Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Русе, 17 февруари 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 07 февруари 2022 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря Бисерка Василева и в
присъствието на прокурора Георги Манолов като
разгледа докладваното от
съдията Василев административно дело №579 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).
Образувано е след постъпила жалба от „ЕМ ЕМ КОПРОПЕЙШЪН“ /а по справка от
търговския регистър ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН / ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Русе, представлявано от управителя М. М., действащи чрез
адв. И. Г., САК срещу РА (Ревизионен акт) №Р-03000320005637-091-001 от
18.05.2021г., издаден от М.Т.Г., Началник на сектор, възложил ревизията и Е.Н. Г.
- главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр.
Варна, в частта, потвърдена с Решение №145/30.08.2021г. на директора на
Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП. В потвърдената му част с РА са начислени ДДС и
лихви за данъчен период 07.2019г. в общ размер на 164 759,12 лева главница и 10
672,90 лева-лихви.
С жалбата се твърди, че погрешно ревизиращите са приели, че през
ревизирания данъчен период „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не е доказало, да е
осъществило ВОД(вътреобщностна доставка) на машини за вода към италианското
дружество ETEREA SRL. Писмените доказателства събрани в хода на ревизията,
съобразно приложимите правни норми, тези на чл. 7, ал. 1, вр. с чл. 53, ал. 2
от ЗДДС и чл. 45 от ПП ЗДДС доказвали извършения ВОД. Съответно, това било достатъчно
условие за прилагане на нулева ставка по отношение на осъществения ВОД, по фактура
№ 52/25.07.2019 г., а не за начисляване на ДДС за данъчния период.
Жалбоподателят иска отмяна на ревизионния акт в потвърдената му част,
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендира се присъждане на разноски, за които адвокатът на
дружеството представя списък и доказателства.
В съдебно заседание адвокат И. Г. поддържа жалбата. Счита се, че не са
обсъдени всички относими за определяне на данъчното облагане факти,
неоснователно не е съобразена материалната доказателствена сила на събраните
писмени доказателства. Подробно аргументира позицията си по спора в писмени
бележки.
Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. намира оспорването
за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в
решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 284.32 лева, на основание чл.161,
ал.1 от ДОПК, вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура Русе изразява становище за
основателност на жалбата. Писмените доказателства и заключението на назначената
и приета без възражения съдебно-техническа експертиза доказват, че е налице реализирана
ВОД.
Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и
доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, и като съобрази резултатите от назначените по съдебния спор
експертизи, намира жалбата за процесуално допустима, подадена е от лице, с
доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа и правна страна приема следното:
Със заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) Р-03000320005637-020-001/
17.09.2020 г., изменена със ЗВР № Р-03000320005637-020-002/
15.01.2021 г., спирана със Заповед № Р-03000320005637-023-001 от 26.10.2020г. и Заповед
№ Р-03000320005637-023-002 от 23.11.2020г., възобновена със Заповеди № Р-03000320005637-143-001/09.11.2020г., Заповед
№ Р-03000320005637-143-002/30.11.2020г.,
издадени от Началник на сектор
при ТД на НАП Варна, е възложена ревизия на жалбоподателя, която обхваща следните видове задължения по периоди: Данък
върху добавената стойност от 01.06.2019г. до 31.08.2019 г. – ЗДДС.
Резултатите от ревизията са обективирани в
ревизионен доклад № Р03000320005637-092-001/01.04.2021г., връчен на
ревизираното дружество на 02.04.2021г. По повод на този ревизионен доклад, „ЕМ
ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е депозирало искане за удължаване срока за подаване на
документи, с оглед възможността за подаване на възражение. Възражение обаче не било подадено.
Ревизионният акт №Р-03000320005637-091-001 от
18.05.2021г., е издаден от началник сектор възложил ревизията и главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в съответствие с
разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК. С ревизионния акт са установени
задължения на ревизираното дружество „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“
ЕООД по ЗДДС, както следва:
· За данъчен период м.06/2019г., досежно фактура №
51/ 06.06.2019г. на стойност 823 795.60 лева, ДДС в размер на 164 759.12 лева,
или за внасяне в бюджета на ДДС за този данъчен период м.06/2018 г. 99 375,56
лева.
· За данъчен период м.07/2019г., досежно фактура №
52/ 25.07.2019г. /процесната/ на стойност 823 795.60 лева, ДДС в размер на 164 759.12 лева, или за внасяне в
бюджета на Р България на ДДС за този данъчен период м.07/2018 г. 107 604,52 лева.
Ревизиращия екип приема, че стоките, предмет на описаните ВОД към ETEREA
SRL не е доказано да са били доставени, съответно РЛ не е доказало, че е налице
прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху тези стоки,
предмет на ВОД. Не били налице доказателства
за транспортиране на стоките до посоченият получател на територията на ЕС и
потвърждение за получаването им от него.
С такива мотиви ревизиращия екип приема, че
изложените в ревизионния доклад факти и обстоятелства, както и направените
фактически и правни изводи са правилни, почиват на доказателствата, събрани в
хода на ревизията и предложенията за установяване на задълженията за ДДС за
двата периода следва да се уважат, така, както са предложени в РД.
Ревизионният акт е обжалван пред директора на
Дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП. Той приел, след обстоен анализ на
доказателствата по преписката, че от тях се установяват изпълнение на условията доставката по фактура № 51/
06.06.2019г. и следва да се счита, че е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗДДС
към италианския контрагент ETEREA S.R.L. Така е уважил частично жалбата
частично, като е решил РА в тази му част да се отмени като незаконосъобразно
издаден, за установените задължения за ДДС за данъчен период м.06.2019г. в
размер 164 759,12 лева и съответните
лихви.
Не така обаче стоели нещата с фактура № 52/ 25.07.2019г.. Тук доказателствата
не водели до извод за вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗДДС
към италианския контрагент ETEREA S.R.L. Решаващият орган приема, че не е
доказано движението на ППС-та, с които е транспортирана стоката от Русе до с.
Казичене, а след това - от базата в с.
Казичене до Италия, и по-скоро-получаването на стоката от насрещната страна -
италианският контрагент. Имало разминавания
относно датата на получаването й – първото потвърждение било с дата на
получаване 02.08.2019г., а след това дата и място на получаване на стоките
05.08.2019г. Налице било и трето
потвърждение относно доставката на стоките по фактура №52/25.07.2019г. с
различно съдържание - дата на получаване 05.08.2019г., място Bitonto Ва, печат
на ETEREA S.R.L. и подпис на получател В.Ч., на длъжност пазач /store keeper/.
Така директорът на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ НАП отхвърлил жалбата в тази й част
и потвърдил РА относно определения с него за данъчен период м.07.2019г. ДДС в
размер на 164 759, 12 лева и законната лихва върху тази сума.
Въз основа на приложените към административната
преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и
чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и
съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
В ревизионния акт са посочени фактическите и
правни основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на
доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с данък върху
добавената стойност за периода м.06/2019г., м.07/2019г. Изложил е подробни
мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част
от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт.
Останалите, релевантни за спора факти:
С ревизионният акт органите по приходите са
констатирали допуснати нарушения от жалбоподателя във връзка с прилагане
разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност за конкретни данъчни периоди през 2019г. -
м.06/2019г., м.07/2019г.
От събраните в хода на ревизионното производство
доказателства по прилагане на разпоредбите на ЗДДС, органите по приходите са
достигнали до изводи за липси на извършени вътрешнообщностни доставки към
контрагент на дружеството в Италия - ETEREA
S.R.L. по процесните фактури - фактура
№51/ 06.06.2019г. и фактура №52/25.07.2019г., предвид на което са третирали
същите като такива с място за изпълнение на територията на страната, в резултат
на което са приложили разпоредбата на чл.86 от ЗДДС във връзка с чл. 53 от ЗДДС
и са начислили ДДС, както и лихва за забава, начислена на основание чл. 175 от ДОПК. И както видяхме в анализа на решението на директора на
Дирекция ОДОП Варна, по отношение на фактура №51/ 06.06.2019г., се приема, че е
доказано извършването на ВОД и за този
данъчен период м.06/2019г., установените с РА задължения за ДДС в размер 164 759,12 лева и съответните лихви са
отменени.
Така предмет на делото е само фактура №52/25.07.2019г., относно която не се
приема извършена ВОД.
По делото бяха назначени две експертизи - съдебно-техническа експертиза, с
вещо лице, с компетентност в областта на пътнотранспортната техника,
технология, организация и управление на транспорта и съдебно-счетоводна, с
оглед установяване на факти и обстоятелства, касаещи основния спорен въпрос - доказано
движението на ППС-та, с които е транспортирана стоката от Русе до с. Казичене,
а след това - от базата в с. Казичене до
Италия, и по-скоро-получаването на стоката от насрещната страна - италианският
контрагент. и На следващо място, дали са налице съответните отразявания в
счетоводството както на жалбоподателя - „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД на фактура №52/25.07.2019г., съответните плащания
по така доставената на ETEREA S.R.L. стока, така и отразяванията за извършената
транспортна услуга от „Акт Лоджистик“ АД.
Според
вещото лице по назначената и приета съдебно-техническа експертиза, след
извършен анализ на приложените в ревизията документи, свързани с транспортирането
на процесната стока първо до с. Казичене, а след това до Италия и след справка, предоставена му от фирма
„Снаби“ ЕООД и „ТЛС“ ООД, данните от АПИ, данните от тахографа на товарен
автомобил с рег. № СВ 7511 НК, с който е извършен международния превоз на стоки,
включително и процесната с получател ETEREA S.R.L., от съставените за целите на превоза документи, CMR и др. се установява следното :
1.
Доказва се, че товарен автомобил с рег.
№ СВ 6443 АР е натоварил от гр. Русе, от фирма „ЕМ ЕМ
КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, с адрес бул. „Липник“ 106, на 29.07.2019г., 17 палета с
тегло 7 100 кг, стока, превозена до с. Казичене, склад на „Акт Лоджистик“
АД с дата на доставката – 30.07.2019г., 15.15 часа.(л.47, задача 1); 2. Доказва
се, че с ППС с рег. № СВ 7511 НК е извършен международния превоз на стоки. Видно
от заявка-договор за транспорт с №96860, „Акт Лоджистик“ АД е заявило на „ТЛС“ ООД да извърши транспорт с дата на
товарене 02.08.2019г. Стоката,
предмет на сделка между дружеството-жалбоподател и ETEREA S.R.L., била
натоварена на 03.08.2019г., товарът - 17 палета с тегло 7 100 кг, като
обясненията на шофьора на ППС с рег. № СВ 7511 НК са, че действително е има
натоварени и други палети-на 02.08.2019г., 2бр. от Пловдив, 2 палета от фирма
„Спейс Трейдинг“ и 2бр. от фирма „Синтал груп“, разтоварени на различни места в
Италия. Тези 17 бр. обаче е доставил до гр. Биното, Италия, на фирма ETEREA
S.R.L. От данните за пътуване на същото това МПС с ферибот е видно, че това се
е случило на 04.08.2019г.(л.53); 3. Доказва се, видно от документ-потвърждение
към товарителницата, че на 05.08.2019г., стоки, получени от „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД са пристигнали на територията на Р Италия и са
предадени на контрагента - ETEREA
S.R.L.
Правни изводи на съда:
Тук основния спор между страните,
е свързан с ревизирания период - м.07/2019г. и възниква досежно доказването наличието
или не на извършена от „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД вътрешнообщностна доставка до Р Италия.
По отношение на ВОД, непризнат и водещ до наличие на
задължения за ДДС според приходната агенция от „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД за
данъчен период м. 07/2019г., съдът приема следното :
В хода на извършваната ревизия, длъжностните лица при НАП
са приели че не е доказано наличието на ВОД, както по фактура №51/ 06.06.2019г., така и по фактура
№52/25.07.2019г. Констатациите, направени с РД, са изцяло възпроизведени
в РА, а последствие при неговото оспорване пред директора на ОДОП Варна, последният,
както посочихме по-горе е счел възраженията за основателни досежно условията доставката по фактура № 51/
06.06.2019г. и следва да се счита, че е налице вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗДДС
към италианския контрагент ETEREA S.R.L.
Не уважил обаче жалбата по отношение на фактура №52/25.07.2019г. и ВОД до същото дружество по тази фактура.
Приема всъщност, че е спорен въпроса и не е доказано, дали е извършено
транспортиране на стоките от територията на България до територия на Италия и,
че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала
физически територията на Република България (виж л.433, стр. 5 от решението).
Приходната агенция е установила и приела за тази ВОД до Италия,
че е облагаема и данъчната основа следва да се определи по реда на чл. 26 от ЗДДС, както и че върху тази основа се дължи ДДС.
Приела е още, че се дължи ДДС, тъй като не признава ВОД и
наличието на условията на чл.7, ал. 1 от ЗДДС, по процесната фактура и действието
на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС относно
приложение по отношение на тези вътреобщностни доставки на данъчна
ставка “0”.
За доказване на извършените
доставки до Италия, в проведеното съдебното производство „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД ангажира събирането на допълнителни доказателства.
Бяха поискани и назначени две
експертизи-съдебно-счетоводна и съдебно-техническа. Последната, приета и
неоспорена от страните, доказа по несъмнен начин, че счетеното за недостоверно/недоказано
движение на първото ППС - товарен автомобил
с рег. № СВ 6443 АР действително е натоварил от гр. Русе, от фирма „ЕМ
ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, с адрес бул. „Липник“ 106, на 29.07.2019г., 17 палета с
тегло 7 100 кг, стока, превозена до с. Казичене, склад на „Акт Лоджистик“ АД с
дата на доставката – 30.07.2019г.
Бе доказано, видно от изводите на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че същото количество 17
палета с тегло 7 100 кг, стока, е натоварена от с. Казичене, от склад на „Акт
Лоджистик“ АД и превозена до Италия.
Налице са и писмени доказателства,
те са представени и от вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, като не са
приети от съда само по причина, че са част от документите, представени и
събрани още в ревизионното производство, които в съвкупен анализ с останалите и
заключенията на в.л., водят на извода, че ВОД по фактура №52/25.07.2019г. е извършена от „ЕМ ЕМ
КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, противно на приетото както в РА, така и в решението на директора
на Дирекция ОДОП Варна. Сред тези документи, кореспондиращи с извода на съда за
извършена ВОД са : 1. Търговски договор, сключен между „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД
и ETEREA S.R.L.(л.200 от адм. преписка), от който е видно, че дружеството жалбоподател с качество на продавач
продава на купувача-италианската фирма машини за вода и материали, описани по
следния начин : ROS Etherea+Alcalina, количество 100,
ед. цена 1000 евро, ROS Etherea+, количество 200, ед. цена 1000 евро и ROS Maya, количество 100, единична цена 1200 евро. За начин на плащане по този
договор е записано – чрез банков превод. Доставка – до 10.08.2019г.; 2. Инвойс(л.253-252),
от който виждаме, че съвпада количеството на стоката, описано в търговския
договор, а относно теглото на тези машини и материали е посочено долу вляво –
7 100кг.; 3. В съответния за
международен превоз CMR(л.254-гръб) също е записано 17 бр.
палети, същите по вид и количество стоки и същите кг-7100. 4. Потвърждението за
получени стоки на л.29 /дори и първото, с погрешно посочена дата-02.08.2019г.,
за която дата както видяхме от извършената експертиза и от обясненията на
водача на товарния автомобил се доказа, че е посочена поради техническа или др.
грешка /, изготвено от ETEREA S.R.L. също описва същото количество, брой стоки
и данни за МПС-то, с което с доставени - ППС с рег. № СВ 7511 НК. Тук следва да
отбележим, че действително в първото такова потвърждение е записана дата на
получаване 02.08.2019г., а едва след това във второ и трето се посочва дата
05.08.2019г. Обяснението, което може да се направи, с оглед на анализа на
всички останали факти, обстоятелства и доказателства е, че е въпрос на
техническа грешка изписването на тази дата - 02.08.2019г. Това е така, защото
както посочихме, се доказа, че процесното ППС с рег. № СВ 7511 НК е товарило на 03.08.2019г. в София и няма как ден по-рано тази стока
вече да е получена; 5. Обясненията на водача на това ППС – П. Г.(л. 89), който
обяснява с подробности къде и какво е товарил, къде и какво после е разтоварил
в Италия също подкрепят извода, както за извършена реална ВОД, така и за техническата
грешка в изписване на датата на получаване на стоката в потвърждението; 6.
Писмено обяснение от управителя на фирмата-превозвач - „ТЛС“ ООД (л.195); 7. Налице е и протокол и последващо потвърждение (л.410),
от което вече става видно, че машините за вода и материалите, описани по
следния начин : ROS Etherea+Alcalina, количество 100, ROS Etherea+, количество
200 и ROS Maya, количество 100, са транспортирани от фирма „Акт Лоджистик“ АД и
са доставени до адрес в Италия Strada Statale 98, CONTRADA SAN NIKOLA 70032
BITONTO, BARI.
Независимо
от събраните доказателства чрез насрещни проверки, извършени от органите по
приходите и действията по откритите административни процедури за обмен на
информация с италианската приходна администрация на основание чл.7, чл.15,
чл.16, л.25-27 от Регламент 904/2010 на ЕС, констатациите им се опровергават в
съдебното производство.
Вярно е, както сочи и директора на Дирекция ОДОП Варна двата документа - потвърждение и протокол, били представени с допълнение
към жалбата, а не в хода и на двете ревизионни производства. Според приходната
администрация, жалбоподателят като адресат на документите е следвало да
разполага със същите. Отново в изводите на директора на Дирекция
ОДОП Варна се казва, че в ревизионните производства са
представяни документи със същото наименование, но с различно съдържание,
различна дата и различно лице, получило стоките. Това е обосновало и неговия
извод. че представените с допълнителната жалба потвърждение с дата 05.08.2019г.
и протокол от същата дата, били съставени за целите на обжалване на ревизионния
акт и не удостоверявали действително настъпили факти и обстоятелства, поради
което не ги кредитирал
От друга страна обаче,
извършеното съдебно дирене установи
факти и обстоятелства (виж по-горе), като всички от тях кореспондират с твърденията на жалбоподателя,
че се касае за техническа грешка в първоначалното потвърждение и това е наложил
съставянето на друго, с вече вярната дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на
вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Разпоредбата на чл.45 от ПП ЗДДС регламентира, че
за доказване на вътреобщностна доставка на стоки
доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато
получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в
случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато
доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано
по закона;
2. документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение
от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато
транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето
лице, или
б) транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен
от доставчика, или
в) писмено потвърждение от получателя,
удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава
членка - когато транспортът е извършен от получателя.
Доказването на тези условия е достатъчно основание да се приеме, че е
налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, без да се поставят допълнителни
изисквания към доставчика.
По делото са приети писмените доказателства, събрани в хода на ревизията –
инвойс фактура, ЧМР, пътни листи за
извършените превози, данни от АПИ, от движението на двете ППС-та, както в Р България,
така и до Р Италия, документи, съставени съгласно изискванията на правото на
ЕС, ЗАвП, подзаконовите актове по прилагането му относно движението на тези
ППС-та. Обяснения от управителите на фирмите превозвачи и от самите водачи.
Съгласно чл. 4 от
Конвенцията за ЧМР, договорът за превоз на товари се установява с
товарителница. Съгласно чл. 9 от нея, товарителницата удостоверява до доказване
на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Конвенцията, товарителницата се изготвя в три
оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача.
Съгласно чл. 31, б.
"а" и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна
продажба на стоки, счита се, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил
задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се
изисква превоз. Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията сочи, че при липса на
други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при
предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена
с превозни документи.
В този смисъл следва да
приеме, че ЧМР също следва да се кредитира като документ със съответните правни
последици, посочени по-горе.
Съгласно чл. 9, ал. 1 и
чл. 4 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози
/Конвенцията/, международните товарителници удостоверяват до доказване на
противното условията на договора за превоз и получаването на стоката от
превозвача, а нередовността им не засяга нито съществуването, нито действието
на този договор. При условие, че мястото на приемането на стоките съвпада с
отбелязания в клетка 4 от товарителницата разтоварен пункт, изричното посочване
в клетка 24 на място на приемане е ненужно и не се изисква. Още повече, това
място на приемане е посочено и от водача на ППС с рег. № СВ 7511 НК.
Тези обстоятелства /извършените ВОД/ се подкрепят
и от съставените пътни листи за движение на ППС, с които е извършена доставката.
И по-важното е, че се установяват и потвърждават от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза, чиито задачи бяха свързани
с проверка на движението на въпросното ППС, досежно извършената доставка до Р Италия,
за процесния период, както и за движението/извършените отбелязвания за
пътуванията на шофьора на ППС с рег. № СВ 7511 НК в посока Р Италия.
Така се опровергава и извода на решаващия АО, директорът на ОДОП-Варна, че е
спорен въпроса и не е доказано, дали е извършено транспортиране на стоките от
територията на България до територия на Италия и, че вследствие на това
изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на
Република България.
От събраните доказателства се установява
автентичността на оспорените документи и съдът цени същите като годни
доказателства.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е съобразило
представените материали и документи по делото относно движението на процесното ППС с рег. № СВ 7511 НК, данните от личните
тахографски листи и карта на водача, взело е предвид и справка от Агенция
„Пътна инфраструктура“. Има съответствие между датите и времето за натоварване
и започване на превоза, изминатото разстояние до крайният пункт и времето за
пристигане и разтоварване на товарния автомобил. По представеното заключение
страните не спорят и същото е прието и приобщено към материалите по делото.
Изводът на органа по приходите, че събраните
доказателства сочат, че не е налице вътреобщностна доставка на стоки по смисъла
на чл. 7 от ЗДДС по издадената от „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД фактура
№52/25.07.2019г., съобразно събраните в ревизионното и съдебното производство
доказателства не се споделят от съда.
Логичния анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства и тези,
събрани в съдебното производство водят на извода за осъществен ВОД.
Законът не вменява допълнителни изисквания спрямо получателите на този
доставки, освен посочените в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, а те към момента на
доставките са били налице.
Съгласно чл. 45, т. 2, б. „б”
от ПП ЗДДС в приложимата му редакция, за доказването на изпращането и
транспортирането на стоките могат да служат „транспортен
документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава
членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за
сметка на доставчика“, какъвто е настоящия случай. Тълкуването на посочената
правна норма налага извод, че през този период нормативно е предвидена
възможност за доказване транспортирането на стоките – транспортен документ,
съставен по надлежния ред. След като по делото такова се явява ЧМР-то, то те следва
да се зачетат с последиците, които сам законодателят им е придал. При
положение, че националното данъчно законодателство е посочило сред документите,
доказващи изпращането на стоките и транспортирането им транспортен документ,
удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, с
оглед принципа на правната сигурност, приходната администрация е длъжна да
приложи освобождаването от данъка на доставчика, дори при наличие само на този
документ.
От
съдържанието на представените писмени доказателства, разгледани в тяхната
взаимна връзка с останалите доказателства по делото-гласни, съдебно-техническа
експертиза, се налага категоричният извод, че процесната стока е доставена от
жалбоподателя в настоящето производство, като основната част от доказателства
са били събрани още в хода на ревизионното производство, а само потвърждението
за получаване е представено наново, именно поради допуснатата грешка в
изписване на датата на предаване на стоката, не и на останалите реквизити.
В настоящия случай се
доказа, че доставката е извършена- от ЧМР-то, от пътните листи, от заключението
на вещото лице, в съвкупност с всички останали доказателства по делото.
Жалбоподателят е взел
всички разумни мерки, за да установи
наличието на осъществена вътреобщностна доставка /вж. Решение от 27.09.2007г. на Съдът на ЕС по
дело С-409/2007г./.
Данъчната администрация следва да се съобразява
при издаването на своите актове и с относимите
и приложими разпоредби на общностното право. В тази връзка следва
органът по приходите да се съобразява с разпоредбата на чл. 28в А, буква “а”,
ал. 1 от Шеста директива 77/388, изменена с директива 2000/65, съгласно която
не се допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да
задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил
доказателства, установявайки на пръв поглед правото му на освобождаване на
дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези
стоки, когато тези доказателства се докажат с невярно съдържание, без обаче да
бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама,
доколкото той е взел всички разумни мерки
в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него
вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама.
Установените по делото
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност налагат извод, че е доказано
наличието всички законови предпоставки,
визирани в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за признаване на
въпросните доставки по процесните фактури за вътреобщностни такива и за
приложението на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС относно
приложението по отношение на тези вътреобщностни доставки с данъчна
ставка “0”. Ето защо изводът на органите по приходите, че доставките са
облагаеми със ставката по чл. 67, ал.1
от ЗДДС е неправилен, което води до извод и за незаконосъобразност на
обжалвания ревизионен акт, с който са определени данъчни задължения по ЗДДС.
Безспорно
практиката на СЕС приема, че освобождаването на вътреобщностната доставка на
дадена стока става приложимо, когато правото на разпореждане като собственик с
тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената
стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на
това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически
територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos.
С
прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и с
физическото преместване на стоките от една държава членка в друга, не би
следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция
като вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на стоки - Решение
по дело Teleos и др., точка 70, с уточнението, че продавачът е доказал, че
добросъвестно е предприел мерките, които разумно биха могли да се изискват от
него, за да се увери от купувача, че стоката предмет на операцията ще бъде
обект на крайно и трайно потребление в държавата членка по местоназначение.
С оглед на изложеното дотук,
съдът намира жалбата за основателна, досежно установените с РА задължения на
ревизираното дружество „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД по ЗДДС, свързан с непризнаване на извършените ВОД до Р Италия, както следва:
за данъчен период м. 07/2019г. – главница 164759,12 лева, лихви 10672,90 лева. В
тази му част РА се явява незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна.
При този изход на спора разноски
се дължат в полза на оспорващата страна, съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК. такива
са поискани видно от представен списък в общ размер от 14 879, 93 лева, от
които д.т. за образуване на делото – 50 лева, депозит по двете експертизи в общ
размер на 1 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
13 729.93 лева. Всички тези разноски са установени и е доказано тяхното
извършване.
Главен юрисконсулт З. Е. в
съдебно заседание е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „при
интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 1 % за горницата над
100 000 лв“. В случая материалният интерес е в размер на 175 470.46 лева.
Съответно, минималното възнаграждение за ползването на един адвокат по
Наредбата е в размер на 4 284,70 лева.
Настоящото дело не може да се
определи като такова, отличаващо се с фактическа и правна сложност на спора. Освен
изготвяне на жалбата до съда и писмената защита, на практика с участието на
адв. Г. са проведени 2 съдебни заседания, като обемът на извършената от адв. И.
Г. правна защита и съдействие не може да бъде категоризиран като тежък и
отговарящ на поисканата сума за адвокатско възнаграждение, което 3-кратно и
дори малко над 3 пъти надвишава минималния такъв по Наредбата. Още повече, че с
определение от 22 ноември 2021 год. съдът указвайки доказателствена тежест, на
практика е дал възможност за искане на допълнителна експертиза, което до него
момент адвокатът не е сторил.
Преценявайки правния спор, касаещ
само един данъчен период за месец 07.2019г., само относно данък ДДС, съответно
спорният между страните въпрос-наличие или не на ВОД, съдът счита, че
действително по делото не е налице фактическа и правна сложност, обуславяща и
по-високо възнаграждение. Съгласно чл. 161, ал.
2 ДОПК при прекомерно
възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа
сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Налице е и такова възражение от процесуалния представител
на ответника. От друга страна обаче, намаляването
на адвокатското възнаграждение по този ред обаче не следва да рефлектира
драстично върху отношенията между адвокат и клиент, които са сключили договор и
са поели задължения по него, а следва да се съобразява само и единствено с
принципите за социална справедливост и достъп до правосъдие (виж ТР №
6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че поисканият от адв. И. Г. размер за адвокатско възнаграждение 13
729.93 лева следва да бъде редуциран и да се определи като минималния такъв се
увеличи с 1.5 пъти или сумата от 13 729.93 лева става 6 427 лева. В
останалата част разноските си остават и се прибавят към така определения от
съда размер за адвокатското възнаграждение. Или директорът
на Дирекция ОДОП Варна следва да бъде осъден да заплати на „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“
ЕООД общо сумата от 7 577 лева, включваща в себе си д.т. за образуване на
делото – 50 лева, депозит по двете експертизи в общ размер на 1 100 лева и
адвокатско възнаграждение в намален/определен от съда размер от 6 427 лева.
Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК,
Административен съд– град Русе, трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03000320005637-091-001 от 18.05.2021г.,
в частта, потвърдена с Решение №145/30.08.2021г. на директора на
Дирекция ОДОП Варна, с която на „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Липник“ №106, представлявано от М. М., са установени
задължения за данък по ЗДДС за данъчен период м. 07/2019г. – главница 164 759,12
лева и лихви 10 672,90 лева.
Осъжда Дирекция „ОДОП“ Варна,
ЦУ НАП да заплати на „ЕМ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК ********* разноски по делото
в размер на 7 577 (Седем хиляди, петстотин седемдесет и седем) лева,
от които 50 лева държавна такса за образуване на делото, депозит по двете
експертизи в общ размер на 1 100 лева и 6 427 лева-за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: