Р
Е Ш Е
Н И Е
№29 05.02.2019 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев административно дело №375 по описа
за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от Л. Т. К. *** против Заповед
№РД-14-58/10.07.2018 год. на Кмета на Община Павел баня, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж представляващ Селскостопанска
сграда /пристройка към съществуваща плевня/ - обор, находящ се в УПИ ІV282,
кв.35 по плана на с. Манолово, общ. Павел баня. В
жалбата са изложени оплаквания, че процесната сграда е съсобственост между
него, съпругата му и сестра му. Това е така, тъй като имота е негова
собственост /въз основа на договор за покупко-продажба, следователно е СИО/ и
сестра му /по наследство/. Въз основа на това е направен извод, че процесната
сграда е в режим на съсобственост. Като не е конституирал останалите двама собственика
като страни в производството, административният орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е основание за отмяната на оспореният
административен акт. Направено е искане за отмяна на заповедта и присъждане на
направените разноски.
Ответникът –
Кмет на Община Павел баня чрез процесуалния си представител адв. Г. оспорва
жалбата като неоснователна. По
съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като при
издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните
правила, а същата съответства и на приложимия материален закон. Излага
съображения, че съпругата и сестрата на жалбоподателят не следва да участват в
съдебното производство, тъй като не са адресати на оспорената заповед. Иска се
от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да му се присъдят направените
по делото разноски.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед №РД-14-58/10.07.2018
год. на Кмета на Община Павел баня, на основание чл.225а, ал.2, т.2 от ЗУТ във
връзка с чл.137, ал.3, чл.143, ал.1, чл.144, ал.1, чл.148, ал.1 и чл.157, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахване на Л. Трендафилов К. на незаконен
строеж "селскостопанска сграда /пристройка към съществуваща плевня/ - обор”,
находящ се в УПИ ІV282, с площ от 1225.00 кв.м.
кв.35 по регулационния план на с. Манолово, общ. Павел баня, собственост, от
която площ притежава ¾ идеални части. Възложителят на строежа няма
издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа.
Жалбоподателят Л. Т. К. се
легитимира като собственик на имота, въз основа на нотариален акт №157, том VІІ,
дело №2241/1995 год. от петнадесети септември 1995 год. на Казанлъшки районен
съдия, изпълняващ длъжността нотариус. С акта е прехвърлена собствеността на
описаният недвижим имот срещу гледане и издръжка, със страни Т.Н.К. и съпругата
му М. Х.К. от една страна като прехвърлители и Л. Т. К.
като приобретател. Прехвърлени са ¾ идеални части от дворното място и
реално построените в него жилищна сграда, стопански постройки – плевня и навес
и постройка с търговско предназначение /магазин и кафетерия/,
без построената в дворното място лятна кухня.
Административният орган
приема, че незаконният строеж представлява селскостопанска сграда /пристройка
към съществуваща плевня/ - обор, изпълнени от Л. Т. К.. Изпълнен е в УПИ ІV232,
кв.35, без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж. За така описаните
обстоятелства е съставен констативен акт №1/05.06.2018 год. /лист 20 от
делото/ от работна група служители на Община Павел баня - арх. П.Г. - главен архитект на Община Павел
баня, инж. И. - главен експерт отдел „Устройство на територията”, Община Павел
баня и Й.И. Ш. – главен специалист отдел „Незаконно строителство”, Община Павел
баня, назначени със Заповед №РД-14-52/05.06.2018 год. на Кмета на Община Павел
баня /лист 31/. Същият е съставен в присъствието на Л. Т. К. – собственик. В
акта са вписани като възложител и извършител на строителството
Л. Т. К.. Екземпляр от протокола е връчен на 05.06.2018 год. на жалбоподателят,
който обаче не депозирал възражения срещу констатираното при проверката и
отразено в съставеният протокол.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице, които е собственик
на имота и е посочен като
адресат на акта. Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на връчване
на заповедта. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
На първо място съдът
намира, че следва да заличи като заинтересована страна
по делото съпругата на жалбоподателят С.Х.К. и да прекрати производството
в тази му част. Съображенията за това са следните: Л.К. е придобил собствеността върху имота въз
основа на нотариален акт, по време
на брака му със С.К., но договора е сключен с
оглед личността на К. и същият получава собствеността срещу задължението за издръжка и гледане. Следователно придобитият имот е негова лична собственост,
а не СИО. Дори да е приемем,
че е налице СИО, то К. не е адресат на акта и същият не е породил за нея каквито и да е било задължения, нито е засегнал нейни законни права и интереси. С оглед на гореизложеното, съдът следва да заличи С.К. като занитересована страна на делото.
Не така стоят нещата обаче със сестра му – С.Т.К.. Придобият
от К. имот касае само
¾ идеални част от целия
имот, като останалата ¼ остава в собственост на Т. Н. К. и Мария Х.К., като
след смъртта им тази
¼ се наследява от жалбоподателят
и сестра му. Следователно същата се явява заинтересована
страна, макар и да не е адресат на акта /виж Решение №8622/04.07.2017 год.,
постановено по адм. Дело №3655/2017 год. по описа на ВАС/.
Заповед №РД-14-58/10.07.2018
год. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а
именно Кмет на Община Павел баня, който разполага с правомощия да разпорежда
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. По делото е
приета като писмена доказателство Заповед №РД 335/10.11.2015 год. на Кмета на
Община Павел баня, съгласно която е определил Зам. Кмета Й.Н.Е. да изпълнява
функциите на Кмета на Община Павел баня в негово отсъствие, което включва и
подписването на всички видове заповеди.
По делото не е спорно, че
процесните строежи са изградени през 2003 год., видно от нотариално заверената
декларация на жалбоподателя, находяща се на лист 19 от делото.
Заповедта, в оспорената
част, е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. В нея са
посочени фактическите /извършено строителство на селскостопанска сграда
/пристройка към съществуваща плевня/ - обор/ и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.
Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.
От събраните по делото и неоспорени доказателства категорично се установява
наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта
технически параметри и местонахождение, който е извършен без строителни книжа. Срещу съставеният
констативен акт №1/05.06.2018 год., жалбоподателят не е вписал каквито и да е
било възражения относно параметрите на селскостопанската сграда, нито оспорва
същите в съдебното производство. При така установеното съдът намира, че се
касае за обстоятелство, което не е спорно между страните и което не следва да
се установява с назначаването на съдебно-техническа експертиза. Такава не е
необходимо да бъде назначаване и за категорията на незаконния строеж –
характера и параметрите на сградата предполагат същата да е пета категория, буква
„в“ съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на
видовете строежи, а именно – строежи на допълващо застрояване, извън тези от
шеста категория /строежи съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ/. Липсата на издадени
строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
Констативният
акт, на който се основава, също е съставен от компетентни лица. Кмета на Община Павел баня е издал Заповед
№РД-14-52/05.06.2018 год., с която
е назначил комисия с поименно посочени
членове, която да извърши проверка по полученото писмо от РО„НСК“ Стара Загора
и получените сигнали за изграден краварник в центъра на с. Манолово. Съдът намира, че определените
служители, разполагат с необходимата материална компетентност, установена от
чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. След оглед на място е
съставен констативният акт №1/05.06.2018 год., който е връчен на жалбоподателят
по надлежния ред, видно от собственоръчно положения от негова страна подпис.
Възражения срещу този акт, не са постъпили в предвиденият от закона седемдневен
срок /констативен протокол от 02.07.2018 год. – лист 25/.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
В заповедта е посочено, че
строежът – обор не е търпим. Посочва се, че това обстоятелство е видно от
издаденото удостоверение за търпимост №АБУ-116/15.06.2018 год. на Главния
архитект на Община Павел баня. Същото обаче не се отнася до процесния строеж,
тъй като съдържа мотиви за търпимостта на останалите строежи в поземления имот,
но не и по отношение на постановеният за премахване селскостопанска сграда. Нормите
на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ са императивни. Както
административният орган, така и съдът имат задължение да установят дали
незаконният строеж е търпим по силата на посочената норма поради забраната за
премахването му, ако има такова качество. След като административният орган не
е установил посоченото обстоятелство, това следва да направи съдът, който също
има право да събира доказателства, а становището по този
въпрос на настоящия съдебен състав вече бе
изразено по-горе.
В
заповедта е посочено времето на извършване на строежа, но съгласно трайно
установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този
релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. Това
е 2003 год. за селскостопанската сграда,
факт възприет от ответника въз основа на декларацията на К.. По тази причина съдът намира, че този факт не е спорен между страните,
а годината предполага нетърпимост на изградения строеж. Разпоредбите на нормите на §16 от ПР на
ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ са относими
към строежи изградени най-късно до 31.03.2001 год.
По тези съображения съдът
приема, че №РД-14-58/10.07.2018 год. на Кмета на Община Павел баня е валиден административен
акт, постановен при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Това води до извода, че подадената
жалба срещу заповедта е неоснователна, а заповедта законосъобразна.
При този изход на делото, направеното искане за
присъждане на разноски по делото в полза на ответника е основателно. Видно от
представените документи същите са в размер на 400.00 лв. - адвокатски хонорар
съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие №62101 от 02.10.2018
год..
Водим от тези мотиви, на
основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждането си от 11.09.2018 год., постановено в закрито
съдебно заседание за конституиране на С.Х.К., като заинтересована страна.
ЗАЛИЧАВА С.Х.К. като заинтересувана страна по адм. дело №375/2018 год. и прекратява делото по отношение на нея.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Т. К. *** против Заповед №РД-14-58/10.07.2018 год. на Кмета на Община Павел
баня, като неоснователна.
ОСЪЖДА Л. Т.К., ЕГН ********** *** да заплати на Община Павел баня, представлявана от Кмета С.Р. сумата от 400.00 /четиристотин/ лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: