Определение по дело №1067/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

От А. Д. А. е предявен против „. Е. ЕИК ... със седалище с.Е. община Б. иск,с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ.

В исковата молба са изложени обстоятелства,че ищецът е бил съдружник в ответното дружество, като е прекратил участието си на 14. 07. 2004 г., на основание взето решение на Общото събрание на съдружниците. Сочи, че поради настъпване на този юридически факт по силата на закона ответното дружество му дължи размера на стойността на неговите 16 дяла, определена по правилата на чл. 125 от ТЗ, а именно по баланса на дружеството към края на месеца, към който е настъпило прекратяването. Претендира да се осъди ответникът да му заплати сумата от 306 000лв.,представляваща паричната равностойност на притежаваните от него 16 дяла от капитала на ответното дружество,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 14.07.2004г. до окончателното й изплащане.

Ответникът е дал отговор, в който оспорва изцяло дължимостта на сумата .Сочи,че съобразно баланса на дружеството към релевантния момент, стойността на дяловете по баланса е в размер на 1600 лв.,но и тази сума не следва да се заплаща.Не отрича, че стойността на дяловете на ищеца не са заплатени, но е направил възражение за прихващане на тази сума от 1600 лв. срещу задължението на ищеца към дружеството в размер на 159 207,02 лв. представляваща сума ползвана от ответника взета от дружеството, която е получена без фактическо и законово основание. Моли да бъде отхвърлен иска.

Сдът след като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

По делото не е спорно,а е установено и от представените доказателства,че ищецът е бил съдружник в ответното дружество и е притежавал 16 дяла от капитала му.На 14.07.2004г. е взето решение от общото събрание на дружеството за прекратяване на членството му по негова молба.

За установяване релевантните по делото факти ,относно имуществените последици от напускането на ищеца като съдружник е назначена съдебно-счетоводна експертиза.В първото и допълнителното заключение вещото лице е докладвало,че след проверка на неодитирания счетоводен баланс ,съставен към края на месеца от датата на прекратяване на членството 31.07.2004г. и посочените в заключението документи е определило стойността на актива по баланс,като е включило дълготрайните материални активи,разходи за бъдещи периоди,материални запаси,вземания и парични средства и е дало величина от 3 848000лв.Определило е и пасива,включвайки дългосрочни задължения,задължения към доставчици,задължения към персонала и осигуровки,данъчни задължения,провизии и други краткосрочни задължения.Формулирало е стойност от 3 838000 лв.Установило е,че през 2004 г. е имало нова преоценкана ДМА,с което е намалена стойността им с 972 672 лв.Предходна преоценка е правена през 2002г.,но не сочи ,че това е в нарушения на нормативни актове,регламентиращи финансовата дисциплина.Констатирало е,че в пасива на баланса за периода от 01.01.2004г.до 31.07.2004г. са начислени лихви в размер на 1 509 984.22 лв.,съгласно споразумение между „. Б. Е. и "С. Л.".

За тези сделки е установено,че през 1993,1995 и 200г. има сключен договор за кредит между трето лице и ответното дружество.През 2001г. третото лице е цедирало вземането си по тях на "С. Л.".Това търговско дружество е представлявано от И. А. Д..На 29.03.2001г. е подписано споразумение между последното и ответника,с което са се споразумели да се отмени поетото задължение по кредитите за начисляване и заплащане на дължими лихви за 2001 и 2002г.По късно на 15.12. 2003г. има споразумение между „. Б. и "С.Л." за възстановяване на отмяната за начисляване на лихви по задължението в р-р на 0.36% на ден,от дата 01.01.2004г.На 01.01.2004г. е сключен договор за прехвърляне на вземането на "С. Л." към „. Б. на И. Д. На 30.09.2004г. е сключено друго поразумение между ответника и И. Д. за опрощаване на задължението за лихви от 1 941 408.20 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 30.09.2004г.

След прекратяване на участието в дружеството,И. Д. е станал едноличен собственик на дяловете на ответното дружество.

Вещото лице е направило изчисление,че ако се елиминират лихвите /начислени по горепосочените сделки за периода от 01.01.2004г. до 31.07.2004г./ от пасива по баланса,то стойността на дяла на ищеца би била 243 200 лв.

Вещото лице е посочило,че договорената сума на лихвите значително надвишава законната,както и наказателната, която е между 2 и 20 % на година и която лихва може да се приеме за пазарна и обичайна.Лихвата по споразумението от 15.12.2003г. възлиза в размер на 129.6% на година.

Вещото лице е изразило становище,че съобразно ЗКПО /действащ към 2004г./ във връзка с данъчните задължение чл.13 и чл.14 игнорират получения финансов резултат от тези сделки между свързани лица,или когато изпълнението им води до отклонения от данъчното облагане.Освен това тези задължения,в крайния годишен финансов отчет не са отчетени,поради опрощаването й през м.ІХ 2004г.

Относно направеното възражение за прихващане не са направени искания за доказателства,които да установят размера и ликвидността.

При така установеното от фактическа страна от правна,съдът съобрази следното:

Налице са предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ.Установено е,че ищецът е бил съдружник в ответното дружество,както и че е прекратил участието си в него,при което не са уредени имуществените последици от напускането му.Спорният момент е за размера на паричната равностойност на дела му,съобразно това,следва ли да бъде изключена сумата от баланса към 31.07.2004г.,представляваща уговорена лихва,която след това през м.ІХ 2004г. е опростена от кредитора.

Заключението на експертизата е изпълнено,съобразно указанията,дадени в р.№ 466/30.06.2008г. ВКС по т.д.№ 112/08 ІІ г.о.В същото решение е посочено,че съставения баланс не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила,без да е необходимо оспорването му изрично по реда на чл. 193 ГПК.

Формирайки вътрешно убеждение с оглед установеното от експертизата,относно фактите по отразената в баланса като пасив на сумата от 1 509 984.22 лв.,като задължение,произтичащо от една неимоверно висока и непазарна лихва,съдът намира,че същата не следва да се отчете в този междинен баланс.Начисляването й само в периода от 01.2004 г. до м.ІХ 2004г.,а не и в предходните години,защото е имало споразумение да не се начислява и последващото й опрощаване през 2004г.,сочи,че това в същност е несъществуващо задължение,защото е погасено чрез опрощаване.Договореностите за такава лихва са между свързани лица,съгласно определението в пар.1 т.3 б."м" ДОПК и не следва да влияят върху правата на трети лица.Всъщност при опрощаването се увеличава имуществото на страната длъжник.

С оглед на изложеното съдът приема,че по баланса към момента на напускане на ищеца,актива на дружеството,върху който следва да се изчислява паричната равностойност на дяловете е 1520000 лв., а за 16 дяла, делът на ищеца е 243 200 лв.Върху тази сума следва да се присъди лихва от деня на подаване на исковата молба.Задължението на дружеството по чл.125 ал.3 ТЗ не е определено със срок и възниква след писмена покана.С нот.покана,връчена на ответника на 18.11.2004г.,същият е поканен да плати сумата,която ищецът е приел,че му се следва във връзка с прекратяване на членството и уреждане на имуществените последици.Но ищецът не я е претендирал като обезщетение за забавено плащане с иск по чл.86 ал.1 ЗЗД до предявяване на иска.

Съобразно уважения размер на претенцията се дължат и разноски в полза на ищеца.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „. Б. Е. със седалище с.Е. общ.Б. да заплати на А. Д. А. от Б. сумата от 243 200 лв.,представляваща равностойността от дела му,след прекратяване на участието в дружеството,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 13.07.2009г. до окончателното й изплащане , както и разноски по делото в размер на 8527 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до размера на 306 000лв.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: