешително от лицето.“
Според показанията на
актосътавителя:„Акта е съставен по
свидетелски показания. Отидох последен на място Полицаите го бяха спрели, като
той се е движел със собственият си автомобил по този път. Когато аз пристигнах
лицето и автомобила бяха в покой, не се движеха. За това и приех, че нарушителя
–„Ловува като извършва престой“. Изисках от жалбоподателя разрешително за
ловуване, той нямаше такова. Имаше ловен билет и членска карта, което показва,
че е законен ловец. Жалбоподателят каза, че не ловува, на мен не ми е давал
обяснение. Оръжието беше в автомобила, който беше баркас, а оръжието се
намираше върху сандък пригоден за легло. Валеше дъжд и писахме акта вътре в
автомобила. Аз заварих оръжието извадено
от калъфа. Не зная кой е извадил оръжието от калъфа.“
От изложеното се установява, че
актосъставителя е възприел фактическата обстановка неправилно, съответно я е
пресъздал неправилно, при това без да положи минимум усилия да изясни обективната
истина по случая. Факта, че при неговото идване процесното оръжие е било
извадено от калъфа, неозначава неминуемо, че то е
било извадено от жалбоподателя сочен за нарушител, съответно, че същият е бил в
нарушение, за каквото в последствие му е било повдигнато административно
обвинение.
Ролята на актосъставителя да
разследва и установи наличието или не на нарушение, в конкретният случай се е
изразило единствено в констатация на налично извадено от калъфа ловно оръжие, което е било за него достатъчно,
за да състави АУАН за „незаконно ловуване“, без ни най - малък опит да
разследва и установи действителното положение на нещата - това е видно от
показанията му, в които сам твърди: „Аз заварих
оръжието извадено от калъфа. Не зная кой е извадил оръжието от калъфа.“ След като посоченото обстоятелство
е час от елементите на състава на нарушението, то същото е следвало да се
обследва прецизно и задълбочено, а не както в случая, защото фактите установени
от жалбоподателя и от показанията на свидетелите по делото безспорно сочат, че процесното
оръжие е било извадено от калъфа от служителите на
полицията това е документирано и от съставеният от тях и непредставен с административната преписка - Протокол за приемане на лични вещи и лица в
които изрично е упоменато, че процесното оръжие: „е в платнен калъф,
без поставен заключващ механизъм на спусковата скоба и без боеприпаси“. - Това отразяване изцяло сочи на липса на извършено от
жалбоподателя административно нарушение от вида на
процесното. Като тук следва да се посочи и че по време на проверката не са
установени налични боеприпаси, които
да са годни за ползване с установеното оръжие, а е очевидно, че ако
жалбоподателя действително е бил тръгнал на лов, то за осъществяването му
такива са били необходими.И ако актосъставителя беше направил действителна
пълноценна проверка на фактите и обстоятелствата сам щеше да достигне до този
извод респективно нямаше да състави процесния АУАН.
Това е така защото, за да е
налице извършено административно нарушение трябва конкретното подведено под
административно наказателна отговорност лице, чрез конкретно свое действие или
бездействие, да е нарушило установеният държавен ред на управление, да го е
извършило виновно и същото да е обявено за наказуемо с административно
наказание - както - чл.6 от ЗАНН предписва.
Не
на последно място съдът
намира, че процесното нарушение е и неправилно
квалифицирано от актосъставителя и административнонаказващият орган, това е
така понеже с Акта за установяване на административно
нарушение на жалб.Н.И.Н. е било повдигнато административно обвинение за извършено нарушение по чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД.
Съдът намира, че ако
твърдяното нарушение беше безспорно установено и виновно извършено от лицето
сочено за нарушител, то нарушената материално правна норма, под която
следваше да е подведено същото е тази на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, а не както се сочи в АУАН на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД. Казано с други думи щеше да е налице нарушение на
чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, която сочи че: ”Ловуване
е и престой или движение на лица извън населените места със:извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не“
Извършеното
нарушение по чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД от своя страна следва да бъде
санкционирано със санкционната норма на чл.84 ал.1 от
ЗЛОД, съгласно, която разпоредба: „Който
ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но
без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното
места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.
При това от цитирания текст на нормата на чл.84 ал.1 от ЗЛОД е видно, че тя предвижда три
отделни хипотези на административни нарушения при ловуване, като не е
конкретизирано - нито в АУАН, нито в НП, коя именно хипотеза е нарушил жалб. Н..
Първата хипотеза предвижда ловецът да не притежава редовно
заверен билет за лов.
Втората хипотеза предвижда ловецът да има билет за лов, но
да няма писмено разрешително за лов.
Третата хипотеза предвижда ловецът е да ловувал извън
определените в разрешението места, без да е убил или уловил дивеч.
По отношение на жалб.
Н. в АУАН и НП е описано нарушение квалифицирано по
чл.84 ал.1 от ЗЛОД, като в отразеното описание се сочи, че „Ловува като
извършва престой извън населено място с извадено от калъф ловно оръжие
„МЦ-ТЕК“,№6737, кал.12 с ловен билет и без разрешение за лов“.
Очевидно административнонаказващия
орган е имал предвид една определена хипотеза, а именно тази на чл.84
ал.1 предложение второ от ЗЛОД /която обаче не е счел за необходимо
да конкретизира/, тъй като е очевидно, че жалбоподателя притежава редовно
заверена членска карта и билет за лов, като единствено в случая
няма издадено по съответния ред разрешително за ловуване.
От изложеното
в обстоятелствената част на АУАН и НП се извежда извода, че жалбоподателя
следва да е извършил визираното нарушение в хипотезата на пр.2 на чл.84
ал.1 от ЗЛОД, за
което обаче цифрово отразяване в посочените два акта липсва, а същото от своя
страна се явява съществено нарушение на визираните в чл.42 т.5 от ЗАНН и
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН правила.
От
изложеното следва извода, че описанието на нарушението в АУАН и НП, както и
посочените за нарушени разпоредби на ЗЛОД, водят до абсолютна неяснота какво
точно адм.нарушение е извършено и коя точно разпоредба е нарушена. Това
неминуемо води до съществени нарушения на процесуалните правила, които са
нарушили правото на защита на наказаното лице, а именно жалб.Н. да разбере в какво точно административно нарушение е обвинен и наказан,
за да може да се защитава адекватно.
Отделно от това при
издаването НП не са спазени и други изисквания относно неговите реквизити, в
случая тези, визирани в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са отразени обстоятелствата около извършване
на нарушението/наличието на щета и нейният размер/, които имат съществено
значение, както относно определянето размера на административното наказание
глоба, така и за определяне размера на определеното в конкретния случай
обезщетение, а така също и за преценката на съда относно тежестта на самото
нарушение, а оттам и доколко законосъобразно е процедирано от наказващия орган
при обсъждане наличието или липсата на основанията по чл. 28
от ЗАНН.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав счита, че доколкото законът позволява НП
да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН чл.52 ал.2 от ЗАНН, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то
това не се отнася за настоящото наказателно постановление. При него следва
точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като
именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в
настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Ето
защо, за да е гарантирано правото на защита на наказаното лице е от съществено
значение наказващият орган да е посочил точната и правилна правна квалификация
на нарушението. Затова и в НП между описателната част на нарушението, правната
му квалификация и приложената санкционна норма следва да е налице пълно
единство, за да е наясно наказаното лице какво точно нарушение му се вменява и
за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. В разглеждания случай
обаче, наказващият орган освен, че е посочил като нарушена нормата на чл.84
ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, то
по-същественото нарушение е, че не е
посочил в цифровата квалификация, коя от възможните три хипотези по този текст е осъществил с действията си
жалбоподателя. Освен това, не е изследвал с оглед задълженията и правомощията
му по чл.52 ал.4 от ЗАНН,
законосъобразността и обосноваността на АУАН, не е преценил всички налични по
случая доказателства, а безусловно се е доверил и пресъздал описаното в акта. Основателно
жалбоподателят не е могъл да разбере в какво точно се изразява неговото
нарушение, като по този начин е било нарушено правото му на защита.
При това
положение, съдът следва да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно
издадено, поради допуснатите съществени процесуални нарушения при издаване на
постановлението. Нарушена е императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и 6
от ЗАНН, която в съдебната фаза не може да бъде преодоляна, тъй като целта
на тази фаза е да проследи и проконтролира законността на актовете и действията
на администрацията, с които е вменила извършването на административно нарушение
на дадено лице. Така констатираните нарушения на процесуалните правила във
всички случаи, като последица водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и съответно следва отмяната му.
По
същество на спора съдът счита, че събраните доказателства са крайно
недостатъчни за да се обоснове извода, че жалбоподателя е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1
от ЗЛОД тоест да е извършил неправомерно ловуване
без разрешителното за ловуване, поради което и не следва да носи отговорност по
визирания в АУАН и НП текст от ЗЛОД.Налице е колизия между описаната фактическа
обстановка в НП и установената такава по делото.
Съгласно
константната съдебна практика, за да е описано нарушението следва в
обстоятелствените части на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти,
които описват извършеното нарушение с неговите обективни и субективни
признаци и участието на привлеченото към адм. наказателна отговорност лице
в неговото извършване /конкретни действия, съответно бездействия от
страна на извършителя/. В случая минимални предпоставки за това липсват, като дори
и да небяха констатирани посочените по горе нарушения на процесуалните правила,
то НП следва да бъде отменено поради липсата на деяние изпълващо елементите от
състава на нарушението претендирано от АНО.
От субективна страна не се установи
жалбоподателят да е осъществил деянието умишлено, както и същият да е съзнавал,
че „Ловува като извършва престой извън
населено място с извадено от калъф ловно оръжие „МЦ-ТЕК“,№6737, кал.12 с ловен
билет и без разрешение за лов“., с който си действия да застрашил
обществените отношения регулирани със Закона за лова и опазване дивеча, като
също така не се установява същият да е съзнавал характера на извършеното и да е
предвиждал и искал настъпването последиците
му. От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се
достига до извод, че не се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин
фактическите констатации, изложени в Акта и НП, а именно, че не се установява на
посочената в тях дата, място и час, жалбоподателя
да е извършил вмененото му нарушение на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 от
ЗЛОД.
С оглед на изложеното следва Наказателното Постановление да бъде
отменено изцяло, както в частта по пункт
І - т.1, с която на жалбоподателят е наложена Глоба в размер на 50 лв.
на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД,
Така и в частта по пункт І - т.2, с която жалбоподателят е бил лишен от правото да ловува за срок от 3 години
на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД.
Санкцията по този текст от закона е пряко свързана с вмененото на жалбоподателя
нарушение и след като наказателното постановление е незаконосъобразно издадено
в частта относно вмененото нарушение по чл.84
ал.1 от ЗЛОД, то и тази санкция следва да отпадне.
Пункт ІІ, т.1
- Разпоредбата на чл.95, ал.1 от
ЗЛОД предвижда отнемане на оръжието и другите средства за ловуване в полза
на Държавата при нарушение по чл.84
ал.1 от ЗЛОД, но при прилагането на този текст от закона също следва да се
държи сметка относно това чия собственост е установеното ловното оръжие, тъй
като макар и държано или носено от конкретното лице, то същото може да не е
негова лична собственост.
В хода на административнонаказателното производство,
не са събрани каквито и да е доказателства, от които да се установи, чия
собственост е 1/един/ брой ловно
оръжие „МЦ-ТЕК“, №6737, кал.12, чието отнемане
в полза на Държавата е постановено. Като простото посочване, че същите са
иззети в АУАН и НП по никакъв начин не
доказва и не установява собствеността им.
От друга страна, в АУАН липсват констатации, а и не са
налице доказателства в тази насока, че жалбоподателят е ловувал именно с това
ловно оръжие, ето защо без да е установено по безспорен начин, че веща е
послужила за умишлено нарушение, без да бъде изследван въпроса, чия собственост
е ловното оръжие, то и административнонаказващият орган незаконосъобразно е
постановил тяхното отнемане в полза на Държавата.
Освен изложеното дотук относно санкцията
по пункт ІІ, т.2 от НП, следва да
бъде отбелязан и факта, че наказващият орган не е посочил стойността на
отнетата ловна пушка. А това е обстоятелство от съществено значение при
прилагането на разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД, във връзка с чл.20 ал.1 от ЗАНН и липсата на такава оценка препятства
възможността да бъде извършена преценка дали стойността на отнетата вещ
съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и в крайна сметка
законосъобразно ли е била отнета. Именно възможността за приложението на общата
разпоредба на чл.20 ал.4 от ЗАНН изисква да бъде
дадена такава оценка и в този смисъл този пропуск на наказващия орган съдът
приема, също като процесуално нарушение
при обсъждането на санкцията в тази част от обжалваното наказателно
постановление.
Също така при този изход на делото съдът ПОСТАНОВИ иззетите по делото, като
веществени доказателства Членска карта Б
036466 - оригинал; Билет за лов №
382944 валиден до 31.12.2019г. - оригинал; след влизане на решението в
законна сила да се върнат на жалбоподателя
Н.И.Н..
Затова и съдът ОТМЕНИ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №992 от 09.01.2020г.
на Директор на РДГ гр.Берковица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: