№ 1786
гр. София, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110125660 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.
№1729/07.05.2021г., допълнена и уточнена с молба вх. №25369/09.07.2021г., молба вх.
№85252/10.11.2021г., молба вх. №111184/17.12.2021г., молба вх. №120636/13.06.2022г. и
молба вх. №238701/04.11.2022г., подадени от Е. Л. С., чрез адв. М., срещу МВР.
Съгласно послено депозираната молба вх. №238701/04.11.2022г., с исковата молба се
иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2560 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 01.10.2012г. по гр.д.
№116/2012г. по описа на ВКС, поради изтекла погасителна давност, като в условията на
евентуалност се предявяват и искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 2560 лв., представляваща получена от ответника сума във връзка с водено изп.д.
№1469/2017г. по описа на ЧСИ И.Х., с която последния се е обогатил неоснователно, както
и сумата от 500,16 лв., представляваща заплатени от ищеца такси и разноски по водене на
изпълнителното дело.
В исковата молба, както и в допълнително депозираните молби, ищеца е изложил
съображения, че е заплатил изцяло задълженията по изпълнителното дело, образувано въз
основа на горепосочения изпълнителен лист, като са наведени съображения, че е налице
правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК.
При тези данни и извършвайки служебна проверка на допустимостта на иска
съгласно чл. 130 ГПК съдът намира, че предявеният иск е недопустим. Съображенията за
това са следните:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Със същия се цели установяване несъществуването на вземането на взискателя по
изпълнителното дело, респ. чрез него - длъжникът може да реализира защитата си срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК този иск може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
В иницииралата производството искова молба ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност относно събиране на суми, като моли да бъде прието, че не ги дължи.
Категорична и последователна е съдебната практика, че когато целта на
1
изпълнителното производство е постигната, чрез реализиране на вземането, то длъжникът е
лишен от правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 439 ГПК.
След приключване на изпълнението с плащане към взискателя, липсва интерес от
иска, защото длъжника по изпълнението не може да получи търсената чрез него защита –
ако е платено на взискателя няма как дори при уважаване на иска да се върнат сумите на
длъжника и иска е безпредметен. По аргумент на разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, платеното
след изтичане на давността е дължимо платено и длъжникът няма право да го иска обратно,
макар и към момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. В този смисъл е
трайната практика и на ВКС - Определение № 94/5.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7398/2014
г., I г. о., ГК, Определение № 634/5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., II т. о., ТК,
Решение № 99/28.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 667/2011 г., II т. о., ТК и др.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
исковете, за която съдът следи служебно. Предвид това, съдът счита, че за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на главния иск по чл. 439 ГПК.
Предвид недопустимостта на главния иск, такива са и евентуално предявените.
Правната доктрина приема, че обективното съединяване на искове е евентуално, когато
единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния
иск се обуславя от изхода на делото по главния иск. Евентуалния иск се счита предявен под
условие. Условието е вътрешнопроцесуално- изходът на делото по главния иск. В
настоящия случай производството по главния иск е недопустимо, поради което недопустимо
в това производство се явява и разглеждането на евентуално съединените искове /дори те да
са процесуално допустими/.
Предвид гореизложеното, предявените искове са недопустими, като исковата молба
бъде върната, а производството по делото прекратено
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №1729/07.05.2021г., допълнена и уточнена с молба вх.
№25369/09.07.2021г., молба вх. №85252/10.11.2021г., молба вх. №111184/17.12.2021г., молба
вх. №120636/13.06.2022г. и молба вх. №238701/04.11.2022г., подадени от Е. Л. С., чрез адв.
М., срещу МВР.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №25660/2021г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис от определението на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2