Решение по дело №1187/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София, подадена чрез пълномощник, против Решение №143 от 12.09.2023г., постановено по АНД №303 по описа на Районен съд – Харманли за 2022 година.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Крайният извод на съда бил неправилен и необоснован, тъй като събраните по делото доказателства били преценени изолирано, едностранчиво и избирателно. Вътрешното убеждение не било взето въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Фактическата обстановка не била изяснена правилно от съда и същият не успял да разкрие обективната истина. Подробно в жалбата се обосновава твърдение за невярно дадено заключение от вещото лице по делото пред районния съд, като в тази връзка се цитират норми от Закона за енергията от възобновяеми източници. Посочва се, че резултат от изпитване за диметилов етер не бил включен в Протокола от изпитване в хода на административнонаказателното производство, поради факта, че нямал отношение към количественото определяне на биогоривото в автомобилния бензин. Диметиловият етер, произведен от биомаса, бил вид алтернативно гориво, което било предназначено за дизелови двигатели. Описва се на следващо място процес по получаване на биоетанол – един от компонентите на биогоривото и се сочи, че не би следвало да се изразява съмнение относно произхода на биоетанола, тъй като в т.3 от Декларацията за съответствие, предоставена на обекта, изрично било посочено, че автомобилен бензин А-95Н бил смесен с 9% биоетанол, като отговорността за смесването на етанол от биопроизход с течно гориво носели лицата, които пускали на пазара течни горива или лицата, които в данъчни складове осъществявали смесването на течните горива с биогорива.

Сочи се, че в стационарната лаборатория към ГД „Контрол на качеството на течните горива“ било определено единствено процентното съдържание на биоетанол във взета проба от течно гориво по метода на БДС EN 22854, който бил арбитражен.

По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна.

Ответникът – „Ивет – 05“ ЕООД гр.Х., чрез пълномощници в съдебно заседание и с писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли се да се присъдят разноски по делото, за които се представя списък по чл.80 от ГПК, вр. чл.144 АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Харманли е отменил Наказателно постановление № КГ-2435/24.02.2022г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за извършено нарушение на чл.47, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1, т.5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и на основание чл.69, ал.2, т.4 от (ЗЕВИ), на „Ивет – 05“ ЕООД гр. Х., е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева.

За да постанови решението си районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията по ЗАНН за форма и съдържание, и в сроковете по чл.34 от същия закон. Подробно в тази връзка съдът е обсъдил изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и е приел, че те са били спазени в случая. Не били налице и съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Спазени били изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН относно съставяне на АУАН. Не били допуснати нарушения на процедурата по вземане на пробите за изследване от обекта на наказаното лице, предвидени в Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Нямало пропуски при транспортирането на пробите до съответната лаборатория за извършването на самото изследване. Съображенията на РС в тази насока са подробни и обосновани, като с тях са били опровергани възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на Наредбата при установяване на процесното административно нарушение.

На следващо място, за да отмени наказателното постановление съдът анализирал текста на чл.47, ал.1, т.5 от ЗЕВИ в относимата към датата на установяване на нарушението редакция и приел, че за да бъде изпълнено изискването на тази норма в изследваното гориво за бензинови двигатели общото съдържание на биоетанол и етери, произведени от биомаса следва да е над 9 процента обемни, като можело тези 9 и повече обемни процента да бъдат само от биоетанол, само от етери, произведени от биомаса или като сбор от тяхното съдържание. С оглед съдържанието на разпоредбата, обсъдил заключението по назначената по делото съдебно-химическа експертиза, въз основа на която приел, че административното нарушение не е доказано. Съгласно това заключение, при проведеното изследване в Стационарна лаборатория – София било проведено изпитване за установяване съдържанието само на част от компонентите, които включвала биодобавката към автомобилните бензини, а именно етанол, метил-третичен-бутил-етер и етил-третичен-бутил-етер. Липсвали данни да бил изследван биодиметилетер. Посочил, че според вещото лице, нарушаването на условието за изпитване за наличие на четирите основни компоненти води до неотразяване на действителното съдържание на биоетанол в горивото. Не бил изследван биологичният произход на наличния етанол в изследвания бензин, както и наличието на биодиметилетер. Според съда, при липсата на данни за съдържанието на част от компонентите на биодобавката в изследваното гориво можело да се допусне, че наличното количество било такова, че общото съдържание на биогориво в бензина да надвишава 9 обемни процента, тоест да отговаря на изискванията на ЗЕВИ. Предвид липсата на изследване от страна на административнонаказващия орган на всички компоненти на биогоривото, не можело да се приеме, че твърдяното административно нарушение било установено по ясен и категоричен начин. Невъзможно било такова изследване да бъде проведено и в хода на съдебното следствие и по начин, по който да бъде установено несъответствието. Нарушенията при изследването на пробата довели до резултати, чиято достоверност била компрометирана.

Настоящата инстанция намира решението за правилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Не се споделя възражението за изолирана, едностранчива и избирателна преценка на доказателствата по делото. Напротив, с оглед наличната доказателствена съвкупност и крайния извод на съда, всяко от тях се явява ценено поотделно и общо, съобразно всички останали доказателства, а тежестта им е била оценявана с оглед спазването на принципа за разкриване на обективната истина, регламентиран в чл.13 от Наказателно-процесуалния кодекс. Предвид това от съда са били проверени всички представени от административнонаказващия орган доказателства и чрез предвидените за това в НПК доказателствени способи и средства са били събрани допълнителни в хода на съдебното следствие. В този смисъл настоящият касационен състав намира, че вътрешното убеждение на съдебния състав на РС е формирано въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни за случая обстоятелства.

Правилен е изводът на районния съд, че административното нарушение не е доказано. Съображенията в тази връзка са обосновани и подробно изложени в атакуваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК препраща към тях.

Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.47, ал.4 от ЗЕВИ, крайните разпространители предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал.1, т.3 и 5 в срок до два месеца след изтичането на съответния срок. Според чл.47, ал.1 от ЗЕВИ лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва: … т.5. от 1 март 2019 г. – гориво за бензинови двигатели със съдържание на биоетанол и/или етери, произведени от биомаса, минимум 9 процента обемни.

Посочената в цитираната норма стойност „минимум 9 процента обемни“ за съдържание на биоетанол и/или етери е от значение за състоваморността на нарушението по законовия текст, съответно за ангажирането на административнонаказателната отговорност на съответното лице. Несъмнено, за да се установи тази стойност е необходимо изследване на съдържащите се в конкретния бензин съставки на биогориво. В случая по делото пред районния съд е доказано, че един от компонентите на биодобавката в изследвания автомобилен бензин RON 95, а именно биодиметилетер, не бил изследван. Неизследването на този компонент на практика означава, че направеното в хода на административнонаказателното производство общо изследване е непълно, респ. и невярно, тъй като не отразява обективни данни, които са от съществено значение за съставомерността на нарушението. Няма как при така изясненото от фактическа страна в административнонаказателното производство да се приеме, че общото съдържание на биогориво в бензина, предлаган от наказаното дружество, е по-малко от 9 обемни процента. Ето защо административното обвинение се явява основано на предположение, а не на реални правнорелевантни факти.

Не се споделя твърдението, че диметиловият етер, произведен от биомаса, е вид алтернативно гориво, предназначено за дизелови двигатели. Това становище е в противоречие с легалната дефиниция по § 1, т.1, буква „в“ от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, според която „етери, произведени от биомаса“ са кислородсъдържащи съединения (етил-третичен-бутил-етер или ЕТБЕ), произведени на базата на биоетанол, при което обменният процент био-ЕТБЕ, изчислен като биогориво, е 47, биодиметилетер: диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво, и био-метил-третичен-бутил-етер: гориво, произведено на базата на биометанол, при което обемният процент био-метил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 36, предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели;

Неоснователно в касационната жалба се навеждат доводи в насока, че съдържанието на компонентите на биогоривото не подлежи на съмнение и се посочва в тази връзка съдържанието на т.3 от Декларацията за съответствие, която била в проверявания обект. Установяването на нарушение от вида на процесното и налагането на наказание за неговото извършване е в компетенциите на съответните служители на ДАМТН. След като това е така, същите имат задължението да докажат твърденията си, описани в обстоятелствените части на АУАН и НП, и този процес няма каквото и да е отношение към действието или бездействието на лицата, предлагащи на пазара течните горива или към тези, осъществяващи в данъчните складове смесването на течните горива с биогорива.

Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на касационния ответник следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Последното се претендира в размер на 3500 лв. и е съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.01.2024г. Въпреки договарянето на този размер, съобразно Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело С-438/22, съдът определя възнаграждението в размер на 3000 лв., като в тази връзка настоящият касационен състав отчита положения от пълномощниците на дружеството ответник труд – изразяване на становище в о.с.з. с едно изречение и изготвяне на писмени бележки, фактическата и правна сложност на делото и характера на касационното съдебно производство. Изброените обстоятелства не обосновават присъждане на адвокатски хонорар в претендирания размер, а са основание за неговото намаляване до 3000 лв., който размер е справедлив.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №143 от 12.09.2023г., постановено по АНД №303 по описа на Районен съд – Харманли за 2022 година.

ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София да заплати на „Ивет – 05“ ЕООД гр.Х. направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3500.00 (три хиляди и петстотин) 3000.00 (три хиляди) лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: