Определение по дело №364/2022 на Административен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №399

 

гр.Стара Загора, 10.06.2022 год.

 

 

Старозагорският административен съд   в закрито  заседание                                       на         десети юни

през      две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                     Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

    КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                       ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА                                                                                          

при секретаря  

и в присъствието на  прокурора                                                                                 като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   частно кас.адм.дело   № 364 по описа  за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание § 4б, ал.2 от ДР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, обнародван ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.

 

Образувано е по частна жалба от М.Г.Х.,***, против Определение № 315/ 16.05.2022г по адм.д.№ 275/ 2022г по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му против Заповед № Л-486 от 04.02.2022г., издадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София за потвърждаване на Заповед № Л-59/ 06.01.2022г. на Началника на Затвора - Стара Загора, за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на частния жалбоподател и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че Заповед № Л-486 от 04.02.2022г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ представлява индивидуален административен акт, който по силата на чл.120, ал.2 във връзка с чл.35, ал.5 от Конституцията на Република България и предвид липсата на изрична забрана в ЗИНЗС подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Направено е искане касационният състав да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Ответникът Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. изразява становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба.

 

Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

 

 Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

  Разгледана по същество, се явява неоснователна.

        

  За да постанови обжалваното определение, едноличен състав на Административен съд Стара Загора е приел, че по силата на специалната законова регламентация по ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд е предвидена единствено и само за заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", а по отношение на останалите дисциплинарни наказания, в това число и за наказанието „писмено предупреждение“ по чл. 101, т.1 от ЗИНЗС, е предвидено оспорване единствено по административен ред. Посочил е, че нито общият закон - АПК, нито ЗИНЗС, предвиждат възможност за обжалване на акта на горестоящия административен орган по чл. 110, ал. 5 от ЗИНЗС, с който е потвърдена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл.101, т.1 – т.6 от ЗИНЗС. А съгласно чл. 145, ал. 2, т.2 от АПК, решението на по-горестоящия административен орган подлежи на оспорване само когато с него е изменен или отменен първоначалният индивидуален административен акт и въпросът е решен по същество. По тези съображения е обоснована липсата на процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, а именно наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по отношение както на Заповед № Л-59/ 06.01.2022г. на Началника на Затвора Стара Загора, с която на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС, на М. Х. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, така и на потвърждаващата я Заповед № Л-486 от 04.02.2022г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“. 

 

Така постановеното определение е правилно.

 

Със Заповед № Л-486 от 04.02.2022г., издадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, на основание чл.110, ал.1 и ал.4 от ЗИНЗС е отхвърлена като неоснователна подадената от лишения от свобода М.Х. жалба и е потвърдена Заповед № Л-59/ 06.01.2022г. на Началника на Затвора Стара Загора, с която на основание чл.101, т.1 от ЗИНЗС на М.Х. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, за извършено нарушение на чл.97, т.2 от ЗИНЗС, което представлява дисциплинарно нарушение по см. на чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.

 

В действащата редакция на ЗИНЗС е направено изключение за съдебен контрол само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания, предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС -  „изолиране в наказателна килия“, не и за останалите. Следователно за наказание „писмено предупреждение“, регламентирано в чл. 101, т. 1 ЗИНЗС, каквото е наложено на частния жалбоподател със Заповед № Л-59/ 06.01.2022г. на Началника на Затвора Стара Загора, е предвидено оспорване единствено по административен ред. Затова, след като така посочената определена категория актове на администрацията на затвора не подлежи на съдебно обжалване, може да бъде направен обоснован извод, че не подлежи на съдебен контрол и решението на горестоящия административен орган, с което такъв оспорен акт е потвърден. В този смисъл изложените аргументи в първоинстанционния съдебен акт за необжалваемост и  на Заповед № Л-486 от 04.02.2022г., издадена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София,  не противоречат на Конституцията на Република България. В такава насока  е формирана постоянна и непротиворечива практика на Върховния административен съд, от която настоящият съдебен състав не намира основание да се отклонява.

 

По тези съображения обжалваното определение, с което жалбата на М.Х. е оставена без разглеждане и съдебното производство е прекратено, е законосъобразно като постановено при правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

 Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.236 от АПК, касационният състав на Административен съд Стара Загора

  

Водим от горните мотиви и на основание §4б ал.2 от ДР на ЗИД на ЗИНСЗ /ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г./, Старозагорският административен съд

 

                                  О П Р Е Д Е Л И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Определение № 315/ 16.05.2022г, постановено по адм.д.№ 275/ 2022г по описа на Административен съд Стара Загора.

 

Определението  е окончателно.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                   

 

                                                                                 2.