№ 5996
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100113031 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Застрахователна
компания „О.“ АД Кипър, действаща чрез „Застрахователна компания О. –
клон България“ КЧТ, срещу ЧСИ В. Д. М. обективно съединени искове с
правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, с които се претендира осъждане
на ответника за следните суми:
- сумата от 293 577.47 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение от
ответника, а именно – незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на
ищеца по изп. дело № 20198600400602 по описа на ЧСИ М. като извършеният
запор е наложен от ответника със запорно съобщение с изх. №
29161/01.04.2019г. по описа на ЧСИ М. и със запорно съобщение с изх. №
39537/10.05.2019г., изчислено съобразно размер на законна лихва върху
сумата на наложените запори от 907 192.16 лв. за периода от 30.07.2019 г. до
06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.12.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземанията.
- сумата от 11 071.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение от
ответника, а именно – незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на
ищеца по изп. дело № 20198600401395 по описа на ЧСИ М. като извършеният
запор е наложен от ответника със запорно съобщение от 03.07.2019г. по описа
на ЧСИ М., изчислено съобразно размер на законна лихва върху сумата на
наложените запори от 34 213.25 лв. за периода от 30.07.2019 г. до 06.10.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2022г. /датата на
1
депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземанията.
- сумата от 148 207.31 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение от
ответника, а именно – незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на
ищеца по изп. дело № 20198600401530 по описа на ЧСИ М. като извършеният
запор е наложен от ответника със запорно съобщение с изх. №
67731/29.07.2019г. по описа на ЧСИ М. и със запорно съобщение от
22.08.2019г., изчислено съобразно размер на законна лихва върху сумата на
наложените запори от 507 173.30 лв. за периода от 22.08.2019 г. до
08.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.12.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземанията.
В ИМ се твърди, че наложените запори на ищеца, в качеството му на
длъжник по образуваното изп. дело № 20198600401530 по описа на ЧСИ М. са
незаконосъобразни, доколкото към датите на налагането им по отношение на
дружеството длъжник е открито производство по несъстоятелност. В тази
връзка посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, в която е
регламентирана забрана за налагане на запор след откриване на производство
по несъстоятелност. Посочено е още, че по силата на приложимото кипърско
законодателство – чл. 305 и чл. 307 от Кипърския Закон за дружествата
съдебният изпълнител е длъжен да вдигне наложените запори на датата на
откриването на производството по несъстоятелност. Заявява, че ответникът не
е изпълнил това задължение нито служебно, нито след изрично искане от
страна на длъжника. Релевира, че с молба с вх. № 19025 от 08.07.2020 г. и
молба с вх. № 25248 от 17.08.2020г. застрахователна компания „О.” АД, Кипър
сезира съдебния изпълнител с искане за прекратяване на посоченото
изпълнително производство, респективно за вдигане на наложените запори по
него, на основание приложимото към конкретното производство кипърско
законодателство, както и с оглед приемане на вземанията, предмет на изп.
дело като от страна на ответника е постановен отказ да стори това.
Във връзка с гореизложеното релевира, че съгласно чл. 624 от КЗ
решението за откриване на производство по ликвидация или по
несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка,
поражда действие в Република България от момента, в който има действие в
съответната държава членка. Сочи, че актът е обявен (по смисъла на чл. 23, ал.
6 от ЗТР) в Търговски регистър по партидата на клона и е бил служебно
известен на съдебния изпълнител. Ищецът изрично заявява, че посочените в
ИМ суми са запорирани, но не са преведени по сметка на ЧСИ М. като
вследствие на запорите ищцовото дружество е било лишено от възможност да
се разпорежда със запорираните суми по банковата му сметка.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който изразява становище за недопустимост
на исковете, доколкото заявява, че не са представени доказателства за
надлежно упражняване на право на иск. В условията на евентуалност оспорва
предявените искове като неоснователни като в тази връзка са релевирани
2
следните възражения: ответникът е нямало как да знае на коя дата е открито
производство по несъстоятелност на чуждестранното юридическо лице преди
огласяването на тази информация по съответния ред; съгласно нормата на чл.
17а, ал. 3 ТЗ всички актове относно прекратяване, ликвидация,
несъстоятелност и др. за чуждестранното юридическо лице, осъществяващо
дейност в Р. България чрез клон следва да бъдат вписани по партидата на
клона в ТРРЮЛНЦ, за да може да бъдат оповестени пред третите лица в
България; такова вписване относно акта на съда в Никозия за откриване на
производство по несъстоятелност е направено едва на 26.09.2019г., т.е. след
налагането на запорите по трите изпълнителни дела; след посочената дата на
обявяване в Търговския регистър на производството по несъстоятелност на
чуждестранното лице по партидата на клона му в България изпълнителни
действия по делата не са предприемани, нито е изпълнявано по наложените
запори; разпоредбите на Кипърския Закон за дружествата не са установено
приложимо право; по изпратените от ответника запорни съобщения не е
реализирано изпълнение, доколкото от страна на взискателя „Юробанк
България“ АД са върнати отговори до ответника, в които е посочено, че по
банковата сметка липсва авоар, че върху вземането по сметката има предишно
наложени запори, както и че по указания на Комисията за финансов надзор
изпълнение върху наложените запори е недопустимо и такова няма да бъде
осъществено от банката; посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4
ТЗ, спряното поради открито производство по несъстоятелност на длъжника
изпълнително производство се прекратява, ако вземането на взискателя бъде
предявено и прието по установения ред като в случая липсват доказателства,
че вземанията на взискателите по трите изпълнителни дела са приети от
компетентния според кипърското законодателство орган на несъстоятелността,
респ. включени са в списъка на приетите от синдика вземания, не са оспорени,
списъците са одобрени от компетентния орган.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са от Застрахователна компания „О.“ АД Кипър срещу ЧСИ
В. Д. М. обективно съединени искове с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл.
45 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи заеманата от
ответника длъжност „частен съдебен изпълнител“, извършено противоправно
деяние, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното
деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение на ЧСИ.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени
обстоятелствата относно заеманата от ответника длъжност „частен съдебен
изпълнител“, както и че срещу ищеца са образувани изп. дело №
20198600401530 по описа на ЧСИ М.; изп. дело № 20198600400602 по описа
на ЧСИ М. и изп. дело № 20198600401395 по описа на ЧСИ М., както и че
процесните вземания не са преведени по сметка на ЧСИ М..
3
От приетите писмени доказателства и приложените преписи от
изпълнителните дела се установява, че изп. дело № 20198600400602 по описа
на ЧСИ М. /изп.д. №602/2019г./ е образувано на 28.03.2019г. Изпратено е
запорно съобщение от ЧСИ М. с изх. № 29161/01.04.2019г. до „Юробанк
България“ АД за сума в общ размер 526 177,95лв /л. 26/. Запорът на сметките
на клона в „Юробанк България“ АД е наложен на 04.04.2019г.
На 10.04.2019г. е получено искане от П.Н. в качеството му на временен
ликвидатор на „О.“ АД Кипър, назначен на 10.08.2018г., в което е цитирана
относимата уредба по Закона за дружествата на Република Кипър и са
направени искания за спиране на изпълнителното производство и вдигане на
наложените обезпечителни мерки.
С разпореждане от 11.04.2019г. молбата е оставена без уважение.
На 10.05.2019г. е изпратено до „Юробанк България“ АД съобщение за
увеличаване на размера на запора поради присъединяване на държавата като
взискател със сумата 381 014,21 лева.
Следователно общият размер на запорираните суми е 907 192,16 лева.
Ищецът с молби от 08.07.2020г., 17.08.2020г. и 21.07.2022г. изп.д.
№602/2019г е поискал прекратяване на изпълнителното дело.
На 14.09.2022г. е изпратено съобщение до „Юробанк България“ АД за
редуциране на размера на запора на 811 639,64лв.
С окончателно решение от 13.01.2021г. по ч.гр.д. №14 068/2020г. по
описа на СГС, жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство е оставена без уважение.
С постановление от 30.09.2022г. изпълнителното дело е прекратено и на
същата дата са изпратени съобщения до банките за вдигане на наложените
запори.
Изп. д. № 1395/2019г. е образувано на 20.06.2019г. До „Юробанк
България“ АД е изпратено запорно съобщение от ЧСИ М. с изх. №
56217/24.06.2019г. за сумата 34 213,25 лева. Запорът е наложен по всички
сметки на клона в „Юробанк България“ АД на 03.07.2019г.
На 19.07.2019г. по изп. д. № 1395/2019г. е получено искане от П.Н. в
качеството му на временен ликвидатор на „О.“ АД Кипър, назначен на
10.08.2018г., в което е цитирана относимата уредба по Закона за дружествата
на Република Кипър и са направени искания за спиране на изпълнителното
производство и вдигане на наложените обезпечителни мерки.
С разпореждане от 05.09.2019г. на ЧСИ М. е спряно изпълнението по
изп. дело № 20198600401395 по описа на ЧСИ М. и е оставено без уважение
искането за вдигане на наложените запори /л.124/.
Ищецът с молби от 08.07.2020г., 17.08.2020г. и 21.07.2022г. по изп. дело
№ 20198600401395 по описа на ЧСИ М. е поискал прекратяване на
изпълнителното дело.
С разпореждане от 11.09.2020г. първите две искания са оставени без
уважение.
4
С окончателно решение от 25.01.2021г. по ч.гр.д. №13230/2020г. по
описа на СГС, ЧЖ, 4ти А състав, жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство е оставена без уважение.
С постановление от 30.09.2022г. изпълнителното дело е прекратено и на
същата дата са изпратени съобщения до банките за вдигане на наложените
запори.
Изп. дело № 20198600401530 /изп.д. №1530/2019г./ е образувано на
23.07.2019г. Запорното съобщение от ЧСИ М. до „Юробанк България“ АД е с
изх. № 6773/29.07.2019г. и е за суми в общ размер 101 915,40лева. Запорът по
всички сметки в „Юробанк България“ АД е наложен на 02.08.2019г.
Изпратено е съобщение за увеличаване на запора с изх. №
74044/22.08.2019г. поради присъединяването на НАП със сумата 395 492,95
лева. Във връзка с това съобщение за увеличаване на сумата на запора е
изпратено от „Юробанк България“ АД съобщение до ЧСИ от 03.09.2019г., че
по сметките са наложени други запори и няма авоар. В сметка за размер на
дълга на л.38 от изп.д. №1530/2019г. е посочено, че общият размер на дълга е
509 311,39 лева, но общият размер на запорираните суми по запорните
съобщения е 497 408,35 лева. В изп.д. №1530/2019г. е приложена относимата
уредба по кипърското законодателство относно несъстоятелността на „О.“ АД
Кипър.
С разпореждане от 05.09.2019г. на ЧСИ М. е спряно изпълнението по
изп. дело № 1530/19г.
Ищецът с молби от 08.07.2020г., 17.08.2020г. и 21.07.2022г. по изп. дело
№ 1530/2019г. е поискал прекратяване на изпълнителното дело.
С окончателно решение от 21.06.2022г. по гр.д. №14067/2020г. на СГС,
ТО, ЧЖ, е отменен отказът на ЧСИ М. да прекрати изп. дело № 1530/2019г.
С разпореждане от 04.07.2022г. на ЧСИ изп.д. №1530/2019г. е
прекратено.
Съобщение за вдигане на запора е изпратено до „Юробанк България“
АД на същата дата 04.07.2022г.
По делото се установява, че всички запори са наложени по банкова
сметка ищеца с IBAN ******* в „Юробанк“ АД, по която видно от
представените банкови извлечения през целия период, за който се сочи, че са
търпени вреди, е имало достатъчно наличност.
При получаване на запорните съобщения „Юробанк“ АД е посочила в
писма до ЧСИ и по трите изпълнителни производства, че съгласно писмо на
КФН от 23.08.2018г. са налице правни пречки за изпълнение на запорите,
наложени по изпълнителни дела и като обезпечителни мерки по банкови
сметки на клона и изпълнение на наложени запори е недопустимо.
Не е било спорно между страните, че процесните суми са запорирани,
но не са преведени по сметка на ЧСИ М..
От удостоверение от 3.10.2023г. от „Юробанк България“ АД се
установява по изп.д. № 1530/2019г., че запорът е вдигнат на 11.07.2022г.
5
От удостоверение от 16.11.2022г. от „Юробанк България“ АД се
установява по изп.д. № 602/2019г. и изп.д. №1395/2019г. запорите са вдигнати
на 06.10.2022г.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл.624, ал.1-3 КЗ решението за откриване на производство по
ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга
държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който
има действие в съответната държава членка. Когато комисията е била
уведомена за откриване на производство по ликвидация или по
несъстоятелност от компетентния орган на друга държава членка, комисията
взема мерки за уведомяване на обществеността. Уведомяването по ал. 2
включва информация за административния или за съдебния орган, който е
компетентен за ликвидацията или несъстоятелността в съответната държава
членка, за приложимото законодателство и за назначения ликвидатор или
синдик.
С решение от 30.07.2019г. по искане №656/2018г. по описа на Окръжен
съд в Никозия, Кипър е открито производство по несъстоятелност на
чуждестранния търговец Застрахователна компания „О.“ АД. Това
обстоятелство е съобщено на електронната страница на КФН на същата дата –
30.07.2019г. Решението за откриване на производство по несъстоятелност е
обявено по партидата на клона в българския Търговски регистър на
26.09.2019г.
Общоизвестно е обстоятелството, че чрез поставяне на обявление от
30.07.2019 г. на интернет страницата на Комисия за финансов надзор, че по
отношение на „Застрахователна компания О.“ – Кипър е открито производство
по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност
/несъстоятелност/. Както е посочено и в решение от 21.06.2022г. по гр.д.
№14067/2020г. на СГС, ТО, ЧЖ, огласяването на информацията за откритото
производство по ликвидация под контрола на Кипърския съд ангажира пряко
съдебния изпълнител да се увери, че развитието на индивидуалното
принудително изпълнение е допустимо. Обявяването на това обстоятелство в
Търговския регистър от 26.09.2019г. има значение от гледна точка на
задължението по чл.23, ал.6 ЗТР съдът, държавните органи, органите на
местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е
възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи
обществени услуги, включително банките, да не изискват доказването на
обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския
регистър. От гледна точка обаче на знанието за откриване на производството
по ликвидация меродавният момент е този, посочен в чл.624 КЗ, а именно
уведомяването на обществеността от КФН, което е станало още на 30.07.2019г.
В конкретния случай, следва да се посочи, че и в Търговския регистър още на
21.09.2018 г. е вписано обстоятелството, че П.Н. е назначен за временен
ликвидатор, както и че той самият е подавал молби по изпълнителните дела за
вдигане на наложените запори.
6
Предвид цитираната норма на чл.624 КЗ, която е специална по
отношение чл.17а, ал.3 ТЗ, решението за откриване на производство по
несъстоятелност следва да се счита оповестено за третите лица не от датата на
вписване в българския Търговски регистър, а от датата на постановяване на
решението и съответно – обявяването на това решение от КФН, а именно –
30.07.2019г. Съдът намира, че след извършване на оповестяването по реда на
чл.624 КЗ, третите лица, включително съдебните изпълнители, не могат да
твърдят, че са добросъвестни по отношение на оповестеното обстоятелство,
тоест че то не им е било известно и съответно – че не са могли да съобразят
поведението си с него.
Съгласно чл.271 на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 25 ноември 2009 година решението за откриване на производство
по ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за
ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо
в държавата-членка по произход.
В случая държавата-членка по произход е Република Кипър, а
конкретният приложим нормативен акт е Законът за дружествата на
Република Кипър.
Съгласно чл.217 от Закона за дружествата, когато дружеството бъде
ликвидирано принудително от съда, всяко задържане, конфискуване или
изпълнение, включително принудително изпълнение срещу имущество или
действия на дружеството, извършени след започване на ликвидацията, са
нищожни.
Съгласно чл.217, ал.2 ликвидацията на дружество от съда се счита за
започнала към момента на представяне на искането за прекратяване.
В случая искането за прекратяване на „О.“ АД Кипър е направено от
компетентния орган на 10.08.2018г., на същата дата е назначен и временния
ликвидатор.
Съгласно чл.216 при принудителна ликвидация от съда всяко
разпореждане с имущество на дружеството, направено след началото на
ликвидацията, е нищожно, освен ако съдът не разпореди друго.
Съгласно чл.305, когато кредитор е започнал изпълнение върху
движими или недвижими вещи на дружеството или е предявил вземане към
дружество и впоследствие то е ликвидирано, този кредитор няма право да
запази привилегиите по отношение на ликвидатора при ликвидацията на
дружеството, освен ако изпълнението не е приключило преди началото на
ликвидацията.
Според чл.306, ал.3 правата, предоставени на ликвидатора, могат да
бъдат отменени от съда в полза на кредитора в такава степен и при условия,
които съдът счита за подходящи.
Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 4 от Закона за застраховането и
презастраховането и други свързани с тях въпроси от 2016 г. на Република
Кипър членове 215, 220, 305 и 306 от Закона за дружествата се прилагат по
аналогия. Съгласно чл.220, когато е издадено разпореждане за ликвидация или
7
е назначен временен ликвидатор, никакъв иск или процедура не продължава
или започва срещу дружеството, освен след разрешение на съда и при такива
условия, каквито съдът може да наложи.
В решение на СЕС по дело С-427/19 е прието, че решението на
компетентния орган да отнеме лиценза на съответното застрахователно
предприятие и да назначи временен ликвидатор може да представлява
„решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно
предприятие“ по смисъла на този член /чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО/
само ако правото на държавата членка по произход на това застрахователно
предприятие предвижда или че този временен ликвидатор има правомощия да
реализира активите на посоченото застрахователно предприятие и да
разпределя получените средства между неговите кредитори, или че
отнемането на лиценза на застрахователното предприятие води до
автоматично откриване на производството по ликвидация, без да е необходимо
за тази цел да се приема формално решение от друг орган.
В настоящият случай, видно акта, с който е назначен временният
ликвидатор /този акт е приложен по всички изпълнителни дела в заверен
превод – напр. л.92 от изп.д. №1530/19г./, същият няма правомощия да
осребрява и реализира активите на застрахователя. Следователно неговото
назначаване не може да се приеме като момент, от който по отношение на
допустимостта на индивидуалните искови и изпълнителни производства,
образувани в други страни-членки, следва да се съобразява кипърското право
относно несъстоятелността. Ето защо в случая следва да се приеме, че
започването на универсалното изпълнение е от датата на постановяване на
решението за откриване на производство по принудителна съдебна
ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/ - 30.07.2019г.
Следва да се посочи, че и трите процесни изпълнителни дела са
започнали на по-ранна дата – съответно - 28.03, 20.06, 23.07.2019г., поради
което към датите на образуването им налагането на запор на вземания на
длъжника, като елемент от изпълнителен способ, е било допустимо и
законосъобразно. След 30.07.2019г. обаче, когато във връзка с осребряването
на имуществото на дружеството в несъстоятелност следва да се прилага
кипърското право, поддържането на запорите и съответно – налагането на
следващи запори - е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с
цитираните норми на чл.217 и чл.305, а именно, че принудително
изпълнението срещу имущество или действия на дружеството, извършени
след започване на ликвидацията, са нищожни, а извършените са
непротивопоставими на ликвидатора, освен ако изпълнението не е
приключило преди началото на ликвидацията.
В случая не се установява съдът по несъстоятелността да е разрешил
продължаване на изпълнителните действия по индивидуалните изпълнителни
дела, нито се установява изпълнението да е приключило преди началото на
ликвидацията.
При наличието на тези конкретни обстоятелства – откриване на
производството по ликвидация в Кипър, обявено на 30.07.2019г., и посоченото
8
приложимо право на Република Кипър, според което изпълнителните
действия /следователно включително запорите, които са елемент от способа
изпълнение върху вземания на длъжника/ са непротивопоставими на
ликвидатора, и изричното искане на ликвидатора да бъдат вдигнати запорите
по изпълнителните дела, водят до извод, че отказът на ЧСИ да вдигне
наложените обезпечителни мерки към дата 30.07.2019г. е незаконосъобразен.
При това положение, както е посочено в решение от 21.06.2022г. по гр.д.
№14067/2020г. на СГС, ТО, ЧЖ, предвид невъзможността индивидуалното
изпълнително производство да продължи без санкцията на кипърския съд по
несъстоятелността, а така санкция няма, е безпредметно това индивидуалното
изпълнително производство да бъде спирано и прекратяването му е
законосъобразно.
Въпреки че изпълнителните производства са били спрени от съдебния
изпълнител, наложените запори по банкова сметка ищеца с IBAN ******* в
„Юробанк“ АД не са били вдигнати. Съдебният изпълнител не би могъл да
реализира изпълнение върху запорираните парични суми, тъй като такова би
било нищожно и непротивопоставимо на ликвидатора, а и предвид изричната
забрана на КФН, за която банката е уведомила ЧСИ. След като на 30.07.2019г.
е започнало универсалното принудително изпълнение, няма основание за
поддържане на изпълнителни запори по индивидуални изпълнителни дела.
Като не е вдигнал запорите по сметките, ответникът е препятствал
разпореждането със запорираните суми от компетентния орган по
ликвидацията. По две от изпълнителните дела временният синдик е направил
изрични искания да се вдигнат запорите и те са оставени без уважение от
ЧСИ. Без значение в случая е дали ликвидаторите са отправяли искания да
ползват посочените суми, доколкото такива искания биха били безсмислени,
именно предвид наложените изпълнителни запори.
С оглед на изложеното неоснователни са възраженията на ЧСИ, че не е
знаел кога е започнало производството по ликвидация/несъстоятелност и че
запорираните суми не са били необходими в производството по
несъстоятелност.
Относно възражението, че по процесната сметка има наложени
множество други запори, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като
по-ранните запори не са основание или причина за действието на следващите
запори, а всеки от тези запори по отделно води до един и същ резултат –
невъзможност за разпореждане със запорираната сума. Следователно другите
запори не влияят върху пряката и непосредствена причинно-следствена връзка
между бездействието на ЧСИ и настъпилите вреди и не я прекъсват.
Представени са доказателства, че по процесната сметка са били наложени
запори и от други ЧСИ, тоест вредата е причинена от неколцина по смисъла на
чл.53 ЗЗД. Доколкото не се установява наличие на привилегировани
кредитори, ако сметката не беше запорирана, сумите следва да се разпределят
съразмерно между хирографарните кредитори, поради което е без значение
кои по ред са процесните запори.
Относно възражението, че по сметката няма авоар: има едно съобщение
9
от 03.09.2019г от „Юробанк България“ АД по изп.д. №1530/2019г., в което с
„х“ е отбелязано поле, че по открита банкова сметка липсва авоар. Това
съобщение е изпратено по повод на съобщение на ЧСИ, че увеличава сумата
на запора, тоест след като запорът е бил вече наложен. Както беше посочено,
видно от банковите извлечения, по сметката е имало достатъчна наличност, с
оглед размера на наложените запори.
Относно размера на дължимото обезщетение: „пропуснатите ползи са
неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на
предположението за състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха
засегнати блага. В хипотезата на претендирана вреда неправомерно задържана
парична сума, размерът на тази вреда се заключава в заплащане на законната
лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, в които съдебен
изпълнител незаконосъобразно е наложил запор върху определена парична
сума в рамките на изпълнителното производство задържането на паричната
сума по силата на установените впоследствие незаконосъобразни действия на
съдебния изпълнител е без правно основание. През периода на нейното
задържане ищецът е бил в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои
нужди и да реализира от нея доход, поради което същият е пропуснал да
реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. За
периода на задържане на сумата, резултат от незаконосъобразни действия на
съдебен изпълнител, ищецът търпи вреди поради лишаване от ползването и,
чийто минимален размер е съизмерим със законната лихва за периода на
задържане на сумата. Търсената по този ред - чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр.
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорност, е специфична деликтна отговорност, поради
което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите,
които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението приложение
намира общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички
преки и непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с
неоснователното задържане на паричната сума, поради което настоящия
съдебен състав да приема, че вредата в тази хипотеза е съизмерима, като
минимален размер, със законната лихва върху сумата за периода на запора,
като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно наложения
запор върху сумата от съдебния изпълнител / в този смисъл Решение № 11 от
6.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2798/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Велислав Павков/.
Неоснователно е възражението на ответника, че след като сумата не е
преведена по сметка му, то не дължи обезщетение, тъй като вредата в случая
произлиза от невъзможността на ликвидатора да се разпорежда със сумата
поради наложения запор, а не от обстоятелството по чия сметка се намира
тази сума.
Предвид изложеното и след изчисление по реда на чл.162 ГПК съдът
намира, че по изп.д. №602/2019г. ответникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху запорираната сума 907 192,16лв. за периода
30.07.2019г.-06.10.2022г., а именно 293 577,47 лева.
10
По изп.д. 1395/2019г. дължи обезщетение в размер на законната лихва
върху запорираната сума 34 213,25лв. за периода 30.07.2019г.-06.10.2022г., а
именно 11 071,80 лева.
По изп.д. № 1530/2019г. дължи обезщетение в размер на законната лихва
върху запорираната сума 497 408,35лв. за периода 22.08.2019г.-08.07.2022г., а
именно 145 353, 77 лева.
По разноските: Предявени са искове с материален интерес 452 856,58
лева. Основателни са за суми в общ размер 450 003,04 лева.
Предвид изхода на делото ответникът дължи държавна такса в размер
18 000,12 лева.
Ищецът претендира разноски в размер 22 000 лева за адвокатско
възнаграждение, а ответникът - 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност. Както е посочено в
Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по ч.гр.д.
№ 991 по описа за 2024 г. с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да
възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели
на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила
труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото
размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по
доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-
следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с
размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е
уговорила и изплатила. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по
чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е
бил съществено надценен.
Минималното адвокатско възнаграждение, предвид чл.7, ал.2, т.5
НМРАВ, е в размер на 22 764,26 лева. Претендираният от ищеца размер е под
минимума.
В случая, предвид изложеното по-горе и като взима предвид правната и
фактическа сложност на делото, наличието на международен елемент,
големият обем писмени доказателства, но и приключването на производството
в две съдебни заседания и липсата на необходимост от събиране на други
доказателствени средства, освен писмените, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до 20 000 лева.
На ищеца следва да се присъдят разноски в размер 19 873,98 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
На ответника следва да се присъдят разноски в размер 7, 56 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
11
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЧСИ В. Д. М. рег. № 860 на КЧСИ, район на действие СГС,
гр. София, ул. *******, да плати на Застрахователна компания „О.“ АД
Кипър, действаща чрез „Застрахователна компания О. – клон България“
КЧТ с ЕИК *******, гр. София, бул. *******, ет.*******, следните суми:
- 293 577.47 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищеца
по изп. дело № 20198600400602 по описа на ЧСИ М. в размер на законната
лихва върху запорираната сума 907 192.16 лв. за периода от 30.07.2019 г. до
06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.12.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземанията.
- 11 071.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищеца
по изп. дело № 20198600401395 по описа на ЧСИ М. в размер на законната
лихва върху запорираната сума 34 213.25 лв. за периода от 30.07.2019 г. до
06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.12.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземанията.
- 145 353,77 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно наложен запор върху вземанията на ищеца
по изп. дело № 20198600401530 по описа на ЧСИ М. в размер на законната
лихва върху запорираната сума 497 408,35лв. за периода от 22.08.2019 г. до
08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.12.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземанията, като ОТХВЪРЛЯ иска в тази част за сумата над 145 353,77лв. до
предявения размер от 148 207.31 лв.
- 19 873,98 лева, разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „О.“ АД Кипър, действаща
чрез „Застрахователна компания О. – клон България“ КЧТ с ЕИК
*******, гр. София, бул. *******, ет.******* да плати на ЧСИ В. Д. М. рег. №
860 на КЧСИ, район на действие СГС, гр. София, ул. *******, сумата 7, 56
лева – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЧСИ В. Д. М. рег. № 860 на КЧСИ, район на действие СГС,
гр. София, ул. *******, да плати по сметка на Софийски градски съд сумата
18 000,12 лева – държавна такса.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на
12
ответника ЗАД „А.И.“ АД с ЕИК *******.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13