№ 15795
гр. С., 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110104848 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. А. В.
срещу Софийски градски съд и Прокуратурата на Република Б., с която е
предявен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за сумата от 5001 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
съществено нарушение на правото на ЕС.
Твърди, че са подадени неистински жалби от трети лица срещу него въз
основа на които му е образувано дисциплинарно производство в Софийска
адвокатска колегия.Поддържа, че въз основа на негови молби до
Прокуратурата е образувано досъдебно производство.Твърди, че с
постановление от 03.06.2022 е спряно досъдебното производство
№15077/2021 на 4 РУ-СДВР-поради неразкриване на извършителя на
престъплението.Твърди, че е обжалвал постановлението за спиране на
наказателното производство като се е позовал на качеството си на пострадал
от престъплението.С определение №3656 от 2.12.2022 по ЧНД №15080/2022,
110 състав, СРС, жалбата му е била оставена без разглеждане, тъй като нямал
качеството на пострадал.Поддържа, че като не е бил конституиран като
пострадал в досъдебното производство е извършено съществено нарушение
на правото на ЕС.Твърди, че с частна жалба обжалвал определението на СРС
1
пред СГС.Твърди, че с определение от 24.01.2023 по ВЧНД №304/2023,V-ти
въззивен състав на СГС, е потвърдено определението на СРС.Поддържа, че
въззивният състав на СГС като е приел, че той няма право да обжалва
постановлението на прокурора за спиране или прекратяване на наказателното
производство, е осъществил нарушение на чл.11 от Директива
№2012/29/ЕС.Твърди, че нарушението на Прокуратурата се изразявав това, че
изобщо не го е уведомила за постановлението за спиране, и е приела, че той
няма право да обжалва.Твърди, че е претърпял неимуществени вреди
вследствие на нарушенията на правото на ЕС.Претендира сумата от 5001 лева
от ответниците при условията на солидарна отговорност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република Б.
оспорва предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Софийски градски съд оспорва
предявения иск.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен сигнал от 25.11.2020 от адв. В. Видоло до
Софийска районна прокуратура за извършено престъпление- съставяне и
ползване на неистински частен документ и съзнателно ползване на
неистински частен документ.По делото е представено и допълнение към
сигнал от 05.01.2021 от адв. В. В..
По делото е представена жалба от „Л.Т.”ООД до Софийска адвокатско
колегия срещу адв. В. А. В..
По делото е представена молба от м.10.2022 от адв.В. В. до Софийска
Районна прокуратура.
С писмо от 05.05.2021 СРП е уведомило адв. В. В., че в отговор на
негови сигнали по пр.пр.№48912/20 по описа на СРП е образувано досъдебно
производство за престъпления по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК.
С молба от 31.05.2021 адв. В. В. е поискал от СРП да бъде конституиран
като пострадал по образуваното досъдебно производство, тъй като срещу него
се подават неавтентични жалби въз основа на които е образувано срещу него
дисциплинарно дело №110/2021 5 състав на Дисциплинарен съд при САС..
2
С решение по ДД №110/21 от 13.07.2021 на Дисциплинарния съд при
САК е признат адв. В. В. за виновен по повдигнато обвинение, че е нарушил
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗА и разпоредбата на чл.132, т.10 от ЗА.С
решението е наложена на адв. В. глоба в размер от 5 минимални заплати,
чийто общ размер е равен на 3250 лева.
С Решение от 5.11.2021 на Висшия Дисциплинарен съд на Адвокатурата
в Б. е изменено решението на дисциплинарния съд на САК като е намалена
глобата на 2 минимални работни заплати в общ размер от 1300 лева.
Видно от платежно нареждане от 5.11.2021 В. В. е наредил в полза на
Висшия адвокатски съвет сумата от 300 лева- разноски по дело №31/21.
Видно от платежно нареждане от 5.11.2021 В. В. е наредил в полза на
САК сумата от 1350 лева по дело №110/21 на Дисциплинарния съд и дело
№31/21-глоба и разноски.
С постановление от 03.06.2022 по досъдебно производство №15077/21
по описа на 4 РУП СДВР, пр.пр. №48912/20 по описа на СРП е спряно
ноказателното производство за престъпления по чл.316 вр . с чл.309, ал.1 от
НК.
С молба адв. В. В. е поискал от СРП да бъде конституиран като
пострадал по наказателното производство поради това, че срещу него е
използван неистински документ-жалба с вх.№591 от 28.01.2021.
С постановление от 9.11.2022 на СРП не е уважена молбата на адв. В. да
бъде конституиран като пострадал, тъй като делото се води за документни
престъпления.
С жалба от 23.11.2022 адв. В. В. е обжалвал пред СРС постановление за
спиране на наказателното производство по ДП №15077/21 на 04 РУП на
СДВР, пр.пр.№48912/2020 на СРП.
С определение №3656 от 2.12.2022 по ЧНД №15080/2022, СРС, НО, 110
състав е оставена без разглеждане подадената жалба от В. А. В. против
Постановление на СРП от 03.06.1011 за спиране на наказателното
производство по досъдебно производство №15077/21 по описа на 4 РУ-СДВР
като процесуално недопустима.
С частна жалба адв. В. В. е обжалвал Определение №3656 от 2.12.2022
по ЧНД №15080/2022, 110 състав на СРС.
3
С определение №381 от 06.02.2023 по ВНЧД №304/2023, СГС, НО, V
въз. състав е потвърдено Определение №3656/2.12.2022 на СРС, НО, 110
състав по НЧД №15080/2022, СРС.
Съгласно заключението на Графическата експертиза /Протокол
№168/2022/ по ДП№15077/21 по описа на 4 РУ-СДВР, пр.пр.048912/2020 на
СРП подписът в графа управител в представената жалба от „Л.Т.”ООД, с
управител Л.Д.П., приложена по дисциплинарно дело №110/21 по описа на
дисциплинарен съд при САК, 5-ти състав, е положен от Л.Д.П..
Съгласно показанията на св. З. В.а тя знае за подадена жалба от адвокат-
жена, чието име не си спомня във връзка с това, че съпругът й е бил
процесуален представител на насрещната страна.Ищецът й споменал, че
жалбата е подадена от физическо лице, което е собственик и управител на
дружество и доколкото знае от него той е собственик на множество дружества
във вр. с практика за прехвърляне на дружество със задължения на безимотни
лица.Свидетелства, че тази жалба било подадена от това лице и съпругът й
изразил съмнение, че тази жалба е подписана от него, гъй щаго гова лице
живеело в Л..Свидетелства, че съпругът й сравнил подписите и най-вече се
усъмнил, че тази жалба е подадена от това лице, защото жалбата била
изпратена от Пловдив.Ищецът смятал, че адв. М. е инициирала подаването на
тази жалба, която не е подписана от това лице от Л..Свидетелства, че жалбата
била до САК и въз основа на нея било образувано досъдебно производство
срещу съпруга й.По този повод съпругът й подал жалба, не помни дали до
прокуратурата или до районното.Спомня си, че е имало вече образувано
такова досъдебно производство във връзка с други неистински документи,
които са представени също от този адвокат в рамките на това
дело.Свидетелства, че съпругът й бил изключително ядосан, защото не бил
конституиран като пострадал и не бил уведомяван за движението по
делото.Затози казус гой бил споменал, че се запознал с една конвенция за
защита на правата на пострадалите и се позовал на нея.Ищецът смятал, че
има право да бъде уведомяван.Спомня си, че обжалвал и отказа на
прокуратурата.Свидетелства, че в деня, в който ищецът се опитал да провери
произнасянето, бил си подал искане за електронен достъп, на него ме су
отказал всякакъв достъп до делото.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни
4
изводи:
С молба адв. В. В. е поискал от СРП да бъде конституиран като
пострадал по наказателното производство поради това, че срещу него е
използван неистински документ-жалба с вх.№591 от 28.01.2021.
С постановление от 9.11.2022 на СРП не е уважена молбата на адв. В. да
бъде конституиран като пострадал, тъй като делото се води за документни
престъпления.
С жалба от 23.11.2022 адв. В. В. е обжалвал пред СРС постановление за
спиране на наказателното производство по ДП №15077/21 на 04 РУП на
СДВР, пр.пр.№48912/2020 на СРП.
С определение №3656 от 2.12.2022 по ЧНД №15080/2022, СРС, НО, 110
състав е оставена без разглеждане подадената жалба от В. А. В. против
Постановление на СРП от 03.06.1011 за спиране на наказателното
производство по досъдебно производство №15077/21 по описа на 4 РУ-СДВР
като процесуално недопустима.В определението се приема, че
жалбоподателят не е от кръга лица, които имат правото на жалба срещу
постановлението на СРП, доколкото няма качеството на пострадало лице по
смисъла на чл.74, ал.1 от НПК. С определение №381 от 06.02.2023 по ВНЧД
№304/2023, СГС, НО, V въз. състав е потвърдено Определение
№3656/2.12.2022 на СРС, НО, 110 състав по НЧД №15080/2022, СРС.
Престъплението по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК е формално , на
просто извършване, а не резултатно престъпление, тъй като законодателят не е
предвидил във фактическия му състав вредоносни последици.С оглед на това
при документните престъпления няма пострадал.
Отделно от това съдът намира, че ищецът не е претърпял вреди от
представянето на неистински документ, въз основа на който е образувано
срещу него дисциплинарно производство.
Съгласно заключението на Графическата експертиза /Протокол
№168/2022/ по ДП№15077/21 по описа на 4 РУ-СДВР, пр.пр.048912/2020 на
СРП, приобщено към настоящото дело, подписът в графа управител в
представената жалба от „Л.Т.”ООД, с управител Л.Д.П., приложена по
дисциплинарно дело №110/21 по описа на дисциплинарен съд при САК, 5-ти
състав, е положен от Л.Д.П..
5
С оглед на което не е налице неистински документ въз основа на който
да е образувано дисциплинарното производство срещу ищеца и от който
същият да търпи неимуществени вреди.Поради това не е налице и документно
престъпление, на което ищецът се позовава и за което твърди, че има
качеството на пострадал.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.2в
от ЗОДОВ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Отделно от това по отношение на същественото нарушение на правото
на ЕС
В практиката на СЕС, обективирана в Решението от 30.09.2003 по дело
С-224/01- Gerhard Kobler, съдът приема, че претендираните по реда на чл.4,
пар-3 ДЕС вреди следва да произтичат от решение на окончателна съдебна
инстанция.Поради това следва да се прецени дали съдът е действал като
окончателна инстанция.Съгласно практиката на СЕС окончателната инстанция
следва да е разгледала спора по същество.Поради това когато едно
гражданско дело е приключило с окончателно определение на ВКС, с което
касационната инстанция не допуска касационно обжалване на въззивното
решение, искът за вреди от нарушение на правото на ЕС следва да бъде
предявен срещу въззивния съд, който е постановил окончателния акт, с който
е разрешил спора по същество / влязлото в сила въззивно решение/
В случая с определение №381 от 06.02.2023 по ВНЧД №304/2023, СГС,
НО, V въз. състав е потвърдено Определение №3656/2.12.2022 на СРС, НО,
110 състав по НЧД №15080/2022, СРС.Съдът намира, че и двете инстанции не
са се произнесли по съществото на спора.С първоинстанционното
определение е оставена без разглеждане жалба срещу определение за спиране
на наказателното производство и на въззивната инстанция същото е
потвърдено.
Съдът като взе предвид, че определението на СГС не е по съществото на
спора, намира, че то не попада в приложното поле на чл.2в от
ЗОДОВ.Разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ касае вреди само от актове по
съществото на спора.
С оглед на което претенцията по чл.2в от ЗОДОВ се явява
6
неоснователна.
За пълнота на изложението производството по чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ не
цели пререшаване на материалноправния спор, приключил с окончателен акт
на съда ответник.В това производство се ангажира или не обективната
безвиновна отговорност на съда ответник за конкретно негово бездействие
/неприлагането на относимите норми от правото на ЕС или действие
/неправилно прилагане на съответните общностни норми/, без да се извършва
проверка на правилността на решението по съществото на спора / което е
окончателно и непререшаемо. Ето защо съдът, който е сезиран с иск за вреди
от нарушение на правото на ЕС, не разполага с правомощието да проверява
процесуалните действия на съда ответник с цел установяване на евентуални
процесуални нарушения, а следва единствено да прецени дали съдът
ответник е приложил, при това правилно , относимите към спора норми от
правото на ЕС и дали в резултат на твърдяното им неприлагане или
неправилно прилагане за ищеца са настъпили вреди.
В случая разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ е неприложима доколкото
процесният акт на СГС не е акт по съществото на спора.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на Директива 2012/29/ЕС
Съгласно чл.11, т.1 от Директивата държавите членки гарантират, че в
зависимост от ролята им в съответната наказателноправна система, че
жертвите имат право на прераглеждане на всяко решение да не се провежда
наказателно преследване.Процесуалните правила относно това
преразглеждане се определят от националното право.
Съгласно чл.11 от Директивата когато в съответствие с националното
право ролята на жертвата в съответната наказателноправна система се
установява едва след вземането на решение за възбуждане на наказателно
преследване срещу извършителя на престъплението, държавите членки
гарантират, че най-малкото жертвите на тежки престъпления имат право на
преразглеждане на решението да не се провежда наказателно
преследване.Процесуалните правила за това прераглеждане се определят от
7
националното право.
Предвид разпоредбата на чл.11 от Директива 2012/29/ЕС съдът намира,
че уредбата на жертвата /пострадалия/ е предоставена на националноправната
система на държавите членки.Поради това и в разпоредбите на директивата е
посочено „в зависимост от ролята им в съответната наказателноправна
система”.
В този смисъл разпоредбата на чл.11 от Директива 2012/29/ЕС няма
директен ефект.
Практиката на СЕС установява като предпоставка за уважаване на иска
по чл.2в от ЗОДОВ нарушението на правото на ЕС да е достатъчно
съществено.
Съгласно практиката на СЕС /Решение от 30.09.2003 по дело С224/01/
нарушението , извършено от национален съд, следва да се счита за достатъчно
съществено винаги когато постановеният и влязъл в сила съдебен акт
противоречи на норми на правото на ЕС с директен ефект или на влязло в
сила решение на СЕС. В случая нормата на чл.11 от Директива 2012/29/ЕС и
следващите нямат директен ефект.Поради това и не е налице съществено
нарушение на правото на ЕС поради неприлагането на чл.11 от Директива
2012/29/ЕС.При липсата на тази предпоставка претенцията по чл.2в от ЗОДОВ
също е неоснователна.
С оглед изложените по-горе мотиви съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.2в от ЗОДОВ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответниците.
Прокуратурата на Република Б. не претендира разноски, поради което не
следва да й бъдат присъдени.
СГС претендира разноски.Съдът намира, че в полза на СГС следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лева.
Така мотивиран съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. В., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.С., бул. „Б.”№81В, ет.8, ап.22, срещу Софийски градски съд, гр.С.,
бул. „В.”№2, и Прокуратурата на Република Б., гр.С., бул. „В.”№2, иск с
правно основание чл.2в от ЗОДОВ за сумата от 5001 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на съществено нарушение
на правото на ЕС.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., бул.
„Б.”№81В, ет.8, ап.22, да заплати на СГС, гр.С., бул. „В.”№2, сумата от 100
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9