РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Перник, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500417 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260546/10.12.2020г., постановено по гр.д. № 1853/2020г. по описа
на Пернишкия районен съд е било признато за установено по отношение на С. М. Й.,
че Й. Б. Г. е собственик на сграда с идентификатор 55871.505.242.3,със застроена площ
от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма, с предназначение -
хангар депо, гараж, както и е признато за установено по отношение на С. М. Й., че Д. Г.
Г. е собственик на сграда с идентификатор 55871.505.242.2, със застроена площ от 22
кв.м., брой надземни етажи-един, подземни етажи-няма, с предназначение - хангар,
депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с
идентификатор55871.505.242 по КККР на ***, с площ от 473 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ
***. Със същото решение е отменен Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 500 от 2016 г. на Нотариус Р. М., с
район на действие Районен съд Перник, в частта, в която С. М. Й. е признат за
собственик на 1/2 ид. ч. от построените в имота: сграда с идентификатор
55871.505.242.2, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи - един, с предназначение -
хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от
22 кв.м., брой етажи - един, с предназначение - хангар депо, гараж и е осъден
ответникът да заплати направените по делото разноски.
В срок решението е обжалвано от С. М. Й., като се твърди, че изводите на съда
1
са направени в противоречие със събраните по делото доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Г. Г., в който се твърди, че
въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е намерил, че жалбата е допустима и е насрочил делото за
разглеждане в открито с.з.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно
призован не се е явил и не се представлява. Вместо въззиваемите се е явила адв. Б.,
която е представила удостоверение за наследници на Й. Б. Г., видно от което същият е
починал. Видно от него наследници по закон са другите страни по делото-
въззиваемата- Д.Г. и въззивникът- С.Й..
Съдът е приел така представеното писмено доказателство, докладвал е делото и
е заличил Й. Б. Г. като страна по делото.
Адвокат Б. по същество застъпва позиция, с която моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло въззивната жалба против решението на ПРС по
съображения подробно изложени в отговора на въззивната жалба и да присъди
направените разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Моли съда да вземе предвид
и защитата ми пред първоинстанционното производство от която било видно, че
предявеният иск е основателен и доказан. Сочи, че съдът като първа инстанция е
обсъдил всички значими относно установяване на фактическата обстановка и правните
изводи по делото и обосновано и законосъобразно е уважил предявения иск, поради
което моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на
ПРС.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по
същество.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба
до Районен съд – гр. Перник, от 23.04.2020 г., депозирана от Й. Б. Г. от ***,ЕГН
********** и Д. Г. Г. от ***,ЕГН ********** ПРОТИВ С. М. Й. От *** ЕГН
**********, с която е била заявена искова претенция по чл. 124 ГПК. В исковата молба
е описано, че ищците са съпрузи, като бракът им е бил сключен на *** г. в ***.
Ответникът е посочено, че е внук на първия ищец -син на сина му от предходен
брак.По време на първия си брак с А. Т. М. ,Й. Б. Г. се сочи, че е придобил по силата
на договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт № *** том *** дело №
1150/1960 г. на ПРС дворно урегулирано място съставляващо парцел *** в квартал **
по плана на *** от 399 кв.м. целия от 468 кв.м. без придаваемите се по регулация 63
кв.м.,при съседи: улица,Г. В., Ф. Б. и братя Я..С нотариален акт по регулация № ***
том * дело № 349/1961 г. са уредени регулационните сметки за парцела за 69 кв.м.
Закупения имот е идентичен с УПИ *** в квартал *** по регулационния план на ***
одобрен със Заповед № *** г.с площ от 463 кв.м. и граници по скица : улица, УПИ ***
,УПИ *** и УПИ *** в кв. *** по плана на ***.Съгласно КККР на *** одобрена със
2
Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК-*** имота е с идентификатор
55871.505.242 с площ от 473 кв.м.,трайно предназначение на територията-
урбанизирана,начин на трайно ползване- ниско застрояване / до 10 м./ при граници: ПИ
*** , ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***.Този имот е посочено, че е бил съпружеска
имуществена общност на Й. Б. Г. и А. Т. М., като съсобствеността върху него е
прекратена по силата на съдебна спогодба,сключена на *** г. по гр.дело № 1480/1975
г. на ПРС.С решение № 1412 от 9.12.1980 г. на ПРС по гр.дело № 962/1980 г. по описа
на същия съд е извършено и разпределение на дворното място.
След прекратяване на съсобствеността с бившата му съпруга Й. Б. Г. се твърди
да е построил с нейно съгласие изразено в нотариално заверена декларация рег.№ ***
г. на нотариуса при ПРС, гараж в северната част на дворното място, както и барака за
складиране на строителни материали и клозет в южната част на дворното място, която
понастоящем е пригодена за гараж.Съгласно КККР на *** двата гаража са нанесени на
плана като самостоятелни обекти-сгради, а именно:СГРАДА с идентификатор
55871.505.242.2 със застроена площ от 22 кв.м.,брой надземни етажи-един,брой
подземни етажи- няма,предназначение - хангар,депо, гараж и СГРАДА с
идентификатор 55871.505.242.3 със застроена площ от 22 кв.м. ,брой надземни етажи-
един, брой подземни етажи- няма,предназначение-хангар ,депо,гараж.
Двата гаража се сочи, че са построени през *** г. на база издадени строителни
книжа , изцяло от Й. Б. Г. , с негов труд и материали и изцяло за задоволяване на
негови нужди. От построяването на гаражите до настоящия момент Й. Б. Г. ги владеел
и ползвал заедно с настоящата си съпруга Д. Г. Г.,като никой друг от съсобствениците
на имота не ги е владял или ползвал в какъвто и да е било момент.
Съгласно нотариален акт № ** том * дело № 198/1997 г. на Нотариуса при ПРС
Й. Б. Г. е бил признат за собственик на основание давностно владение на МАСИВЕН
ГАРАЖ построен върху 18 кв.м.,непосредствено граничещ с улица „***“ и находящ се
в северозападната част на парцел *** в квартал *** по плана на *** при съседи на
парцела: улица,Г. В. , Ф. Б. и братя Я..Този гараж е идентичен със СГРАДА с
идентификатор 55871.505.242.2 по КККР на ***.
С нотариален акт № *** том * дело № 227/1997 г. Й. Б. Г. е продал на съпругата
си Д. Г. Г. гаража описан по- горе.
Вторият гараж е бил придобит от ищците също на основание давностно
владение според изложеното в исковата молба. Въпреки, че и двата гаража са
собственост на ищците, е посочено, че с нотариален акт № *** том *** рег.№ *** дело
№ 500 от 2016 г. /констативен / на Нотариус Р. М. с район на действие ПРС ответникът
С. М. Й. е бил признат за собственик на по 1/2 идеална част от:СГРАДА с
идентификатор 55871.505.242.2 със застроена площ от 22 кв.м.,брой надземни етажи-
един,брой подземни етажи-няма,предназначение - хангар,депо, гараж и СГРАДА с
идентификатор 55871.505.242.3 със застроена площ от 22 кв.м. ,брой надземни етажи-
един, брой подземни етажи- няма,предназначение-хангар ,депо,гараж.
Нито наследодателката на ответника- А. Т. М. нито самият той се сочи, че не са
владели и ползвали гаражите от момента на построяването им до настоящия
момент.Тези гаражи е описано в исковата молба, че са собственост на ищците и
издадения в полза на ответника нотариален акт в тази му част не отговарял на
действителните права на собственост на същия върху двата гаража , тъй като нито
наследодателката му е била собственик на същите, нито самият той ги е владял и
ползвал, поради което и не е могъл да придобие права върху тях нито по наследство ,
3
нито на оригинерно основание, а именно- давностно владение. Поради това е бил
оспорен нотариален акт № *** том *** рег.№ *** дело № 500 от 2016 г. /констативен /
на Нотариус Р. М. с район на действие ПРС по отношение на констатираното в него
право на собственост на по 1/2 идеална част от двата гаража, описани в същия, тъй
като към момента на издаване на нотариалния акт и към настоящия момент ответникът
се сочи, че не е могъл да придобие права върху тях.
Поради обстоятелството,че ответникът е бил признат за собственик на по 1/2
идеална част от двата гаража, което е отразено в цитирания нотариален акт
/констативен/ на Нотариус Р. М. с район на действие ПРС , то същият оспорва правото
ни на собственост върху същите, което пораждал правния им интерес от предявяване
на иск с правно основание чл.124 от ГПК., като пред ПРС е искано съдът да постанови
решение, с което да признае по отношение на ответника, че ищците са собственици на
основание давностно владение и покупко-продажба на следните недвижими имоти :
1.СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.2 със застроена площ от 22 кв.м.,брой
надземни етажи-един,брой подземни етажи-няма,предназначение - хангар,депо, гараж
и 2.СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3 със застроена площ от 22 кв.м. ,брой
надземни етажи- един, брой подземни етажи- няма,предназначение-хангар
,депо,гараж,които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор
55871.505.242 по КККР на гр.***, с площ от 473 кв.м.,трайно предназначение на
територията-урбанизирана,начин на трайно ползване- ниско застрояване / до 10 м./ при
граници на поземления имот : ПИ *** , ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***. , както и на
основание чл.537 ал.2 от ГПК да отмените нотариален акт № *** том *** рег.№ ***
дело № 500 от 2016 г. /констативен / на Нотариус Р. М. с район на действие ПРС в
частта му с която ответника е признат за собственик на по х/г идеална част от двата
гаража.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е постъпил
отговор, в който същият е оспорил иска, излагайки съображения в обратния смисъл на
тези, описани в исковата молба.
Като доказателства в първоинстанционното производство са приети:
Нотариален акт № *** том *** дело № 1150/1960 г. на ПРС, Нотариален акт по
регулация № *** том * дело № 349/1961 г., Съдебна спогодба ,сключена на *** г. по
гр.дело № 1480/1975 г. на ПРС, Решение № 1412 от 9.12.1980 г. на ПРС по гр.дело №
962/1980 г. по описа на същия съд, Нотариално заверена декларация рег.№ *** г. на
нотариуса при ПРС, Строително разрешение № *** г., Писмо изх.№ *** г. на ГНС-П. и
скица към него, Скица №*** г. на ГНС-П., Скица изх.№ *** г. на Община-Перник,
Нотариален акт № ** том * дело № 198/1997 г. на Нотариуса при ПРС, Нотариален акт
№ *** том * дело № 227/1997 г.на Нотариуса при ПРС, Удостоверение за граждански
брак от *** г. на ОбНС-П., Скица изх.№ *** г. на Община-Перник, Скица на поземлен
имот № *** г. на СГКК- П., Скица на сграда № *** г. на СГКК-П., Нотариален акт №
*** том *** рег.№ *** дело № 500 от 2016 г. /констативен / на Нотариус Р. М. с район
на действие ПРС, Удостоверение от *** г. за идентичност на имената, Удостоверение
за данъчна оценка изх.№ *** г. на Община-Перник, Удостоверение за данъчна оценка
изх.№ *** г. на Община-Перник, саморъчно завещание, протокол за обявяване на
саморъчно завещание, акт за смърт на първата съпруга на ищеца. Разпитани пред
първата инстанция са общо пет свидетели, от които три трима свидетели на ищцовата
страна и двама на ответната.
Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните
първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са допустими, а по същество
4
основателни, като е уважил същите, в това число по иска по чл. 537, ал.2 ГПК, е бил
отменен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № 500 от 2016 г. на Нотариус Р. М., с район на действие Районен съд
Перник, в частта, в която С. М. Й. е признат за собственик на 1/2 ид. ч. от построените
в имота: сграда с идентификатор 55871.505.242.2, със застроена площ от 22 кв.м., брой
етажи - един, с предназначение - хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор
55871.505.242.3, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи - един, с предназначение -
хангар депо, гараж и е осъден ответникът да заплати направените по делото разноски.
По отношение на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е
приел, че същият основателен като е посочил, че по отношение СГРАДА с
идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-
един, брой подземни етажи-няма, предназначение –хангар депо, гараж, които сгради са
построени в поземлен имот с идентификатор55871.505.242 по КККР на ***, с площ от
473 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване- ниско застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ
***, ПИ *** и ПИ ***.: и че видно от Декларация № *** г. с нотариално заверен
подпис от Нотариус В. Я. при ПРС, съсобственичката А. Т. М. е дала съгласието си
ищецът Й.Г. да построи гараж в съсобствения им имот. Във основа на тази декларация
и съгласно разпоредбите на чл.56, ал.3ТСУ/отм./на ищеца Й.Г. е било издадено
Строително разрешение № *** год. на Община Перник за построяването на гараж от
18 кв.м. съгласно одобрен план. С оглед показанията на свидетелите, че ищецът е
владял непрекъснато и необезпокоявано гаража повече от 10 години, както и съгласно
и посочената по-горе декларация, ищецът е станал индивидуален собственик на
СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от 22 кв.м., поради
което иска в тази му част искът е приет за основателен и доказан, като по отношение
СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.2, със застроена площ от 22 кв.м., брой
надземни етажи-един, подземни етажи-няма, предназначение- хангар,депо, гараж,
построен в поземлен имот с идентификатор 55871.505.242 по КККР на ***, с площ от
473 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване- ниско застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ
***, ПИ *** и ПИ ***.: съдът е посочил, че от свидетелските показания през ***
година тази сграда- гараж е построена от ищецът Й.Г., с помощта на сина му М.Б. и
други познати и колеги. Парите за построяването са давани от ищецът, като никой от
свидетелите не установил, че наследодателката А. М. е взела участие, както във
финансирането, така и в строежа на гаража, а и няма данни, същата да се е
противопоставила на владеенето на гаража от страна на Й.Г.. Същата не се е
интересувала изобщо от строежа, както на този гараж, така и на другия гараж. Както от
писмените, така и от гласните доказателства не се установило същата да е имала
непрекъснато и необезпокоявано владение на гаража от повече от 10 години. Напротив,
от показанията на свидетелите съдът е приел, че е било установено, че по устна
договорка ищецът Й.Г., чувствайки се собственик, е предоставил на синя си М.Б.
ползването на този гараж и той го е ползвал до смъртта си. След неговата смърт Й.Г. е
започнал да ползва гаража си, като А. М. до смъртта си е ползвала първия етаж от
къщата, мазето с парното, но не и този или другия построен гараж. Именно поради
това след смъртта на сина си през *** г. Й. е започнал да си владее гаража, който
владеел до смъртта си. При снабдяването му с нотариален акт през *** г. върху този
имот на основание давностно владение, същият е бил владял този гараж непрекъснато
и необезпокоявано от повече от 10 години. Съдът е посочил, че следвало да се има
предвид, че за строежа на този имот е била дадена декларация по чл. чл.56,
ал.3ТСУ/отм./ за строеж на гаража, както и строително разрешение, поради което
ищецът е финансирал и участвал в строителството му, тъй като се е чувствал
5
собственик на целия гараж. С оглед на това не можело да се приеме приложението на
чл.92 ЗС. С оглед изложеното, в резултат на извършената между първия ищец и
втората ищца сделка, последната е заключено, че е станала собственичка на гаража,
описан по-горе, поради което искът и е приел от ПРС ЗА основателен и доказан.
Относно претенцията по чл. 537 ГПК, първоинстанционният съд е посочил, че този
иск е обусловен от решението на съда по основния иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК, когато охранителният акт засяга правата
на трети лица, породеният от това спор се разрешава по исков ред. Искът се предявява
срещу лицата, ползващия издадения нотариален акт, като при уважение на иска
издаденият акт се отменя или изменя. В случая първата инстанция е извела извод, че
ищците са поискали да бъде отменен Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело
№ 500 от 2016 г.на Нотариус Р. М., с район на действие ПРС, в частта му, с която
ответникът е признат за собственик на по ½ идеална част от двата гаража. Тъй като
съдът е признал ищците за собственици на посочените в нотариалният акт гаражи, то
искът има за последица отмяна на нотариалния акт в съответната част, съобразно
направените искания, респ. акцесорната претенция е приета за основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр.
Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради
което същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на
въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим. По делото е
било постановено и Определение № 261294/26.03.2021 г., постановено по реда на чл.
248 от ГПК, с което и извършено изменение на решението в частта за разноските, като
същото не е предмет на въззивното производство по делото.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е
обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че имотът, върху който са построени процесните две сгради е
бил СИО между ищецът Й.Г. и бившата му съпруга и наследодателка на ответника - А.
М./ починала на *** год.- Удостоверение за наследници № *** г на Община Перник/.
Тук следва да се посочи, че действително по делото не е бил представен акта за
сключване на граждански брак между посочените лица, за да се установи годината на
сключване на същия, но видно от останалите представени и приобщени по делото
доказателства, релевантни изводи в тази насока могат да се направят, а именно, че –
видно от Нотариален акт № *** том *** дело № 1150/1960 г. на ПРС, то имотът е бил
закупен лично от Г. /именуван С., в акта, като се касае за едно и също лице, видно от
представеното удостоверение за идентичност на лица/, това важи и за представения-
Нотариален акт по регулация № *** том * дело № 349/1961 г., като видно от Съдебна
спогодба, сключена на *** г. по гр.дело № 1480/1975 г. на ПРС, Решение № 1412 от
9.12.1980 г. на ПРС по гр.дело № 962/1980 г. по описа на същия съд, то в същото съдия
Г., докладвал делото е посочил, че „ищците – страните са бивши съпрузи и са
съсобственици на процесното дворно място..“, след което е било извършено
разпределението на ползването на имота между тях. Индиция за времето на сключване
на брака на лицата е и представеното удостоверение за наследници за бившата съпруга
на ищеца Й.Г.- А. М., където е видно, че синът им - М. Й. Б. б.ж. на *** (починал на
*** год.) е бил неин и на ищеца Й.Г. син и същият е с ЕГН **********, тоест бракът
6
на лицата е бил сключен преди *** г. и при действието на стария СК, поради което и се
затвърждава изводът, че процесният имот е придобит в режим на СИО. След
прекратяване на брака им бившите съпрузи са останали собственици на по ½ ид.ч. на
имота, като с Решение № 1412 от 9.12.1980 г. по гр.д.№ 962/1980 г.на ПРС е извършено
разпределение на правото на ползване върху съсобственото им дворно място. Бившата
съпруга на ищеца Й.Г.- А. М. се установява по делото, че до смъртта си – *** г. е
ползвала частта от съсобственото място, оцветена в зелен цвят, а останалата част се
ползвала до смъртта му от ищеца Й.Г.. Намираща се в имота жилищна сграда е била
разделена между бившите съпрузи, като Й.Г. е ползвал втория етаж, и мазе, а
съсобственичката А. М.-първия етаж и мазе. Няма спор между страните относно
правото на собственост върху жилищната сграда или на части от нея.
Спорни между страните пред първата и настоящата инстанция остават двата
гаража в дворното място, респ. СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3, със
застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма,
предназначение –хангар депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с
идентификатор55871.505.242 по КККР на ***, с площ от 473 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ
***.: и СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.2, със застроена площ от 22 кв.м., брой
надземни етажи-един, подземни етажи-няма, предназначение- хангар,депо, гараж,
построен в поземлен имот с идентификатор 55871.505.242 по КККР на ***, с площ от
473 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване- ниско застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ
***, ПИ *** и ПИ ***.:
Починалият ищец /въззивник/ Й.Г. е представил пред първата инстанция
Нотариален акт № **, том * , дело № 198/1997 година на Нотариуса при ПРС, с
който се легитимира като собственик на основание давностно владение на МАСИВЕН
ГАРАЖ, построен върху 18 кв.м., непосредствено граничещ с ул.”***” и находящ се в
северозападната част на парц.*** в кв.*** по плана на *** при съседи на парцела:
улица, Г. В., Ф. Б. и братя Я. Този гараж е идентичен с идентификатор 55871.505.242.2
по КККР на *** /Скица на поземлен Имот № *** г. на СГКК ***/. Видно от
представен по делото- Нотариален акт №***, том *, дело 227/1997г. на Нотариус И.
И., Й.Г. е продал на втората си съпруга- Д. Г. Г. (с която е сключил граждански брак
през *** г.видно от Удостоверение за граждански брак № ***г., издадено от ОНС П.)
описания по- горе масивен гараж, с което същата се легитимира като собственичка
върху него.
С нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 500 от 2016 г.на
Нотариус Р. М., с район на действие ПРС, издаден на основание представените
писмени доказателства (Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том
***, дело № 1150/1960г. на Д. народен съдия, Делбен протокол от *** г. по гр. д. №
1480/1975 г. на ПРС, Решение № 1412/09.12.1980 г. по гр. д. № 962/1980г. на ПРС,
Удостоверение за наследници № *** г.на Община Перник, Скица на поземлен имот №
***г .на СГКК- гр. П.,Удостоверение изх.№ *** г.на Община Перник) и съгласно
чл.587, ал.1 от ГПК, ответникът пред ПРС С. М. Й., внук на починалия Г. се е
легитимирал като собственик на ½ ид. ч. от дворното място, в което са построени двата
процесни имота и на по ½ ид.ч. от същите и от жилищната сграда.
Видно от Декларация № *** г. с нотариално заверен подпис от Нотариус В.Я.
при ПРС, съсобственичката А. Т. М. приживе е дала съгласието си ищецът Й.Г. да
7
построи гараж в съсобствения им имот. Във основа на тази декларация и съгласно
разпоредбите на чл.56, ал.3ТСУ/отм./ на ищеца Й.Г. е било издадено Строително
разрешение № *** год. на Община Перник за построяването на гараж от 18
кв.м.съгласно одобрен план. Именно този гараж е бил обект и на последстващите
нотариални актове, цитирани по –горе. Видно от Нотариален акт №***, том *, дело
227/1997г. на Нотариус И. И., Й.Г. е продал на втората си съпруга- Д. Г. Г. (с която е
сключил граждански брак през *** г.видно от Удостоверение за граждански брак №
***г., издадено от ОНС П.) е станала след сделката собственичка на целия гараж с
идентификатор 55871.505.242.2, като съдът като първа инстанция е приел и че от
представените писмени и гласни доказателства /като е кредитирал показанията на
свидетелите на ищцовата страна/, че в полза на продавача-Г. е изтекла погасителната
давност за придобиване на гаража, преди прехвърлянето му, което е посочено и в
Нотариален акт № **, том * , дело № 198/1997 година на Нотариуса при ПРС, с който
се легитимира като собственик на основание давностно владение на МАСИВЕН
ГАРАЖ, построен върху 18 кв.м., непосредствено граничещ с ул.”***” и находящ се в
северозападната част на парц.*** в кв.*** по плана на *** при съседи на парцела:
улица, Г. В., Ф. Б. и братя Я. Този гараж е идентичен с идентификатор 55871.505.242.2
по КККР на *** /Скица на поземлен Имот № *** г. на СГКК гр.П.. Следва да се
посочи, че видно от изложеното пред ПРС от свидетелите на ищцовата страна- Н. Г.
С., Ц. Н. Г. и Л. С. С.- и тримата без родство със страните, докато посочените от
ответника свидетели Н. В. С.-майка на ответника, С. В. А.-леля на ответника, чиито
показания съдът не е кредитирал като необективни такива е посочено в гласните
доказателствени източници, ангажирани от ищцовата страна, че в показанията си тези
свидетели установяват, че ищецът в първоинстанционното Й.Г., който е бил по
професия ***, с помощта на сина си М. Б. и с помощта на техни познати, са
построили два гаража в дворното място- един м периода 1979-1981 год. в частта,
ползвана от бившата съпруга на ищеца и наследодателка на ответника А. М., а след
това през 1981 год.още един гараж, в дъното на ползваната от ищеца част от имота.
Същите установяват, че по устна уговорка Й.Г. е предоставил на сина си М. Б.
ползването на първия гараж с идентификатор № 55871.505.242.2 построен през 1979
год. и граничещ с улица «***», който е държал в него лекия си автомобил до смъртта
си на *** г., а втория гараж с идентификатор№ 55871.505.242.3 се е ползвал от ищеца,
който си е държал в него лекия автомобил през целия период от построяването му до
предявяване на иска. Свидетелите сочат, че гаражите са строени от Й.Г., а свид.Н.С.,
описва, че е участвал при строежа им и установява, че лично е виждал, когато някой от
строителните материали свършвал, Й. давал пари на сина си да отиде и да ги купи
/“…Познавам Й. и Д. Г., и А. М.. Съседи сме във кв.“***“, около 50 метра са ни
къщите една от друга. Познавам имота на Й.. В момента им помагам, режа им
дърва. В имота има къща и два гаража и други барачки. Гаражите в имота са
строени отдавна, то си има документи, от кога са строени, аз съм помагал в
тяхното построяване не постоянно от А до Я, но когато съм имал възможност съм
участвал. Гаражите са строени горе-долу към 1981-1982г., не си спомням. Тези
гаражи ги строеше Й., защото е майстор строител и като такъв не би трябвало
някой друг да ти строи гаражите, според мен. Й. работеше с помощта и на други
хора, комшии. Аз съм участвал, няколко пъти си спомням, защото тогава всичките
работехме. Според мен тези два гаража Й. ги построи, за да ползва единия той, а
другия да ползва сина му, който почина… . Знам, че Й. си ползва и двата гаража към
момента. В гаражите има дърва и други боклуци, но предимно за дърва ги ползва. Из
показанията на св. Г.-„..Познавам А. М.. Докато се строяха гаражите не съм виждала
А. да участва в строителството им, да се интересува или пък да плаща на хора. Не
знам А. да е ползвала гаражите, за този от към нас гарантирам, че не го е ползвала.
8
Й. имаше син. Не мога да кажа дали сина на бай Й. е участвал в строежа на
гаражите. Знам, че сина на А. почина и тя след това почина някъде към ***г., не мога
точно да кажа. Сина й почина, преди А.. От както е починала А., внука й и снаха й не
са идвали да ползват къщата и гаражите. Не познавам внука на А...“./. Единствено в
показанията на свид.Н. В. за ответника се съдържат изолирани данни, че средствата за
строежа на гаражите са давани от ищеца и съпруга и М. Б. / из разпита на св. В.-
„Познавам ищците по делото. Свекър ми го познавам още преди да сключа
граждански брак с М.. Сключих брак през ***г. с М. Й. Б.. От 1979г. до 1985г. съм
живяла на адрес ***. Когато отидох в този недвижим имот имаше построена само
къща, нямаше построени гаражи. В момента в този имот има два гаража. Първия
гараж е близо до улицата и се строи от свекър ми и от мъжа ми, от двамата. С
точност не мога да кажа кога се построи този гараж, но около 1981г., но не съм
сигурна…Гаражите се правиха от двамата и материалите са купувани от двамата,
и труда беше от двамата, от съпруга ми М. и от свекър ми Й., и от много приятели
на моя съпруг, които са помагали при строежа на гаража. От както са построени
гаражите, горния гараж, който е в двора се ползва единствено от свекър ми.
Долният гараж, който беше до улицата до преди смъртта на съпруга ми го ползваше
той, вкарваше си колите там, до последно. След това свекърва ми ползваше гаража,
вкарваше си вътре дърва, имаше си буре със зеле, защото долу беше много топло в
мазето имахме общо парно…“. Като така заявеното от същата правилно не е било
кредитирано от ПРС, като съдът е посочил, че имайки предвид, че тя е майка на
ответника и заинтересована от изхода на делото, както и че показанията и
противоречат на показанията на свидетели без родство със страните, не е дал вяра на
показанията и в тази им част, което съждение и настоящата инстанция напълно
споделя. Следва да се посочи, че същото се отнася и за показанията на другата
свидетелка на ответника пред ПРС- неговата леля – св. С. В., която сочи в показанията
си-„…. Знам имота, в който Й. живее. Този имот е на стръмната улица „***“ № **.
Сестра ми се омъжи там през ***г. Аз М. го познавам поне от 1975г.-1974г. Децата
са ни родени почти заедно…. Долната страна ползваше Д.. Горната ползваше сестра
ми и баба А.. Първо се направи този гараж през 1981г. и парното се направи. След
това се направи долния гараж от към З. и Д. се направи в дъното на двора. Ползват
долната страна Д., горната ползват А. и М.. Не е имало проблеми, М., винаги
намираше език с Д., с баща си... Първия гараж, който се направи се ползваше от М.,
той имаше кола марка „Шкода“….Това е първия гараж, който е до пътя. След това
се направи гаража на Д. от долната страна към З. и другия човек се казва Д. също.
Там се направи на Д. гаража, той имаше кола марка „Москвич“ жълт на цвят.
Винаги жълтия москвич е паркиран от дясно, в долната страна. Шкодата, на М. се
паркираше в горната страна. Като се направи парното, гаража дето е го ползваше
баба А.. Слагаше си разни неща, че долу беше много топло. Говоря за гаража, който е
до пътя, където М. си паркираше колата. За съжаление М. почина и нещата се
промениха. А. почина ***г., късна есен беше..“/..
Следва да се посочи, че от събраните пред ПРС гласни и писмени доказателства
не се съдържат дори индиции, че починалата бивша съпруга на Г. приживе е давала
каквито и да било средства за построяването на гаражите / из показанията на св. Н.С.
пред ПРС-..Познавам А. Т.. При строежа на гаражите участват мъже, а не жени,
как ще участва А. в строежа. По времето когато се строиха гаражите А. и Й. бяха
разведени. Не съм виждал А. да идва и да се интересува как върви строителството на
гаражите… Знам, защото съм виждал как баща му дава на него, ако нещо
недостигне -чувалче цимент, да ходи да купи. Той му даваше пари. Й. даваше парите
за гаража. На мен пари не ми е давал, защото съм помагал. Материалите те са си ги
набавяли, как не знам. Не си спомням, не мога да посоча, кой е давал средствата за
9
закупуване на строителните материали за изграждането на гаражите. Виждал съм,
когато свърши някой от строителните материали, Й. да дава пари на М. /който му е
син/ да ходи да купи и да донесе. Единия гараж се ползваше от М., докато той беше
жив. След като почина М., незнам кой е ползвал гаража. Последните пет години
знам. Не си спомням кога е починал М.. Когато строихме гаражите беше жив. После
почина при някаква злополука. Последните пет години се ползват от Й. и Д. Г.. Не
познавам ответника. Не съм го виждал последните пет години да идва и да ползва
тези гаражи или пък да складира нещо в тях….“/. Нещо повече ангажираните
свидетели, на ищцовата страна, категорично затвърждават изводи, изводим и от
писмените доказателства по делото, че Г. е построил гаражите сам и с помощта на
приятели- строители и със свои средства в периода -1979-1981 г., като дори и да е
предоставил на сина си М., преди смъртта му през *** г., ползване на единия гараж, то
това не променя горните съждения, като последният е бил просто държател на гаража,
като не го е своил като свои собствен, а като такъв на неговия баща. Тези изводи са
потвърждават и от разпита на другата свидетелка на ищцовата страна пред ПРС,
живееща в съседен имот, която посочва в разпита си-св.Ц. Н. Г. – „ Познавам Д., Й. и
А.. Нашия имот граничи с техния. Това се намира на ул. „***“ №**. В имота на Й.
има два гаража и жилищна сграда. Не знам годината, която са строени гаражите,
но знам че бай Й. ги е строил…. Бай Й. ги правеше, друг не съм видяла. Бай Й. мисля,
че беше строител,..Лично той си я правеше….Освен Й. не знам друг да е работил по
гаражите, може би е имало съседи от улицата, но аз от другата улица не ги
познавам. Предполагам, че бай Й. не го е правил сам, но не познавам хората….Гаража
от към нас го ползва бай Й.. Другия не го виждам, не е от към нашата страна, а от
другата за това не мога да кажа. Този гараж от към нас само бай Й. го ползва. А. не
го е ползвала. Аз като се ожених *** г., те бяха женени, след това се разведоха и бай
Й. си ползваше долния гараж между нас и тях, който е. Другия гараж от към
улицата не знам, кой го е ползвал. Към настоящия момент и двата гаража ги ползва
бай Й.…“/.
Впоследствие не са събрани и данни след смъртта на сина на ищеца и баща на
ответника, ответникът да е продължил по какъвто и да е начин ползването на който и
да е от двата гаража. Напротив, това обстоятелство изцяло се оборва от събраната по
делото писмена и гласна доказателствена съвкупност, от която е видно, че дори още
като бебе, майката на С. /като същият е роден *** г., а баща му е починал през *** г.,
когато е бил едва на една годинка/- Н. е напуснала имота и същите не са се появявали
дори в същия, а са живеели и в друго населено място /видно от данните по делото
адресът на ответника е в ***, на майка му –също, видно от снетата й самоличност по
делото, като тези данни са изнесени от свиделите на ищцовата страна, чиито
показания, съдът кредитира/. Напротив, свидетелите на ищцовата страна пред първата
инстанция сочат, че само Г. и втората му съпруга са своили имота в това число и
гаражите след брака им /*** г./, като до *** г. бабата на ответника- А., оставила чрез
саморъчно завещание, представено по делото, цялото си движимо и недвижимо
имущество на своя внук- ответника, е била обитателка на имота наред с ищците-
живеела е на първи етаж от къщата, но не е имала отношение към построяването на
гаражите, а само с разрешение на Г. е складирала дърва и въглища временно в едни от
гаражите. Не се установява и съсобственичката А. М. да е давала средства за
построяване на двата гаражите, да е участвала в строежа им с труд или да се е
интересувала от тях. След смъртта на съпруга си М. Б. свидетелката Н. С., заедно с
ответника, който е бил бебе е напуснала имота, в който е живяла заедно с
наследодателката А. М. като е отишла да живее в друго населено място. В имота са
останали да живеят само ищците и А. М./ първите на втория етаж, а М. на първия/.
След смъртта на сина си М. Б., ищецът е започнал да ползва и този гараж - ползвал е
10
намиращите се в него инструменти, а съпругата му и втора ищца е садила зеленчуци.
Ищецът е заключвал гаража и не е допускал друг да го ползва до смъртта си, което
безспорно се установява по делото.По делото е представена и Скица от ***г. на ОНС
П., от отразеното върху която се установява, че се разрешава построяването на гараж в
съсобствения имот, съгласно декларация № *** г., въз основа на което е определено и
петно за построяването му /стр.18 от делото/.
По делото е представено Удостоверение за наследници № *** г на
Община Перник. От същото е видно, че ответникът С.Й. е наследник на А. Т. М. б.ж.на
***, тъй като неговият баща М. Й. Б. б.ж. на *** (починал на *** год.) е бил неин и на
ищеца Й.Г. син. От представеното от ответника Саморъчно завещание от *** год. на
А. Т. М./починала на *** г./ и Протокол за обявяване на саморъчно завещание от *** г.
от Служба по вписванията при ПРС, се установява, че наследодателката е оставила на
ответника всичкото си движимо и недвижимо имущество притежавано от нея при
смъртта й.След смъртта на наследодателката А. М. през *** година в имота
следователно, както правилно е посочил ПРС са останали само Й.Г. и съпругата му,
които ползвали втория етаж от къщата и двата гаража. До обявяването на завещанието
и снабдяването с нотариален акт за собственост на ответника, инцидентно, за кратко
време на първия етаж от къщата в имота са живеели трети лица, но същите не са
ползвали нито един от двата гаража, тъй са били заключени от Й.. Едва след
снабдяването с нотариален акт за собственост върху недвижимото имущество на А. М.
от ответника през *** година за започнали опити за ползване на гаража, граничещ с
улица» ***» от ответника, сменяли се брави, но и в момента същият е заключен и
ползван от ищеца и съпругата му/ показанията на всички свидетели/.
Настоящият състав също намира, че следва да кредитира депозираните
свидетелски показания в горепосочения смисъл, а именно на ищцовата страна пред
първата инстнация, понастоящем възиваема такава, доколкото последните са ясни и
последователни, като между тях не са налице съществени противоречия от гл.т. на
спорните по делото въпроси..
Следователно, доводите застъпени във въззивната жалба, съдът намира само за
частично основателни и то с оглед на новонастъпили факти- Й. Б. Г. е починал в хода
на производството пред първата инстанция- на дата- *** г., като първоинстанционното
решение е постановено на 10.12.2020 г., с последно открито съдебно заседание на
15.10.2020 г., при което е приключило съдебното дирене по делото на ПРС/.
Настоящата инстанция счита, че по делото, както правилно е приел и ПРС претенцията
по чл. 124 ГПК се явява основателна и доказана, като съдът правилно е признал за
установено по делото, че е собственик на сграда с идентификатор 55871.505.242.3,
със застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма,
с предназначение - хангар депо, гараж, както и е признато за установено по отношение
на С. М. Й., че Д. Г. Г. е собственик на сграда с идентификатор 55871.505.242.2, със
застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, подземни етажи-няма, с
предназначение - хангар, депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с
идентификатор55871.505.242 по КККР на ***, с площ от 473 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ
***. Със същото решение е отменен Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 500 от 2016 г. на Нотариус Р. М., с
район на действие Районен съд Перник, в частта, в която С. М. Й. е признат за
собственик на 1/2 ид. ч. от построените в имота: сграда с идентификатор
55871.505.242.2, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи - един, с предназначение -
11
хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от
22 кв.м., брой етажи - един, с предназначение - хангар депо, гараж и е осъден
ответникът да заплати направените по делото разноски. Тези изводи на първата
инстанция са правилни и законосъобразни и настоящият състав, видно от всичко дотук
изложено ги споделя изцяло.
Следва да се посочи, обаче че по време на производството пред първата
инстанция Й.Г. е починал, за което са представени доказателства, от представителя на
въззиваемата страна, преди приключване на делото пред ПОС и същите следва да
бъдат съобразени като новонастъпили факти по смисъла на чл. 235, ал.3 ГПК, което от
своя страна води отчасти до промени във фактическите и правни изводи, изведени от
първата инстанция /както и до сливане на страни в производството-въззиваема остава
само неговата преживяла съпруга, а въззивникът –негов внук, наред с въззиваемата
остават единствени негови наследници/, като настъпва сливане на ищеца и ответник
по делото досежно внукът на починалия наследодател -С.М. за ¼ ид.ч от правото на
собственост СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от 22
кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма, с предназначение –
хангар депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с
идентификатор55871.505.242 по КККР на ***, с площ от 473 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ
***, като съдът както вече посочи намира за правилни останалите правни изводи
досежно този гараж, изложени в първоинстанцинното решение, но преди настъпването
на този факт. Следва да се посочи, че със смъртта на един от ищците по делото- Й.Г.,
настъпила, видно от представено удостоверение за наследници починал на *** г., като
първоинстанционното решение е постановено м.12, 2020 г., но последното заседание,
при което е приключило съдебното дирене по делото и делото е от м. октомври 2020 г.,
поради, което и решението на ПРС не е недопустимо и не подлежи на обезсилване,
като такава е константната съдебна практика /в този смисъл виж арг от Решение №
39 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4526/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
М. Г.. Решение № 181 от 01.02.2017 г. по гр. д. № 1980/2016 г., Решение по
гражданско дело № 1821/09 година на ВКС, където е посочено- „…Смъртта слага
край на процесуалната правоспособност на физическите лица. Когато юридическото
събитие е настъпило по време на висящността на процеса, съгласно чл. 120 ГПК отм.
, съотв. чл. 227 ГПК, починалата страна се замества от нейните правоприемници
/като в случая наследниците вече са страни в процеса –ищец и ответник/. В случая
жалбоподателят М. С. е починал по време на висящността на делото пред
въззивната инстанция, но неговите наследници не са били конституирани като
страни и производството е продължило без тяхно участие. Процесуалното
правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или на
правоприемниците, поради което е без значение дали това обстоятелство е станало
известно на съда, пред който делото е било висящо. Процесуална правоспособност е
от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи
служебно. Липсата на процесуална правоспособност е процесуална пречка за
постановяване на решение по същество на спора.…Следва да се посочи, че участието
на правосубектни и процесуално правоспособни страни /съществуващи в правния мир
правни субекти – физически или юридически лица/ в исковото производство е
положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните /за нея
съдът следи служебно/ за процесуалната допустимост на предявения иск, на
образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение.
Поради това, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след
подаването на исковата молба в съда и преди влизането в сила на съдебното решение,
12
съдът спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и предприема
процесуалните действия по чл. 230 от ГПК, за да конституира на мястото на
починалата страна нейните процесуални правоприемници, и по този начин да
обезпечи тяхното по-нататъшно реално участие в процеса, макар това универсално
процесуално правоприемство, уредено в чл. 227 от ГПК, поначало да следва
материалното такова и да настъпва по силата на закона (ex lege).
В случаите, когато страната е починала /юридическото лице е престанало да
съществува след приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна
инстанция, съгласно изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК съдът
следва най-напред да постанови решението си и едва след това – ако решението му
подлежи на обжалване, следва да спре производството по делото и да предприеме
процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение
да е постановено след смъртта на страната и преди на нейно място да са
конституирани процесуалните й правоприемници, то именно предвид изричната
разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално допустимо.
Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия – да се обезпечи
участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо в
производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция,
след като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в
процеса – в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания,
които се провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене /чл.
149, ал. 1 от ГПК/.
Във всички останали случаи, когато страната е починала /юридическото лице
е престанало да съществува в течение на производството, но преди приключването
на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция /респ. – когато такова
дирене изобщо не се провежда, както е в касационното производство по чл. чл. 290-
293 от ГПК/ и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и
обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството,
такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост /така
решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО/, води до
следните изводи:.В конкретния случай единият от ищците е починал след последното
по делото с.з. пред първата инстанция, но преди постановяване на
първоинстанционното решение. Следователно, същото се явява допустимо, но извън
частта за посочената ¼ ид.ч. от собствеността на процесния гараж, която вече
ответникът- внук на починалия наследодател получава по наследство, и за която част
производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо /липса на
правен интерес и сливане на страната досежно тази идеална част, като едновременен
ищец и ответник/ и следователно решението на ПРС в тази му част следва да бъде
обезсилено, или в частта, с която съдът е признал за установено по отношение на С. М.
Й., че Й. Б. Г., ЕГН ********** е собственик на ¼ идеална част от правото на
собственост СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от 22
кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма, с предназначение –
хангар депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с
идентификатор55871.505.242 по КККР на ***, с площ от 473 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ
***, като тази ¼ ид.ч от гаража, вече по наследство е собственост на ответника. В този
смисъл следва да се постанови и отмяна Решение № 260546 / 10.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 01853 по описа на Районен съд – гр. Перник за 2020 г,и в
13
частта, с която съдът на основание чл. 537 ал.2 от ГПК Е ОТМЕНИЛ Нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 500 от
2016 г.на Нотариус Р. М., с район на действие Районен съд Перник, с която С. М. Й.,
ЕГН ********** е признат за собственик за разликата над ¼ ид.ч. от имот с
идентификатор 55871.505.242.3, със застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-
един, брой подземни етажи-няма, с предназначение –хангар депо, гараж, които сгради
са построени в поземлен имот с идентификатор55871.505.242 по КККР на ***, с площ
от 473 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване- ниско застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ
***, ПИ *** и ПИ *** до признатата с цитирания нотариален акт ½ ид. ч. собственост
в СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3.
Следва изрично да се подчертае, че видно от представените пред въззивната
инстанция писмени доказателства-Удостоверения за наследници, то смъртта на
страната- Г. /настъпила след приключване на съдебното дирене по делото, поради
което и по аргумент от нормата на чл. 229, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК постановеното
съдебно решение е допустимо и не подлежи на обезсилване извън посочената по-горе
част/, не води до промяна на страните по делото и/или до конституриане на нови
такива, тъй като наследници на починалия са неговата преживяла съпруга- ищец по
първоинстанционното дело и въззиваема страна по настоящото и ответникът- внук на
починалия, въззивник по делото пред настоящата инстанция /като смъртта на техния
общ наследодател води до промени в квотите в съсобствеността/. С оглед на
изложеното и производството съдът намира, депозираната въззивна жалба, за
частично основателна, като пърноистанционното решение макар и да би се явило
правилно и законосъобразно, то този извод би бил верен без новонастъпилите факти
по делото, описани по-горе, водещи до правоприемство /и частично сливане на
страните по делото/ и налагащи и с оглед новонастъпилите обстоятелства, частична
отмяна, частично обезилване на решението и прекратяване също частично в
горепосочения смисъл на първоинстанцинното решение, предвид смъртта на единият
от ищците по делото Г., след приключване на последното по делото пред ПРС с.з..
Така при новонастъпилите и отчетени по реда на чл. 235, ал.3 ГПК нови факти от
въззивната инстанция, свързани с наследственото правоприемство между страните с
оглед смъртта на Г., настъпват промени в страните по делото, като ищец по делото,
въззиваема страна понастоящем остава само Д.Г. преживялата съпруга на Г., която пък
от своя страна, съгласно чл. 9 ЗН получава в наследство част равна на частта на всяко
дете, като Г. няма други деца освен починалия му син М., който пък от своя страна е
баща на ответника- С., и следователно се налагат с оглед тези новонастъпили факти,
които въззивната инстанция следва да съобрази налага гореизложените правни изводи.
Д.Г. по делото е с доказва, както по-горе се посочи, че е собственик на СГРАДА с
идентификатор 55871.505.242.2 /прехвърлена и през *** г от нейния съпруг, като
същият е бил собственик на гаража към момента на прехвърлянето му/, със застроена
площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, подземни етажи-няма,с предназначение-
хангар,депо, гараж, построен в поземлен имот с идентификатор 55871.505.242 по КККР
на ***. Поради което и ПРС правилно е уважил претенцията в тази й част и относно
иска, като обаче същата е придобила в СИО /предвид изложеното по-горе за времето
на сключването на брака с наследодателя/- заедно с починалия си съпруг, като двамата
са станали съсобственици в равни части на другия гараж, за който ПРС правилно е
приел, че е изтекла предвидената в закона придобвина давност, като след смъртта на
съпруга си, като негова наследник Г. освен своята ½ ид.ч от същия придобива и ½ ич
от тази на починалия си съпруг или за този гараж същата става собственик на ¾ ид.ч,
като другата ¼ ид.ч от собствеността остава за внука на починалия- негов наследник-
ответника, понастоящем въззвник.
14
Горното от своя страна налага извод, че извън прекратилената и обезсилена част,
то в останалата част решението постановено в първоинстанционното производство,
допустимо, правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По исканията за разноски на страните:
С оглед изхода на делото пред въззивния съд искането за разноски на
въззиваемата страна еоснователно.
Въззаемата страна претендира разноски пред настоящия съд, поради което и
такива й се дължат в размер на 300 /триста/ лева заплатени разноски – адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, видно от представен списък по чл. 80
ГПК и доказателства за заплащане на същите.
Въззивникът не е направил искане и не е представил доказателства за сторени
разноски във възивното производство.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260546 / 10.12.2020 г., постановено по гр.д. № 01853
по описа на Районен съд – гр. Перник за 2020 г, в ЧАСТТА, с която съдът е признал за
установено по отношение на С. М. Й., че Й. Б. Г., ЕГН ********** е собственик на ¼
идеална част от правото на собственост СГРАДА с идентификатор 55871.505.242.3, със
застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма, с
предназначение –хангар депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с
идентификатор55871.505.242 по КККР на ***, с площ от 473 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ
***.
ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260546 / 10.12.2020 г., постановено по гр.д. №
01853 по описа на Районен съд – гр. Перник за 2020 г, в ЧАСТТА, с която съдът е
признал за установено по отношение на С. М. Й., ЕГН ********** / правото на
собственост на Й. Б. Г., ЕГН ********** /с правоприемник неговата преживяла
съпруга - Д. Г. Г., ЕГН **********, като същият е починал в хода на производството-
на дата- *** г., като първоинстанционното решение е постановено на 10.12.2020 г., с
последно открито съдебно заседание на 15.10.2020 г., при което е приключило
съдебното дирене по делото на ПРС/, правото на собственост на ¾ идеални части от
правото на собственост в СГРАДА, с идентификатор 55871.505.242.3, със застроена
площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма, с
предназначение –хангар депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с
идентификатор55871.505.242 по КККР на ***, с площ от 473 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ
***.
ОТМЕНЯ Решение № 260546 / 10.12.2020 г., постановено по гр.д. № 01853 по
описа на Районен съд – гр. Перник за 2020 г, в ЧАСТТА, с която съдът на основание
чл. 537 ал.2 от ГПК Е ОТМЕНИЛ Нотариален акт за право на собственост върху
15
недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 500 от 2016 г.на Нотариус Р. М., с
район на действие Районен съд Перник, с която С. М. Й., ЕГН ********** е признат за
собственик за разликата над ¼ ид.ч. от имот с идентификатор 55871.505.242.3, със
застроена площ от 22 кв.м., брой надземни етажи-един, брой подземни етажи-няма, с
предназначение –хангар депо, гараж, които сгради са построени в поземлен имот с
идентификатор55871.505.242 по КККР на ***, с площ от 473 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване/до 10 м./ при граници на поземления имот: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ
*** до признатата с цитирания нотариален акт ½ ид. ч. собственост в СГРАДА с
идентификатор 55871.505.242.3.
Потвърждава решението в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. М. Й., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 300 /триста/ лева на Д. Г. Г. ЕГН **********, представляващи
разноски – адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16