РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. Велико Търново, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110103593 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ******** със седалище
гр.С срещу СТ. М. ИВ. от гр.***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че на ****ежду страните е сключен договор
за кредитна карта за физическо лице, по силата на който договор ищцовата банка
предоставила на ответника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 500лв. Сочи
се, че погасяването на кредита става чрез заплащане на минимална погасителна вноска,
представляваща сума равна на 3% от кредитния лимит, в размер на 15лв., изискуема и
дължима до 15-то число на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания.
Сочи се, че кредитополучателят се задължил да заплаща възнаградителна лихва, определена
като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в
размер на 1%. Ищецът излага твърдения, че ответникът е изпаднал в забава за погасяване на
минималните месечни вноски по главницата за месеците април 2020г.-октомври 2020г.,
поради което банката обявила кредита изцяло предсрочно изискуем, като уведомила
ответника за предсрочната изискуемост с уведомление връчено на 12.11.2020г лично на
длъжника. Ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по
частно гр.дело 1247/2021г по описа на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК и след дадени от съда указания, ищецът е предявил настоящите положителни
установителни искове. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 307,84 лв.-главница по договора за кредит, сумата 15,49лв.-лихви за забава за
1
периода 23.10.2020г.-22.04.2021г., 72лв.-разходи за уведомяване, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по частно гр.дело **** по описа на ВТРС. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В
първото открито съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че признава
изцяло предявените срещу него искове.
Със становище от 20.05.2022г. депозирано по делото от ищцовото дружество е
направено искане, предвид направеното от ответника признание на исковете, съдът да
постанови решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са
налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че
признатото право е такова, с което ответникът може да се разпорежда, както и че признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. Съдът като съобрази разпоредбата на чл.78 ал.2
от ГПК приема, че в случая на ищеца се дължат направените разноски, въпреки заявеното от
ответника признание на исковете, поради обстоятелството, че ответникът не е изпълнил
задълженията си към ищеца и в този смисъл е станал причина за завеждане на заповедното и
настоящото исково производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 85лв., от които държавна такса в
размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 60лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 125 лв. за държавна такса и 360лв. за адвокатско
възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното
и исково производство възлиза на 570 лв., като с оглед уважаване на исковата претенция,
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 570 лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТ. М. ИВ.,
ЕГН ********** , с настоящ адрес: гр. ***** ДЪЛЖИ на „****, ЕИК **** Адрес на
управление: гр.**** сумата 307.84 лв. (триста и седем лева и осемдесет и четири ст.) –
главница по договор за кредитна карта за физически лица от 1****., ведно със законната
лихва от 23.4.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 15.49 лв.(петнадесет лева и
четиридесет и девет ст.) – лихва за забава за периода от 23.10.2020 г. до 22.4.2021 г., сумата
2
от 72.00 лв.(седемдесет и два) – разходи за уведомяване на длъжника, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № ****. и изпълнителен лист по частно
гражданско дело №*****, по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА СТ. М. ИВ., ЕГН ********** , с настоящ адрес: гр.********** ДА
ЗАПЛАТИ на „**********” АД, ЕИК ****** Адрес на управление: гр. ********сумата
общо 570 лв. /петстотин и седемдесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски
за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в заповедното производство по частно
гр.дело **** по описа на ВТРС и в настоящото исково производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по
ч.гр.д.***** на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3