№ 186
гр. Ямбол, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330100049 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. А. К. и К. А. К.
против Кооперация „ЯПК“, с която се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на всеки от ищците сумата от 7070, 76 лв., представляваща ½ от безсрочна
вноска депозирана във ВСК на кооперацията от наследодателя на ищците Р. К. П. , в
едно със законната лихва от датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че ищците са единствени наследници на Р. К. П.,
поч. на ***.2023 год. Последният бил член на ВСК при ответната кооперация и към
момента на смъртта си притежавал безсрочна вноска в размер на 14 141, 52 лв. Със
заявление от 02.10.2023 год. уведомили ответника за смъртта на чичо си, както и го
поканили в 1- месечен срок да им заплати неговите активи. Претендира се уважаване
на претенцията, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответника заявява, че не оспорва размера на задължението посочено в ИМ. Оспорва
допустимостта на ИМ, като посочва че към датата на депозирането й към кооперацията
били заявени за връщане суми в по-голям размер от 10 на сто от общия им размер,
финансовите възможности на кооперацията не позволявали да се разпределят средства
на членовете заявили искане за връщане на вноски и заеми, а ОС на 28.04.2023 год.
потвърдило правилата за връщане на суми съгласно Правилник за устройство и
дейност на ВСК към Кооперацията.
В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищците.
Ответникът , редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства /служебна
бележка, копие от заемна книжка/ е, че Р. К. П. притежава безсрочна вноска във ВСК
на Кооперация ЯПК в размер на 14 141, 52 лв.
1
От представеното удостоверение за наследници изх. № *****/20.06.2023 год. се
установява, че Р. К. П. е починал на ***.2023 год. , като е оставил законни наследници
двамата ищци.
Прието е и заявление от Г. А. К. до ответника от 02.10.2023 год., с което е
отправена покана за изплащане на натрупани по партидата на наследодателя му
средства.
По делото е приет още Правилник за устройството и дейността на ВСК, приет на
ОС , проведено на 23.04.2019 год. Съгласно чл. 4 от същия – всички членове на
Кооперацията са членове и на ВСК. Източници на средства за дейността на ВСК са –
всички вноски на членовете на кооперацията;доходите от дейността на кооперацията;
по реда на чл. 31 от ЗК членовете на кооперацията могат и да предоставят средства под
формата на заем, който не се отразява на дяловите вноски. Съгласно чл. 14 – вноските
и предоставените заеми от членовете на кооперацията са лични , доброволни, лихвени
и подлежат на връщане- ал.1; При смърт на титуляра, кооперацията изплаща сумата по
вноска или заема на наследниците му /ал.12/, Изплащането на сумите от вноски и
заеми на починалия титуляр става въз основа на съответните нормативни актове
/ал.13/. При извънредни обстоятелства – едновременно искане за връщане на вноски
заеми в размер по-голям от 10 на сто от общия им размер , УС изготвя график за
връщането им съобразно постъпилите искания и финансовите възможности на
кооперацията- ал. 18; Без съгласието на титуляра кооперацията /ВСК/ няма право да
извършва промени по вноските или заемите, освен в предвидени случаи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно чл. 14,ал.1 ЗК бившите кооператори или наследниците им имат право
на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения
нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на
кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви. Вноските,
дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на
наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички
свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения може да се
извърши прихващане с вземанията им.
Съдът счита, че моментът на настъпване изискуемостта на вземанията на
наследниците на кооператорите по чл. 14,ал.1 ЗК , възниква от деня на прекратяване на
членството им. Ищците, в качеството им на законни наследници на Р. К. П. имат право
да търсят и получат внесените от наследодателя им дялови, допълнителни и целеви
вноски и припадащи му се дивиденти, което право е възникнало от деня на
прекратяване на членственото му правоотношение – ***.2023 г.
По отношение на останалите предпоставки за уважаване на иска: В чл.14,ал.1 ЗК
е посочено, че задължителна предпоставка за изплащане на тези вземания е
приемането на годишния финансов отчет на кооперацията за годината, в която е
прекратено членството на кооператора. От материалите по делото и извършената
служебно справка в ТР се установява, че годишният финансов отчет на кооперацията за
2023 г. все още не е приет Съгласно нормата на чл. 38 от ЗСчет., годишните
финансови отчети се обявяват в срок до 30 юни на следващата година, като
неизпълнението на това задължение от страна на кооперацията към датата на
приключване на съдебното дирене , не може да рефлектира негативно върху правната
сфера на наследника на член-кооператор. По делото не са релевирани от ответната
2
кооперация и възражения в тази насока. Липсват и твърдения или ангажирани
доказателства за наличие на непогасени задължения на наследодателя към
кооперацията.
Ответникът в срока за отговор не е оспорил задължението по размер. Всъщност
възраженията му са в посока, че към датата на ИМ по настоящото дело , към
кооперацията са заявени искания за връщане на суми в по-голям размер от 10 на сто от
общия им размер и финансовите й възможности не позволяват разпределяне на
средствата на членовете на кооперацията, заявили искане за връщане на вноски и
заеми, както и че ОС на кооперацията е потвърдило правилата за връщане на суми
съобразно Правилника за устройството и дейността на ВСК. Същевременно ответникът
не е ангажирал доказателства във връзка с посочените твърдения, не е представено
нито цитираното решение на ОС, нито доказателства във връзка с твърденията за лошо
финансово състояние.
Взаимоспомагателната каса, образувана към ответната кооперация по реда на чл.
36 от ЗК, не е самостоятелен правен субект, с когото член-кооператорите могат да
встъпят в правоотношения по повод внесените допълнителни вноски или в каквито и
да било други по вид правоотношения. Законът не признава правосубектност на ВСК,
различна от тази на кооперацията, към която тя е създадена (в този смисъл вж. решение
№ 6142 от 28.08.2017 г. на СГС по гр. д. № 1085/2014 г.). Според Правилник за
устройство и дейност на ВСК при Кооперация „ЯПК“ – всички членове на
кооперацията са членове на образуваната ВСК.
Съдът приема и,че решенията на ОС на кооперацията не обвързват ищците в
качеството им на наследници на член-кооператор. Следва да се има предвид, че в ЗК не
е предвидено встъпване на наследниците в членственото правоотношение на
починалия кооператор, тъй като членството не се наследява. Последиците от
прекратяване на членството поради смърт регламентирани в ЗК се изразяват в правото
на наследниците да получат дяловата вноска, дивидента и други парични вземания на
наследодателя, но не и в правото като наследници да встъпят в правоотношението,
което се прекратява със смъртта на член -кооператора. В конкретния случай
претенциите касаят искане за връщане на претендирани суми, които са придобити по
наследство, а не на такива, предоставени от самите ищци на ВСК. В посочения
Правилник, както беше посочено по-горе в настоящите мотиви изрично е посочено, че
при смърт на титуляра сумите от вноските и заемите се изплащат на наследниците му.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че в настоящия случай всеки от
наследниците има право да получи съответна на наследствения му дял дяловата
вноска, дивидент и други парични вземания на наследодателя си. Именно поради това
всяка от страните по делото като наследник по закон на Р. П. си има право да получи
по ½ от притежаваната от него безсрочна вноска във ВСК при ответната кооперация.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълните си предявени
размери. Сумите следва да бъдат присъдени в едно със законната лихва от датата на
ИМ.
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищците имат право на разноски за настоящата
инстанция в размер на по 1010 лв. – заплатен адвокатски хонорара от всеки от тях, 233
лв. – заплатена държавна такса от всеки от тях.
Същевременно в процеса своевременно е ангажирано искане за присъждане на
разноски във връзка с допуснато обезпечение на иска по реда на чл. 390 от ГПК. В
3
полза на ищците следва да бъдат присъдени и разноските сторени във връзка с
обезпечението на исковете пред ЯРС по гр. дело № ***/2023 год. в размер на 40 лв.-
заплатена държавна такса. В по-новата практика на ВКС – Определение № 50411/
28.11.2022 год. по гр.д.№ 2893/2020 год. на ВКС се приема, че обезпечителният процес
има две фази - по допускане на обезпечението на иска и по налагане на допуснатата
обезпечителна мярка. Независимо, че те се развиват пред различни органи,
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния му изход.
Обезпечителното производство няма характер на изпълнително производство, тъй като
липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат
събрани от съдебния изпълнител по делото образувано по обезпечителна заповед (чл.
400, ал. 1 ГПК). Преценката за дължимостта им е на исковия съд. Съгласно чл.79 ГПК
разноски по изпълнението могат да се съберат от СИ директно (без изпълнителен лист)
само в рамките на изпълнително производство по представено изпълнително
основание (Част пета от ГПК, чл. 404 и сл. ГПК), но образуваното по реда на чл. 400,
ал. 1 ГПК производство пред СИ за налагане на обезпечителна мярка не е
изпълнително, а е част от обезпечителния процес.
Поради това, разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му,
която фаза на обезпечителния процес в хипотезата на чл.400 ал. 1 ГПК приключва с
извършване от СИ на действията за привеждане в изпълнение на издадената
обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки. С това се изчерпва и
предметът на образуваното пред СИ изпълнително дело, като въпросът за дължимостта
на направените от страната разноски се разрешава в исковия процес.
За да се приеме, че разноските са направени в обезпечителното производство, ищецът
следва своевременно в съответната инстанция да представи надлежни доказателства,
че е сторил такива разходи. В процесния случай такива доказателства са представени, а
именно установява се от Удостоверение от 22.03.2024 год. на ЧСИ И. Х., че по
образуваното ИД във връзка с налагане на допуснатото обезпечение по горепосоченото
гражданско дело са сторени разноски в размер на 734, 80 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА Кооперация „ЯПК“, ЕИК ********* да заплати на Г. А. К., ЕГН
********** сумата от 7070, 76 лв. – представляваща ½ от размера на безсрочни
вноски , депозирани във ВСК от наследодателя Р. К. П., поч. на ***.2023 год., в едно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Кооперация „ЯПК“, ЕИК ********* да заплати на К. А. К., ЕГН
********** сумата от 7070, 76 лв. – представляваща ½ от размера на безсрочни
вноски , депозирани във ВСК от наследодателя Р. К. П., поч. на ***.2023 год., в едно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане.
4
ОСЪЖДА Кооперация „ЯПК“, ЕИК ********* да заплати на Г. А. К., ЕГН
********** сумата от 1293 лв. - разноски пред настоящата инстанция, сумата от 20
лв. – разноски по обезпечаване на иска, сторени в производството по гражданско дело
№ ***/2023 год. на ЯРС и сумата от 387, 40 лв. – такси и разноски по ИД №****/2023
год. на ЧСИ И. Х..
ОСЪЖДА Кооперация „ЯПК“, ЕИК ********* да заплати на К. А. К., ЕГН
********** сумата от 1293 лв. - разноски пред настоящата инстанция, сумата от 20
лв. – разноски по обезпечаване на иска, сторени в производството по гражданско дело
№ ***/2023 год. на ЯРС и сумата от 387, 40 лв. – такси и разноски по ИД №****/2023
год. на ЧСИ И. Х..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5