Р Е
Ш Е Н И Е
№ 68
гр.
Севлиево, 21.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и
втори юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
А.Н.Дело № 170 по описа
за
2020 година, за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Жалбоподателят А.М.Ч. ***, е обжалвал наказателно
постановление № 35-0000167 от 17.03.2020 година на Директора на РД „АА“ -
Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за
нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година на МТ
/Наредбата/.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като
жалбоподателят не е осъществил описаното в него административно нарушение. Алтернативно
се прави искане за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или на чл. 93, ал.
2 от ЗАвП.
За ответника по жалбата – РД „АА“ - Плевен, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото,
придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 15.04.2020 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата,
тя е постъпила в РД „АА“ – Плевен на 22.04.2020 година, тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено
следното:
На 25.02.2020 година свидетелят М.Г. – гл.
инспектор в РД „АА“ гр. Плевен и колегата му И.И.К. спрели за проверка на Гл.
път I-4, км. 72+750 товарен автомобил
„Ман 26403“ с рег. № Н ***АК от кат. 3 и ремарке с рег. № Н *** ЕЕ от кат. 04,
собственост на „Ера“ ООД, който се движел по маршрут Върбица – Ботевград и
извършвал обществен превоз на товар /трупи/. По време на проверката
жалбоподателят представил всички изискуеми се документи за превоза, след
проверката на които свидетелят Г. му съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за това, че извършвал гореописания превоз без
товарителница. Описаното деяние
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредбата. След
съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със
съдържанието му и да направи своите възражения. Видно от приложения по делото
АУАН жалбоподателят записал в графата за възражения, че е забравил
товарителницата. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Ч. не е направил писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа на този акт за установяване на
административно нарушение директорът на РД „АА“ – Плевен издал Наказателно
постановление № 35-0000167 от 17.03.2020 година, в
което същият се е съгласил напълно с отразените в акта фактически
обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление,
квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 89, т. 3 от
Наредбата и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложил на Ч. глоба в
размер на 2000,00 лева.
По делото бяха разпитани
двамата служители на РД «АА» - Плевен, като свидетелят М.Г. потвърди с
показанията си отразените от него в АУАН фактически обстоятелства. Свидетелят И.К.
обясни, че проверката на документите е била извършвана от колегата му.
В подкрепа на
твърденията си, че не е осъществил състава на административното нарушение,
вменено му във вина, жалбоподателят ангажира показанията на свидетелите Р.А.и А.А..
Свидетелят Р.А.обясни, че е управител на дружеството, в което работи
жалбоподателя, и че за процесния курс /превоз/ товарителницата и пътният лист
са били попълнени сутринта в базата, която се намирала в село Тушовица, община
Върбица. Товарът обаче е следвало да бъде натоварен в базата във Върбица, който
е на 14 км. от село Тушовица. Свидетелят обясни, че след връщане от курса
жалбоподателят му обяснил, че са го спрели за проверка, при която представил на
проверяващите товарителницата за товара, но непопълнена единствено в частта за
посочване получателя на товара. Същият следвало да се посочи в базата в гр.
Върбица, където камионът се натоварвал, тъй като тогава ставало ясно кой ще е
получателя на товара. Жалбоподателят бил спрян при движение от Върбица, където
е натоварил камиона, отивайки към Врачеш, където трябвало да го разтовари. Това
означавало, че товарителницата трябвало да бъде попълнена изцяло във Върбица,
включително и с отбелязване кой е получателя на товара. В случая свидетелят
обясни, че товарителницата била подписана от получателя и върната в базата,
като жалбоподателят е пропуснал да
попълни получателя на товара при тръгването си от Върбица. Всички други данни
по товарителницата обаче били попълнени още в с. Тушовица преди натоварването
на багажа във Върбица. За написанотот в графата за възражения, че е забравил
товарителницата, жалбоподателят обяснил на свидетеля, че проверяващите му
казали, че дали с товарителница или без, глобата щяла да бъде минимална. Освен
това свидетелят А.обясни, че при извършване на превоз на товар шофьорите носели
в камиона целия кочан с товарителници, тъй като тя се изготвяла в три
екземпляра и единият се давал на получателя на стоката.
Свидетелката А.А.
заяви, че работи като «Ръководител транспорт» във фирма «Ера» ЕООД с. Тушовица
и че нейно задължение е да изпраща камионите от базата в селото. Специално за
този курс свидетелката обясни, че е била в базата, когато е тръгнал шофьора, и
че товарителницата не била попълнена изцяло, тъй като едва в базата във Върбица
шофьорът разбирал за кого е предназначен товара и съответно тогава се попълвала
товарителницата в частта ѝ за получател на стоката. В конкретния случай,
когато се върнал от превоза, шофьорът обяснил, че е забравил да попълни
получателя на стоката в товарителницата. Видно от представената по делото
товарителница, същата е подписана от получателя Никола Захариев, който е
положил подписа си в с. Врачеш при получаване на стоката. Реално жалбоподателят
е бил спрян при отиването си към Врачеш. Освен това свидетелката също обясни,
че целият кочан с товарителници стоял в камиона и като се провери същия се
вижда ясно, че процесната товарителница е от дата 25.02.2020 година и че има
издадени товарителници от предния и от следващия 25.02. дни.
От представената по
делото Товарителница № ********** действително е видно, че същата е издадена на
25.02.2020 годна и че получател на стоката е Никола Захариев, който е положил
подписа си като такъв. От товарителницата е видно и че всички изискуеми други
реквизити по нея са попълнени по надлежния ред.
По делото е
представена и Фактура от 25.02.2020 година, която удостоверява също, че
получател на стоката е «***– Н» ЕООД Врачеш.
Към преписката са
приложени и Пътен лист и Превозен билет, които са другите изискуеми документи
за превоза.
При
преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига до
следните правни изводи: В обжалваното наказателно постановление наказващият
орган твърди, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 89, т. 3 от ЗАвП.
Съгласно тази разпоредба по време на
работа водачът представя при поискване от
контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т.
1 – 3 от Закона за
движението по пътищата и
следните документи:…т. 3 товарителница (приложение № 15). В производството по ЗАНН в тежест на административно –
наказващият орган е да докаже твърдяното от него в обжалваното наказателно
постановление, че жалбоподателят Ч. е извършил нарушението, визирано в
посочената по – горе разпоредба. Т.е. да докаже, че същият не е представил при
поискване от контролните органи товарителницата, която е един от съпровождащите
товара документи. В конкретния случай съдът намира, че по делото липсват категорични
доказателства в тази насока. По делото безспорно се установи, че товарителницата
е била изготвена още в село Тушовица и че кочанът с товарителниците се е
намирал у жалбоподателя. В тази връзка разпитаните по делото свидетели,
поискани от жалбоподателя, опровергаха по несъмнен начин показанията на
актосъставителя М.Г., който заяви, че шофьорът не му представил изобщо
товарителница. Безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е пропуснал да
попълни във Върбица, мястото, където е бил натоварен камиона, данните на
получателя на товара, но липсата на попълнен реквизит от даден документ, в
случая товарителница, не може да се тълкува като изначална липса на самия
документ.
Ето защо съдът намира, че описаните
в акта за установяване административни нарушения и в наказателното
постановление фактически обстоятелства не отговарят на действителната
фактическа обстановка и поради това съдът е на становище, че наказващият орган
не доказа по един безспорен и несъмнен начин твърдяното административно нарушение.
От материалите по делото не се
установява категорично жалбоподателят да е осъществил състава на
административното нарушение, визирано в чл. 89, т. 3 от Наредбата, поради което съдът счита, че издаденото наказателно
постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
За по – голяма правна прецизност
съдът следва да отбележи, че приема за несъстоятелни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за липса на компетентност на
актосъставителя и издателя на наказателното постановление. Видно от представената
по делото Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията началниците на ОО „АА“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ могат да издават наказателни
постановления. Безспорно е в случая, че директорът на РД „Автомобилна
администрация“ – Плевен е компетентен да издаде обжалваното наказателно
постановление, тъй като с Постановление № 6 от 22.01.2020 година на МС /ДВ брой
7 от 24.01.2020 година/ е изменена териториалната компетентност на РД
„Автомобилна администрация“ – Плевен, към която са включени областите Плевен,
Велико Търново, Ловеч и Габрово. Деянието е извършено на 25.02.2020 година, а
наказателното постановление издадено на 17.03.2020 година, т.е. след промяна на
териториалната компетентност на РД „АА“ – Плевен, което прави оспорването в
тази насока за несъстоятелно.
Предвид изхода на делото РД „АА“
– Плевен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски по делото. В придружаващото преписката писмо се прави възражение за
прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар в случай, че същият
надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съдът следва да отбележи, че минималният
размер на адвокатските възнаграждения по дела от административен характер при
обжалване на наказателни постановления е определен в разпоредбата на чл. 18,
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
в случая следва да е 370,00 лева. Върху този размер на минималното адвокатско
възнаграждение следва да се начисли 20% ДДС, съгласно §2а от ДР на Наредбата,
което прави 444,00 лева. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото и незначителната разлика между минималния по Наредбата
размер и реално договорения и платен такъв в размер на 510,00 лева, съдът намира, че искането на наказващия орган за редуциране на
платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0000167 от
17.03.2020 година на Директора на РД „АА“ - Плевен, с което на А.М.Ч., ЕГН: *********,***, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е
наложена глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 година на МТ, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен да заплати на А.М.Ч.,
ЕГН: *********,***, направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер
на сумата от 510,00лв. /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: