Р E Ш Е Н И
Е
№
19.04.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
НИКОЛИНА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско
дело № 652 по описа на
съда за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 във вр. с
чл. 143, ал.2 СК от К.Г.К. като
майка и законен представител на малолетното дете Павлина Г. Иванова.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на детето Павлина Г. Иванова, което било родено от съвместното съжителство между К.Г.К. и отвеника, които живели на семейни начала, без сключен
граждански брак, но скоро след раждането
на детето се разделили.
Впоследствие с решение
№1089/24.09.2013г. по гр.дело №2707/2013 г. на РС-Стара Загора, бащата на
детето и ответник по настоящия иск Г.И.Г., бил осъден да заплаща на ищцата като майка и
законен представител на детето Павлина, ежемесечна издръжка в размер на 100
лева.
Майката твърди, че от
определянето на тази първоначална издръжка, до настоящия момент бил изминал
един дълъг период от време, като детето било пораснало и неговите финансови
нужди значително се били увеличили. Към настоящия момент детето посещавало
подготвителна група в ОУ „Бойчо Русев” с. Преславен. Ответникът не проявявал
никаква заинтересованост към детето, не го търсел и не давал никаква финансова
помощ за неговата издръжка и развитие. Възпитанието на детето и неговата
цялостна издръжка /храна, дрехи и всичко останало/ било оставено изцяло и
единствено само на ищцата, която не работела и изпитвала огромни затруднения с
финансовата издръжка на детето, като основно разчитала на помощта на родителите
си, при които живеела в момента.
От друга страна с оглед
последната промяна на минималния размер на работната заплата в страната, ищцата
счиа, че последно определената издръжка в размер на 100 лева е под законовия
минимум, което също й давало основание за завеждане на настоящия иск.
Искането до съда е да постанови решение, с
което да измени присъдената с решение № 1089/24.09.2013 г. по
гр.д. №2707/2013 г. на Районен съд - Стара Загора издръжка от 100 лв. за детето Павлина Г. Иванова, като осъди ответника Г.И.Г. да изплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда до настъпване на законни основания
за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г.И.Г. не е подал
писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, К.Г.К., като майка и законен
представител на малолетното дете Павлина Г. Иванова, заявява, че поддържа
исковата молба и моли да бъде осъден ответника да заплаща на дъщеря им поне 150
– 160 лева издръжка.
В съдебно заседание, ответникът Г.И.Г., редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора,
редовно призовани, не изпраща представител, депозират социален доклад, в който се
взема становище, че увеличаването на издръжката е в интерес на детето.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 2015 от 10.10.2012 г. се установява, че детето
Павлина е родено на *** г. и негови родители са К.Г.К. и Г.И.Г..
Видно от влязлото в законна сила на 23.10.2013 г.
съдебно решение по гр.д. № 2707/2013г. на РС – Стара Загора, Г.И.Г. е осъден да
заплаща на малолетното си дете Павлина Г. Иванова ежемесечна издръжка в размер
на 100 лева.
От служебна бележка № 102/22.01.2018 г., издадена от Основно училище „Бойчо
Русев” – с. Преславен се установява, че Павлина Г. Иванова е записана и
посещава предучилищна група в училището за учебната 2017 – 2018 г.
С декларация от 03.04.2018г. ответникът Г.И.Г. е
декларирал, че не е работил по трудово договор и не е получавал други
допълнителни възнаграждения през последните 6 месеца. Видно от удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане от ***г., на 05.02.2018 г. е
роден Христо Г.И., а негов баща е ответникът Г.И.Г..
От свидетелските показания на разпитаната по делото
Нона Василева Г. (баба на детето по майчина линия) се установява, че детето
Павлина живеело при майка си К.Г.К., която полагала непосредствените грижи за
него и осигурявала цялостната му издръжка за храна, облекло и др., която
възлизала на около 180 – 200 лева месечно. К.Г.К. не работила, тъй като детето било
на училище до обяд и след това тя се грижила за него. Свидетелката и съпруга й
им помагали, всички живеели заедно, но и те самите нямали никакви доходи – нито
получавали пенсия, нито работили на трудово договор. Съдът кредитира тези
показания като пълни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на писмените
доказателства по делото, като не се събраха други доказателства, които да ги
оборват или да поставят под съмнение тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на
¼ от размера на минималната
работна заплата, която в момента е 510 лева, т.е. минимално дължимата от
родителя издръжка е 127,50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.150 СК при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Необходимо е
изменението да е трайно и съществено, като то може да се изразява в трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото се установи безспорно, че последно
присъдената на детето издръжка е в размер на 100 лева, т.е. под определения в
закона минимален размер, че оттогава до сега е изминал период близо от 5 години
и че детето вече е в предучилищна група в училище. Поотделната и съвкупната
преценка на тези три факта налага извода за трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка на детето -
увеличение на нуждите на търсещия издръжка съотнесени към променените
икономически условия на живот в страната за изтеклия дълъг период от време.
Следователно са налице предпоставките за увеличение на същата.
Затова съдът като отчете възрастта на детето (на 5 год.),
неговите нужди (от дрехи, обувки, храна и т.н. и ноторно известните им цени),
възможностите на неговите родители (двамата са безработни, т.е. са с равни
възможности и докато за майката се установи, че не работи, защото няма кой да
гледа детето и че същата отглежда детето сама от неговото раждане, то за бащата
не се събраха доказателства за обективни пречки за започване на работа – същият
е в трудоспособна възраст), кой от тях полага непосредствените грижи за детето
(майката - т. 7 от ППВС № 5/1970 г.), нормативната уредба за размера на
дължимата издръжка и обичайно присъжданата такава в аналогични случаи, приема,
че нужната цялостна издръжка на детето е 200 лева, от които бащата следва да
заплаща на дъщеря си издръжка от 150 лева. Остатъкът от 50 лева за издръжката
следва да бъде поет от майката, като се има предвид непосредствените грижи,
които тя полага за детето сама от раждането му. При определяне на издръжката
съдът взе предвид, че бащата има още едно малолетно дете, към което също има
задължение за издръжка, поради което определянето на по – висок размер на
издръжка би било несъобразено с възможностите му. Определяне на издръжка в по –
нисък размер пък няма да бъде в интерес на детето Павлина, предвид неговите
нужди и предвид предвидената от законодателя минимално дължима от всеки родител
издръжка в размер на 127,50 лева. Родителите дължат издръжка на непълнолетните
си деца, дори да са нетрудоспособни и да не могат да се издържат от имуществото
си. Така че това, че бащата е декларирал, че последните 6 месеца не получава
издръжка не го освобождава от задължение за заплащане на такава на малолетното
си дете.
Предвид гореизложеното, предявеният иск следва да бъде
уважен в размер на 150 лева, като следва да бъде отхвърлен като неоснователен
над този размер до пълния претендиран от 200 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, държавна
такса върху увеличения размер на издръжката, която възлиза на 72,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка по гр.д. № 2707/2013г.
на РС – Стара Загора по описа на Районен съд – Стара Загора, КАТО:
ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплаща на малолетното си дете Павлина Г.
Иванова, с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Г.К., с ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна
издръжка в размер на 150 лева, /вместо
досега определената от 100 лева месечно/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
05.02.2018 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до изплащането й,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане
на ежемесечна издръжка над сумата от 150 лева месечно до
претендираните 200 лева месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт, сумата от 72,00 лева, представляваща дължима държавна такса по
делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 19.04.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: