Р Е Ш
Е Н И Е №……
Гр. София, 08.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
шести февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ :
Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Светослав
Спасенов
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. №
2930 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 09.01.2019 г. на СРС, 35 с - в, по гр. д. № 88744/2017 г., Н.З.О.К.(НЗОК)
е осъдена да заплати на М. „С.Н.Ч.“ ЕООД, ***, ЕИК ******, на основание чл. 79
от ЗЗД, сумата от 16 007 лв., представляваща неизплатена главница по договор № 120-219/25.02.2015
г. за извършена медицинска дейност по 33 броя клинични пътеки за периода м.
04.2015 г. до м. 06.2015 г., ведно със законната лихва от 20.12.2017 г. -
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 3 980. 47 лв. - мораторна лихва за периода от
31.05.2015г. до 19.12.2017 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 1 799. 50
лв. разноски по делото.
Решението
се оспорва изцяло от ответника НЗОК с доводи, че при постановяването му съдът
неоснователно е приел, че НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на
гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, като не е
съобразил, че закупуването на неограничени по обем здравни услуги с
предварително рамкирани средства е икономически неосъществимо. Не е съобразено,
че за реализиране на правата на здравноосигурените лица заплащането на
извършената медицинска дейност следва да се разпредели в рамките на
административно определени обеми, зададени с бюджета на НЗОК. Излагат се
доводи, че касата няма задължения да заплаща по договора с ищеца болничната
медицинска помощ, която надхвърля по обем уговорените стойност, определени на
месечна база съгласно приложение № 2 от договора. Тъй като няма спор, че за
процесните месеци обемите на дейностите са надвишени от лечебното заведение, те
не следва да се заплащат от НЗОК. Поддържа се, че със ЗЗО е изрично предвидено
закупуването на здравни дейности да се осъществява в рамките на разпределените
на РЗОК за съответния период разходи, като заплащането на извършената
медицинска дейност не е неограничено. Излагат се доводи, че лимитирането на
заплащането не ограничава правото на здравноосигурените лица (ЗОЛ) на достъп до
медицински услуги. Поддържа се, че договора не изключва възможността за
заплащане на отчетената медицинска помощ над планираните разходи, но за това
следва да е спазен реда за изменение на лимита по договора – изисква са да е
подадено заявление за увеличение лимита на месечната стойност и да е взето
решение от НС на НЗОК. Тъй като в случай тази процедура не е спазена,
претенцията за заплащане стойността на надлимитните дейности въз основа на
договора е неоснователна. Моли да се отмени решението и искът да се отхвърли.
Претендира разноски. Прави възражение по разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна – ищецът М. „С.Н.Ч.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба в писмен
отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Излага съображения, че обосновано и
правилно СРС е приел, че за ответника НЗОК е възникнало задължение за заплащане
стойността на извършената медицинска дейност за 2015 г. СРС изрично е посочил в
решението, че бюджетът на НЗОК е основният финансов план за набиране и
разходване на средства на ЗЗО и е
отделен от държавния бюджет – чл. 22 ЗЗО. В самия ЗБНЗОК за 2015 г. пар. 1 от
ПЗР е предвидено, че преизпълнението в приходната част съставлява основание за
посрещане на допълнителни здравноосигурителни плащания. От годишният финансов
отчет на НЗОК за 2015 г. се установява преизпълнение на плановите приходи от
здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи. СРС основателно е съобразил, че
на ЗОЛ, които не са страна по договора, е предоставен пакет от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и свободен избор на изпълнител на тези
дейности- чл. 2, ал. 2, чл. 4 и чл. 35, ал. 1 ЗЗО, като разпоредбите са
императивни. Поддържа се още, че индивидуалният договор с касата е бланков и
съдържанието му е определено предварително. Лечебното заведение (ЛЗ) не може да
влияе нито на съдържанието на договора, нито на това на анексите към него.
Стойността на месечните лимити за медицински дейности по приложение № 2 от
договора също се определя едностранно от НЗОК. Твърдението, че това приложение
определя границите на отговорността на касата противоречи на общия смисъл на
договора. Излагат се доводи, че с чл. 45 от ЗЗО и издадената въз основа на него
Наредба № 40 са определени обхватът и обема на медицинската помощ и никъде не е
предвиден лимит на извършваната дейност по болници. Извършените от ищеца
дейности, за които се твърди, че са „надлимитни“, попадат в определения от
закона основен пакет здравни дейности. Нито в закона, нито в подзаконовите НА е
въведе лимит на медицинските дейности, над който НЗОК е освободена от
задължението да заплаща оказаната от ЛЗ – изпълнител медицинска помощ на ЗОЛ.
Средствата, похарчени от ищеца за извършена БМП за процесния период са доказани
в производството с ежедневните отчети изплащани до РЗОК и е установено, че
дейността (БМП) е извършена, поради което сумата за нея следва да се заплати от
ответника. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за въззивната
инстанция. Прави възражение по претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. В съответствие с правомощията си по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо
постановено.
Като е съобразил твърденията в исковата молба, районният съд се е
произнесъл по обективно, кумулативно съединени скове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за плащане на суми по договор № 120-219/25.02.2015
г. за извършена
медицинска дейност по 33 броя клинични пътеки за периода м. 04.2015
г. до м. 06.2015
г. и лихви за забава
върху тях. При условията на евентуалност са предявени искове по чл. 59 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
По главните
искове за заплащане на суми по договор № 120-219/25.02.2015
г. за извършена
медицинска дейност по 33 броя клинични пътеки и като съобрази становищата на
страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното :
Към процесното правоотношение ще
намерят приложение освен общите норми на ЗЗД, разпоредбите на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015 г.,
подзаконовите нормативни актове по прилагането им.
Съгласно
общите правила на неизпълнението по чл. 79, ал.
1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задълженията си по договора, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно
с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Съобразно
общите правила за разпределяне на доказателствената тежест в процеса (чл. 154, ал. 1 от ГПК), както приема и СРС, за уважаване на
главният иск в тежестта на ищеца е да докаже : съществуването на облигационно
правоотношение с ответника с определено съдържание - т. е. правата и задължения
на страните по правоотношението, по които те са постигнали съгласие, както и че
той е изправна страна, неизпълнение, пълно или частично, на задълженията на ответника. Ответникът
следва да докаже правопогасяващите и правоотричащите си възражения.
В случая страните не спорят, че между тях е сключен договор № 120219/25.02.2015 г.,
ведно с множество анекси от 2015 г. и 2016 г. към него, за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, по силата на който, на основание чл. 59 ЗЗО и в съответствие с
Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности между
НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2015 г., ищецът (като изпълнител) се е задължил да оказва на
здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки, подробно
посочени в договора и при условията, уговорени в него. От своя страна
ответникът – възложител (НЗОК) се е задължил да заплаща извършените дейности
съгласно довореното в чл. 1, ал. 2 от договора.
Пред СРС са представени мемориални ордери за м.
04.2015 г. до м. 06.2015 г., ведно с издадени фактури и спецификации към тях
изпращани на РЗОК – Монтана за отчитане на извършените болнични дейности по
процесния договор с НЗОК. Представени са медицински документи, установяващи
извършването на посочените в тях дейности от ищеца - направления за
хоспитализация. В първото по делото съдебно заседание пред СРС на 16.05.2018 г.
е прието за безспорно между страните, че медицинските дейности, чието заплащане
се иска, са извършени от лечебното заведение и са надлежно документирани,
съгласно изискванията на закона. Не се е оспорва конкретната стойност на
извършените медицински дейности, както и че в периода м. 04.2015 г. – м. 06.2015 г. болницата - ищец е осъществила болничната помощ по клинични пътеки на
правоимащи според договора лица, че част от дейностите
за заплатени от НЗОК, а част от
осъществената дейноса надхвърля лимитните стойности по клиничните пътеки.
Основният спорен въпрос между
страните е дали НЗОК дължи заплащане на реално осъществените медицински
дейности, предоставени от изпълнителя на
болнична медицинска помощ (БМП)в
полза на здравноосигурените лица, които
са в обхвата на тази помощ - визирани в чл. 45 от ЗЗО и НРД за 2015 г. и са
извършени съобразно изискванията на чл. 46 ал. ал. 2 и 3 от ЗЗО, когато
стойността им е над нормативно и договорно определените стойности (лимити) и
надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка.
Въззивният съд споделя решевещите
изводи на СРС, че при осъществена съгласно клиничните пътеки болнична
помощ, при осъществен избор от здравно осигурено, болницата има право на вземане и ответникът дължи заплащане на извършените и отчетени дейности, по чл. 59 ЗЗО, дори при надхвърляне на лимитите, съгласно индивидуалния договор между ЛЗ и НЗОК.
В допълнение на изложеното от СРС,
настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното:
Според чл. 4 от договора изпълнителят
има право да получава договореното заплащане за извършената, отчетена и
потвърдена от възложителя дейност, при условията, в сроковете и по реда,
определен в Методика за заплащане, съгласно предвиденото в договора.
В разпоредбата
на чл. 52 от Конституцията на Република България предвижда право на гражданите на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване
на медицинско обслужване при условията и по ред, определени със закон.
Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от
работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници
при условия и по ред, определени със закон. Според дефинитивната норма на чл. 2
Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължителното здравно осигуряване представлява дейност по управление и
разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за
закупуване на здравни дейности, което се осъществява от НЗОК и от нейните
териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). В нормата е
очертан предметният обхват на задължителното здравно осигуряване, който включва
пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.
Съгласно чл. 8
от ЗЛЗ болничното заведение е длъжно да оказва болнична помощ на здравно
осигурени лица, като обемът на възложената дейност не е ограничен от достигане на
определени стойности.
Редът за
предоставяне на медицинска помощ се урежда в Националния рамков договор (НРД) и сключените
въз основа на него индивидуални договори между изпълнителите на медицинска
помощ и съответните РЗОК. НРД е нормативен
административен акт, който има действие за територията на цялата страна за
определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска
помощ, осигурените лица и осигурителите (чл. 4а ЗЗО).
Съгласно чл.
29, ал. 1 от Националния рамков договор 2015 г. изпълнителите на медицинска помощ
имат право да получат от НЗОК в срок и в пълен размер заплащане за извършените
дейности при условията и по реда на сключения между страните договор. В индивидуалния договор пък е закрепено
задължение на изпълнителя да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната
дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на
лечебната дейност. Изпълнителят няма възможност да поиска от пациента да
заплати медицинската помощ, която е включена в обхвата на здравното
осигуряване, тъй като същата, съгласно разпоредбата на чл. 47 ЗЗО, се закупува от РЗОК.
В заключение от анализа на
посочените разпоредби следва да се приеме, че здравноосигурените
лица имат гарантиран свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид,
обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител,
сключил договор с районната здравна каса. Правото на
избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано
по географски и/или административни основания, съгласно чл. 4, ал. 1 и, ал. 2
от ЗЗО. Така са уредени правата на здравноосигурените лица и в разпоредбите на
чл. 35, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО.
Следователно един от
основните принципи при осъществяването на задължителното здравно осигуряване е
свободния избор от осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ (чл. 4 ЗЗО, чл. 5, т. 10 от ЗЗО). Не е налице законово
основание тази
възможност да се ограничава на база лимита на конкретната избрана от ЗОЛ болница. Иначе казано, не може
да се задължи осигуреното лице да промени направения избор на място, където да
получи здравни и медицински услуги, в зависимост от това дали болницата - изпълнител на здравни услуги е
надхвърлила своите лимити по клинични
пътеки, за да получи такива услуги от друг изпълнител, на който лимитът не е изчерпан.
При извършени дейности от болнично заведение, изпълнител на болнична медицинска помощ, НЗОК не може да
откаже в гарантирания здравен пакет избраната медицинска помощ. Идеята на закона е, че лимитите не могат да ограничат гражданите правата по чл. 4 от ЗЗО. Въззивният състав споделя доводите
на ищеца в посочения смисъл, както и съображенията на първоинстанционния съд.
Лимитирането на
дейността по силата на сключения между страните договор между болницата и НЗОК,
не може да влияе върху правата на здравноосигурените лица да получат здравна
помощ съгласно приетите клинични пакети и да изберат лекар и лечебно заведение,
в което да получат тази помощ. Когато болницата е извършила дейност по клинични пътеки, за които здравната каса
дължи възмездяване, тя следва да получи стойността на предоставената услуга, съгласно договора. Ако липсват средства,
то следва да се използват резервните средста, предвидени за такива
случаи.
Ответникът е възразявал основно, че плащане на
осъществената от ЛЗ болнична помощ не е безусловно задължение на НЗОК по индивидуалния договор, поради необходимостта
от спазване на
зададената в ЗБНЗОК за 2015 г. бюджетната рамка.
В тази връзка следва да се посочи,
че бюджетът на НЗОК е основния финансов план за набиране и разходване на паричните средства на
задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет - чл. 22 ЗЗО, като се състои от приходна, разходна част и задължителен резерв за
непредвидени и неотложни разходи (чл. 25 ЗЗО), със
средствата от който се заплащат и разходи в случаи на значителни отклонения от
равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания - чл. 26,
ал. 2 ЗЗО.
Бюджетът на НЗОК
съставлява рамката на разходите на паричните средства на задължителното здравно осигуряване
на републиканско ниво. В този смисъл за ответника е важно не дали конкретното лечебно заведение е надхвърлило своя лимит, а
дали заплащането на извършените медицински услуги на републиканско ниво е в рамките на
бюджета.
Действително съществуват лимити на здравното осигуряване, изразяващи се във формирани клинични
пътеки и прогнозни стойности по тях, но са налице и законови механизми за заплащане на цялата
осъществена от ЛЗ дейност. Съдът споделя тезата, че стойностите,
посочени в индивидуалните
договори са прогнозни и е допустимо да бъдат надхвърлени, като е предвиден и специален ред за разходване на бюджетните средства и
резерв за компенсации, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗО.
Съгласно ЗБНЗОК
за 2015 г. в рамките на годишните стойности за здравноосигурителни плащания за
лекарствени продукти, за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната
медицинска помощ, за медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска
помощ и за здравноосигурителните плащания за болничната медицинска помощ, НЗОК
определя за всяка РЗОК обща стойност на разходите, разпределена по месеци - чл. 4, ал. 1 т. 1, а РЗОК определят
стойностите за тези дейности към договорите с изпълнителите на болничната
медицинска помощ, също разпределени по месеци - чл. 4, ал. 1, т. 2. В, ал. 3 е
предвидено, че изпълнението на дейностите по, ал. 1 се контролира по месеци и
се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК.
Стойностите по, ал. 1, т. 2 и тяхното изменение по ал. 3, се утвърждават
от Надзорния съвет на НЗОК (чл. 4, ал. 2), като същият съвет приема Правила за условията и реда за определяне и
изменение на стойностите по, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за осъществяване на контрол и
корекции по, ал. 3, както и за използване на средства от резерва по чл. 1, ал.
1, ред 1. 4 за плащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното
разходване на утвърдените/коригирани средства по договорите с изпълнителите на
болничната медицинска помощ (ал. 4).
Нито управителят
на НЗОК, нито директорът на РЗОК, разполагат с правомощието да определят коя медицинска дейност,
предоставена на здравноосигурено лице, да получи плащане от касата, ако липсват нарушения на
лечението. (относно въпроса за заплащането на поредни хоспитализации в Решение №
78/30.05.2017 г. по гр. д. № 3351/2016 г. по описа на ВКС, Г. К., ІV Г. О.).
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че заплащането на стойностите, превишаващи
размера на определените за лечебното заведение средства за процесния период, ще доведе до нарушаване
на законови разпоредби и дисбаланс в държавния бюджет, определен за здравеопазване.
Както се посочи, НЗОК дължи заплащане на клиничната пътека, ползвана от
здравноосигуреното лице в рамките на пакета от здравни дейности, като за бюджета на
НЗОК е без значение дали те ще бъдат заплатени на една или на друга болница
или лекар. Регламентираното задължение на болниците да формират листа на чакащи не е
аргумент в противната насока, тъй като достъпа до медицинско обслужване ще бъде
поставен в зависимост от времето, в което лицето е заявило необходимостта от
здравни грижи, което води до недопустимо нарушаване на неговите права. За да
гарантира тези права на гражданите НЗОК е длъжна да осигури бюджет, като
заплати разходите за лечението на всяко здравно осигурено лице в болницата, в
която то е избрало да се лекува.
С оглед
изложеното, от макроикономическа гледна точка на бюджета на НЗОК няма да се отрази негативно обстоятелството
дали касата ще плати на изпълнителя на медицинска помощ, избран от здравноосигуреното
лице, или на друг изпълнител на медицинска помощ. В противен случай би се стигнало до невъзможност за здравноосигуреното лице да ползва
избрания от него изпълнител на медицинска помощ, ако същият е изчерпал лимитирания
бюджет за съответния месец/тримесечие и да търси изпълнител на медицинска
дейност с неизчерпан лимитиран бюджет за съответния период, което ще наруши
конституционно закрепените му права, както се
посочи по – горе.
Съдът намира, че делегираните бюджети, въведени от закона като финансов способ и принцип за финансиране на
дейността в областта на болничната помощ, заплащана чрез системата на
задължително здравно осигуряване, нямат за цел да прехвърлят финансовата тежест
по опазване здравето на гражданите от държавата към изпълнителите на болнична помощ - търговски дружества, на които е забранено да извършват
търговска дейност извън сферата на медицинско обслужване, както и да изискват
заплащане от осигурените лица за дейности в обхвата на чл. 45 ЗЗО. (определение № 746 от 27.12.2019 г. по т. д. № 2254/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС)
Уговорките в индивидуалния договор свързани със заплащането на осъществените
медицински дейности в рамките на утвърдените месечни стойности, не могат да
ограничат безусловно признатото от закона право на свободен достъп на
здравноосигурените лица (които не са страна по договора по чл. 59 ЗЗО) до медицинска помощ, както и
гарантирания им свободен избор на изпълнител. Отделно от това, в индивидуалния договор не е предвидена възможност за ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ, в рамките на
гарантирания здравен пакет, да откаже предоставянето на такава помощ на здравноосигурените лица поради
изчерпване на средствата от разпределените му лимитирани бюджети. Напротив, в договора е изрично въведено изискване ищецът, в качеството му
на изпълнител, постоянно да осигурява договорената медицинска помощ на
здравноосигурените лица, да разполага по всяко време на изпълнение на договора
с медицински специалисти, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на
лечебната дейност при спешни случаи.
След като на здравноосигурените лица е предоставено по закон право на избор на лечебно заведение – изпълнител и те са избрали ищеца за изпълнител
на медицинска помощ по клинична пътека, а за ЛЗ не съществува законова
възможност да откаже предоставянето
на поисканата медицинска помощ и я е
осъществило, изпълнителят има право да получи пълно заплащане на медицинската дейност по клинична
пътека от НЗОК.
В заключение въззивният състав споделя
крайният извод на СРС, че предоставената
на ЗОЛ от ищеца болнична помощ следва да бъде заплатена в пълен обем, включително за надлимитните
дейности, след като не е
спорно, че е извършена според изискванията на договора и закона и е отчетена пред възложителя, който е приел отчета без възражения.
Искът за заплащане на възнаграждение на ищеца и за надлимитните медицински дейности е
основателен и доказан по размер и в съответствие с материалния закон СРС го е
уважил в оспореното решение.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение
за забава, въззивният съд намира следното :
Когато деня на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 35 от договора, ответникът е длъжен да заплаща
извършената и отчетената медицинска дейност в срок до 30 число на месеца,
следващ отчетния.
Предвид липсата на конкретни съображения
срещу решението в частта, в която е присъдена лихва за забава, настоящият
състав споделя изводите на СРСотносно дължимостта и размера на претенцията за
лихва и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.
Доколкото изводите на въззивният съд
съвпадат с тези на СРС оспореното решение е постановено в съответствие с
материалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло. Този извод се отнася и до
присъдените в решението разноски в полза на ищеца, които са съобразени с изхода
от спора и доказателствата за реално направени разноски.
По
разноските пред СГС : С оглед
изхода от спора право на разноски има въззиваемата страна - ищец, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил доказателства за заплатен адвокатски
хонорар за въззивната инстанция в размер на 1 800 лв., като ответникът е
направил възражение за прекомерност на възнаграждението, по сисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Като се съобрази интереса по спора, съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 НМРАВ и при процесния материален интерес възнаграждението за
адвокат е в размер на 1 300 лв. Съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК като се
вземат предвид извършените от
представителя на ищеца процесуални действия пред въззивната инстанция, съдът
намира, че претендираното възнаграждение от 1 800 лв. е прекомерно и
следва да се намали и в полза на ищеца да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 1 400 лв. за СГС
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от
09.01.2019 г. на СРС, 35 с - в, по гр. д. № 88744/2017 г.
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, с адрес са съобщения: гр. Монтана, бул. „*****, чрез
РЗОК- Монтана да заплати на М. „С.Н.Ч." ЕООД, ЕИК ******, с адрес на
представителя си : гр. София, ж. к. *******, чрез адв. С., разноски в размер на 1 400 лв.
адвокатско възнаграждение за СГС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.