Решение по дело №56997/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19229
Дата: 25 октомври 2024 г.
Съдия: Виктория Марианова Станиславова
Дело: 20231110156997
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 19229
гр. София, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20231110156997 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 290563/17.10.2023 г. на
Е. К. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж. к. ., бл., вх., ет. , ап. , и А. А. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. № , ет., срещу [ фирма ] – клон България“
КТЧ, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. , сграда ИВТ, с която са
предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК субективно активно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на всяка една от ищците сумата от по
400 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на редовен
пътнически полет . от 12.07.2022 г. на ответника по маршрута Малага-Коста дел Сол –
София, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.06.2023 г. до окончателното плащане – суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.07.2023 г. по ч. гр. д. № 34777/2023 г. по описа
на СРС, 29 състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците Е. К. Т. и А. А. Б. са имали
потвърдена резервация № . за пътуване с полет . на 12.07.2022 г. по маршрут летище Малага-
Коста дел Сол (AGP) – летище София (SOF) с авиокомпания УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. с
регистриран клон в България [ фирма – клон България“ КЧТ. Полет . на 12.07.2022 г. е
изпълнен със закъснение, като е достигнал крайната си дестинация над три часа по-късно от
часа за кацане по разписание. В тази връзка се поддържа, че полетът е изпълнен от
авиокомпанията – ответник с голямо закъснение по смисъла на Решение на Съда на
Европейския Съюз (СЕС) по съединени дела С-402/07 и С-432/07 и тя следва да заплати
парично обезщетение за това на засегнатите пътници. В резултат на голямото закъснение на
полета ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в голямо безпокойство,
неудобство и необратима загуба на време. Излагат се твърдения, че разстоянието между
летище Малага-Коста дел Сол (AGP) и летище София (SOF) е 2 473 км, поради което
случаите на ищците попадат в хипотезата на чл.7, § 1, буква “б” от Регламент (ЕО) №
261/2004 и за всяка една от тях се е породило право на парично обезщетение в размер от 400
евро. Излагат се твърдения, че на 19.07.2022 г. пълномощник на ищците е подал от тяхно
име извънсъдебна покана за изплащане на обезщетенията, на която въздушният превозвач е
1
отговорил незадоволително. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което
предявените искове да се уважат. Претендират се разноски за заповедното и за исковото
производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Релевират се възражения за недължимост на претендираното обезщетение поради наличие
на обективни обстоятелства, изключващи вината на превозвача, а именно ограничения на
въздушния трафик в дневното разписание на самолета. Конкретно се твърди, че
закъснението на процесния полет е станало поради закъснение на предходния такъв от
ротацията – полет ., извършен със същото въздухоплавателно средство. На отделно
основание оспорва дължимостта на претендираните обезщетения при твърдения, че макар
процесният полет обективно да е закъснял, закъснението му е под 3 астрономически часа.
При тези аргументи се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото
съдебни разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приложено ч. гр. д. № 34777/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав,
видно от което на 22.06.2023 г. е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от Е. К. Т. и А. А. Б. срещу [ фирма ] – клон България“ КЧТ., за
осъждане на дружеството да заплати на всеки един от заявителите поотделно сума в размер
на 400 евро, представляваща обезщетение, на основание чл. 7, § 1, буква "б", от Регламент
(EO) 261/2004 за закъснението на полет № . от гр. Малага, Кралство Испания, до гр. София,
Република България, предвиден за излитане на 12.07.2022 г., изпълнен със закъснение, при
което е достигнал крайната си дестинация над три часа по-късно, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
21149/20.07.2023 г. съдът е осъдил [ фирма ] – клон България“ КЧТ да заплати на Е. К. Т. и
А. А. Б. по 400 евро обезщетение за закъснял полет № . с направление гр. Малага, Кралство
Испания, до гр. София, Република България, предвиден за излитане на 12.07.2022 г., ведно
със законната лихва от 22.06.2023 г. до окончателното плащане.
В законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от [ фирма
] – клон България“ КЧТ.
С разпореждане № 110169/07.09.2023 г. съдът е указал на заявителите възможността
да предявят искове за установяване на вземанията си по заповедта за изпълнение в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
В указания им от СРС, I ГО, 29 състав, срок заявителите са предявили установителни
искове за вземанията си, по повод на които е образувано настоящото гражданско дело.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 11144/13.03.2024 г. , обявен за
окончателен без частта, в която съдът е отделил за безспорно, че ищците са имали
потвърдена резервация за процесния полет, планиран за изпълнение от ответната
авиокомпания, както следва: излитане от летище Коста дел Сол – Малага на 12.07.2022 г. в
20:30 часа и кацане на летище София на 13.07.2022 г. в 00:55 часа, в проведеното на
17.04.2024 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл.
153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: 1./ че ответникът е компания за въздушен транспорт с валиден
лиценз за опериране, 2./ наличието на договор за въздушен превоз между страните с
посоченото в исковата молба съдържание, 3./ че разстоянието между пункта на заминаване и
на пристигане е над 1 500 километра.
По делото е представена и приета резервация за полет № . с код за потвърждение .
/л. 4/ на пътници Е. Т. и А. Б. с маршрут Малага – София, видно от която началните дата и
час на излитане от гр. Малага са 12.07.2022 г., 20:30 часа, и крайни дата и час на кацане в гр.
София са 13.07.2022 г., 00:55 часа. Към резервацията са приложени данни за плащане в общ
размер на сумата от 217,58 евро.
По делото е представена и приета имейл кореспонденция между ищцата А. Б. и
ответното дружество /л. 6-7/, видно от която на 11.07.2022 г. ищцата е била уведомена, че
2
чекирането за процесния полет № . започва. В имейла се съдържа отбелязване за начален час
на излитане на полета 22:20 часа и час на кацане 02:55 часа.
По делото е представена имейл кореспонденция между процесуалния представител
на ищеца адвокат Г. Д. и [ фирма ] АД /лицензиран летищен оператор на летище София/,
видно от която, след извършена справка летищният оператор е констатирал, че процесният
полет . е кацнал в гр. София на 13.07.2022 г. в 05:23 часа. Към имейл кореспонденцията е
приложена в табличен вид информация за процесния полет /л. 63-64/, според която полет . е
кацнал на летище София в 05:18 часа.
По делото е представено писмо от Държавно предприятие „Ръководство на
въздушното движение“ – гр. София /л. 73 – 75/, в което се съдържа следната информация
относно процесния полет: разчетно време за начало на движението от летище Малага – 20:20
часа, дата на полета – 12.07.2022 г., полетно време – 3 часа и 13 минути; постъпило в 12:53
часа първо съобщение за промяна на началното разчетно време – за 22:10 часа; постъпило в
13:34 часа второ съобщение за промяна на началното разчетно време – 22:55 часа; кацане на
летище София, изпълнено на 13.07.2022 г. в 02:18 часа. В писмото се съдържа изрично
отбелязване, че всички посочени в него времена са в универсално координирано време. Към
писмото е приложен полетен план на процесния маршрут в потвърждение на
горепосочените обстоятелства относно време на излитане и кацане на същия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на активно
субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 7,
параграф 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на всяка една от ищците
сумата от по 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от три часа на
редовен пътнически полет . от 12.07.2022 г. на ответника по маршрута Малага-Коста дел
Сол – София, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.06.2023 г. до окончателното плащане – суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.07.2023 г. по ч. гр. д. № 34777/2023 г. по описа
на СРС, 29 състав.
Основателността на предявените искове е обусловена от кумулативното позитивно
установяване от страна на ищците на следните обстоятелства: 1./ наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което имат
качеството на пътници, респ. закупуване на самолетен билет за полет . по направление
Малага /летище Коста дел Сол/ – София /летище София/, планиран за изпълнение от
ответната авиокомпания, както следва: излитане от летище Коста дел Сол – Малага на
12.07.2022 г. в 20:30 часа и кацане на летище София на 13.07.2022 г. в 00:55 часа, за който
всяка от ищците има потвърдена резервация; 2./ че самолетът е кацнал на летище София със
закъснение по-голямо от 3 астрономическа часа; 3./ размера на дължимото обезщетение,
включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг.
В доказателствена тежест на ответника по предявените искове е да установи следните
обстоятелства: 1./ извършването на въздушния превоз съгласно предварително оповестеното
разписание; 2./ наличие на основание да откаже заплащането на претендираното
обезщетение, като установи настъпването на конкретно твърдените в отговора по чл. 131
ГПК обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати и които са го възпрепятствали
обективно да осъществи полета съгласно предварително разписание - ограничения на
въздушния трафик в дневното разписание на самолета.
Съгласно чл. 3, т. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., този регламентът се прилага
за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към
която договорът се прилага. С оглед конкретното направление на процесния полет
посоченият регламент регулира спорните материални отношения, предмет на исковете по гр.
д. № 56997/2023 г. на СРС, 29 състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за
всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети
между 1500 и 3500 километра.
3
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 11144/13.03.2024 г. , обявен за
окончателен в проведеното на 17.04.2024 г. открито съдебно заседание, Софийски районен
съд е отделил на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ че ответникът е компания за
въздушен транспорт с валиден лиценз за опериране, 2./ наличието на договор за въздушен
превоз между страните с посоченото в исковата молба съдържание, 3./ че разстоянието
между пункта на заминаване и на пристигане е над 1 500 километра.
С оглед на така отделените за безспорни между страните обстоятелства, единственият
спорен между тях въпрос в настоящото производство е дали полетът е кацнал в гр. София с
повече от три часа закъснение.
По същество между страните се спори относно началния част на излитане на
процесния полет – дали това е часът, посочен в резервация за полет № . с код за
потвърждение . /л. 4/, а именно 20:30 часа, или часът, посочен в електронно съобщение до А.
Б. от 11.07.2022 г., а именно 22:20 часа, вкл. дали посоченият в резервацията час е съобразен
с универсалното координирано време или с местното време на летището по излитане на
полета /гр. Малага, Кралство Испания/. По този въпрос настоящият съдебен състав намира
следното:
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В ал. 2 на същата норма е
регламентирано, че при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. В конкретния случай, видно от потвърдената
резервация за полет ., началният час на излитане 20:30 часа на 12.07.2022 г., съответно часът
на кацане е 00:55 часа на 13.07.2022 г. В резервацията на пътниците не се съдържа по
никакъв начин обозначение, че посочените в нея часове на излитане и кацане не
съответстват на местното време в летището на излитане и летището на кацане, което е и
обичайната практика при закупуване на самолетни билети, с оглед на което и съобразявайки
императивните разпоредби на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, настоящият съдебен състав приема,
че посочените в потвърдената резервация часове съответстват на местното време в
съответното летище на излитане и кацане, т. е. началният час на излитане на процесния
полет е 20:30 часа местно време за гр. Малага, Кралство Испания/, а крайният час на кацане
е 00:55 часа местно време за гр. София, Република България.
Приложената по делото имейл кореспонденция от 11.07.2022 г. между страните по
делото свидетелства за едностранна промяна в началния час на излитане и съответно
крайния час на кацане, извършена от въздушния оператор само ден преди процесния полет,
която направена извън сроковете по чл. 5 и сл. от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета, не може да освободи ответника от отговорността за закъснението на
процесния полет, отчетено съобразно първоначално извършената и съответно потвърдена
резервация на пътниците. В Решение на ЕС по съединени дела C-402/07 и C-432/07 е прието,
че чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета
трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че
така те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от този регламент, когато
поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три
часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече
след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание. Поради това, съдът намира, че преценката за това дали полетът е изпълнен със
закъснение, възлизащо на три или повече часа, следва да се извърши като се вземе предвид
предварително заявените от въздушния превозвач час на излитане и час на кацане – т. е.
посочените такива в резервация за полет № . с код за потвърждение . /л. 4/, тъй като именно
въз основа на тях пътниците взимат решение дали да закупят билет за даден полет или не.
Всяка последваща едностранна промяна в тези часове несъмнено се отразява по
неблагоприятен начин в житейската сфера на пътуващите.
Според процесната резервация, полет № . е следвало да кацне на летище София на
13.07.2022 г. в 00:55 часа.
При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства – имейл кореспонденция
със [ фирма ] АД, писмо от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“
– гр. София, а и с оглед процесуалното поведение на ответното дружество, което по
същество не спори относно това обстоятелство, съдът приема, че процесният полет е
изпълнен в интервала между 05:18 часа – 05:23 часа местно време в гр. София на 13.07.2022
4
г. В тази насока следва да бъде отбелязано, че според писмо от Държавно предприятие
„Ръководство на въздушното движение“ и приложеният към него полетен план
действителният час на кацане на полета е 02:18 часа универсално координирано време
/UTC/. Официалното часово време в Република България е източноевропейското време,
което се равнява на UTC+2 часа, а лятното часово време в България се равнява на UTC+3
часа, следователно процесният полет, според данните от Държавно предприятие
„Ръководство на въздушното движение“, е кацнал на летище София в 02:18 часа UTC, което
се равнява на 02:18 + 3 /доколкото полетът е кацнал през лятото/, или в 05:18 часа местно
време в Република България.
С оглед горното, съдът приема, че според резервацията на ищците полет № . е
следвало да кацне на летище София на 13.07.2022 г. в 00:55 часа, а в действителност е
кацнал на 13.07.2022 г. в интервала между 05:18 – 05:23 часа, т. е. със закъснение повече от
три часа.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.7, §1, б.
„б“ от 7 Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер на по 400 евро за
всеки от ищците.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е наведено възражение за недължимост на
претендираното обезщетение поради наличие на обективни обстоятелства, изключващи
вината на превозвача, а именно ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на
самолета. По така наведеното правоизключващо възражение, с доклада по делото, съдът е
възложил доказателствената тежест на ответното дружество да докаже пълно и главно
наличието на основание да откаже заплащането на претендираното обезщетение, като
установи настъпването на конкретно твърдените от него обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати и които са го възпрепятствали обективно да осъществи полета съгласно
предварително разписание - ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на
самолета. В изпълнение на възложената му доказателствена тежест ответникът е ангажирал
като доказателства информация в табличен вид за предходния полет от ротацията,
осъществен със същото въздухоплавателно средство, с което е изпълнен и полет № ..
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така представените доказателства
ответникът не е изпълнил нарочно разпредЕ.та му тежест. Мотивите за това са следните:
Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, опериращ въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на
отговорността на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е
граница на това изключение, като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“
да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т. е. от
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата на чл. 5,
параграф 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува стриктно.
В съображение 14 от Регламент /ЕО/ 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване
на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими
с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята,
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във
връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение,
продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет,
въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на
закъснения или отменени полети.
В Решение по дело С-549/07 F. W.-H. срещу A. – L. A. I. е прието, че всички
обстоятелства, съпътстващи такива събития /изброените в Регламента/, не са непременно
причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“
от Регламент /ЕО/ 261/2004, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли
да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до
събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент,
не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и
се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.
5
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с понятието
„извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 се
обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират
извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва
да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, M. P. и J. P. срещу T. S. a. s. е посочено,
че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който
иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат
избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и
икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач; в този смисъл той
трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и
финансови средства, с които разполага, явно не би могъл – освен с цената на непоносими
жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент – да избегне това
извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа.
При определяне дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ № 261/2004
препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на
международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 год., в сила за България от
09.01.2004 г./, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че
отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че той е взел всички
необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна
рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от съображение 7 от преамбюла на
Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с
притежавани от тях самолети. В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е
длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от
извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в
разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива
обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му
позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства /не следва да се изисква запас от време с такава продължителност, че
превозвачът да е принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент/.
В разглеждания случай ответникът не твърди да е предприел каквито и да е мерки за
предотвратяване последиците от закъснението на предходния полет, осъществен със същото
въздухоплавателно средство, с което и процесният полет, респ. за предотвратяване
закъснението на последния. Поради това настоящият съдебен състав приема, че ответникът
не е положил грижата, която се изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се
освободи от задължението си за плащане на обезщетение, доколкото не доказа по делото, че
е предприел разумни мерки по смисъла на съображение 14 от преамбюла на Регламента за
ограничаване забавата при изпълнение на полет . с направление Малага – София, за който
ищците са имали закупени билети. Икономическата изгода на превозвача от ползването на
едно и също въздухоплавателно средство за осъществяването на последователни полети не
може да има превес над гарантираното високо равнище на защита на пътниците, съобразно
съображения 1, 2 и 4 от Регламент № 261/2004 – в този смисъл и практиката на СГС,
обективирана в Решение № 1874/14.07.2022 г. по в. гр. д. № 20211100514108 на СГС, III Б
въззивен състав, която настоящият съдебен състав споделя.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.7, §1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и предявените искове за заплащане на обезщетение в
размер на по 400 евро за всеки от ищците се явяват основателни, поради което следва да
бъдат уважени.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците. Всяка от тях има право на
сторените разноски за платена държавна такса в размер на по 50,00 лева – 25,00 лева по ч.
гр. д. № 34777/2023 г. на СРС, и 25,00 лева в настоящото производство. На адвокат Г. Д. Д.
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от Закона
за адвокатурата (ЗА), в размер на по 400,00 лева за всеки заявител за производството по гр.
д. № 34777/2023 г. на СРС, 29 състав, и по 400,00 лева за всеки ищец за исковото
6
производство пред СРС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. К. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж. к. ,, бл. , вх., ет., ап., срещу [ фирма ] – клон България“
КТЧ, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. , сграда ИВТ,
положителен установителен иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 7, § 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, че [ фирма ] – клон България“ КТЧ, ЕИК ,
ДЪЛЖИ на Е. К. Т., ЕГН **********, сумата в размер на 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснение с повече от три часа на редовен пътнически полет . от 12.07.2022
г. по маршрута Малага-Коста дел Сол – София, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2023 г. до
окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.07.2023 г. по ч. гр. д. № 34777/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. А. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. № , ет., срещу [ фирма ] – клон България“ КТЧ, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. , сграда ИВТ, положителен установителен
иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004
г. на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, че [ фирма ] – клон България“ КТЧ, ЕИК , ДЪЛЖИ на А. А. Б., ЕГН
**********, сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение с
повече от три часа на редовен пътнически полет . от 12.07.2022 г. по маршрута Малага-Коста
дел Сол – София, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2023 г. до окончателното плащане, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.07.2023 г. по ч. гр. д. № 34777/2023 г.
по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА [ фирма ] – клон България“ КЧТ, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. , сграда ИВТ, ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к., бл. , вх., ет., ап., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
общ размер на 50,00 лева – сторени разноски в производствата по ч. гр. д. № 34777/2023 г.
на СРС, I ГО, 29 състав, и гр. д. № 56997/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА [ фирма]. – клон България“ КЧТ, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. , сграда ИВТ, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Б., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. № , ет., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в общ размер на
50,00 лева – сторени разноски в производствата по ч. гр. д. № 34777/2023 г. на СРС, I ГО, 29
състав, и гр. д. № 56997/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА [ фирма ] – клон България“ КЧТ, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. , сграда ИВТ, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Д. Д., вписана в
Единен регистър на адвокатите с личен номер № **********, с адрес на кантората: гр. В.,
ул. № ,, офис , на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 800,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на Е. К. Т., ЕГН:
**********, и А. А. Б., ЕГН: **********, в производството по ч. гр. д. № 34777/2023 г. на
СРС, 29 състав, както и сумата в размер на 800,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на Е. К. Т., ЕГН: **********, и
А. А. Б., ЕГН: **********, в производството по гр. д. № 56997/2023 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7