Решение по дело №44/2024 на Административен съд - Разград

Номер на акта: 361
Дата: 2 май 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247190700044
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 361

Разград, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - IV състав, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
   

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело № 20247190700044 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 18б, ал. 3 от Наредба № 14 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Разград (Наредба № 14) на Общински съвет - Разград.

Постъпила е жалба от П. Д. Р. от с. Д., обл. Р., против Заповед № 1594/14.12.2023 г. на Кмета на Община - Разград, потвърдена с Решение № АК-03-3/05.02.2024 г. на Областния управител на Област Разград. С оспорената заповед е отменена Заповед № 20/10.01.2023 г. на Кмета на Община - Разград в частта, с която жалбоподателката е освободена от задължението да заплаща такса за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ за 2023 година за недвижим имот, находящ се в с. Д., обл. Р., ул. ****. В жалбата се поддържат съображения, че от имота се използва само част от земята, която може да се обработва, като не се генерират битови отпадъци. Жилищната постройка е необитаема, поради което жалбоподателката счита, че не е необходимо имотът да се обслужва от системите за сметосъбиране и сметоизвозване в района, съответно тя да дължи такса за тази услуга. Моли в тази връзка заповедта да бъде отменена.

Ответникът – Кмет на Община - Разград, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана, и моли съда да я отхвърли. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката П. Д. Р. и съпругът й М. Н. М. притежават недвижим имот УПИ № 286 в кв. 34 по плана на с. Д., находящ се в с. Д., обл. Р., ул. ****, партиден № 6705Н41620, представляващ земя с площ 913 кв. м. и две сгради с обща застоена площ от 103,4 кв. м.: едноетажна жилищна сграда с площ 58,8 кв. м. и второстепенна стопанска постройка с площ 44,6 кв. м. За този имот от страна на собствениците е подадена Декларация вх. № ********** от 12.12.2022 г. (л.18 от делото), на основание чл. 18а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 14 на Общински съвет - Разград, с която е декларирано, че няма да ползват имота през цялата 2023 година. В нея са посочени ЕГН, постоянен адрес и телефонен номер за връзка с декларатора. Въз основа на така подадената декларация със Заповед № 20/10.01.2023 г. на Кмета на Община - Разград (л. 25-49 от делото) жалбоподателката и нейният съпруг са освободени от задължението за заплащане на такса за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ за 2023 година за описания горе имот.

На 27.10.2023 г. служителите в Кметство с. Дряновец – Ц. Н. (ст. специалист) и Ц. Х. (раб. поддръжка) извършили, на основание чл. 18б, ал. 1 от Наредба № 14 на Общински съвет – Разград, проверка на място по адрес на имота, при която установили, че земята се обработва. Техните констатации са отразени в съставен Констативен протокол № 33 от 27.10.2023 г. (л.52 от делото), където е посочено „работи се имота, има оранжерия“.

При тези данни е прието, че П. Д. Р. и М. Н. М. са продължили да упражняват правото си на ползване върху процесния имот, поради което и на основание чл. 18б, ал. 2 от Наредба № 14 на Общински съвет - Разград е издадена процесната Заповед № 1594/14.12.2023 г. на Кмета на Община - Разград. С нея е отменена предходната му Заповед № 20/10.01.2023 г. в частта относно имота с партиден № 6705Н41620 и административен адрес: с. Д., обл. Р., ул. ****, представляващ земя и сграда, за който данъчно задължените лица са били освободени от заплащане на такса за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ за 2023 година. Указано е, че съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № 14 на Общински съвет - Разград те дължат за този имот в пълен размер таксата за посочената услуга за 2023 година, ведно със съответните лихви и без право на предвидената в чл. 17, ал. 2 от Наредба № 14 отстъпка от 5 %.

Заповедта е получена от жалбоподателката на 11.01.2024 г. С възражение от 24.01.2024 г. същата е оспорена по административен ред пред Областния управител на Област Разград. Последният назначил проверка от комисия, която след посещение на място в имота установила, че същият се използва, част от земята била изорана, имало оранжерия и били засадени зеленчуци. Бил изготвен и приложен снимков материал от проверката (л. 81 от делото). Въз основа на тези констатации Областният управител на Област Разград издал Решение № АК-03-3/05.02.2024 г. (л.78), с което отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателката и потвърдил процесната Заповед. Решението е получено от жалбоподателката на 09.02.2024 г., съгласно известие за доставяне (л.73), а жалбата срещу заповедта е подадена на 20.02.2024 г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168 от АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – Кмета на Община - Разград, в кръга на правомощията му, съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2, изр. първо, предл. второ от Наредба № 14 на Общински съвет - Разград.

Заповедта е в установената писмена форма и има съдържанието, изискуемо от чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни съображения за постановяването й. В нея ясно и конкретно са посочени както обстоятелствата, при които е издадена, така и правното основание, на което органът се е позовал.

При издаването й, обаче, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правата на жалбоподателката и до неизясняване на относимите факти и обстоятелства, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

С разпоредбата на чл. 71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в действащата редакция, в сила от 01.01.2014 г., е предвидено, че такса за услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ не се събира, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. В чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е предвидена законова делегация и предоставена възможност на Общинските съвети със свой подзаконов нормативен акт да регулират реда, по който лицата, неползващи определана услуга през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната дължима такса. В случая процедурата е разписана в чл. 18а - чл. 18б от Наредба № 14 на Общински съвет - Разград. В чл. 18а, ал. 6 от Наредбата е посочено, че Кметът на общината издава заповед за освобождаване от такса за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ (използвано е новото наименование на услугата въпреки, че изменението на закона в тази част все още не е влязло в сила), с приложение към нея, в което са посочени освободените имоти по входящ номер на подадените декларации.

Съгласно чл. 18б, ал. 1 от Наредба № 14 на Общински съвет - Разград за обстоятелствата, декларирани от освободените лица, се извършват проверки на място по адрес на имота и чрез събиране на информация относно ползването или не по всички допустими от закона начини. Проверките се извършват в срок до 31 октомври на съответната година, от служители на структурно звено на общинска администрация, ангажирано с администрирането на местните данъци и такси за територията на гр. Разград, а на територията на населените места от община Разград същите се извършват от кметовете на кметства и кметските наместници в населените места. За резултатите от извършените проверки се изготвят констативни протоколи.

Според ал. 2 на същия чл. 18б от Наредба № 14 на Общински съвет - Разград, когато се установи, че освободен имот или обособен самостоятелен обект от него се ползва, Кметът на Общината издава заповед, с която отменя заповедта по чл. 18а, ал. 6 по отношение на лицата, за които са налице установените обстоятелства. В случаите, в които ползването на освободен имот или обособен самостоятелен обект от него е установено служебно, данъчно задължените лица заплащат таксата за услугата „събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране“ в пълен размер със съответните лихви, като същите губят правото на 5 % отстъпка.

В случая е допуснато нарушение на така разписаната процедура. Оспорената заповед е издадена въз основа на Констативен протокол № 33 от 27.10.2023 г., съставен от служители в Кметство - с. Дряновец, общ. Разградска (ст.специалист и работник по поддръжката). В чл. 18б, ал. 1от Наредба № 14 на Общински съвет - Разград изрично е посочено, че проверките на територията на населените места от община Разград се извършват от техните кметове или кметски наместници. Не е предвидена възможност те да делегират тези свои правомощия на други служители от Кметството. При това положение, съдът прецени че процесната проверка е извършена от ненадлежно оправомощени лица, извън техните служебни правомощия и компетенции, поради което съставеният от тях Констативен протокол не съставлява официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него констатации.

По своя характер оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и следва да се издаде при съобразяване на регламентираните в кодекса правила и норми, наред със специалните норми на ЗМДТ и приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба № 14 на Общински съвет - Разград. Когато производството по издаване на административен акт започва по инициатива на компетентния административен орган, както е в случая, той е длъжен да уведоми за него заинтересованите граждани и организации (чл. 26, ал. 1 от АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да направят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК). Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК). Административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 от АПК). Цитираните правни норми са гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица. Те дават възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая тези правила не са спазени.

Жалбоподателката не е уведомена за извършената проверка и за започналото административно производство. Не ѝ е предоставена възможност да се запознае с констатациите, да ангажира доказателства при тяхното оспорване, да изрази своето становище и възражения.

Не са събрани и достатъчно доказателства, които да изясняват всички факти и обстоятелства от значение за спора. Служебно известно е на съда, че П. Д. Р. притежава два съседни недвижими имота, находящи се в с. Д., общ. Р., на един и същ административен адрес - ул. ****, които не са разделени с материализирана на място ограда. Тя е освободена от задължението да заплаща таксата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ и за двата имота. В съставения Констативен протокол не е конкретизирано кой от тези два имота „се работи“ и съответно в границите на кой от тях е изградена оранжерията, респ. дали същата засяга и двата имота. Това не е посочено и в оспорената заповед. При липсата на конкретни данни и доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че се обработва точно процесният недвижим имот, не може да се извърши преценка дали жалбоподателката реално ползва него и дали са налице предпоставките по чл. 18б, ал. 2 от Наредба № 14 на Общински съвет - Разград за него.

Допуснатите нарушения са съществени. Принципът за истинност на фактите, от значение за случая, макар и процесуален, е в силна връзка и с материалната законосъобразност на издадения административен акт. От особено значение в тази насока е чл. 35 АПК, изискващ актът да се издава, след като са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, и чл. 36 АПК, който възлага като правило доказателствената тежест върху административния орган. Следователно, последният трябва да стигне до обективната истина чрез своите активни действия, като за целта трябва да събере цялата релевантна информация, независимо в чий интерес е.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, поради което оспорената Заповед № 1594 от 14.12.2023 г. на Кмета на Община - Разград се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на делото претенцията на ответната страна за заплащане на деловодни разноски се явява неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Разград

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 1594 от 14.12.2023 г. на Кмета на Община - Разград.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: