Р Е Ш Е Н И Е

№

град В., 11.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Врачанският районен съд, VII наказателен състав, в откритото съдебно  заседание на тринадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                                                                Районен съдия: Росица Ангелова

 

 

при участието на секретаря В.В., като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д. ***22 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на Ю.В.Г. ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 18-0967-000683 от 11.06.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР - В., сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание на чл.53 от ЗАНН и на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата въззивникът оспорва НП, като твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно поради допуснати „множество процесуални нарушения”.

Процесуалният представител на жалбоподателя моли издаденото НП да бъде отменено, тъй като: установената по делото фактическа обстановка не кореспондира с описаната такава в АУАН и НП; не е идентифицирано техническото средство, с което е следвало да бъде извършена пробата, както и обстоятелството, че в акта са посочени различни часове на извършване на деянието.

В проведеното открито съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Ответната страна –  ОД на МВР В., сектор „Пътна полиция” В., редовно призована, не се явява и не се представлява, в представеното писмено становище по случая предлага да се потвърди издаденото НП.

Районен съд В., като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано на 31.05.2018 г. със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия Д, бл. №0689138 за това, че на същата дата 31.05.2017 г., около 03:20 /03:30/часа в град В., ул.***, до ***, жалбоподателката управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра”с рег.№ ***, като отказва да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7410 /без посочен фабричен номер/. Издаден й е талон за медицинско изследване №0031210. Актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на двама свидетели – очевидци на нарушението, които са подписали акта. Жалбоподателката също подписала акта, като в законоустановения тридневен срок е представила писмени възражения по констатираното от проверяващия орган в АУАН пред наказващия орган.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, след преценка на събраните доказателства по случая, при идентично словесно описание на извършеното нарушение, наказващият орган е издал атакуваното НП № 18-0967-000683 от 11.06.2018 г., с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание на чл.53 от ЗАНН, чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

При обжалването на НП пред Районен съд В. са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителя и двамата свидетели – очевидци на нарушението, които установяват по категоричен и безспорен начин, че на 31.05.2018 г., около 03:20 часа, в град В., на бул.”***” срещу ул.„***” №7, жалбоподателката управлявала собствения си лек автомобил Опел Астра с рег.№ ***, когато била спряна за проверка. Свидетелите установяват с показанията си, че на жалбоподателката е следвало да бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410, без да уточняват фабричен номер, като недвусмислено описват, че същата е направила няколко неуспешни опита, но издишания от нея въздух не бил достатъчен за отчитане на пробата. Самият актосъставител установява, че по настояване на жалбоподателата е направен още един опит, но отново неуспешен, поради което й е издаден талон а медицинско изследване, който тя отказала да подпише и получи. Отделно от това тези свидетели установяват, че актосъставителят обяснил изрично на жалбоподателката механизма на осъществяване на пробата, а именно продължително да издишва въздух, но при всичките си опити тя прекъсвала издишването.  Съдът дава вяра и кредитира показанията на тримата свидетели, като обективни, последователни, достоверни и припокриващи се едни с други и с останалите кредитирани от съдебния състав доказателства по случая.

По делото е проведен разпит и на св.С., съжителстващ с Ю.Г., който установява с показанията си факта на осъществяване на проверката, опитите от страна на нарушителя-жалбоподател да даде проба за алкохол, които дрегера не отчел, както и отказа от страна на жалбподателката да даде кръвна проба поради здравословни причини. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., същите кореспондират с показанията на разпитаните полицейски служители.

По делото са приети и съответно приложени писмени доказателства: Талон за медицинско изследване №0031210, от който се установява, че водачът е отказал да  подпише и получи талона, с който се уведомява да се яви до 45 минути от връчването му в ЦСМП град В. за вземане на кръвна проба; Справка за нарушител/ водач по отношение на нарушителя Г.; Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, видно от която актосъставителят и издателят на НП са компетентните за това органи;  съставеният АУАН и издаденото НП; четири броя писмени сведения и два броя възражения, както и Справка от 15.06.2018 г. на началник сектор ПП към ОД МВР В., от която се установява, че на 31.05.2018 г. ВПК-2 /камери/, монтирана в служебния автомобил на проверяващите не са функционирали поради техническа неизправност.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. 

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално компетентни органи, видно от приетата и приложената по делото Заповед на министъра на вътрешните работи. Актосъставителят е надлежно оправомощено лице, тъй като отговаря на т.1.3. от заповедта, че след като заема длъжността „младши автоконтрольор” в ОД на МВР В., в правомощията му е да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност да издава наказателни постановления на Началника на група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР В., действащ като административнонаказващ орган (АНО), произтича от т.2.11. от представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и на двама свидетели-очевидци на нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетелите, посочени в него съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира, с оглед на изложеното и данните по делото, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на последното на това основание. От описаната в АУАН и впоследствие преповторена в наказателното постановление фактическа обстановка е видно, че същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираното от проверяващия орган обжалвано административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се изчерпателно описание на нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба и съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и индивидуализират оспорваното административно нарушение, вменено във вина на нарушителя.

Словесно описаното нарушение на разпоредбата по чл.174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., не се доказа по категоричен и безспорен начин, както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства. От събраните по делото гласни доказателства несъмнено се установи, че на 31.05.2018 г., около 03:20 часа в град В., на бул „***” срещу ул.*** ***, жалбоподателката управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра”с рег.№ ***, като същата е следвало да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7410 /без посочен фабричен номер/, като  е направила няколко неуспешни опита за това, дори и след указанията дадени й от актосъставителя, след което й е издаден талон за медицинско изследване. С оглед гореизложеното, се мотивира извод, че административнонаказващият орган неправилно и незаконосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, предвид което административната му отговорност е ангажирана неоснователно, тъй като същата не е отказала да даде проба, а всъщност не е изпълнила предписанието за изследване с доказателствен анализатор. В тази връзка и възражението  на  жалбоподателя и нейния защитник е основателно, а именно, че  са  били нарушени административно-производствените правила при издаването на НП, тъй като наказващият орган е посочил за нарушен състав на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, който не е установен и доказателствено обезпечен. Разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, предл.2 от същата – неизпълнението от страна на водача на предписанието за изследване с доказателствен анализатор, а предл.3 от нормата неизпълнението на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. В  конкретния случай  описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка отразява обстоятелството, че въззивникът е отказал  да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер 7410 без посочен с фабричен номер, но в действителност в хода на делото се доказа, че същата не е извършила такова нарушение и не е отказала да даде проба и дори е настоявала за това, но реално не е изпълнила предписанието на  контролния орган за изследване с доказателствен анализатор. В този случай словесно описаното нарушение в НП и АУАН остана недоказано.

Отделно от горното следва да се отбележи и обстоятелството, че мястото на извършване на нарушението, посочено в АУАН и НП не съвпада с мястото на нарушението, сочено от свидетелите, което е съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на НП. Относно факта, че не е индивидуализирано техническото средство за измерване употребата на алкохол възраженията на жалбоподателя също са основателни, тъй като възпрепятства правото й на защита.

С оглед гореизложеното, съдът намира въззивната жалба за основателна,  поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Врачанският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0967-000683 от 11.06.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР - В., сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание на чл.53 от ЗАНН и на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Ю.В.Г. ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000.00 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд  В. по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото  изготвяне.                  

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: