Определение по дело №254/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С Определение № 109/02.07.2010 година, постановено по Ч.н.д. № 606/2010 год., Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане жалбата на Д. А. А. от Г. против Постановление за спиране на наказателното производство от 02.01.2009 год. на РП – К. по досъдебно производство № 687/2008 год. по описа на РУ на МВР – К. и срещу Постановление за спиране на наказателното производство от 09.02.2010 год. на РП – К. по досъдебно производство № 687/2008 год. по описа на РУ на МВР – К., като е прекратил производството по Ч.н.дело № 606/2010 год. по описа на съда.

Против определението е постъпила жалба от Д. А. А. от Г., в която не се излагат конкретни пороци на обжалваното определение, респ. не се прави конкретно искане по отношение на същото, а се развиват най-общи и подробни съображения, с които се изразява общо недоволство от постановленията на РП – К. за спиране на наказателното производство.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, вкл. и по досъдебно производство № 687/2008 год. по описа на РУ на МВР - К., приема за установено следното:

За да постанови обжалваното опрÕделение, първоинстанционният съд е приел, че видно от Досъдебно производство № 687/2008 год. по описа на РУ на МВР – К., Постановление за спиране на наказателното производство от 02.01.2009 год. на РП – К. по досъдебно производство № 687/2008 год. по описа на РУ на МВР – К. е било връчено на жалбодателя А. /който има качеството на пострадал от престъплението/ на 11.02.2009 год., а Постановление за спиране на наказателното производство от 09.02.2010 год. на РП – К. по досъдебно производство № 687/2008 год. по описа на РУ на МВР – К. е връчено на А. на 11.02.20010 год. Съдът е приел, че и двете постановления А. е обжалвал пред РС – К., който с Определение № 17/06.03.2009 год. по Ч.н.дело № 166/2009 год. е отменил първото посочено такова и е върнал делото на РП – К.; както и с Определение № 52/17.03.2010 год. е отменил постановлението за спиране на наказателното производство от 09.02.2010 год. на РП – К. като незаконосъобразно, и е върнал делото на РП – К. за продължаване на разследването. Направил е извода, че жалбодателят е упражнил по предвидения в закона ред правото си на жалба против посочените по-горе постановления на РП – К. за спиране на наказателното производство, като жалбите му са били уважени, поради което последващи жалби против тези постановления е недопустима, като е оставил жалбата на А. без разглеждане и е прекратил производството по делото, образувано по реда на чл.244 ал.5 от НПК.

Настоящата инстанция намира, че жалбата на Д. А. против определението на първоинстанционния съд е недопустима. Това е така по следните съображения: видно от разпоредбите на чл.244 от НПК, определенията на първоинстанционния съд в производството по чл.244 ал.5 от НПК – съдебен контрол върху постановление за спиране на наказателното производство, са окончателни и не подлежат на последващ въззивен контрол. Този извод се налага от прочита на разпоредбите на чл.341 от НПК, като обжалваното в настоящото производство определение не попада в хипотезите на изрично посочените определения по ал.1, подлежащи на проверка по реда на глава двадесет и първа от НПК; нито пък на тези по ал.2, подлежащи на проверка по реда на глава двадесет и втора, доколкото обжалване на определението по чл.244 ал.5 от НПК не е изрично предвидено в самата тази законова разпоредба. По аргумент от по-силното основание, не подлежат на въззивен контрол не само определенията на първоинстанционния съд, с които се разглежда по същество жалбата против спирането на наказателното производство, но и тези, с които жалбата е оставена без разглеждане, било защото е подадена от ненадлежна страна или пък поради липса на правен интерес или друга причина, правеща я недопустима, напр. че същия въпрос е разрешен с влязло в сила определение /както е в настоящият случай/ и др.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба на Д. А. против определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Постановление за спиране на наказателното производство от 02.01.2009 год. на РП – К. по досъдебно производство № 687/2008 год. по описа на РУ на МВР – К. и срещу Постановление за спиране на наказателното производство от 09.02.2010 год. на РП – К. по досъдебно производство № 687/2008 год. по описа на РУ на МВР – К., и е прекратено производството по Ч.н.дело № 606/2010 год. по описа на РС – К., е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д. А. А. от Г., К.Възрожденци”, Б. А.18, с ЕГН *, против Определение № 109/02.07.2010 год., постановено по ч.н.д. № 606/2010 год. по описа на Кърджалийският районен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. А. А. от Г. против Постановление за спиране на наказателното производство от 02.01.2009 год. на РП – К. по досъдебно производство № 687/2008 год. по описа на РУ на МВР – К. и срещу Постановление за спиране на наказателното производс‗во от 09.02.2010 год. на РП – К. по досъдебно производство № 687/2008 год. по описа на РУ на МВР – К., и е прекратено производството по Ч.н.дело № 606/2010 год. по описа на същия съд, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.н.дело № 235/2010 год. по описа на Окръжен съд – К..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.