Решение по дело №254/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № 260224

гр. П., 08.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на деветнайсети ноември през две хиляди двайсет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Лилия Кирякова                                 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 254/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от Г.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К. от АК – Пазардик, със съдебен адрес:***, офис 13, срещу „КОЛЕКТ БГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, за признаване за установено, че не дължи сумата в общ размер от 143 276.95 лева, от която по заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2454/2010 г. на РС - П. и издаден изпълнителен лист: сума от 88 976.76 лева, представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № Д 0017/17.04.2007 г., анекси към него от 16.08.2007 г. и 17.06.2009 г. и договор за поръчителство от 17.06.2009 г., сума от 13 318.48 лева - договорна лихва за периода от 21.06.2009 г. до 24.06.2010 г., законна лихва от 25.06.2010 г. до изплащане на вземането, сума от 2 045.90 лева - разноски и от 2 945.90 лева - адвокатско възнаграждение по делото, а по заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2459/2010 г. на РС - П. и издаден изпълнителен лист: сума от  28 214.06 лева, представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № Д 0346/16.08.2007 г. и договор за поръчителство от 16.08.2007 г., сума от 5 526.23 лева - договорна лихва за периода от 21.05.2009 г. до 24.06.2010 г., законна лихва от 24.06.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 249.62 лева - разноски по делото, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че срещу него като длъжник има висящо изпълнително дело № 715/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Т., рег. № 882 от КЧСИ за заплащане на сума в общ размер от 285 348.31 лева. Излага, че вземането не съществува, тъй като е погасено по давност след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Изпълнителното основание са две влезли в сила на 10.08.2010 г. и 12.08.2010 г. заповеди за незабавно изпълнение (ЗНИ) по чл. 417 от ГПК в полза на кредитора „Юробанк и Еф Джи България“ АД, ЕИК *********, издадени по ч. гр. д. № 2454/2010 г. и ч. гр. д. № 2459/2010 г. двете по описа на РС - П., със солидарни длъжници Н.Г.А., действаща като ЕТ с фирма „Тео-Д-3-Н.А.“, ЕИК ********* и ищецът (нейн син). Било образувано изпълнително дело № 22/2013 г. на ДСИ при РС - П., по което ищецът бил уведомен, че на 11.02.2013 г. е насрочен опис на недвижим имот: ½ ид. ч. от апартамент в гр. П., ул. ***, а през 2016 г. получил допълнително заключение за оценката на имота, но до публична продан не се стигнало. По молба на взискателя на основание чл. 427, ал. 5 от ГПК делото било изпратено от ДСИ на ЧСИ Т., като на 09.12.2019 г. било образувано изпълнително дело № 715/2019 г. На 25.02.2021 г. ответникът „КОЛЕКТ БГ“ АД е конституиран по делото на мястото на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД, по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 27.03.2020 г., сключен с първоначалния взискател - банката. Излагат се съображения кои изпълнителни действия прекъсват давността за вземането, с позоваване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че последното изпълнително действие по отношение на ищеца, водещо до прекъсване на погасителната давност е налагането на възбрана върху притежаваната от ищеца идеална част от недвижим имот през януари 2013 г. От тази дата до депозиране на молбата на цедента „Юробанк България“ АД на 09.12.2019 г. за образуване на изпълнително дело № 715/2019 г., не са извършвани други действия, които обуславят спиране и/или прекъсване на срока на погасителната давност. Прави извод, че от датата на налагане на възбраната върху имота през януари 2013 г. до януари 2018 г. е изтекла петгодишната погасителна давност спрямо вземането на цесионера. На 09.03.2021 г. била наложена възбрана върху притежавани от длъжника-ищец и неговата сестра недвижими имоти. С уточнителна молба вх. № 264140 от 13.04.2021 г. ищецът посочва, че от януари 2013 г. до 09.03.2021 г., когато е неложена последната възбрана са изтекли повече от 5 години, поради което вземането на цесионера е погасено по давност. Същевременно се сочи изпълнително дело № 840/2010 г. на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 от КЧСИ, което било прекратено. Длъжникът Н.Г.А. е починала на 05.08.2018 г. Прави се извод, че на основание чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане са се погасили и акцесорните вземания към него. С уточнителна молба вх. № 264559 от 27.04.2021 г. ищецът посочва, че цената на иска за оспорване на изпълнението /вземането/ е в размер на вземанията по двата изпълнителни листове, издадено по двете заповедни производства, а именно за сумата от общо 143 276.95 лева, от които 117 190.82 лева - главница, 18 844.71 лева договорна лихва и 7 241.42 лева - разноски. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „КОЛЕКТ БГ“ АД, чрез юрисконсулт А., е подал отговор на исковата молба. Счита, че искът по чл. 439 от ГПК е недопустим, тъй като не ставало ясно в исковата молба за кой период се твърди да е изтекла погасителната давност, от кое последно действие е започнал да тече този срок и до кое действие. Оспорва се, че давността е изтекла спрямо ищеца. Всички действия, предприети спрямо който и да е от длъжниците, засяга и останалите длъжници, спрямо които няма извършени такива действия. Твърди се, че основното задължение е това на длъжника ЕТ „Тео-Д-3-Н.А.“, поради което при основателност на иска последиците на давността засягат само правата на ищеца като поръчител, но не и вземането спрямо ЕТ. Това задължение е обезпечено с ипотека, като принудителното изпълнение може да бъде насочено както спрямо длъжника, ЕТ и неговите наследници.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за оспорване на изпълнението /вземането/, което е прехвърлено от първоначалния взискател на ответника и което е погасено по давност след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Неоснователни са доводите на ответника за нередовност на исковата молба поради непосочен период на погасителната давност, респ. непосочване на последното изпълнително действие. Напротив, ищецът е посочил в исковата молба, че свързва началото на погасителната давност за вземането с налагането на възбрана през месец януари 2013 г., респ. твърди изтичането ѝ до януари 2018 г., евентуално до 09.03.2021 г., когато е наложена последната възбрана.

Съдът приема от фактическа страна следното:

От справка от публичния ТРРЮЛНЦ към АВ се установява, че „Юробанк и Еф Джи България“ АД, ЕИК *********, е с променено наименование „Юробанк  България“ АД, считано от 11.01.2013 г.

От приложените заповедни производства се установи следното:

Видно от Изпълнителен лист от 29.06.2010 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 1619/29.06.2010 г. по ч. гр. д. № 2454/2010 г. по описа на РС - П., длъжникът ЕТ „Тео-Д-3-Н.А.“, ЕИК *********, със собственик Н.Г.А., ЕГН ********** и поръчителят Г.С.Т. /ищец/, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк и Еф Джи България“ АД сума в общ размер от 102 295.24 лева, от които главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № Д 0017/17.04.2007 г., анекси към него от 16.08.2007 г. и 17.06.2009 г. и договор за поръчителство от 17.06.2009 г. в размер на 88 976.76 лева, договорна лихва - 13 318.48 лева за периода 21.06.2009 г. до 24.06.2010 г., законна лихва от 25.06.2010 г. до изплащане на вземането, сума от 2 045.90 лева - разноски и от 2 945.90 лева - адвокатско възнаграждение по делото.

Видно от Изпълнителен лист от 29.06.2010 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 1634/29.06.2010 г. по ч. гр. д. № 2459/2010 г. по описа на РС - П., длъжниците ЕТ „Т.-Д-3-Н.А.“, ЕИК *********, със собственик Н.Г.А., ЕГН ********** и Г.С.Т. /ищец/, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк и Еф Джи България“ АД сума в общ размер от 28 214.06 лева, представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № Д 0346/16.08.2007 г. и договор за поръчителство от 16.08.2007 г., сума от 5 526.23 лева - договорна лихва за периода от 21.05.2009 г. до 24.06.2010 г., законна лихва от 24.06.2010 г. до изплащане на вземането, сумата от 2 249.62 лева - разноски по делото.

Не се спори, че ЗНИ № 1634/29.06.2010 г. е влязла в сила на 10.08.2010 г.

Не се спори, че ЗНИ № 1619/29.06.2010 г. е влязла в сила на 12.08.2010 г.

От приложените изпълнителни дела се установява следното:

Изпълнително дело № 22/2013 г. по описа на ДСИ при РС - П. обединява изп. дело № 839/2010 г. и изп. дело № 840/2010 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 от КЧСИ, което обстоятелство се удостоверява и от придружителното писмо вх. № 267581/11.11.2021 г. на ЧСИ Г. Т., рег. № 882 от КЧСИ.

Хронологията е следната:

По молби от 14.07.2010 г. на кредитора „Юробанк и Еф Джи България“ АД, на основание изпълнителни листове по ч. гр. д. № 2454/2010 г. и ч. гр. д. № 2459/2010 г. по описа на РС - П., е образувано изп. дело № 839/2010 г., респ. № 840/2010 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 от КЧСИ, като с протокол от 14.01.2011 г. изп. дело № 840/10 г. е присъединено към първоначално образуваното изп. дело № 839/10 г. На 12.07.2012 г. до Служба по вписванията е изпратено искане за налагане на възбрана върху ½ ид. част от собствения на Н.А. недвижим имот, а именно: апартамент № 2, находящ се в гр. П., ул. ***, с площ от 70.36 кв. м., с пълен идентификатор № *** по КККР на гр. П., както и върху ½ ид. част от масивен гараж № 4, находящ се в гр. П., ул. ***, с площ от 18 кв. м., с пълен идентификатор № ***по КККР на гр. П.. Възбраните са вписани на 19.07.2012 г. в Служба по вписавнията - П..

Видно от протокол от 16.11.2012 г. на ЧСИ Сия Халаджова, по сезиране с молба на взискателя „Юробанк и Еф Джи България“ вх. № 11303/07.06.2011 г., изпълнителното дело № 839/2010 г. (ведно с присъединеното към него изп. дело № 840/2010 г.) е изпратено на ДСИ при РС - П. за продължаване на производството.

По молба вх. № 2514/18.11.2012 г. на взискателя „Юробанк и Еф Джи България“, с постановление от 30.01.2013 г. на Мариана Симонова, ДСИ при РС - П. е образувано изп. дело № 22/2013 г. (обединяващо двете гореописани изп. дела), като със същото постановление е насрочен опис на недвижими имоти за 11.02.2013 г. (л. 348 от изп. дело № 22/2013 г.).

На 11.02.2013 г. е извършен опис на следните имоти: апартамент № 2, находящ се в гр. П., ул. ***, вх. А, ет. 1, ап. 2, с пълен идентификатор № *** (погрешно описан като № 55155.505.931) по КККР на гр. П. и Масивен гараж с площ от 18 кв. м., с идентификатор № ***по КККР на гр. П.. На 19.02.2013 г. по изпълнителното дело е представено и заключение на вещото лице по оценка на имотите.

На 24.03.2013 г. е подадена молба от взискателя „Юробанк България“ АД по изп. дело № 22/2013 г. за указване на таксата за довнасяне за извършения опис от 11.02.2013 г., като се иска насрочване на опис на ипотекиран в полза на взискателя апартамент № 13, с площ от 56.90 кв. м., находящ се в гр. П., ул. ***(собственост на М. К. У.).

На 06.06.2013 г. ДСИ е указал на взискателя, че следва да довнесе сумата от 659.33 лева, след което ще бъде насрочена публична продан.

На 09.03.2016 г. е подадена молба от взискателя „Юробанк България“ АД по изп. дело № 22/2013 г. с искане за предприемане на необходимите действия по насрочване на публична продан на ипотекиран в полза на взискателя апартамент № 13, с площ от 56.90 кв. м., находящ се в гр. П., ул. ***.

На 08.09.2016 г. е внесен дължимият депозит за вещото лице, което да извърши преоценка на апартамент № 2 и масивен гараж № 4, респ. допълнителното заключение е депозирано по делото на 10.10.2016 г. Заключението на вещото лице е съобщено на страните на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК.

На 09.05.2017 г. взискателят иска възобновяване на изпълнителното производство, ако същото е било спряно, като желае да бъде уведомен за последното извършено изпълнително действие и неговата дата, както и за последното извършено плащане от длъжника, като прави искане за налагане на запор на банковата сметка на длъжника. На 15.05.2017 г. ДСИ е разпоредил да се уведоми взискателят за дължимата държавна такса за актуалната преоценка на възбранените апартамент и гараж, както и че след внасянето й, ще бъде насрочена публична продан.

Заключението на вещото лице от 10.10.2016 г. е получено от взискателя на 14.11.2016 г., като му е указано, че дължи държавна такса върху оценката в размер на 801.20 лева.

На 26.02.2019 г. с постановление на ДСИ Мариана Симонова е насрочена първа публична продан на процесните апартамент № 2 и масивен гараж № 4 за времето 10.03.2019 г. - 10.04.2019 г., но поради смъртта на Н.А. на 05.08.2018 г. изпълнителното производство е спряно с постановление от 27.02.2019 г. на осн. чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, преди да бъде разгласена публичната продан.

На 15.03.2019 г. взискателят е поискал извършване на необходимите справки и конституиране на наследниците на починалия длъжник А.. От Община П. са изпратени изисканите удостоверения за наследници на Н.А. и съпруга й С. А..

На 29.05.2019 г. взискателят отново е поискал конституиране на наследниците на починалия длъжник, което е направено от ДСИ с разпореждане от 31.05.2019 г., когато е конституирал ищецът Г.Т. и Г.М.(син и дъщеря на Н.А.), като длъжници по делото. Указал е да им се изпрати покана за доброволно изпълнение след посочване на актуалния размер на дълга, за установяване на който е направил запитване до взискателя.

С молба вх. № 4833/05.09.2019 г. взискателят „Юробанк България“ АД е поискал на осн. чл. 427, ал. 5 от ГПК изп. дело № 22/2013 г. да се изпрати на ЧСИ Г. Т., рег. № 882 от КЧСИ за продължаване на изпълнителните действия.

По молба вх. № 16844/09.12.2019 г. от взискателя „Юробанк България“ АД, ЧСИ Т., рег. № 882 от КЧСИ е образувал изпълнително дело № 715/2019 г. срещу длъжниците по двата изпълнителни листове, издадени по ч. гр. д. № 2459/2010 г. и ч. гр. д. № 2454/2010 г. по описа на РС - П., като е разпоредено извършване на справки и изпращане на ПДИ на длъжниците.

С молба вх. № 01765/15.02.2021 г. ответникът „КОЛЕКТ БГ“ АД е поискало на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК да бъде конституирано като взискател по изп. дело № 715/2019 г. на мястото на първоначалния взискател „Юробанк България“ АД, въз основа на Договор за цесия от 27.03.2020 г., по силата на който банката е прехвърлила процесните вземания по двата изпълнителни листове на цесионера „КОЛЕКТ БГ“ АД. Представен е и договорът за цесия, сключен на 27.03.2020 г. между „Юробанк България“ АД и „КОЛЕКТ БГ“ АД (тогава с наименование „Свети Г. Груп“ ЕАД). С молба вх. № 02136/23.02.2021 г. взискателят „КОЛЕКТ БГ“ АД е поискал от ЧСИ Т. насочване на изпълнението върху ипотекираните имоти: апартамент № 2 и масивен гараж № 4 чрез изнасянето им на публична продан.

С Постановление от 25.02.2021 г. ЧСИ Т. е уважил молбата, като е конституирал в производството по изп. дело № 715/2019 г. на мястото на „Юробанк България“ АД цесионера „КОЛЕКТ БГ“ АД, на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК.

С постановление от 09.03.2021 г. по изп. дело № 715/2019 г. е наложена възбрана върху процесните апартамент № 2 и масивен гараж № 4, собственост на ищеца и Г. М., вписана в Служба по вписванията на 10.03.2021 г.

Вследствие на представен отказ от наследството на Н.А., Г.М.е заличена като длъжник в производството с постановление на ЧСИ Т. от 15.03.2021 г.

Насрочен е опис и оценка на процесните имоти на 22.04.2021 г., но същият е извършен реално на 29.04.2021 г.

На 19.05.2021 г. е насрочена първа публична продан за времето 12.06.2021 г. - 12.07.2021 г.

Правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Съгласно цитираната разпоредба, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК урежда един фактически състав - оспорване на изпълнението на основание новонастъпили факти. В хипотеза на проведено заповедно производство, новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл. 416 от ГПК, респ. когато не се твърдят такива обстоятелства предявеният иск е недопустим.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК се оспорва изпълнението, но всъщност се касае за отрицателен установителен иск за оспорване на вземането (Определение № 28 от 23.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 497/2011 г., I г. о.).

Предявеният в настоящото производство иск е за оспорване на вземания, удостоверени в изпълнителни листове, издадени въз основа на заповеди за незабавно изпълнение. Заповед за незабавно изпълнение № 1634/29.06.2010 г. е влязла в сила на 10.08.2010 г., а № 1619/29.06.2010 г. - на 12.08.2010 г., от който момент започва да тече 5-годишна погасителна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо (така и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.).

За всички вземания по изпълнителния лист е приложима давността по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, основаваща се на силата на пресъдено нещо, с каквото се ползва заповедта за изпълнение (Определение № 60618 от 12.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2021 г., ІV г. о.).

Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.

Съдът е служебно запознат с образуваното тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на Гражданска и Търговска колегии на ВКС за постановяване на тълкувателно решение поради съществуваща противоречива съдебна практика по въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?

Настоящият състав на съда застъпва съдебната практика, обективирана в Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г. о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г. о., според която, когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване (както е в случая), последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това.

Като обобщение, съдът приема, че за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата (26.06.2015 г.) следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на ППВС № 3/1980 г., тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него (Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Или, различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а според ППВС № 3/80 г., както се изложи вече, новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок.

С оглед приетото, съдът достига до следните правни изводи:

От данните по делото е видно, че на 14.07.2010 г., на основание изпълнителни листове по ч. гр. д. № 2454/2010 г. и ч. гр. д. № 2459/2010 г. по описа на РС - П., са образувани изпълнителните дела № 839/10 г. и № 840/10 г. на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863 от КЧСИ, срещу длъжниците Н.А. (действаща като ЕТ) и ищеца Г.Т..

На 11.02.2013 г. е извършен опис на съсобствени на ищеца имоти, а именно апартамент № 2 и масивен гараж № 4, което е и последното изпълнително действие, от което започва да тече 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Началото на преклузивния срок се поставя от последното изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя, като изява на волята му да упражнява правото си.

Подадената молба от 24.03.2013 г. от взискателя „Юробанк България“ АД за насрочване на опис касае апартамент № 13, който е собственост на М. У., а не на ищеца, поради което е ирелевантен за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Следващото активно поведение на взискателя „Юробанк България“ АД е едва на 08.09.2016 г. по обединеното изп. дело № 22/2013 г., когато е внесен депозит за изготвяне на преоценка на процесните апартамент № 2 и гараж № 4 (като заключението на вещото лице е депозирано по изп. дело на 10.10.2016 г.), поради което следва да се приеме, че ефектът на прекратяването е настъпил от момента на изтичане на предвидения в цитираната разпоредба 2-годишен срок от последното изпълнително действие, извършено на 11.02.2013 г. /описа/, т. е. прекратяването е считано от 11.02.2015 г.

Тъй като обаче това прекратяване е преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. ОСГТК на ВКС, по отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г., съобразно което погасителна давност не е текла докато е траел изпълнителният процес (т. е. за периода от 14.07.2010 г. до 11.02.2015 г.) и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство, или от 12.02.2015 г. нататък.

От друга страна, след датата 26.06.2015 г. приложение следва да намерят постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които, както вече се изложи, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т. е. когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

Следователно с депозирането по изпълнителното дело на заключението на вещото лице на 10.10.2016 г. за (пре)оценка на имотите на ищеца погасителната давност следва да се счита за прекъсната и е започнала да тече нова давност (дотогава давност е текла от 12.02.2015 г. до 26.06.2015 г.). Тъй като се касае за съдебно установено вземане, новата погасителна давност е 5-годишна и изтича принципно на 10.10.2021 г., а исковата молба, с която е предявен искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е подадена на 31.03.2021 г., т. е. преди посочената дата и с оглед това, претенцията се явява неоснователна – вземането не е погасено по давност. Това е така и с оглед разпоредбата на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, според която давност не тече докато трае настоящият съдебен процес относно вземането.

Съдът приема, че след като считано от 10.10.2016 г. давността е прекъсната и по този начин не е изтекла към датата на подаване на исковата молба, без значение е обсъждането на останалите последващи изпълнителни действия, които също прекъсват давността, наред с факта, че изпълнителното производство за определен период е било и спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Няма искане за присъждане на разноски от страните по спора.

Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което незавимо от отхвърлянето на иска, същият не се осъжда да заплати такава (в този смисъл е константната съдебна практика, видно от Определение № 629 от 1.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 440/2011 г., IV г. о., Определение № 407 от 12.10.2018 г. по т. д. № 924/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о.)

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К. от АК – Пазардик, със съдебен адрес:***, офис 13, срещу „КОЛЕКТ БГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, за признаване за установено, че не дължи сумата в общ размер от 143 276.95 лева (сто четиресет и три хиляди двеста седемдесет и шест лева и 95 стотинки), от която по заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2454/2010 г. на РС - П. и издаден изпълнителен лист: сума от 88 976.76 лева, представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № Д 0017/17.04.2007 г., анекси към него от 16.08.2007 г. и 17.06.2009 г. и договор за поръчителство от 17.06.2009 г., сума от 13 318.48 лева - договорна лихва за периода от 21.06.2009 г. до 24.06.2010 г., законна лихва от 25.06.2010 г. до изплащане на вземането, сума от 2 045.90 лева - разноски и 2 945.90 лева - адвокатско възнаграждение, а по заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2459/2010 г. на РС - П. и издаден изпълнителен лист: сума от 28 214.06 лева, представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ № Д 0346/16.08.2007 г. и договор за поръчителство от 16.08.2007 г., сума от 5 526.23 лева - договорна лихва за периода от 21.05.2009 г. до 24.06.2010 г., законна лихва от 24.06.2010 г. до изплащане на вземането и сумата от 2 249.62 лева - разноски, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, като неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: