Мотиви към присъда по НОХД № 2239 по описа за 2019г. на ШРС
На 18.10.2019г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен
в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 47/2019г., по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу И.К.И. с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление от общ характер
наказуемо по чл.183 ал.1 от НК В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че в периода м.август
2018г. до м. септември 2019г., вкл. в гр. Шумен, след като бил осъден с Решение №732/20.07.2018г. по гр.дело
№240/2018г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на
07.08.2018г. да издържа свой низходящ – син И.И.И., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 14 месечни вноски по 200 лева,
общо в размер на 2800 лв.
С разпореждане от 21.10.2019г.
обвиняемият И. е предаден на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият И. се възползва от
диференцирани процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като
съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 19.11.2019г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание
чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание „
месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл.66 от НК да
бъде отложено за срок от 3 години.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира
в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си
дума подсъдимият моли за налагане на наказание “пробация”. Защитникът на
подсъдимия в хода на съдебните прения предоставя на съда да прецени какво
наказание да наложи на подсъдимия.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Подсъдимият И.К. *** и св.С.С.С. от гр.Шумен живели на семейни
начала до месец август 2017г., когато се разделили. От съвместното си съжителство
имали едно дете — И.И.И. /род.***г./. В началото на 2018г. С. предявила срещу подс.И.
искове с правно основание чл.127 ал.2 и
чл.127а от Семейния кодекс. В тази връзка било образувано гражданско дело
№240/2018г. по описа на Районен съд Шумен /ШРС/. С решение № 732/20.07.2018г.,
влязло в законна сила на 07.08.2018г. съдът предоставил упражняването на
родителските права над детето на С., като осъдил обвиняемия да заплаща месечна
издръжка за детето си /чрез неговата майка и законен представител/ в размер на
200 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба
/22.01.2018г./, с падеж десето число на месеца, за който се дължи. Въпреки
решението на съда, с което бил осъден да издържа своя син, в периода месец август
2018г. - месец септември 2019г. включително обвиняемият не плащал издръжка за
детето си.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия И. в хода на съкратеното съдебно следствие в
съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия
разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2
от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по
надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК . Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183
ал.1 от НК , защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и
не могат да се издържат от собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие
не е е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на своя
низходяща по силата на влязло в сила съдебно решения, с което е бил
осъден да я издържа на месечни вноски в определен размер, като
неизпълнението на тези задължения е в размер на повече от две месечни
вноски;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице,
което е било осъдено да издържа свой низходящи;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на
издръжките в размер на повече от две месечни вноски и пряко го е
целял.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи неотговорното отношение на подсъдимия към задълженията му като родител.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента
на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като ниска; степента на обществена
опасност на дееца - от данните за личността му може да се направи
извод, че той е личност с ниска степен на обществена опасност; както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подс.И.:
* смегчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно
минало, прави самопризнания, осъзнал вината си, добросъвестно поведение в наказателния процес;
* липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.И. като наказанието бъде определено при
условията на чл.54 от НК, а именно: За престъплението по чл.183 ал.1 от НК е
предвидено наказание “лишаване от свобода” или "пробация”. Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде
налагане на наказание "пробация” изразяваща се в следните пробационни мерки: - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 /шест / месеца.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: