О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….........../29.10.2020
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр.д. № 13248 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 130 от ГПК.
Делото
е образувано по субективно предявени от Ж.А.М., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН **********,
и двамата с адрес за призоваване: гр. Варна, ул. „Густав Вайганд“
№ 18, ет.3, ап.6 за приемане на установено спрямо ответника А.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, м-ст „Ментеше“
№ 119, че извършените от ищците откази от наследството на Пенка Георгиева
Момчилова, вписани съответно под № 6292/19.05.2020 г. и № 6295/19.05.2020 г. са
нищожни поради невъзможен предмет.
В
исковата молба ищците сочат, че след смъртта на майка им Пенка Георгиева
Момчилова, починала на 13.03.2020 г., същите са станали нейни наследници по
закон заедно със своя баща. Сочат, че двамата са си разпределили наследените от
майка си 5000,00 лв., както и част от наследените движими вещи – за първия ищец
телевизор Сони, кристален сервиз за вино, велосипед и
други дребни вещи, а за втората ищца
комплект златни бижута, прахосмукачка Ровента,
музикална уредба Сони и други вещи. Твърдят, че с
посочените действия на основание чл. 49, ал.2 от ЗН мълчаливо са приели
наследството. Впоследствие с оглед задължения на майка си ищците са направили
откази от наследството вписани под № 6292/19.05.2020 г. и № 6295/19.05.2020 г.
С уточняваща молба от 27.10.2020 г. ищците са обосновали правния си интерес от
предявяване на исковете с обстоятелството, че желаят да бъдат конституирани
като ответници по гр.д. № 9462/2019 г. на ВРС с предмет делба на наследство, като по
визираното дело с определение от 08.10.2020 г. като ответник е конституиран
единствено баща им А.Г.М..
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
На съдът
е служебно известно обстоятелството, че по описа на ВРС е висящо гр.д. №
9462/2019 г. образувано по искова молба на Мария Георгиева Йосифова, ЕГН **********
срещу Пенка Георгиева Момчилова, ЕГН ********** за делба на недвижим имот,
представляващ НИ № 49.119 по ПНИ на местност Ментеше,
община Аксаково одобрен със заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010г., код по
ЕКАТТЕ 00182, и с площ от 870кв.м., ведно с изградените в него постройки при
квоти от ½ ид.ч. за ищеца и ½ ид.ч. за ответницата, придобита на основание наследствено правоприемство от Георги Петков Г., починал на 01.10.1999 г.
С
влязло в сила решение от 20.03.2020 г. имотът е допуснат до делба при
посочените квоти.
Понастоящем
производството по делбата е във втора фаза, а с определение от 08.10.2020 г.
съдът е конституирал на мястото на починалата на 13.03.2020 г. ответница,
преживялия ѝ съпруг А.Г.М.. Констатирал, че децата на починалата са се
отказали от наследството с вписани на 19.05.2020 г. откази в особената книга на
ВРС, поради което на основание ТР №
148/10.12.1986 г. съпругът наследява със следващите редове, в случая със
сестрата на починалата, която е и ищеца по делото.
При така изложеното съдът намира
производството за недопустимо по следните съображения:
Предявените
искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, вр. с
чл. 54, ал. 1 от ЗН.
Съгласно
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет,
договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание,
както и привидните договори.
По
правната си природа иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е установителен
и насочен към проглясяване нищожността на извършената
сделка. Отказът от наследство представлява едностранна сделка по смисъла на чл.
44 от ЗЗД. Процесуална предпоставка за предявяване на установителен
иск е наличието на правен интерес, какъвто в процесния
случай липсва.
Съгласно
разясненията дадени в Постановление № 7/73 г. на Пленума на Върховния съд, т. 3
„д”, самостоятелен иск за установяване нищожността на направен отказ от
наследство няма, защото нищожният отказ не произвежда действие. Иск за
обявяване на нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предявява
отделно, в самостоятелно производство, освен ако наследникът не разполага с
друг иск, към който да присъедини този си иск. Това е така, тъй като нищожният
отказ от наследство не произвежда никакво правно действие. Отказалият се от
наследство, както и всеки от сънаследниците му, който
има интерес от обявяване нищожността на заявения отказ от наследство, може да
предяви иск за делба на наследството, както и всеки друг иск - вещен или
облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността на
отказа. Само когато наследникът не разполага с никакъв друг иск, той може да
предяви самостоятелно иска си за обявяване нищожността на отказа.
Горното
не важи в два случая: първо, когато се иска унищожаване на заявения отказ
поради пороци на волята на отказалия се наследник (насилие, заплаха, измама,
грешка), каквито настоящите ищци не твърдят и второ, в случаите на чл. 56 от ЗН.
В първия случай отказалият се от наследство може както в делбения
процес, така и в отделно производство да иска унищожаването на отказа поради
пороци на волята, когато законът не изключва изрично тази възможност. А във
втория случай искът на неудовлетворения кредитор от наследството се предявява
извън делбения процес - в самостоятелно производство.
Съобразявайки
задължителните указания дадени в Постановление № 7/73 г. съдът намира, че процесната хипотеза не попада сред горните изключения,
доколкото ищците не твърдят порок във волята, нито исковете са предявени от
кредитори на отказалите се наследници. Наред с това ищците разполагат
с правото на основание чл. 227 от ГПК да поискат да бъдат конституирани в
производството по гр.д. № 9462/2019 г. на ВРС, в което производство могат да
упражнят правата си като наследници, позовавайки се на нищожността на отказа. Дори
и ищците да не бъдат конституирани като страни по гр.д. № 9462/2019 г. на ВРС,
то в чл. 76, ал.2 от ЗН е призната правната им възможност, без ограничение в
срока, да установят с нарочен иск нищожността на делбата в самостоятелно исково
производство, поради неучастието им.
От изложеното следва,
че предявените искове са недопустими поради липса на абсолютната процесуална
предпоставка – правен интерес за ищците, поради което делото следва да се
прекрати.
Мотивиран
от изложеното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Ж.А.М.,
ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: гр.
Варна, ул. „Густав Вайганд“ № 18, ет.3, ап.6 искове
за приемане на установено спрямо ответника А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
м-ст „Ментеше“ № 119, че
извършените от ищците откази от наследството на Пенка Георгиева Момчилова,
вписани съответно под № 6292/19.05.2020 г. и № 6295/19.05.2020 г. са нищожни
поради невъзможен предмет, като недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: