Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........... / 07.12.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХIIІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 06.11.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на
секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4649 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД
Производството
по делото е образувано по искова молба от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Петър Николов Колев
срещу К.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** – партер, с която е предявен иск с
правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 380,00 лева /триста и осемдесет лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска в съда, до окончателното изплащане на задължението,
представляваща дължима сума, получена от ответника, в качеството му на
довереник по договор за цесия от 15.05.2015г., сключен между цедента „К.Г."
ЕООД и цесионера „Интейк" ЕООД, която не е отчетена до момента на цедента.
Ищецът обосновава съществуващия за
него правен интерес от провеждане на
предявената искова претенция, навеждайки следните фактически твърдения: В исковата молба се твърди, че през 2014г. „К.Г." ЕООД, ЕИК: *********, в качеството си на
ищец е предявило иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД срещу ответника
„Енерго-Про Продажби" АД, за осъждането на това дружество да заплати на
ищеца сумата от 1904,83 лв. /хиляда деветстотин и четири лева и 83 ст./, представляваща
платена без основание стойност по корекция на сметка, за периода от 13.08.2010 г. до 08.02.2011 г., за което е било
образувано гр.д. № 9755/2014г.. по описа на Районен съд - гр.Варна, XLIII-ти съдебен състав.
С Решение № 151/09.01.2015 г., постановено по
гр.д № 9755/2014 г. на ВРС,
предявената искова претенция е била уважена.
След обжалване на така
постановения акт, от страна на „Енерго-Про Продажби" АД, е било образувано
в.гр.д. № 823/2015г., по описа на
Окръжен съд - гр.Варна.
С решение № 941/14.05.2015г. по цитираното
възивно гражданско дело, първоинстанционното решение е било потвърдено изцяло.
Като в полза на ищеца „К.Г." ЕООД са били присъдени и сторените разноски
за въззивното производство в рамер на 400,00 лева.
На 15.05.2015г„
„К.Г." ЕООД, в качеството на си цедент, действащ чрез пълномощник, в
лицето на адв. К.Д.Т. - ВАК, е прехвърлило това свое вземане, на
стойност 400,00 лв., представляващо, както е отбелязано съдебни
разноски за производството пред ВОС, на цесионера „Интейк" ЕООД, ЕИК: ********* за цена от 380,00лв. /двеста и деветдесет лева/.
Съгласно т.3-та от
сключения договор, цесионерът „Интейк" ЕООД е заплатил уговорената
продажна цена за вземането, в размер на 380,00 лв., изцяло в брой на адв. К.Д.Т., в качеството му
на пълномощник на „К.Г." ЕООД, като изрично е посочено, че сключения
договор служи и за разписка за извършено плащане.
До настоящия момент,
се сочи, че довереникът адв. К.Д.Т., не е отчел така получената от него сума в
касата на „К.Г." ЕООД, с което се обосновава, че е налице правният интерес
за предявявяне пред компетентния съд настоящия осъдителен иск по чл.284, ал.2 ЗЗД.
Моли се за
уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от
ответникът, с който послединят заявява, че исковата претенция е допустима, но
се оспорва същата като неоснователна.
Възразява, че е
изтекла погасителната давност за предявяване на настоящия иск.
Оспорва се
факта, че адв. К. Димив Т., е получил от „Интейк" ЕООД процесната сума.
Сочи се, че
в т. 3 от
процесния договор е записано, че сумата е платена от цесионера
/"Интейк" ЕООД - б.а./ на
цедента /"К.Г." ЕООД - б.а./, а не че е платена от
„Интейк" ЕООД на пълномощника на цедента - адв. К.Т.. Тоест в тази част от
договора се съдържа признание за изпълнение, но не и че парите са лично
получени от ответника. В този смисъл се цитира и Решение № 1216 от 25.03.2019г.
по гр. д. № 12008/2019г. описа на
Районен съд - Варна, ГО, IX състав /по идентичен спор между същите
страни, което не е обжалвано от загубилата страна -„К.Г." ЕООД/.
Сочи се, че в Точка 3 от процесния договор /факта на реално плащане и размера на
цената на цесията/ е привидна - налице е
частична симулация
Сочи се, че е налице изменение на процесния договор
за цесия от 15.05.2015г.,
обективирано в анекс от същата дата между „К.Г." ЕООД и „Интейк"
ЕООД, съгласно което „К.Г." ЕООД е върнало обратно на цесионера
„Интейк" ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск. Този анекс
представлява и т.нар. обратно писмо /contra letera/ за реалните уговорки между
страните, в това число за цената на цесията и плащането по същата.
По отношение
на представителната власт на адв. Т., да изменя договора, се моли да се има
предвид следното: в представеното пълномощно на пълномощника - адв. Т. е
учредена представителна власт да се разпорежда с вземанията на ищеца при
условия, каквито намери за добре, включително да сключва и прекратява договори
за прехвърляне на вземания. При налична представителна власт за сключване и
прекратяване на договори за прехвърляне на вземания, то пълномощникът несъмнено
разполага и представителна власт за по-малкото - да изменя сключени договори за
цесия.
Сочи се, че
съгласно сключения анекс към процесния договор за цесия /представляващ
едновременно и обратното писмо/, страните приемат за установено помежду си, че
цялото дело е финансирано изцяло от „Интейк" ЕООД чрез адв. К.Т. /държавни
такси, депозити за експертизи и свидетели/, както и че първоначалните цеденти
всъщност са клиенти на адв. К.Т.. След приключване на делото именно адв.
К.Т. е върнал обратно цялата сума на първоначалния цедент - Бона
Стоянова Недкова, за което
се представя и разписка. „Интейк" ЕООД от своя страна е назначило
юрисконсултите на „К.Г." ЕООД на отделен трудов договор и им заплаща
отделно трудово възнаграждение, благодарение на което последните се явяват на
делата на „К.Г." ЕООД.
Сочи се, че Адв.К.Т., като пълномощник на Интейк
ЕООД от своя страна заплаща заплатите и осигуровките на служителите на „К.Г."
ЕООД.
Сочи се, че „К.Г." ЕООД се задължава да
прехвърли на „Интейк" ЕООД вземането си за платените от „Интейк" ЕООД
(чрез специалната адвокатска сметка на адв. К.Т.) разноски по делото вкл.
разноските за юрисконсултско възнаграждение за първа и втора инстанции след
установяването им по размер с последваща цесия, като страните се съгласяват
цената на цесията да бъде заплатена директно от „Интейк" ЕООД на Бона
Стоянова Недкова.
Поради
горното се изменя цената на сключения договор, която следва да бъде 570 лева,
дължима в полза на Б.С.Н.съгласно подписано Тристранно споразумение от
23.10.2014г. в срок от шест месеца, считано от датата на влизане на сила на
осъдително решение по Решение по гр.д. №9755/2014 г. на Варненски Районен Съд,
ГО, XLIII с-в. К.Г. ЕООД връща
/предава/ на „Интейк" ЕООД платената сума от 570 лв., за което страните се
съгласяват, че е платена изцяло и в брой от „К.Г." ЕООД на „Интейк"
ЕООД при подписване на настоящия анекс, като същият служи за разписка за
извършено плащане.
Следователно
и с оглед изменението на договора за цесия всъщност „К.Г." ЕООД е върнало
обратно паричната сума на „Интейк" ЕООД, за която ищецът твърди, че
ответникът /негов пълномощник/ е задържал и не му я предава до подаване на
исковата молба.
Според
отговора, следва да се има пред вид и че адв. К.Т., е заплатил всички дължими
суми на първоначалния цедент - Бона Стоянова Недкова, за което са представени и
доказателства.
Твърди се в
отговора, че е налице неясно основание на вземането на ищеца, поради липса на
индивидуализация на договора за поръчка. Твърди се и недоказаност на договора
за поръчка.
Според
ответника, ищецът твърди, че вземането произтича по договор за поръчка, но в
исковата молба не са наведени твърдения кога е сключен въпросният договор за
поръчка, каква е неговата форма -устна, писмена или някаква друга, какъв е
срокът, в който пълномощникът е следвало да върне сумата, предмет на поръчката
и т.н.
Не на
последно място, ответникът изрично оспорва съществуването на договор за поръчка
между К.Т. и К.Г. ЕООД. Сочи се, че от ищеца така или иначе не са представени
никакви доказателства за установяване на факта на сключване на договора за
поръчка, неговите клаузи и т.н.
Сочи, че в
съдебната практика и правната доктрина всякога се е правела разлика между
упълномощаването като едностранна сделка и мандата като двустранна сделка, в
която се поемат и редица задължения.
Изразява се
от ответната страна становище по доказателствата. Възразява се да бъде приет представения с исковата молба договор
за цесия от 15.05.2015г.
Оспорва се автентичността
на същия по отношение на положения от К.Т. подпис, поради което се иска да се задължи ищеца да го представи в
оригинал на основание чл.183 ГПК.
Сочи се, че
с решение № 91/ 01.04.2015г., гр.д. № 5960/ 2014г., IV ГО на ВКС и решение №
53/ 12.09.2013г. по т.д. № 74/ 2011г. на II ТО на ВКС е формирана по реда на
чл.290 ГПК задължителна практика, според която при направено оспорване на
автентичността на частен диспозитивен документ, носещ подписа на страната,
която го оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала за
изследване от специализирана съдебно -графологична експертиза, същият следва да
се изключи от доказателствата по делото, тъй като е невъзможно да се установи,
дали подписът е положен върху документа или е пренесен от друг документ.
Посочено е, че при отсъствие на оригиналния документ, оспорващият е в обективна
невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието, като обект на
изследване, не позволява на графологичната експертиза да изключи евентуално
извършена техническа подправка на подписа върху първообраза чрез откопиране на
истинския му подпис през индиго, чрез прекопиране, както и чрез многобройните
други съвременни способи.
Изразява се
и становище по доказателствените искания на ищеца. Настоява се, че искането за прилагане на гр.д. № 9755/2014г. на
ВРС не е необходимо с оглед на факта, че ищецът е приложил процесния договор за
цесия.
В
доказателственото искане от страна на ищцовата страна липсва аргументация какви
точно факти ще се доказват с приобщаването на поисканото архивно дело с оглед
представянето на всички релевантни писмени доказателства от същото дело (цесия,
уведомление и самото решение). Отделно същото дело вече е приложено по гр.д №
163/20 г. на Районен съд Варна във връзка със спор за друг договор за цесия.
Моли се за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е договор за прехвърляне на вземане от
12.06.2014г., по силата на който Б.С.Н.ЕГН **********, чрез пълномощника си
адвокат К.Д.Т., в качеството му на цедент, прехвърля на „К.Г.“ ЕООД,ЕИК
*********, в качеството му на цесионер вземането си в размер на сумата от
1904,83 лева към длъжника „Енерго Про Продажби.“ АД, срещу цена от 1804,83
лева. В т.3 от договора е уговорено, че
цената следва да бъде заплатена изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок
от шест месеца, считано от подписване на договора.
С
договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., „К.Г.“ ЕООД, чрез пълномощника
си адвокат К.Д.Т., в качеството си на цедент, прехвърля на „Интейк“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството си на цесионер, вземане в размер на 1904,83 лева към
длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, срещу цена от 1804,83 лева. В т.3 от договора изрично е уговорено,
че цедентът прехвърля на цесионера вземането срещу сумата от 1804,83 лева,
която е изцяло платена в брой от цесионера на цедента, за което при подписване
на договора същия служи за разписка за извършеното плащане.
По
силата на тристранно споразумение от 23.10.2014г. , сключено между Б.С.Н.ЕГН **********,
„К.Г.“ЕООД и „Интейк“ЕООД, страните са уговорили, че цената по договора за
цесия от 12.06.2014 г. в размер на 1904,83
лева, към момента на сключване на споразумението – 23.10.2014г. не е
заплатена, при което и доколкото „К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати цената
по договора, то приема третата страна „Интейк“ ЕООД да го замени по договора
като длъжник по задължението и да заплати на кредитора – първата страна сумата
на падежа на задължението – 12.12.2014г. Изрично е посочено, че адвокат К.Д.Т.,
в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща (предава) на „Интейк“ ЕООД
сумата от 1804,83 лева, за което
страните се съгласяват, че е платена изцяло в брой от адвокат К.Д.Т. на
„Интейк“ ЕООД при подписване на споразумението, което служи за разписка.
По
делото е представено пълномощно за учредена представителна власт от
04.07.2014г. от „К.Г.“ ЕООД в полза на адвокат К.Д.Т., съобразно което са
включени и пълномощия за разпореждания с вземания на упълномощителя, да
уведомява съответния длъжник за прехвърляне на вземания, осъществяване на
правни и фактически действия на управление и разпореждане с вземания на упълномощителя.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на предявения иск с правно
основание чл.284 от ЗЗД, в тежест на ищцовата страна е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се
ползва: че между страните е сключен договор за поръчка, съчетан с
упълномощителна сделка, по силата на който ответникът К.Т., в качеството му на
довереник и пълномощник на ищеца „К.Г.“ ЕООД, се е задължил да получи от името
и за сметка на ищеца, в качеството му на доверител и упълномощител, сумата в
посочения в исковата молба размер от третото лице „Интейк“ ЕООД, както и че
третото лице „Интейк“ ЕООД е заплатило на ответника К.Т. сумата в изпълнение на
сключен договор за цесия от 23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД. От
своя страна, в тежест на ответника по делото е да докаже възраженията си,
включително и че се е отчел на ищеца, съобразно уговорената поръчка,
респективно, че е предал процесната сума на ищеца, както и всички свои
правопогасяващи и правопрекратяващи възражения, в т.ч., че по силата на
сключено тристранно споразумение между Б.С.Н.ЕГН **********, „К.Г.“ЕООД и „Интейк“ЕООД,, ответникът
е върнал на „Интейк“ ЕООД получената процесна сума, с което са преуредени
отношенията по сключения договор за цесия от 23.10.2014 г. между цедента „К.Г.“
ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД.
С договора за поръчка, довереникът се задължава да
извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, а
съобразно разпоредбата на чл.286 от ЗЗД, доверителя е длъжен да заплати на
довереника възнаграждение , само ако е уговорено. Договорът за поръчка е
неформален договор, с оглед на което за неговата действителност не е необходимо
наличието на писмена форма.
По делото е представено пълномощно за учредена представителна
власт, по силата на което ищцовото дружество упълномощава ответника да
осъществява дейност , свързана с разпореждане с вземания, съответно да извършва
правни и фактически действия на управление и разпореждане с вземания на
упълномощителя. Така осъщественото упълномощаване от 04.07.2014г., е
едностранна сделка, която обаче не изключва каузалния характер. Каузалният
характер на тази едностранна сделка изисква да се установи действителното
правоотношение между страните и въз основа на каква договорна връзка са
възникнали тези отношения между тях.
Хипотезата на чл. 280 ЗЗД, посочва, че с договорът за
поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените
му от последния действия. В случая от съдържанието на представеното по делото
пълномощно, по отношение на което следва да бъде обърнато внимание, че е
подписано както от упълномощителя, така и от пълномощника, т.е налице са две
насрещни волеизявления, може да бъде извлечено, че в същото е обективиран
договор за поръчка. От самото съдържание на документа може да бъде прието, че е
налице задължение на ответника да извърши за сметка на доверителя – ищцовото
дружество посочените в договора действия.
По изложените съображения съдът намира, че между страните е валидно възникнала облигационна
връзка по договор за поръчка, която е обективирана в пълномощно от 04.07.2014г.
С договор за цесия от 12.06.2014г., ищецът е придобил
вземането от цедента Б.С.Н.ЕГН
**********, действащ чрез пълномощника си и ответник в производство адвокат К.д. Т..,
като уговорената цена, дължима от цесионера – „К.Г.“ ЕООД е била в размер на
1804,83 лева, платима в срок от 6 месеца, считано от подписване на договора.
При тълкуване на договора по правилата на чл.20 ЗЗД, с оглед разкриване действителното му
съдържание, съдът достига до извода, че към момента на сключване на същия,
цената за придобиване на вземането от цедента не е заплатена от цесионера „К.Г.“
ЕООД, като вместо това страните уговарят един отлагателен срок от 6 месеца,
считано от датата на подписване на договора, в който ищцовото дружество е
следвало да изплати задължението си към Б.С.Н.ЕГН **********.
Договорът за цесия от 12.06.2014г., е действителен,
като макар и плащането на уговорената
цена да е отложено със срок уговорен между страните, то цесионерът по този
договор – „К.Г.“ ЕООД към момента на сключване на договора - 12.06.2014 г.
става носител на взимането в размер на 1804,83
лева спрямо длъжника „Енерго Про Продажби“ ЕАД по осъществената корекция
на ел. енергия, на адрес на потребление в гр. Варна, на който титуляр е Б.С.Н.ЕГН **********.
В изпълнение на договора за поръчка, обективиран в
пълномощно от 04.07.2017г., ответникът , в качеството му на пълномощник на
ищеца, се разпорежда с негово вземане,
като сключва договор за цесия от 23.10.2014г., с който договор прехвърля
вземането на „К.Г.“ ЕООД към „Енерго Про Продажби“ ЕАД в полза на трето лице
„Интейк“ ЕООД. Уговорената продажна цена от 1804,83 лева, съобразно т.3 на договора е заплатена
изцяло в брой, като страните придават на договора характер на разписка за тази
сума.
При така изложеното следва извода, че в изпълнение на
договора за поръчка от 04.07.2014г. ответникът К. ДимовТодоров, в качеството му
на довереник на „К.Г.“ ЕООД, на 23.10.2014г.
е получил от „Интейк“ ЕООД сумата от 1804,83 лева във връзка с осъществено разпореждане с
вземане на доверителя. От този момент на получаване на средствата за
довереникът възниква задължението да се отчете на доверителя за получената
сума, вследствие осъщественото разпореждане в изпълнение на договора за
поръчка.
На същия ден - 23.10.2014г., в който ответникът, като
довереник на ищеца се разпорежда с негово вземане, е сключено тристранно
споразумение между Б.С.Н.ЕГН **********, „К.Г.“ЕООД и
„Интейк“ЕООД. В споразумението е направено изявление, че цената уговорена по договора за
прехвърляне на вземането от 12.06.2014 г., с падеж на плащане 12.12.2014г., към
момента на сключване на споразумението не е заплатена. По силата на това споразумение „Интейк“ ЕООД
поема задължението да замести „К.Г.“ ЕООД като длъжник по задължението му
заплащане на цента по договора за цесия, като ответникът К.Д. Т., в качеството
си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „Интейк“ ЕООД получената
сума от 1804,83 лева, за което страните
по договора приемат, че същия има характер на разписка за тази сума.
От изложеното следва, че получената от довереникът
сума е върната на „Интейк“ ЕООД, поради което от този момент /на връщане/, тази
сума не е в негово държане, при което за него няма задължение да осъществи
отчет за полученото при и по повод изпълнение на договорът за поръчка. В
изпълнение на поръчката от 04.07.2014г. ответникът няма какво да предаде на
доверителя по смисъла на чл.284, ал.2 ЗЗД доколкото полученото в изпълнение на
договора за поръчка е върнато обратно на даващият го. Предаването /връщането/
на процесната сума е изявление на ищцовото дружество, чрез неговия упълномощен
представител – ответникът по делото, с което действие довереникът се
освобождава от задължението си за отчет към доверителя на полученото по
сделката. „К.Г.“ ЕООД не е заплатило цената по договора за прехвърляне на
вземането на първоначалния цедент Б.С.Н.ЕГН **********, поради което получаването на процесната сума
би го обогатило неоснователно.
В заключение, съдът приема, че предявената претенция
се явява неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, разноските по делото се
следват в полза на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Предвид горното , ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на адв. П.Ч.Г., сумата в размер на 300,00 лв. за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника в качеството му на колега юрист , на основание
чл.38 от ЗА.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
ищецът
„К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, и
седалище и адрес на управление *** срещу ответника
К.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** –
партер, осъдителен иск с правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД, за
осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 380.00лв.,
представляваща неотчетена от ответника сума ,
получена от последния в качеството му на пълномощник на ищеца, по
сключен договор за прехвърляне на вземането от 23.10.2014г. между цедента „К.Г.“
ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Петър Николов Колев, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
адвокат П.Ч.Г. ЕГН **********, със служебен адрес: ***,/партер-вътрешен
двор/ сумата в размер на 300,00лв.
за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника К.Д.Т. ЕГН ********** в производството по делото, на основание чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му,
на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: