№ 1098
гр. Бургас, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Недялка П. Пенева
Радостина П. И.а
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно гражданско дело
№ 20232100500642 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.435, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила жалба от третото лице в изпълнителното
производство З. П. К., ЕГН: **********, с адрес: ***** против действия на ЧСИ Росица
Стоянова- рег.№ 706 с район на действие БОС, извършени по изпълнително дело №
20227060400766 по описа на същия съдебен изпълнител, изразяващи се в насочване на
принудително изпълнение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ
½ ид.ч. от втори етаж, находящ в двуетажна сграда, изградена в източната част на УПИ IX-
42 в кв. 11 по плана на гр. Обзор, общ. Несебър, обл. Бургас, с адрес: гр. Обзор, ул. „Трети
март“ № 51а, с площ от 135.85 кв.м., при граници на имота: от двете страни-улици, УПИ
VIII-41, УПИ X-44 и УПИ VIII-43, на който етаж са обособени два малки апартамента със
следните еднакви помещения: входно антре, санитарен възел, дневна- спалня, кухня и
тераса.
Жалбоподателката твърди, че е собственик на гореописания недвижим имот
съгласно договор за дарение, обективиран в нот. акт от 14.10.2022г., като заявява, че на
17.02.2023г. е разбрала, че на 06.01.2023г. същият е възбранен по процесното изп. дело за
дълг на длъжника- нейн баща. Счита, че наложената върху собствения й имот възбрана е
накърнила правата и законните й интереси, с което обосновава правния си интерес от
подадената жалба. С допълнително уточнение, съгласно указанията на съда,
жалбоподателката заявява, че владее процесния имот от нотариалното извършване на
дарението в нейна полза -14.10.2022г., а възбраната върху него е наложена по-късно - на
1
06.01.2023г., т.е. няколко месеца след като е придобила имота. По тези съображения счита,
че за нея е налице правен интерес от обжалване на действията на ЧСИ по отношение на
насоченото от ЧСИ принудително изпълнение върху придобитата от нея ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот, която не е собственост на длъжника, поради което моли за
прекратяване на изпълнителното производство досежно собствения й имот.Представя
писмени доказателства. Моли за отмяна като незаконосъобразни на действията на съдебния
изпълнител по налагане на възбрана на горепосочения недвижимия имот
Длъжникът не е депозирал възражения по жалбата в срока по чл. 436, ал.3 от ГПК, не
се взема становище.
Взискателят „Дяко Манхайм гГмбХ“ /дружеството с ограничена отговорност в
обществена полза/, чрез упълномощения си адвокатски представител е представил писмени
възражения в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с които депозираната жалба се оспорва като
недопустима поради просрочие. Твърди, че жалбоподателката е узнала за насоченото срещу
процесния имот принудително изпълнение преди 14.02.2023г. Излага и съображения за
неоснователност на жалбата и се моли са оставянето й без уважение. Претендира
присъждането на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед
доказване на възраженията си за просрочие на жалбата, взискателят е направил
доказателствени искания за задължаване на съдебния изпълнител да представи препис от
цялата имейл кореспонденция с жалбоподателката, както и за ангажиране на гласни
доказателства, чрез разпит на служители от канцеларията на съдебния изпълнител за
установяване кога за първи път жалбоподателката се е свързала с тях във връзка с
предприетите изпълнителни действия по процесното изпълнително дело и кога е била
уведомена от съдебния изпълнител за наложената възбрана.
В мотивите си, дадени по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е
изложил становище за просрочие на жалбата и за нейната недопустимост. По същество е
заявил, че от описанието на придобитите от жалбоподателката имоти по представения
нотариален акт не може да се направи извод, че същите са идентични с възбранените имоти.
Предвид това счита, че извършените от него действия са законосъобразни. Приложено е
копие на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното
изпълнително дело, доводите на страните и становището на съдебния изпълнител, и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 766/2023г. по описа на ЧСИ д-р Росица Стоянова е
образувано на 31.10.2022г. по молба на взискателя „Дяко Манхайм гГмбХ“ /дружеството с
ограничена отговорност в обществена полза/ за принудително изпълнение по издадения в
негова полза срещу длъжника П. Ц. К. изпълнителен лист от 10.10.2022г. по ч.т..д.№
220/2022г. по описа на БОС за осъждането му да заплати на дружеството-кредитор сумата от
41827.50 евро-главница, ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2021г. до
окончателното й плащане, както и сумата от 5832.70 лв.- разноски.
С оглед посочените в молбата различни способи за принудително изпълнение
съдебният изпълнител е извършил множество справки за имущественото състояние на
длъжника и свързаните с него лица.
На 22.11.2023г. длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която
2
видно от направеното отбелязване му е връчена лично на 24.11.2022г.
На 06.01.2023г. е наложена възбрана върху следните недвижими имоти: ½ ид.ч.
от втори етаж, находящ се в двуетажна жилищна сграда в източната част на УПИ IX-42 в кв.
11 по плана на гр. Обзор, ул. „Трети март“ № 51а, с площ от 135.85 кв.м., при граници на
имота: от двете страни-улици, УПИ VIII-41, УПИ X-44 и УПИ VIII-43, на който етаж са
обособени два малки апартамента със следните еднакви помещения: входно антре,
санитарен възел, дневна- спалня, кухня и тераса. До длъжника е изпратено съобщение за
наложената възбрана, за което в приложената преписка няма данни дали и кога му е
връчено.
По данните в делото е видно, че с нот. акт от 22.12.2022г. И. П.а К. е придобила по
време на брака си с длъжника П. К. чрез покупко-продажба правото на собственост върху
целия втори втория етаж от горепосочената сграда, по отношение на която е наложена
процесната възбрана до прехвърлената на жалбоподателката ½ ид.ч.
Представен е нот. акт от 14.10.2022г., по силата на който длъжникът П. К. и
съпругата му И. К. са дарили на жалбоподателката-тяхна дъщеря З. К. правото на
собственост върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 53045.502.87, с административен адрес:
гр. Обзор, ул. „Славянска“ 68, целият с площ от 517 кв.м., а по документи за собственост -
505 кв.м., с номер по преходен план 110009, при съседни недвижими имоти: 53045.502.88,
53045.502.89, 53045.502.496, 53045.502.86 и 53045.502.494, ведно с изградените в имота
едноетажна сграда с идентификатор 53045.502.87.2, със застроена площ от 70 кв.м., и
двуетажна сграда с идентификатор 53045.502.87.3, със застроена площ от 72 кв.м., двете
находящи се на същия административен адрес, при запазено от дарителите право на
безвъзмезно и пожинено ползване на дарените недвижими имоти.
Представени са скици и схеми от СГКК-Бургас, от които се установява, че
възбранения имот се намира сграда, находяща се в източната част на поземлен имот, който
граничи от двете си страни ул. „Трети март“ и ул. „Славянска“.
По делото се съдържа разпечатка от имейл кореспонденция от 30.01.2023г., с която
жалбоподателката е изпратила на електронната поща на ЧСИ документ – нотариален акт, с
който се е летитимирала пред ЧСИ като собственик на възбранения имот.
След извършена проверка, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице в срока по чл. 436, ал. 1, изр. последно от ГПК срещу подлежащо на
съдебен контрол действие на съдебен изпълнител.
Съдът намира за неоснователни възраженията на взискателя за просрочие на
жалбата, тъй като няма категорични данни кога жалбоподателката е узнала за обжалваното
действие на съдебния изпълнител. Що се касае до водената между нея и ЧСИ електронна
кореспондения от 30.01.2023г. в нея не се съдържат данни жалбоподателката да е узнала за
наложената възбрана в по-ранен от подаване на жалбата й момент.
Съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лице. Тази разпоредба не визира като допустими за обжалване конкретни изпълнителни
действия /например- възбрана, опис, публична продажба или др./ което сочи, че
законодателят е дал възможност на третите за изпълнителното производство лица да
обжалват всички незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, които засягат
правата им. Действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху недвижим
имот, макар да не са същински изпълнителни действия, целят подготовката и
обезпечаването на последващите действия и по-конкретно описа и продажбата на имота,
чийто краен резултат е удовлетворяване вземането на взискателя, поради което същите
3
попадат в обхвата на понятието „насочване на принудителното изпълнение“ по смисъла на
чл. 435, ал. 4 от ГПК
Както е посочено и ТР № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС предмет на производството по
обжалването по чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на действието на съдебния
изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено
принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи
законосъобразността или не на обжалваното действие. Съдебното решение по жалбата по
чл. 435, ал. 4 от ГПК създава сила на пресъдено нещо само по отношение на
законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение
на материалното право на собственост.
Единственото условие, въведено по отношение на третото лице като предпоставка
за допустимост на жалбата е същото да е било във владение на имота. Под владение се има
предвид фактическото състояние, а не правото на владение като едно от правомощията на
собственика или на носителя на ограничено вещно право на ползване. В случая
жалбоподателката навежда изрично твърдение, че се намира във фактическо владение на
имота от придобиване на собствеността, т.е. отпреди възбраната. По делото обаче към
настоящия момент няма данни да е извършен опис на възбранения имот, като въпреки това с
оглед данните по делото настоящата инстанция счита, че тази предпоставка е налице.
От горното следва,че жалбата е допустима, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл. 435, ал. 4, изр. 2 от ГПК жалбата на третото лице не се уважава, ако
се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Това означава, че от основно значение за разрешаване на спора по жалбата е въпросът чия
собственост са били процесните недвижими имоти към момента на налагане на възбраната в
полза на взискателя.
Съобразно разпоредбата на чл. 483 от ГПК съдебният изпълнител извършва
проверка на собствеността на имота, върху който е насочено изпълнението чрез справка в
данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително с разпит на съседи. В
случая, въпреки извършените справки съдебният изпълнител не е положил достъчно усилия
да установи идентичността на възбранения имот с част от имотите, които длъжникът е
прехвърлил на жалбоподателката-трето лице преди образуване на изпълнителното дело.
Съпоставяйки даннните в представените документи за собственост със съдържанието на
приложените скици и схеми, издадени от СГКК-Бургас, в т.ч. и отразяванията на вида и
броя на сградите, построени върху поземления имот и обстоятелството, че същият от двете
си страни граничи на две улици - ул. „Трети март“ и ул. „Славянска“, настоящата инстанция
намира, че жалбата на третото лице е основателна, доколкото видно от представените
писмени доказателства се установява, че не длъжника, а жалбоподателката е собственик на
възбранените имоти, считано от 14.10.2022г., т.е. преди налагане на възбраната на
06.01.2023г.
Предвид това и по аргумент на чл. 435, ал. 4, изр. последно от ГПК се налага
извода, че обжалваните действия на съдебния изпълнител по насочване на принудително
изпълнение върху процесния недвижим имот, който е собственост на трето лице, придобита
още преди завеждане на изпълнителното дело се явяват незаконосъобразни и следва да
бъдат отменени като такива.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действия на ЧСИ Росица Стоянова, с рег.№ 706 с район на действие БОС,
4
извършени по изпълнително дело № 20227060400766 по описа на същия съдебен
изпълнител, изразяващи се в насочване на принудително изпълнение чрез налагане на
възбрана върху недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от втори етаж, находящ в двуетажна
сграда, изградена в източната част на УПИ IX-42 в кв. 11 по плана на гр. Обзор, общ.
Несебър, обл. Бургас, с адрес: гр. Обзор, ул. „Трети март“ № 51а, с площ от 135.85 кв.м., при
граници на имота: от двете страни-улици, УПИ VIII-41, УПИ X-44 и УПИ VIII-43, на който
етаж са обособени два малки апартамента със следните еднакви помещения: входно антре,
санитарен възел, дневна- спалня, кухня и тераса.
На основание чл. 437, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Росица Стоянова,с рег.№ 706 с район
на действие БОС за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5