РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Петрич, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200452 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Р. Е. М. от с. К. против
Наказателно постановление № 23-0314-000261/03.05.2023 г. на Началник ОДМВР
Благоевград, РУ Петрич, с което му са наложени административни наказания глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска да се отмени обжалваното наказателно постановление като
неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно
производствените правила. Оспорва извършването на нарушението и приетата с
наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди, че наказанията са определени
неправилно.
Въззиваемата страна не е взела отношение по основателността на жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 25.04.2023 г. около 03:10 часа Р. М. управлявал лек автомобил „Пежо Боксер“ с рег. №
М1891ВН, собственост на „К.“ ЕООС по път Е-79 в посока от Р. Гърция към Р. България.
На водача Р. М. в района на ГКПП Кулата е извършена проверка, при която е прието, че
водачът управлява автомобила със СУМПС, обявено за невалидно, включено в наказателна
процедура като не може да представи контролен талон към СУМПС. Посочено е, че същият
е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. За изложеното е
съставен в деня на проверката акт за установяване на административно нарушение серия GA
№ 831798/25.04.2023г., послужил за издаване на обжалваното наказателно постановление.
Съгласно справката - картон на водача свидетелство за управление на моторно превозно
средство №*********, издадено на 11.05.2017г. е със статус на валидност до 15.07.2020 г. В
1
същия картон е отразена ЗППАМ, с която на основание чл. 171, т. 1 ,б. Д временно е отнето
това СУМПС до заплащане на дължимата глоба. Тази ЗПППАМ е връчена на жалбоподателя
на 16.03.2020 г. като няма данни да е влязла в сила и кога. Посочено е още по отношение на
нея „отпадане на основание“.
Същата е издадена във връзка със съставен АУАН Серия АА 013391. По този акт е издадено
НП №20-0451-000041/04.02.2020 г., влязло в сила на 29.02.2020 г. Отбелязано е, че глобите
по него са платени.
След това има издадено ново СУМПС - свидетелството за управление на моторно превозно
средство №*********, което е издадено на 21.10.2020 г. и е валидно до 21.10.2030 г.
Същото няма данни да е отнемано, обявявано за невалидно.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-наказателната
преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение, справка картон
на водача и показанията на свидетеля К. З. З. – служител на РУ Петрич.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля относно участието му в процедурата по
съставяне на акта, като изхождащи от лице, отразено в съдържанието му в това негово
качество.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице
срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му и процесуално е
допустима, а разгледана по същество, се явява частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно
компетенциите му според от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи на Р.България.
Актът е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя, комуто е връчен в деня на
съставянето му. Не са постъпили възражения срещу акта.
Не са нарушени разпоредбите на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, след като актът за установяване на
административно нарушение е съставен в деня на извършване на нарушенията.
Наказателното постановление е издадено в срока на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
От показанията на свидетеля не се установяват в конкретика описаните в акта за
установяване на административно нарушение обстоятелства. Въпреки това и самият
жалбоподател не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си за това,
че не е извършил описаните в акта за установяване на административно нарушение
административни нарушения.
Според съдебната практика относно приложението на правилото на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
установената от специалния закон доказателствена сила на редовно съставените актове за
установяване на административни нарушения действително не е обвързваща за съда в
съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и
Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване актът за
установяване на административно нарушение се цени наред с всички останали събрани
по делото доказателства /решение №6811/30.11.2020г. на Адм.съд София по адм.дело
№10076/2020г./ В този аспект съдът е събрал необходимите и възможни доказателствени
средства за изясняване на обстоятелствата по делото, макар показанията на свидетеля да не
са информативни относно нарушението.
I. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност,
да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Касае се за различни по вид нарушения, взависимост от
2
различната хипотеза, поради която на водача е забравено да управлява МПС.
Относно административнонаказателното обвинение за извършено нарушение по чл. чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП доказателствено значение има отразеното в картона на водача относно
периода на валидност на свидетелството му за управление на моторно превозно средство,
според който към 25.04.2023 г. свидетелството за управление на моторно превозно средство
№********* е издадено на 21.10.2020 г. и е валидно до 21.10.2030 г. За това СУМПС няма
каквито и да било данни да е било отнемано както по съдебен, така и по административен
ред, в срок на валидност е, не е временно отнето и не е обявено за невалидно.
Административното нарушение по пункт 1 не е описано достатъчно подробно, ясно и
логично, за да бъде дадена възможност за ефективна защита. Както жалбоподателят, така и
съдът трябва да гадае дали М. е лишен по съдебен или административен ред от право да
управлява МПС, с какъв акт, дали свидетелството му за управление е невалидно и какво
означава „включен в наказателна процедура“, както и дали това свидетелство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП. Всъщност от представената справка за нарушител /
водач не се установява нито едно от горните обстоятелства, но правото на защита е
съществено нарушено.
В конкретния случай, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за това, че управлява моторно превозно средство, като е лишен от правото да
управлява МПС по съдебен или административен ред. И макар че АНО не е посочил в
цифрово изражение изрично кое предложение на ал. 1 на чл. 150А ЗДвП е нарушено, то е
посочено словесно – като лишен от правото да управлява МПС по съдебен или
административен ред, не е посочен и конкретизиран актът (с номер и дата на издаване), с
който санкционираното лице е било лишено от правоуправление по съдебен или
административен ред. Съдът, счита, че е налице процесуално нарушение, водещо до
невъзможност от страна на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, тъй като
непосочването на акта препятства възможността за преценка относно срока, за който лицето
е било лишено да управлява МПС по съдебен или административен ред, съответно дали
същият е изтекъл, както и адекватно да организира защитата си. Именно поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато неотстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Тъй като обстоятелствата по редовно съставения акт за установяване на административно
нарушение са оборени от писмените доказателства, а именно справката за нарушител водач,
то не се доказва осъществяването на състава на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП от
обективна и субективна страна. Поради това и обжалваното НП в тази част на осн. чл. 63,
ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
II. По отношение на наложеното административно наказание за допуснато нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът счита, че материалният закон е приложен правилно.
Законодателят е предвидил налагане на глоба в размер на 10 лева за водач, който не може да
представи КТ към СУМПС. Считано от 07 август 2023 г. контролният талон е премахнат
/като вече информацията за точките на водача се проверява служебно по електронен път/, но
към датата на нарушението същият е следвало да се носи от водачите и да се представя при
проверка, поради което поведението му е съставомерно.
Доколкото не се оспори от водача, че не е представил при проверката контролния талон, то в
тази част НП Следва да бъде потвърдено.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0314-000261/03.05.2023 г. на Началник ОДМВР
Благоевград, РУ Петрич, в частта му, с която е наложено на жалбоподателя Р. Е. М. от с. К.
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, с която е наложено
на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Благоевград в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
4