Решение по дело №4/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260099
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20203230100004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Добрич, 11.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

 

            при секретаря Здравка Й., като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 4 по описа на ДРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седА.ще и адрес на управление: гр. С., бул. „***, чрез надлежно упълномощения ю.к. Е. Р., с която срещу А.С.А. с ЕГН **********, е предявен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. №1548/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №866 от ***г., а именно:

            -           478,07 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и 07 стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за заем *** №: ***от ***г.;

-           30,57 лв. (тридесет лева и 57 стотинки) - представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от ***г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до ***г. (падеж на последна погасителна вноска);

            -           45,76 лв. (четиридесет и пет лева и 76 стотинки) - представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от ***г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до ***г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/;

            -           343,20 лв. (триста четиридесет и три лева и 20 стотинки) - представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от ***г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до ***г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/;

            -           29,03 лв. (двадесет и девет лева и 0,03 стотинки) - представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от ***г. до датата на подаване на заявлението в съда;

            -           22,20 лв. (двадесет и два лева и 20 стотинки) - представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от ***г. до датата на подаване на заявлението в съда.

            -           както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства:

На ***г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания ” ООД, ЕИК ***, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК ***, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу А.С.А., произтичащи от Договор за заем ***+ № ***и Договор за допълнителни услуги към заем ***+ № ***и двата от дата ***г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК ***.

По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с Изх №: УПЦ-П- МКР/***от ***г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена пратка“. На ***г. ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с изх. № ***/ ***чрез куриер. Видно от обратната разписка към товарителница № ***, писмото отново се е върнало в цялост.

Като доказателство към настоящата искова молба е приложено Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ изх. №: ***/***от ***г. за извършената цесия. Ищецът се позовава  на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК решения, а именно: Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №  12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД.

На ***г. между „Микро Кредит“ АД и А.С.А. е сключен договор за заем ***+ № ***, по силата на който дружеството е предоставило на ответницата заем в размер на 1300,00 лева. Условията на „Договора за кредит“ се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит“ и „договор за заем“, като „Общите условия“, при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от „Искане за кредит“, така и от „договор за заем“. Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1527,72 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него.

Необходимата преддоговорна информация и Общите условия са надлежно връчени на длъжника.

Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 227,72 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 127,31 лева всяка, като първата погасителна вноска е платима на ***г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1527,72 лева.

На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на ***г. между „Микро Кредит“ АД и А.С.А. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем ***+  № ***, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължило да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 137,28 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 11,44 лв., при първа погасителна вноска, платима на ***г.

На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник, е предоставило на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка „***“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК ***. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 85,80 лева, платими считано от ***г., или обща сума за застрахователна премия - 1029,60 лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на заемополучателя само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр - искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.

Длъжникът е в забава, като  е начислена лихва за забава, както следва:

-           по договор за заем: 29,03 лв. за периода от ***г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда;

-           по договор за допълнителни услуги: 22,20 лв. за периода от ***г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

Размерът на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, но неплатена погасителна вноска.

Срокът на договора е изтекъл на ***г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.     

Заемополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към дружеството - ищец. Сумата, която е платена до момента, е в размер на 1797,00 лв., с която са погасени, както следва: 821,93 лв. - главница, 197,15 лв. - договорна лихва, 91,52 лв. - допълнителни услуги, 686,40 лв. - застрахователна премия.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от редовно уведомения ответник. В съдебно заседание не е взел участие.

            Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №1548  по описа за 2019г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от ***г. е издадена заповед № 866 от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът А.С.А. с ЕГН ********** да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми:

-          478,07 лв. (четиристотин седемдесет и осем лева и 07 стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за заем *** №: ***от ***г.;

            -           30,57 лв. (тридесет лева и 57 стотинки,  представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от ***г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до ***г. (падеж на последна погасителна вноска).

-          45,76 лв. (четиридесет и пет лева и 76 стотинки) - представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от ***г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до ***г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/.

            -           343,20 лв. (триста четиридесет и три лева и 20 стотинки) - представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от ***г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до ***г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/.

            -           29,03 лв. (двадесет и девет лева и 03 стотинки) - представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от ***г. до датата на подаване на заявлението в съда.

            -           22,20 лв. (двадесет и два лева и 20 стотинки) - представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от ***г. до датата на подаване на заявлението в съда.

-          както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението и разноски в общ размер от 75 лева /25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.

Заповедта е връчена на длъжника  при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 22.11.2019г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на ***г. Исковата молба е подадена чрез куриер на дата ***г., поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.

 Предявените искове черпят  правното си  основание от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 ал.1, предл. 1 от  ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 99 и сл. и чл. 86 от ЗЗД. Приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от нА.чието на установено от ищеца вА.дно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен между цесионера и ответника договор за потребителски кредит, по който цедентът е изправна страна /т.е. предоставил е уговорената сума/; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. В тежест на ищеца е да установи и сключването на договор за цесия с твърдяното съдържание, както и факта на съобщаване на процесния договор за цесия на длъжника от страна на цедента. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или нА.чието на други правопогасяващи обстоятелства.

Вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, чието съществуване подлежи на установяване в настоящия исковия процес, са с произход договор за паричен заем *** №: ***и Договор за допълнителни услуги към същия, сключени между длъжника и „Микро Кредит“ АД на ***г., представени от ищеца като писмени доказателства. Според договора за кредит „Микро кредит“ АД е предоставило на ответницата в заем сумата от 1300 лева, а последната се е задължила да я върне, заедно с фиксирана лихва от 30,91% на 12 месечни вноски по 127,31 лева всяка, с дата на първо плащане ***г. Общият на размер на дължимата сума е 1527,72  лева. Към договора е изготвен и подписан погасителен план с посочена падежна дата и общ размер на вноската. На същата дата е подписан и договор за допълнителни услуги, описани в приложение № 1 към него, за финансиране и разсрочване на застраховка пакет „***“ в размер на 137,28 лв. със срок 12 месеца и вноска от 11,44 лв., с ден за плащане 3-то число, както и застраховка *** пакет „***“ в размер на 1029.60 лв. със срок 12 месеца и вноска от 85.80 лв., с ден за плащане 3-то число. По този договор „Микро кредит“ АД като застрахователен посредник предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключени с неговото посредничество застраховки „***“ и „***“ към ЗК „Уника живот“ АД, съгласно подписана от него полица. Заемополучателят се е задължил да върне на „Микро кредит" АД платените от него застрахователни премии в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, по 97,24 лева всяка, или обща застрахователна премия в размер на 1029,60 лева, покриваща описаните застрахователни рискове. Срокът на двата договора е изтекъл на ***г., т.е. преди подаване на процесното заявление по чл. 410 от ГПК. Поради забавата на длъжника са начислени лихви за забава върху всяка неплатена в срок вноска от 0***г. до подаване на подаване на заявлението в съда, съответно в размер от 29,03 лева (по договора за заем) и 22,20 лева (по договора за допълнителна услуга).

Ответникът е платил частично задълженията си /съобразно заключението по допуснатата  и кредитирана от съда ССчЕ/ - 1797,00 лева, с която сума са погасени 821,93 лева главница, 197,15 лева договорна лихва, 91,52 лева допълнителни услуги и 686,40 лева застрахователна премия. Остатъкът от дълга е формиран от сумите: 478,07 лева - главница по договора за паричен заем; 30,57 лева - договорна лихва за периода от 0***г. до 0***г.; 45,76 лева - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 0***г. до 0***г.; 343,20 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 0***г. до 03.08.2019г.; 42,33 лева - обезщетение за забава по договора за заем за периода от 0***г. до подаване на заявлението - 03.05.2019г.; 34,55 лева - обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 0***г. до подаване на заявлението - 03.05.2019г.

Претендираните по договора суми не са платени от ответника (противното не се твърди по делото).

По делото е представен Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от ***г., сключен между „Микро кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД (понастоящем АД). В приложение № 1 от ***г. към договора за цесия, под № *** е отразено вземането срещу ответницата (с посочени три имена и ЕГН), произтичащо от договор № *** от дата ***г. със следните размери и основания - отпусната главница 1300 лева, договорна лихва 227,72 лева, общо дължимо по кредита 2694,60 лева; остатък по главница 478,07 лева, остатък от лихва 30,57 лева; общо дължимо към датата на продажбата 2694,50 лева; дата на последно плащане ***г.

Прехвърлянето на вземанията не е съобщено на длъжника от стария кредитор - изпратените уведомления от ищеца, по изрично упълномощаване от „Микро кредит“ АД, не са достигнА. до своя адресат. Връчването на уведомлението обаче, заедно с пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на производството, което съдът следва да вземе предвид, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Уведомяването е извършено надлежно, а ответникът не е твърдял да е направил плащания на стария кредитор, чийто погасителен ефект да бъде съобразен от съда.

С оглед установеното, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а и към датата на експертното изследване, длъжникът не е изпълнил задължението си да върне главница в размер на 478,07 лв., както и договорна лихва в размер на 30,57 лева, исковете за установяване на тяхната дължимост са основателни. Основателен и доказан е и искът за обезщетение за забава върху неплатената главница в размер на 22,20 лева (размерът не е оспорен). Съответно дължими са и законните лихви върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Вземанията на ищеца за другите претендирани суми: сумата от 45,76 лева - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 0***г. до 0***г.; сумата от 343,20 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 0***г. до 0***г.; сумата от 29,03 лева - обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 0***г. до подаване на заявлението не се доказаха по делото.

Изцяло в тежест на ищеца е да установи, че вземанията по договора за допълнителни услуги са му прехвърлени. От приложения опис на вземанията в приложение № 1 към рамковия договор за цесия /л. 25 от делото/ е видно, че е цедирана главница от 478,07 лева и договорна лихва от 30,57 лева. Действително като общо задължение е записана по-голяма сума – 2694,50 лева, но липсва яснота освен посочените главница и договорна лихва, какво представлява останалата сума. От уведомителното писмо за извършената цесия също не може да се направи категоричен извод, че в посочената сума от 2694,50 лева са включени и претендираните суми по договора за допълнителни услуги. Освен това, по делото не е установено категорично, че заемодателят „Микро Кредит“ АД е извършил услугите, посочени в пакета „***“, както и че е заплатил вместо ответника еднократната застрахователна премия в полза на ЗК „Уника Живот“ АД. Така ищецът не е доказал, че е придобил по договор за цесия вземанията по договора за допълнителна услуга, следователно не е легитимиран да претендира изпълнение на задълженията по него.

Отделно от това, по отношение на цената на допълнителни услуги по пакет ***, съдът намира, че клаузата регламентираща дължимостта й, противоречи на добрите нрави. За действителността на договора съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. За това страните са били изрично известени съобразно чл. 7, ал. 1 от ГПК с определението по чл. 140 от ГПК и са получили съответните указания по повод доказателствената тежест в процеса.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Съдебната практика приема, че при двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Тази договорна клауза е нищожна и като противоречаща на закона. Нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Процесното споразумение отговаря само формално на тази законова разпоредба, предвид естеството на уговорените с него услуги, стоящи на разположение за потребителя. Съдържанието му очевидно касае уговорка за предоставена възможност, а не реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, защото ползването им е предпоставено от нА.чие на воля на кредитора за тяхното предоставяне, от което пък следва извод, че реални ползи или преференции за кредитополучателя няма. Тези възможности реално касаят и усвояване и управление на кредита. С чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С уговорката се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, защото тези услуги на първо място няма сигурност, че ще бъдат потребени изобщо, а възнаграждението за тях е начислено и дължимо още при сключване на договора. На основание чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Редно е да се посочи и че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца за това въпросните услуги, предмет на споразумението, реално да са предоставяни на кредитополучателя, което допълнително обосновава тяхната недължимост.

По разноските:

Съответно на изхода от спора ищецът има право на част от разноските, направени в заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете – 13,99 лева държавна такса и 27,97 лева юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право и на съответната част от разноските в исковото производство – 136,01 лева държавна такса и 111,89 лева – депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ в полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 55,95 лева (при следващи се 100 лева), съразмерно на уважената част от исковете.

 

Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седА.ще и адрес на управление: гр. С., бул. „***, и ответника А.С.А. с ЕГН ********** *** No***, че ответникът дължи на ищеца част от вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. №1548/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №866 от ***г., а именно:

-           478,07 лв., представляваща неизплатена главница по договор за заем ***+ № ***,  сключен между „Микро Кредит“ АД и А.С.А. на дата ***г., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/***г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата ***г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване заявлението в съда – 03.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

            -           30,57 лв., представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 0***г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до ***г. (падеж на последна погасителна вноска).

-           29,03 лв. , представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от 0***г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.05.2019г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, град С., бул. „***, против А.С.А. с ЕГН ********** *** No***, на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК,  искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед № 866 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ 1548  по описа на ДРС за 2019 г., а именно:

- сумата от 45,76 лв., представляваща допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към Договор за заем ***+ №: ***, сключен между „Микро Кредит“ АД и А.С.А. на дата ***г., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД - понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/***г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата ***г., дължими за периода от 0***г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 0***г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/, ведно със  законна лихва от 03.05.2019г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението;

-сумата от 343,20 лв., представляваща застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода от 0***г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 0***г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/, ведно със законна лихва от 03.05.2019г. – датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението;

-сумата от 22,20 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 0***г. до 03.05.2019г. -  датата на подаване на заявлението в съда.

 

ОСЪЖДА А.С.А. с ЕГН ********** *** No***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, седА.ще и адрес на управление: гр. С., бул. „***, съдебно – деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №1548 /2019 г. на ДРС, както следва: 13,99 лева  - държавна такса и 27,97 лева - юрисконсултско възнаграждение, и съдебно – деловодни разноски по настоящото гр. дело №4/2020 г. на ДРС, както следва: 136,01 лева - държавна такса; 111,89 лева – депозит за вещо лице и 55,95 лева - възнаграждение за юрисконсулт

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред  Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: