№ 1171
гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20253110201018 по описа за 2025 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: * срещу
Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000869 от 28.10.2024 г., издадено от
Началник сектор в Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на
жалбоподателя Т., на основание разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от
Закона за движение по пътищата, са наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за това, че на 23.06.2024 г. в
23:06 часа в гр. Варна, до ул. „Хан Севар“, на паркинг на Ледена пързалка,
управлява собствения си лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № В 8950
ВВ, като извършва резки маневри и преднамерено извежда автомобила извън
контрол, като превърта предните гуми и използва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари – нарушение на разпоредбата на чл.
104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят М. П. Т. намира издаденото наказателно постановление
за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в
защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че в
действителност около 23:00 часа на 23.06.2024 г. се е намирал с автомобила си
1
на паркинга до Ледената пързалка на ул. „Хан Севар“ в гр. Варна, като
посочва, че се е ядосал на случил се технически проблем на автомобила и е
форсирал превозното средство, при което е възможно гумите му да се
превъртяли, но категорично отрича да е губил контрол върху управлението на
превозното средство. Отрича да е имало умисъл в действията му да извършва
„дрифт“, т.е. да изпозлва пътищата, отворени за обществено ползване за други
цели, поради което и намира, че поведението му е несъставомерно от
субективна страна. Навежда аргументи в защита на становището си, че
нарушението попада в обхвата на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и
може да се квалифицира като „маловажен случай“ на административно
нарушение. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят М. П. Т.
моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 16.07.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
1018 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят М. П. Т.
се явява лично и със своя упълномощен процесуален представител адв. К. К.
от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и
моли за отмяна на наказателното постановление, като адв. К. поставя акцент в
своята пледоария върху недоказаността на нарушението, правейки подробен
анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Адв.
К. отправя молба за присъждане на сторените от неговия подзащитен разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Началник сектор в Трето РУ към ОД на МВР гр.
Варна не се явява лично, не изпраща процесуален представител в проведеното
на 16.07.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1018 по описа за 2025
г. на Варненския районен съд, който да изрази позицията й в дадения ход на
делото по същество, като в депозирани на 12.05.2025 г. писмени бележки,
изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна гл.
юрисконсулт К.Л.- А. се застъпва становище за неоснователност на въззивната
жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Вечерта на 23.06.2024 г. жалбоподателят М. П. Т., с ЕГН: ********** се
намирал с управлявания от него личен автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. №
В 8950 ВВ на паркинга на Ледената пързалка на ул. „Хан Севар“ в ж.к.
„Младост“ в гр. Варна.
2
Около 23:06 часа на 23.06.2024 г. жалбоподателят Т. привел автомобила си
в движение като започнал с него да извършва резки маневри и преднамерено
започнал да извежда автомобила извън контрол, като превъртал съзнателно
предните му гуми, т.е. извършвал съзнателно т.нар. „дрифт“ на територията на
паркинга на Ледената пързалка.
По същото време на паркинга на Ледената пързалка се намирал екип на
Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, състоящ се от свидетелите М. И. М. – ст.
полицай в Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна и св. Й. Д. Ч. – също служител
в Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, които изпълнявали служебните си
задължения по опазване на обществения ред в този район на гр. Варна.
Св. М. и св. Ч. забелязали извършените от жалбоподателя Т. резки
маневри и преднамереното извеждане на автомобила му извън контрол, като
веднага се приближили до него и му съставили акт за установяване на
административно нарушение за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от
Закона за движение по пътищата.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 28.10.2024 г. Началник
сектор в Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на
АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата
на чл. 175а, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата, наложил на
жалбоподателя Т., административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение
по пътищата.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира
показанията на двамата разпитани служители на Трето РУ към ОД на МВР гр.
3
Варна – св. М. И. М. и св. Й. Д. Ч., като последователни и взаимнодопълващи
се.
Полицейските служители подробно и детайлно разказаха в хода на
съдебното следствие своите фактически констатации от проверката,
извършена вечерта на 23.06.2024 г. на паркинга на Ледената пързалка до ул.
„Хан Севар“ в гр. Варна и съдът не вижда някакви противоречия в техните
показания, които да поставят под съмнение тяхната достоверност, още повече,
че двамата свидетели потвърдиха, че са преки очевидци на изпълнителното
деяние, което се е случило на около 50 метра от тях на паркинга на Ледената
пързалка в гр. Варна.
По отношение показанията на св. Й.Х.Х., съдът има известни резерви по
отношение тяхната достоверност.
Още на пръв поглед се забелязва противоречие в показанията на св. Х. с
твърденията, изложени в самата въззивна жалба. Св. Х. посочва, че когато
жалбоподателят Т. е паркирал автомобила, се е чуло свистене от гуми, но
според св. Х. този шум е бил вдигнат от друг автомобил, който се е движел по
улицата, а не се е намирал на територията на паркинга. В своята въззивна
жалба жалбоподателят обаче признава, че действително е форсирал
превозното средство и признава, че е възможно гумите да са превъртели,
което твърдение е в пряко противоречие с показанията на св. Х..
Също така св. Х. заяви, че „видях цялата ситуация“, но същевременно
самият той призна, че проверката е започнала в момент, в който той вече се е
бил качил в своя си автомобил и е възнамерявал да се прибира към дома си,
като двамата с жалбоподателя са се разбрали да се чуят по телефона след
приключване на проверката.
Според св. Х. извършването на маневри, които могат да бъдат
квалифицирани като „дрифт“ се случва обикновено на пътя, непосредствено
до паркинга на Ледената пързалка, но тези негови показания са напълно
опровергани от показанията на св. М. и св. Ч., които съдът отново ще повтори,
са преки очевидци на изпълнителното деяние и показанията им представляват
доказателство с висока доказателствена стойност.
Ето защо и изцяло давайки вяра на показанията на св. М. и св. Ч., съдът
намира, че действително на 23.06.2024 г. жалбоподателят Т. е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по
4
пътищата, поради което и законосъобразно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 24
– 0439 – 000869 от 28.10.2024 г., издадено от Началник сектор в Трето РУ към
ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено, доколкото и наложените
административни наказания са строго фиксирани като вид и размер в
разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата,
административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с тях в процеса
по индивидуализацията им, поради което и пред съда не е поставен въпроса за
тяхната завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Според съда не е общественоприемливо да се прояви снизхождение към
жалбоподателя и да се квалифицира нарушението като „маловажен случай“ на
административно нарушение по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото
нарушението пряко застрашава живота и сигурността на останалите граждани,
намиращи по същото време на територията на паркинга на Ледената пързалка,
а всички свидетелски показания бяха в посока, че въпреки напредналия час на
вечерта е имало множество хора на този паркинг.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ОД на МВР
гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева, която сума
представлява юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 24 – 0439 – 000869 от
28.10.2024 г., издадено от Началник сектор в Трето РУ към ОД на МВР гр.
Варна, с което на М. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание
разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца за това, че на 23.06.2024 г. в 23:06 часа в гр. Варна, до ул. „Хан
Севар“, на паркинг на Ледена пързалка, управлява собствения си лек
5
автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № В 8950 ВВ, като извършва резки
маневри и преднамерено извежда автомобила извън контрол, като превърта
предните гуми и използва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари – нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по
пътищата.
Осъжда М. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР гр.
Варна парична сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в прозиводството по НАХД № 1018 по описа за 2025 г. на
Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6