Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 29.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 544 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.К.Т., чрез адв. К.Т. ***, депозирана против електронен фиш серия К № 2028604, издаден от ОДМВР – Русе, с който на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на АД „Станкова и Т.“, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е издаден без да са спазени изискванията на нормативната уредба, поради и което, същият е незаконосъобразен и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че не са спазени изискванията на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като е изминала повече от една година от извършване на нарушението и връчването на електронния фиш. Алтернативно се излагат съображения във връзка с годността на средството за измерване.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната от него жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.04.2018г., в 09:33 часа, в град
Русе, бул. „Христо Ботев“ до Автоцентър Вива кар на GPS координати EL 25.96412
NL 43.83682, посока център, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M 543
е било заснето МПС – лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № Р 70 07 РК,
собственост на АД „Станкова и Т.“, със законен представител Д.К.Т., което
моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за
движение в населено място е било установено да се движи с установена стойност
на скоростта 83 км/ч. и превишение от 33 км/ч.
Приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка
от регистъра на издадените електронни фишове, разписка за връчване, разпечатка
от клип от 17.04.2018г., 09:33:03 часа,
Разпечатка от АИС КАТ – Регистрация справка собственост, Протокол № 1-37-18/16.04.2018г.
от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 543, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, ведно с инструкция за работа и
технически характеристики, Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система рег. № 1085р-2618 и Заповед № А-0-003/07.02.2014г. на
ДАМТН, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на
основание чл. 84 ЗАННН.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото
дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата и поддържани в хода по същество доводи, за изтекъл давностен срок.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 17.04.2018г. С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“. Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства, изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК. Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, която урежда абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
С оглед спецификата на електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия разпоредбите касаещи сроковете по чл. 34 предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН и издаването на НП.
Изрично в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в чл. 34 ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност и тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 ЗАНН. Отново в същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина. Видно от датата на извършване на нарушението - 17.04.2018 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
В този смисъл е и Решение на Административен съд – Русе от 20.09.2019г., постановено по КАНД № 182 по описа на съда за 2019г.
По изложените мотиви, съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че отговорността на последния е погасена по давност.
Отделно от това видно от представената справка за издадени електронни фишове, процесният електронен фиш е съставен на 21.04.2018г.
Връчването на електронния фиш е процесуално действие след налагане на наказанието, поради и което забавянето при връчването на електронния фиш няма за последица незаконосъобразност на същия, доколкото самото връчване на електронния фиш има значение за възникване правото на наказаното лице да упражни правото си да обжалва същия. В случая на жалбоподателят е бил връчен електронния фиш и същият е упражнил правото си на жалба срещу него.
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са твърденията, че средството за измерване не е от одобрен тип и не е преминало последваща проверка, както и доводите, че последващата проверка на средството за измерване не е извършена от трета независима страна, по смисъла на § 1, т. 30 от Закона за измерванията.
Скоростта в конкретния случай е измерена с мобилна система за видеоконтрол „ТFR-1M“, която е одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. (лист 12 от делото), което средство за измерване е преминало последваща проверка, извършена от специалисти на Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери в Сектор „Управление на собствеността“ – полицейска техника при ГД „Национална полиция“, която лаборатория е оправомощена от председателя на ДАМТН, със Заповед № А-0-003/07.02.2014г., издадена на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Закона за измерванията, във вр. чл. 11, ал. 2 от Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Конкретното средство за измерване е посочено в приложение № 1, към чл. 2, съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата, в което приложение, представляващо Списък на средствата за измерване, за проверката на които се оправомощават лица под т. 7 са посочени радарскоростомери. Правомощията на тази лаборатория, респективно на служителите към нея да извършват последващи проверки следва от самия Закон за измерванията и е извършено при спазване на реда в Наредбата за реда и оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол като самата проверка не е извършена от служители на ОД на МВР град Русе, а от служител на лаборатория за проверка на средствата за измерване, която не е подчинена нито териториално, нито функционално на административният орган издал обжалваното наказателно постановление, като същевременно самата тя няма самостоятелни правомощия за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Само по себе си обстоятелството, че лабораторията е включена в структурата на МВР, в чиято структура е и наказващият орган, не обуславя зависимост на същата от органите, ангажирани с използване на конкретното средство за измерване, поради което попада в кръга на оправомощените да извършват проверка на средства за измерване субекти по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Закона за измерванията, във вр. с § 1, т. 30 от ДР на същия закон.
Анализът на разпоредбата на § 1, т. 30 от ДР на ЗИ налага извод, че законодателят не е установил като условие, в структурата на коя институция се намира съответната лаборатория. Предпоставките, необходими да се извърши преценка дали е трета независима страна за проверките, за които кандидатства се отнасят до съвсем различни фактически установявания, лимитативно посочени в §1, т. 30 от ДР на ЗИ.
Самата проверка на средството за измерване не е извършена от МВР, а от ДАМТН, чрез оправомощен субект по смисъла на чл. 47, ал. 1 ЗИ. Самата заповед за оправомощаване, е издадена на основание чл. 50, ал. 1 от ЗИ и представлява индивидуален административен акт, който в случая е влязъл в законна сила, поради и което обсъждането на предпоставките за издаването на същата по см. на чл. 47, ал.1 от закона е извън предмета на делото съгласно чл. 314, ал.1 и чл. 339 от НПК и тази заповед не подлежи на косвен съдебен контрол.
В същия смисъл са и Решение от 12.07.2018 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 145/2018 г. и Решение от 22.02.2017 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 21/2017 г.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимка от клип от 17.04.2018г., 09:33:03 часа, безспорно се установява времето и точното място, на което е било позиционирано средството за измерване и където е било установено нарушението, конкретното моторно превозно средство, измерената скорост на движение на същото и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС. Видно от същите измерената скорост на движение е била 86 км/ч., от която е приспадната и максимално допустимата грешка от 3 % на средството за измерване и жалбоподателят е санкциониран, именно за превишение от 33 км/ч.
Средството за измерване, с което
е установено нарушението е от одобрен тип и е преминало изискуемата последваща
проверка на средствата за измерване, което се установява и доказва от приетите
по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. (лист 12) и Протокол от
проверка на средство за измерване № 1-37-18/16.04.2018г. (лист 11).
Видно от представеният и приет по
делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система рег. № 1085р-2618 като място на
контрол и точно местоположение на средството за измерване № TFR1-M 543 на
датата и часа на нарушението е посочено град Русе, бул. „Христо Ботев“ до
Автоцентър Вива Кар, което именно място на нарушението е отразено в електронния
фиш. Изрично в протокола е посочена посоката на контролираните МПС, а именно
посока - център, посочен е режима на измерване, а именно стационарен и посоката
на задействие – приближаващ, а така също и че мястото на контрол е именно част
от общинска пътна мрежа и ограничението на скоростта в този участък, което е 50
км/ч. Отделно от това на самата снимка от клипа са посочени конкретните GPS
координати, които се идентични с вписаните в електронния фиш.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на законен представител на адвокатското дружество собственик на моторното превозно средство, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Русе, с 33 км/ч., поради което правилно е приложена санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, а именно административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2028604, издаден от
ОДМВР – Русе, с който на Д.К.Т., ЕГН:**********, в качеството му на
законен представител на АД „СТАНКОВА И Т.“, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: