Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4, гр.Бургас, 05.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, I въззивен състав,
в публично заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН
ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН
ИВАНОВ
Секретар: Павлина Костова
Прокурор: Руси Русев
разгледа докладваното от съдия Иванов ВАНД № 1045 по
описа на съда за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по повод постъпила въззивна жалба от обвиняемия Т.Х.Т., ЕГН **********
***, чрез защитника му адв.М.К. ***, против решение № 127 от 10.10.2018 г.,
постановено по АНД № 222/2018 г. по описа на Районен съд - Карнобат, с което
първоинстанционният съд признал обв.Т. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК, освободил го на основание чл. 78а от НК от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и му наложил административно наказание глоба
в размер на 1 000 лева, като го осъдил да заплати и държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
В жалбата са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, тъй като
първоинстанционният съд отказал да възприеме деянието на обв.Т. като
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Наведени са доводи за
формалния характер на деянието, съвпадението му с предвиден в ЗДвП състав на
административно нарушение, добрите характеристични данни и коректното
процесуално поведение на дееца, липсата на създадена с деянието опасност за
други лица, както и инцидентния му характер. Според жалбата, въпреки формалното
съвпадение на деянието с признаците на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК,
поради незначителната му обществена опасност, обвиняемият следвало да бъде
оправдан по обвинението. Претендира се отмяна на протестираното
първоинстанционно решение и постановяване на ново, с което обв.Т. да бъде
признат за невинен.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция обв.Т.Т. и упълномощеният му защитник, редовно призовани,
не се явяват.
Във въззивното съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за
неоснователност на жалбата и предлага първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Бургаският окръжен съд, след
цялостна проверка на решението в предмета и пределите на въззивната проверка по
чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните,
счете жалбата на обв.Т. за процесуално допустима - подадена в установения в чл.
319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният
съд намира, че по делото по предвидения в НПК ред и форма са събрани достатъчни
в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му
решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност,
настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с
изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение, а
именно:
Обвиняемият Т.Х.Т., ЕГН **********,
е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, и е българин, български гражданин, с
основно образование, неосъждан, пенсионер.
Обвиняемият Т. никога не е бил
правоспособен водач на моторно превозно средство и не притежава свидетелство за
управление на МПС.
На 03.06.2018 г. около 16.10 часа
в с.Соколово, общ.Карнобат, обв.Т. бил спрян за проверка от свидетелите Л. М. и И. Н. - полицейски служители в РУ на
МВР - Карнобат, докато управлявал моторно превозно средство - мотопед с
неустановена марка и номер на рама *********, по посока от центъра на селото към
училище „Христо Ботев“. Служителите установили, че мотопедът е
без поставени на
определеното за това място регистрационни табели и не е регистриран по надлежния ред,
съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни. Обвиняемият заявил, че не
разполага със свидетелство за управление на МПС, нямал и документи за
управляваното от него превозно средство. Относно придобиването на превозното
средство обв.Т. съобщил, че е закупил мотопеда без документи и без регистрационна
табела преди около година от непознато лице за сумата от 100 лева, като и към
момента на проверката мотопедът не бил регистриран в КАТ.
При извършената проверка в
информационните масиви на МВР полицейските служители установили, че обвиняемият
е неправоспособен водач, не му е издадено свидетелство за управление на МПС, както
и че мотопедът не е регистриран по предвидения от закона ред и не е обявяван за
издирване.
За констатираните нарушения на
чл. 140, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП, свидетелят М., в присъствието на св.Н., съставил срещу обвиняемия Акт
за установяване на административно нарушение, серия Д, бланков № 908001 от
03.06.2018 г. Т. го подписал без възражения.
Описаната фактическа обстановка
се установява от събраните в досъдебното производство доказателствени материали
– от Акт за установяване на административно нарушение бланков № 908001 от
03.06.2018 г., справка за нарушител/водач, справка за съдимост на обв.Т.,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, обясненията на Т.,
дадени в качеството на обвиняем, и от показанията на свидетелите Л. М. и И. Н..
При така
установените факти въззивният съд счита, че с поведението си обвиняемият Т.
действително е реализирал всички обективни и субективни признаци на
престъплението по чл. 345, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.
Престъплението
по чл. 345, ал. 2 от НК е формално, т.е. на просто извършване, като със самия
факт на привеждане в движение на едно МПС от неговия водач, без то да е
регистрирано по надлежния ред и без регистрационни табели, поставени на
определените за това места, изпълнителното деяние е осъществено и довършено.
Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил.
В случая безспорно
е установено, че на 03.06.2018 г. в с.С., общ.К., по посока от центъра към училище „Христо
Ботев“, обв.Т. е управлявал моторно превозно средство – мотопед с неустановена марка и номер на рама **********, което не е
било регистрирано по надлежния ред, с което от обективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК.
Действията
на обв.Т. по привеждане на мотопеда в движение и придвижването му в посока от
центъра на с.С.към училището, представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. Няма спор, че мотопедът, който
обвиняемият е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т.
11 и т. 14 от ДРЗДвП, което подлежи на регистрация по реда и в сроковете,
предвидени Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Правилен е и
изводът, че от субективна страна обв.Т. е извършил деянието виновно, при форма
на вината пряк умисъл, обективиран в действията му. Обвиняемият е съзнавал, че
към момента на инкриминираното деяние мотопедът не е регистриран, поради което
не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но
въпреки това, съзнавайки противоправното си поведение, е предприел управление
на МПС. По този начин, съзнавайки общественоопасния характер на деянието, обвиняемият
е предвиждал и настъпването на съставомерния престъпен резултат, чието
настъпване е искал.
Възприетите
от първоинстанционния съд фактически и правни изводи настоящата инстанция
намира за правилни и обосновани от събраните доказателства.
Развитите от
защитата доводи за наличие на основания за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК по
отношение на извършеното от обвиняемия деяние, въведени и поддържани и пред
първата инстанция, въззивният съд счита за неоснователни.
Въпросът дали обществената
опасност на едно деяние е в степен, характеризираща го като престъпно, или
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, следва да бъде разрешен при
съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като
от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той
може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната
възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване или
увреждане на обекта на защита, някои особени характеристики на дееца, които се
отразяват на обществената опасност на неговата личност, и общественоопасните
последици от деянието.
При
съвкупната преценка на всички обстоятелства по делото съдът намира, че в
конкретния случай не е налице нито една от хипотезите, визирани в разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Касае се за формално престъпление, при което самото
осъществяване на обективните и субективните му признаци според оценката на
законодателя разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да
бъде деянието криминализирано, без да е необходимо настъпване на други вредни
последици. Изхождайки от систематичното място на деянието в глава единадесета
на особената част на НК, следва да се отбележи, че с поведението си обвиняемият
е засегнал обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране на
обществото и конкретно общоприетите и законово регламентирани правила за
движение, регистрация и отчетност на превозните средства.
В случая обв.
Т. не е разполагал с правната възможност да управлява притежавания от него мотопед,
тъй като превозното средство не е било регистрирано на територията на страната
ни и не е имало валидна регистрационна табела.
На следващо
място, обв.Т. не е предприел никакви действия за регистрация на управляваното
от него превозно средство, което е негова собственост и в този смисъл
по-високата обществена опасност следва от това, че не само е управлявал
мотопеда, но и че лично не е изпълнил задължението за регистрацията му. Дългият
период от време от придобиване на МПС до датата на деянието характеризират
обвиняемия като недисциплиниран водач, който демонстрира пренебрежение към
законите в страната. Продължителният
период от време, през който обвиняемият не е предприел действия по изпълнение
на вмененото му нормативно задължение за регистрация на придобитото от него
МПС, изключва и инцидентния характер на деянието. Обстоятелствата, на които
процесуалният представител на обвиняемия акцентира в жалбата – техническите
параметри на конкретното МПС (нисък клас и ниска мощност), са ирелевантни от
гледна точка на нормативно установеното задължение за регистрацията му. Същите
не понижават степента на обществена опасност на деянието до явно незначителна и
нямат за последица отпадане на престъпния му характер. За съставомерността на
деянието по чл. 345, ал. 2 от НК е достатъчно обвиняемият да е управлявал МПС
по смисъла на § 6, т. 11 и т. 14 от ДРЗДвП, което подлежи на регистрация по
реда и в сроковете, предвидени Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на министъра на
вътрешните работи.
Укоримостта
на извършеното се увеличава и от липсата на данни превозното средство да е било
технически изправно, защото при движение с такова МПС се поставя в опасност
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. Липсата на
регистрация е довела и до невъзможност за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“, с което обвиняемият е създал затруднения за възможното бъдещо
обезщетяване на вредите от неговото деяние.
От естество
да завиши обществената опасност на извършеното е и фактът, че към момента на
деянието обвиняемият е бил неправоспособен водач и не е имал право да управлява
моторни превозни средства въобще, включително и процесния мотопед. Със самия
факт на управление на МПС, без да притежава съответното свидетелство за
управление, обвиняемият e демонстрирал нежелание да се
съобразява с установения правен ред за упражняване на тази дейност, поставяйки
в риск себе си и останалите участници в движението.
Накрая, по
делото не са събрани доказателства за важни или непредвидени обстоятелства,
които да са налагали управлението на нерегистрирания мотопед, при които
обвиняемият да не е имал друга възможност, освен да го използва.
Отчетените в горния смисъл
характеристики на деянието несъмнено завишават неговата обществена опасност и не позволяват изключването му от обхвата на престъпленията, както правилно е преценил
районният съд и поради това претенцията на защитата за приложение на чл. 9 ал.
2 от НК се явява неоснователна.
Установената по-висока степен на
обществена опасност на деянието обосновава ангажирането на наказателната
отговорност на обв.Т. за извършеното и го отграничава от други случаи на същото
деяние, при които, с оглед по-ниската им степен на обществена опасност, следва
да се ангажира административнонаказателна отговорност на дееца.
Вярно е, че съставите на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и престъплението по чл.
345, ал. 2 от НК са изцяло идентични, но в случая няма съмнение, че винаги се
прилага по-високият по ранг нормативен акт, съгласно ЗНА, тоест Наказателният
кодекс. На следващо място, в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС дава
отговор на въпроса за конкуренцията между наказателната и
административнонаказателната отговорност на едно и също лице за едно и също
деяние, като от чл. 33 от ЗАНН е изведена законодателна идея за приоритет на
наказателната над административната отговорност. В случая
административнонаказващият орган е изпратил материалите по образуваното пред
него административнонаказателно преследване на компетентните органи на
досъдебното производство за провеждане на наказателно преследване, с което изцяло са съобразени разпоредбата на
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и актуалната тълкувателна практика по наказателни дела.
Законосъобразно първоинстанционният
съд е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, като е признал обвиняемия Т.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и го
освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Случаят
разкрива наличие на всички установени в чл.78а ал.1 от НК кумулативни
предпоставки - за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или глоба от 500 лв до 1 000 лв, обвиняемият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ от
общата част на НК (справка за съдимост на л.17 от ДП), с престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да са пречка за освобождаване от наказателна
отговорност.
При определяне размера на
административното наказание, районният съд законосъобразно е взел предвид
всички относими към вината и отговорността обстоятелства. Съобразил е
обществената опасност на деянието и личността на извършителя, изхождайки от
данните за съдимостта му, към които
следва да се добавят направените на досъдебното производство
самопризнание и изразено съжаление за извършеното, липсата на данни за други
противообществени прояви и нарушения по ЗДвП, както и обстоятелството, че обв. Т.
е пенсионер.
При
наличието на посочените обстоятелства, наложеното на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на минимума от 1 000 лева се оценява
от въззивния съд като адекватно на обществената опасност на деянието и дееца,
достатъчно да допринесе за постигане целите на административното наказание,
определени в чл. 12 от ЗАНН, и най-вече деецът да бъде предупреден и
превъзпитан към спазване на законите занапред.
При
цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното решение по реда на чл.
314, ал. 1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция или
в досъдебното производство нарушения на материалния закон или на процесуалните
правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран, на основание чл. 338 във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският
окръжен съд,
І въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127
от 10.10.2018 г., постановено по АНД № 222/2018 г. по описа на Районен съд -
Карнобат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: