№ 60
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Д.а
в присъствието на прокурора Вл. Ч. Ст.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600347 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 52/18.06.2021 г. по
НОХД № 357/21 г. на окръжния съд в град Варна, с която подсъдимата Р. Д.
ИВ. е била призната за невиновна и оправдана за извършено продължавано
престъпление по чл.256, ал.2, вр.ал.1, пр.1 от НК. Инициира се с протест и
придружаващо го допълнение, с които се претендират съществени пороци,
касаещи аналитичната дейност на първостепенният съд, довели до
неправилна оценка на доказателствата и в крайна сметка до липса на мотиви.
Искането е за отмяна на постановената оправдателна присъда и признаване на
подсъдимата за виновна с налагане на съответни по вид и размер наказания.
Представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, като
изразява несъгласие с възприетата в окръжния съд липса на субективна
страна, а защитата аргументира обратното виждане. Подсъдимата счита себе
си за невиновна.
Процедурата пред първоинстанционния съд е протекла по реда на
чл.371, т.1 от НПК, като подсъдимата е изразила съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите и вещите лица, посочени в списъка към обвинителния
акт, и съответните протоколи, респ. заключения, от досъдебното
производство, са били приобщени чрез прочитане, наред с писмените
документи и протоколи от други следствени действия. Подсъдимата е дала
обяснения пред съда. От така формираната доказателствена съвкупност се
извличат относимите към предмета на обвинението факти, които накратко са:
Към инкриминирания период подсъдимата Р.И. притежавала 30 % от
1
дружествените дялове на „Грийн Зоун 2011“ ООД, а баща й Д.А. бил
управител. Дружеството било регистрирано по ЗДДС. Документацията се
осчетоводявала от свидетеля К.К., въз основа на изпращани му по електронен
път сведения. За тази дейност последният бил оправомощен с пълномощно от
предходен собственик на фирмата – сестрата на подсъдимата, свидетелката И.
И.. До м. септември 2016 г. не била осъществявана търговска дейност, респ.
подаваните справки-декларации по ЗДДС били нулеви. С пълномощно,
заверено на 12.09.2006 г., управителят Д.А. предоставил неограничени права
във връзка с дейността на дружеството на подсъдимата И.. По обява в
Интернет се стигнало до договаряне между тях двамата и управителя на
фирма „Роял Ено Дистрибюшънс“, свидетелят Г.К., за закупуване на
земеделска техника, което се финализирало с подписването на договор за
покупко-продажба от 25.10.2016 г., фактура към него и приемо-предавателен
протокол.
На 14.11.2016 г. свидетелят К. изпратил чрез електронен подпис в ТД
НАП Варна СД по ЗДДС от името на управителя А., с която се декларирал
ДДС за възстановяване в размер на 86 036.48 лева. 84 000 лева от този данък
се обосновавали с покупка по фактурата под № 14/25.10.2016 г. с доставчик
„Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД и предмет зърносушилня с инвентар на
стойност 504 000 лева /данъчна основа 420 000 лева/. Фактурата била
подписана за получател от управителя А., и била отразена в дневника за
покупките на дружеството.
Въз основа на два акта за прихващане и възстановяване, първоначално
на 16.12.2016 г. по сметка на „Грийн Зоун 2011“ ООД била приведена сумата
от 77 502.50 лева, а в последствие на 19.06.2017 г. бил приведен остатъка
заедно с лихви - две суми съответно от 6000 лева и от 300 лева. Така в
инкриминирания период, очертан от тези две дати, дружеството получило от
държавния бюджет общо 83 802.50 лева.
Междувременно през м. май 2017 г. органите на приходната
администрация предприели ревизия на „Грийн Зоун 2011 ООД“ за търсене на
отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен дължим данък от търговско
дружество „Д. Инвест“ ЕООД, с управител свидетелят Н.К.. В хода й била
установено, че същата зърносушилня с инвентара била предмет на две
предходни сделки, и първоначално - на 10.10.2016 г. била фактурирана от „Ди
ленд“ ЕООД – дружество, представлявано от свидетеля Й.Б. и
нерегистрирано по ЗДДС, към „Д. Инвест“, а на следващия ден 11.10.2016 г.
последното дружество издало фактура за доставка към „Роял Ено
Дистрибюшънс“, който бил прекият доставчик на „Грийн зоун 2011“ по
инкриминираната в делото фактура от 25.10.2016 г.
Ревизията приключила с доклад от 14.07.2017 г. със заключение, че
дружеството „Грийн Зоун 2011“ е солидарно отговорно с „Д. Инвест“ за
начисления и съответно дължим от последното дружество ДДС в размер на
82 000 лева, като приела наличие на презумпцията в чл.177, ал.3 от ЗДДС, но
не защото облагаемата доставка е привидна, а защото е на цена, която
значително се отличава от пазарната. С платежно нареждане от 17.07.2017 г.
от сметка на „Грийн Зоун 2011“ ООД били приведени към ТД НАП Варна
88 200 лева, като парична гаранция по горния ревизионен доклад.
В последствие издаденият въз основа на същия доклад ревизионен акт
2
от 31.08.2017 г. бил отменен по административен ред с решение от 30.11.2017
г. и била възложена нова ревизия, приключила с доклад и ревизионен акт от
м.юли 2019 г., които имали аналогични на предходните заключения, но също
били отменени с решения на Административен съд Варна и Върховен
административен съд. В никое от протеклите множество административни и
съдебни производства не се е твърдяло, не са били откривани основания,
респ. и не е било приемано, че сделката между „Роял Ено Дистрибюшънс“ и
„Грийн Зоун 2011“ е привидна. След окончателното им приключване, с акт за
прихващане и възстановяване от 29.03.2021 г. на „Грийн Зоун 2011“ бил
възстановен ДДС за м.октомври 2016 г. в размер на 87 015.72 лева.
При така установената фактическа обстановка, искането по протеста
подсъдимата Р.И. да бъде призната за виновна в извършване на повдигнатото
й с обвинителния акт престъпление, е необосновано. С диспозитива на
обвинителния акт и внесената в него промяна по реда на чл.287 от НПК в
първоинстанционния съд, подсъдимата е била обвинена за това, че в периода
19.12.2016 г. – 19.06.2017 г., в качеството на съдружник в „Грийн Зоун 2011“
ООД, като посредствен извършител - чрез управителя Д.А., чрез използване
на документ с невярно съдържание – справката декларация за м.октомври
2016 г., дневникът за покупки и фактурата от 25.10.2016 г., е получила от
държавния бюджет неследващи й се 82 000 лева, представляващи деклариран
за възстановяване ДДС.
При изложението на обвинителните факти в ОА не се открояват ясно
конкретни действия, извършени точно от подсъдимата Р.И., въз основа на
които да й се вмени такава отговорност. Там се открива единствено
твърдението, което си остава твърдение, а не доказателствено обезпечен факт,
че след като установила, че зърносушилнята се предлага за продажба от
нерегистрирано по ЗДДС дружество, подсъдимата решила да имитира
поредица от сделки, като по този начин си осигури документално да бъде
оформено, че представляваното от нея дружество я е закупило от
регистрирано по ЗДДС дружество, за да може в последствие да иска
възстановяване на ДДС, и така да си осигури част от средствата, които
следвало да се заплатят за зърносушилнята. От така формулирания в
последната част мотив излиза, че подсъдимата е започнала да търси средства
за да осъществи сделка, която обаче е привидна. Във връзка с цялото това
твърдение следва да се отбележи още, че:
- по делото не се установява и едно доказателство – пряко или косвено,
въз основа на което да се твърди, че подсъдимата е взела отбелязаното
решение,
- сделките между „Ди Ленд“, „Д. Инвест“ и „Роял Ено Дистрибюшънс“
няма как да са имитирани от подсъдимата И., нито има каквито и да е данни,
че тя е стартирала поредицата от сделки, или че е мотивирала по някакъв
начин свидетелите Й.Б., Н.К. и Г.К. за това - обратно, от показанията им е
видно, че стореното от тях се предприема с цел уреждане на техни финансови
взаимоотношения, както и, че единствен измежду тях само Г.К. е контактувал
с представители на „Грийн Зоун 2011“, а той представлява именно
дружеството - пряк доставчик,
- „Грийн Зоун 2011“ е претендирало възстановяване на ДДС въз основа
на реална сделка с „Роял Ено Дистрибюшънс“ – предметът на доставката
3
напълно съответства на обявения предмет на дейност на дружеството, и във
връзка с него са били планирани дейности за използването му по
предназначение /вкл. сключен договор за сушене и авансово плащане по
него/, зърносушилнята е транспортирана за сметка на купувача в наета от
дружеството база в района на седалището, където е намерена и огледана в
хода на досъдебното производство, от договорената продажна цена - 420 000
лева с начислен върху тази стойност ДДС 84 000 лева, от 25.11.2016 г. до
23.06.2017 г. по банков път, на вноски, на доставчика са изплатени общо
489 000 лева.
Съгласно закона и задължителната съдебна практика – ТР 4/2016 г.,
ВКС, ОСНК, различните състави на данъчната измама по чл.256 от НК имат
за непосредствен обект на посегателство обществените отношения по
законосъобразното разходване на бюджетните средства на държавата, и като
резултатни престъпления предполагат деецът или друго физическо или
юридическо лице реално да получи, без правно основание, определена
парична сума, чиято стойност следва да отговаря на критериите за големи,
респ. особено големи размери. Субект на престъплението по чл.256 от НК
може да бъде всяко физическо лице, което отговаря на общите признаци,
предвидени в Общата част на Наказателния кодекс.
Предметното обвинение е, че не друго лице, а подсъдимата, но не
лично, а опосредено – чрез механизма на посредственото извършителство, в
качеството си на съдружник, е получила неследваща й се сума в размер на
82 000 лева. Качеството посредствен извършител, което е приписано на
бащата на подсъдимата, не е конкретизирано с оглед възможните две форми.
Фигурата на "посредствено извършителство" е тази на дееца на конкретното
престъпление, който използва наказателно неотговорно лице, или лице, което
не съзнава фактическите обстоятелства на престъплението, т.е. действа
невиновно. Както беше отбелязано, в обвинителния акт липсва описание на
конкретните действия, извършени от подсъдимата, и обуславящи
съставомерно поведение, но същото важи в еднаква степен и по отношение на
сочения с диспозитива за посредствен извършител неин баща, свидетелят
А.И.. На практика нищо от описаното във фактическото обвинение не
очертава форма на "посредствено извършителство" на престъпление. От
доказателствата по делото е безспорно, че при сключването на сделката с
„Роял Ено Дистрибюшънс“, и подсъдимата, и баща й, са действали със знание
за това което правят, при което конструкцията на обвинението "чрез
посредствен извършител", е правно погрешна, объркваща и несъстоятелна.
Създаването на неверни представи у визираните в чл.256, ал.1 НК
разпоредители на бюджетни средства, отнесено към конкретния казус, е
досежно правното основание за получаване на данъчния кредит, каквото е
данъчното събитие, от което произтича правото на приспадане, и в частност –
конкретната доставка на зърносушилня с инвентар. За да е съставомерно от
обективна страна деянието, използваните документи следва да са с невярно
съдържание, като не отразяват документираната доставка, а са съставени
единствено с цел получаване на неправомерно данъчно предимство, т.е. да
създават привидност по отношение на реалността на сделка, каквато
всъщност не е налице. В целия ход на окончателно приключилото
административно производството предметната сделка е приемана като
4
реална. Безспорно, обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по
чл.102 от НПК се изследват единствено със способите и средствата на НПК,
без да се презюмира формална доказателствена сила на заключенията, до
които е достигнато в административния процес. Но в доказателствената маса,
формирана на първоинстанционното съдебно следствие, не са налични факти,
въз основа на които да се съди, че доставката не е била осъществена. Липсват
също така убедителни доказателства да се приеме и, че подсъдимата И. е
участвала, или е знаела, че е замесена, в данъчна измама, плод на съвместни
действия със свидетелите Й.Б., Н.К. и Г.К.. Сделката между „Грийн Зоун
2011“ ООД и „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД не е фиктивна, при което и
използваните документи, които се инкриминират – справката декларация по
ЗДДС за м.октомври 2016 г., дневникът за покупки към нея и фактурата за
доставката не са с невярно съдържание.
Аргументите в допълнението към протеста, както и изложените от
представителя на въззивната прокуратура, не могат да обосноват изводи,
различни от достигнатите. Фактът, че съставът на окръжния съд не се е
позовал на фактическа обстановка, различна от възприетата в обвинителния
акт, сам по себе си не обуславя произнасянето с осъдителна присъда, а в
случая това е така, защото от нея не могат да бъдат извлечени, респ. доказани
по убедителен начин, съставомерните признаци по чл.256, ал.2 от НК.
Договорът за продажба има консенсуален характер и се счита за
сключен от момента на постигането на съгласието на страните по него, дори
без плащане на цената към този момент, или предаването на вещта, които са
елементи от изпълнението. Отношенията във връзка с доставката на
процесната машина между „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД и „Грийн Зоун
2011“ ООД са били обективирани в договора за покупко-продажба от
25.10.2016 г., данъчната фактура от същата дата и приемо-предавателния
протокол. Наред с тях са налични транспортни документи и такива,
удостоверяващи плащането на цената от страна на купувача по сметка на
продавача. След като купувачът е платил продажната цена, и след като
владението върху вещта е било предадено, то договорът следва да се смята не
просто за реално сключен, но и за реално изпълнен. В потвърждение, че
стоката е доставена, са резултатите от огледа на стопанския двор, където
техниката е съхранявана, и където е била намерена в наличност ведно с
инвентара, както и оценителския доклад, изготвен към м.май 2017 г. по
поръчение на банкова институция, пред която зърносушилнята е трябвало да
послужи като обезпечение по банков кредит, за нуждите на който доклад
зърносушилнята е била огледана, все още налична в същия стопански двор.
Извод за привидност на сделката, почиващ на доказателствата по делото,
категорично не може да бъде направен. Реалността по сключения договор,
предпоставя и действителността на настъпилото данъчно събитие, което пък е
първопричина за възстановяването на дължимо ДДС.
Според представителя на държавното обвинение, укоримост в
поведението на подсъдимата може да се открие с оглед разпоредбата на
чл.177, ал.1 от ЗДДС, тъй като съобразно цитираната норма „получател по
облагаема доставка отговаря за дължимия данък и невнесен такъв от друго
лице, доколкото е ползвало право на приспадане“. Възражението е във връзка
с установения факт, че предходен доставчик, а именно „Д. Инвест“ ЕООД, не
5
е внесло дължимия ДДС. Съгласно ал.2 на цитираната норма, отговорността
може да се реализира само когато регистрираното лице е знаело, или е
трябвало да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано по реда
на чл.117-120 от ДОПК. Действията на „Д. Инвест“ ЕООД, който не е пряк
контрагент на „Грийн Зоун 2011“ по покупко-продажбата, не могат да се
тълкуват във вреда на подсъдимата, тъй като солидарността изисква знание, а
то е останало недоказано. Приключилото административно производство е
установило по категоричен начин, че данъчния кредит е получен правомерно,
с оглед липсата на привидна доставка, такава, която заобикаля закона, или на
цена, която значително се отличава от пазарната. Независимо от изхода на
административното производство, следва да се има предвид, че отговорността
в процедурата по чл.177 от ЗДДС се търси при невнесени задължения от
друго лице, а отговорността по чл.256 от НК се реализира при получаване на
неследваща се сума в големи размери. Очевидно е, че обект на
незаконосъобразното поведение в двата случая са различни обществени
отношения, които имат различен предмет и начин на осъществяване, и това е
констатирано също в проверявания съдебен акт.
Според изложеното в допълнението на протеста, извършените сделки от
страна на всички търговски дружества, упоменати в обвинителния акт, са
фиктивни, и представата за това е налице у подсъдимата, нещо повече, самата
тя е взела решението да симулира всички сделки, защото са налице
несъответствия в хронологията, свързана с обстоятелствата по делото,
документацията, отразяваща превоза, както и на свидетелските показания в
тази насока.
Прегледът на наличните в делото документи сочи, че:
С договор за възлагане от 03.08.2016 г. „Д. Инвест“ ЕООД възлага на
„Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД да намери купувач на сушилня за зърно.
Нарочна клауза в този договор предвижда възможността вещта да бъде
транспортирана за монтаж, тестови изпитвания и въвеждане в експлоатация с
цел продажба. Във връзка с този договор, между същите страни, са изготвени
други два документа - протокол от 01.09.2016 г. за предаване на техниката, и
договор за отговорното й пазене от 02.09. 2016 г.
С договор за гаранция от 01.09.2016 г. „Грийн Зоун 2011“ възлага на
„Роял Ено Дистрибюшънс“ монтаж, тестови изпитания и въвеждане в
експлоатация на въпросната машина с инвентара.
Според два пътни листа и съответстващи им фактури от 02. и
05.09.2016 г., последните издадени и носещи подписа на свидетеля Д.СТ.,
като пълномощник на „Конкорд 2“, ЕООД, зърносушилнята и
принадлежащия й инвентар били транспортирани с камион на последната
фирма от гр.Монтана до с.Плачи дол, област Добрич, в база, собственост на
същото дружество, което с договор от 10.09.2016 г. я отдало под наем на
„Грийн Зоун 2011“ /за първата вноска по наемния договор била издадена
фактура от 01.09.2016 г./.
Във връзка с първата продажба на зърносушилнята между „Ди Ленд“
ЕООД и „Д. Инвест“ ЕООД, както и последващата между „Д. Инвест“ ЕООД
и „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД, липсват други документи, извън копията
на фактури /съответно № 12/10.10.2016 г. и № 48/11.10.2016 г./ Каквито и да
6
са действия от страна на собственици, представляващи, или пълномощници
на тези търговски дружества, в случая не могат да се тълкуват във вреда на
подсъдимата И.. Кой е първоначалният собственик на въпросната
селскостопанска техника, как, дали и евентуално кога „Д. Инвест“ е придобил
през „Ди Ленд“ право на собственост, респ. могъл ли е да го прехвърли на
„Роял Ено Дистрибюшънс“, са въпроси, които не засягат правата на трети
добросъвестни лица, в случая подсъдимата, и не може да обосновават изводи
за порочност на крайната сделка по покупко-продажба, нито пък за
привидност на сключения на 25.10.2016 г. договор за продажба с протокол за
приемане-предаване между „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД и „Грийн Зоун
2011“ ООД.
От документите е видно, че на 01.09.2016 г. земеделската техника се е
намирала във фактическата власт на „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД, който
се е разпореждал с нея в съответствие и в изпълнение на договора, с който му
е възложено да намери купувач. Сключеният договор за монтаж, тестови
изпитания и въвеждане в експлоатация от същата дата с кандидат-купувача
„Грийн Зоун 2011“ е логическа последица от уговореното в договора за
възлагане от 03.08.2016 г. такива действия да бъдат предприети с цел
продажба, както и в изпълнение на клаузата за транспортните разходи, поети,
каквато възможност е изрично упомената, от третото заинтересовано лице
купувач.
Прегледът на хронологията в установените действия и съответстващите
им документи не сочи на невъзможност те да бъдат осъществени, вкл. и
транспортирането до базата в с.Плачи дол, което е фактическо действие и
няма пречка да е било извършено преди документалното оформяне на
прехвърлянето на собствеността. Без някакво съществено значение е кога
точно и от кой шофьор конкретно е бил извършен транспорта, след като
услугата е била фактурирана, отразена в дневника за продажбите на „Конкорд
2“ ЕООД, декларирана в съответната СД, и заплатена, а безспорно в хода на
досъдебното производство техниката е установена по местонахождение и
огледана на място именно в стопанския двор, части от който е ползвало под
наем дружеството „Грийн Зоун 2011“.
От показанията на свидетелите Б., Н.К. и Г.К. също не могат да бъдат
изведени факти или заключения, в подкрепа на обвинението срещу
подсъдимата Р.И..
Свидетелят Й.Б. не е собственик на „Ди Ленд“, а по думите му е
действал като пълномощник. Името му, ведно с подпис срещу него, стои под
фактурата за доставка към „Д. Инвест“, но експертизата не е установила, че
подписът е негов. В разпита си той е заявил, че зърносушилнята е била
предадена на свидетеля Н.К., без да знае дали за ползване, или му е
продадена, както и, че не е участвал в такава сделка и не знае къде е
машината.
Свидетелят Н.К., собственик на „Д. Инвест“, е заявил, че със свидетеля
Б. са стари познати, че последният му е дължал много пари, и са решили да
удовлетворят вземанията му, като Б. му предаде зърносушилнята, както и че
нямат документи за това. В последствие решил да я продаде и сключил
договор с „Роял Ено Дистрибюшънс“, издал фактура, но не се стигнало до
разплащане и сделката се провалила. Този свидетел е заявил също, че към
7
настоящия момент /разпит от 27.12.1917 г./ зърносушилнята е при него на
съхранение и може да я покаже, защото няма извършена доставка и предаване
на машината.
Свидетелят Г.К., собственик на „Роял Ено Дистрибюшънс“, е споделил,
че е закупил зърносушилня за нуждите на търговската си дейност, и че сам се
е свързал със свидетелят Н.К., който му дължал пари.
Всичко казано сочи на съществуващи предходни отношения между
самите свидетели и опити от тяхна страна да ги уредят. Налични са и фактури
за доставка с предмет зърносушилнята, според които и „Д. Инвест“, и „Роял
Ено Дистрибюшънс“, са начислили ДДС върху доставките, но дължимият от
собствените им дружества данък не е бил внесен, по повод на което
данъчните органи са предприели проверки и отпочнали съответни
производства. Липсват обаче каквито и да било фактически или правни
основания тези отношения да бъдат отнесени към инкриминираното
поведение на подсъдимата И., или да й бъдат приписани намерения и
действия да симулира сделки между тях, както не са налице и законови
основания подсъдимата и свидетелите да бъдат третирани като „свързани
лица“.
Твърдението на свидетеля Н.К., на което се позовава обвинението, че
машината е на съхранение при него /защото сделка няма/, обслужва
интересите му във връзка със задължението за невнесения по фактурата ДДС,
и се опровергава както чрез извършения оглед от органите на разследването
на 18.02.2018 г., така и от съдържанието на доклада за пазарна оценка на л.98
и сл., том І, д.п., според който оценителят още на 12.05.2017 г. е огледал
вещта в стопанския двор, нает от „Грийн Зоун 2011“ ООД.
Съставът на окръжния съд не може да бъде укорен и за това, че
неправилно не е възприел изводите на изготвените по делото съдебно-
счетоводни експертизи. В своите заключения, чиито изводи изцяло се
припокриват, в по-голямата си част – дословно, вещите лица П. и М. са
обосновали липсата на реално извършени сделки по декларираните продажби,
водещо и до липса на доставка към момента на възникване на данъчното
събитие по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС. Аргументирали са този извод с
факта, че „Д. Инвест“ ЕООД предава техниката на „Роял Ено Дистрибюшунс“
ЕООД преди да я закупи от „Ди ленд“ ЕООД, с което е нарушена
последователността на действията между контрагентите.
С оглед престъпния състав по чл.256, ал.2 от НК и конкретното
обвинение срещу подсъдимата И., относима към предмета на доказване е
реалността на извършената продажба между „Роял Ено Дистрибюшънс“ и
„Грийн зоун 2011“. Въпросът е изцяло правен, в настоящото производство
подлежи на доказване с всички предвидени в НПК средства, и в подкрепа на
извода за реалност е всичко изложено до тук. Действията, протекли между
„Ди Ленд“ ЕООД, „Д. инвест“ ЕООД, и „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД не
се отразяват пряко върху реалността по извършената продажба между „Роял
Ено Дистрибюшънс“ и „Грийн зоун 2011“. Вещите лица са приели, че
дружеството, в което подсъдимата има участие, не е имало право на данъчен
кредит за съответния период, единствено позовавайки се на разпоредбите на
чл.25, ал.2 и чл.177, ал.1 от ЗДДС, с което безкритично са възпроизвели
информацията, представена от ревизиращите органи при извършените
8
проверки, при това в неприключили административни производства.
Автономността на наказателното спрямо данъчното производство е
установена с ТР 1/2009 г., ВКС, ОСНК – императивна практика, цитирана и
разгледана по-горе.
Фактическата рамка на обвинението, очертана с обвинителния акт, респ.
правният анализ на фактологията, еднозначно водят до липсата на
доказателствена установеност за виновно извършено деяние от подсъдимата
И., съставомерно по чл.256 от НК, което обуславя законосъобразност на
постановената в първоинстанционния съд оправдателна присъда. Мотивите
към нея позволяват да се проследи пътя на формиране на вътрешното
убеждение, формирането на правните изводи, и съответствието им с
фактическите констатации, при което липсва недостатъкът по чл.348, ал.3,
т.2, вр.ал.1, т.2 от НПК. Възприетото отразява съответствие както с практика
на СЕС по посочената проблематика, коментирана от състава на окръжния
съд, така и с тази на ВКС, напр. Р 566/2013 г., II н. о.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани други, извън твърдените с въззивния протест, основания за
отмяна на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативен
съд Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 52/18.06.2021 г. по НОХД № 357/21 г. на
Окръжен съд Варна.
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9