РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Добрич, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230201477 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Д, ж. к.
„....“ бл. ...., вх. ..., ет. ..., ап. ..., депозирана чрез процесуален представител,
против Наказателно постановление № 21-0851-001946 от 18.11.2021 г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Д., с което на
жалбоподателя, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 300 лв.
С жалбата се иска наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено, като се излагат доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административно-наказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява,
но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и
пледира НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата,
намира, че същата е процесуално допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация.
1
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното от фактическа страна:
С Определение № 112 от 25.06.2021 г. по НОХД № 718/2021 г. по описа
на ДРС /л. 64-67/, с което е било одобрено споразумение, жалбоподателят И.
Г. Г. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му били наложени
наказания „лишаване от свобода“ за срок от три месеца с отложено
изпълнение за срок от три години, „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от пет месеца, като било зачетено
времето, през което Г. е бил лишен от това право по административен ред,
считано от 05.02.2021 г. Определението влязло в законна сила на 25.06.2021 г.
Жалбоподателят е изтърпял наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ за времето от 05.02.2021 г. до 05.07.2021 г., видно от
приложената на л. 72 справка от РП – Добрич.
На 07.11.2021 г. около 23,00 ч. И. Г. Г. управлявал „...” с рег. № .... в гр.
Д., когато в района на локалния път между бл....на ...“ и ул. „...”, бил спрян за
проверка от св. Д. Г. Т. и св. Х. С. Х. – ... Първо РУ на ОД на МВР - Д..
В хода на проверката свидетелите проверили самоличността на водача и
му поискали свидетелството за правоуправление на МПС, на което Г.
посочил, че няма такова. След справка в информационната система
полицейските служители установили, че водачът бил лишен от право да
управлява МПС по съдебен ред.
При установената фактическа обстановка . Д. И. в присъствието на
жалбоподателя, на . Т. и . Х. образувал процесното административно-
наказателно производство, като съставил АУАН Серия GA, бл. № ... с който
вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП и описал подробно обстоятелствата, установени в хода на проверката.
Г. отказал да подпише Акта, който отказ е бил удостоверен посредством
подписа на свидетеля П. И. П., в съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 2
от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган
издал процесното НП, в което описвайки установената в АУАН фактическа
обстановка, квалифицирал извършеното Д.ие като нарушение по чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП – „Управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 лв.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на И.,
Т., Х. и П., както и от събраните и приобщени към материалите по делото
писмени доказателства - Жалба с вх. № 851000-16268/02.12.2021 г.;
Наказателно постановление № 21-0851-001946/18.11.2021 г.; Препис на
Протокол от 25.06.2021 г.; АУАН серия GА , № 521363/07.11.2021 г.; ЗППАМ
2
№ 21-0851-000491/07.11.2021 г. на М. А.; Справка картон на водач И. Г. Г. – 2
л.; Писмо с рег. № 851000-497/18.01.2022 г. – 2 л.; Служебна бележка с рег. №
10385/17.06.2022 г. от ДРП; Справка за съдимост с рег. № 7801/14.06.2022 г.
Свидетелите пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в
хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са
последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за
тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за
несъмнено установяване на обективната истина.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са взаимодопълващи се, обективни и водят до
установяване на непротиворечива и хармонична фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, подкрепена от събраните
доказателства, съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
В чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП императивно е предвидено, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.
В процесния случай по безспорен начин се доказа, чрез кредитираните
от съда гласни доказателства, че жалбоподателят е управлявал процесното
МПС на инкриминираната дата.
От приобщените писмени доказателства и доказателствени средства
обаче не се установи по безспорен и категоричен начин, че към 07.11.2021 г.
СУМПС на жалбоподателя е било отнето по съдебен или административен
ред.
Това е така, защото видно от приобщената по делото Справка от
прокуратурата /л. 72/ Г. е изтърпял наложеното му по НОХД № 718/2021 г. по
описа на ДРС наказание „лишаване от право да управлява МПС“ на
05.07.2021 г. и по делото не са налице данни към 07.11.2021 г. СУМПС на
водача да е било отнето на друго основание по съдебен или административен
ред.
С оглед гореизложеното съдът намира, че вмененото на жалбоподателя
Д.ие се явява недоказано.
Отделно от това, съдът намира, че наказателното постановление освен
необосновано, се явява и незаконосъобразно, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на наказаното лице е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното:
Видно от приложения по делото АУАН серия GA № 521363/07.11.2021
г., в същия липсва подпис на актосъставителя. В тази връзка, разпитан в
съдебно заседание, самият Д. С. И. заявява, че е пропуснал да подпише акта.
Административнонаказателното производство се образува със
съставяне на АУАН по изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, тоест на писмен
официален документ, който да удостовери извършването на това действие.
3
След като АУАН се съставя от длъжностно лице, компетентно да установи
административното нарушение и с това действие се образува и
административнонаказателното производство, то се налага изводът, че АУАН
в тази му част е официален документ, който поставя началото на
административнонаказателното преследване, а в обстоятелствената си част
относно съставомерните факти и авторството на Д.ието има характеристиката
на обвинителен акт, който се предявява, чрез връчване на препис от него на
нарушителя.
Без подписа на длъжностното лице, посочено като актосъставител, не
може да се приеме, че е съставен официален документ, с който по
изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува
административно-наказателното производство.
В законодателството ни е залегнал принципа, че наказателното
преследване започва винаги с документ, съставен от компетентен орган,
който удостоверява извършването на процесуалното действие по образуване
на съответното производство, поради което АУАН няма ролята само на
обвинителен акт, за да е възможно и по-късното му подписване, с което би се
променила и датата на съставяне на документа. Ето защо и в отражение на
правилото на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от
същия закон се изисква да са посочени имената и длъжността на
актосъставителя, а по силата на чл. 43, ал. 1 предл. първо от ЗАНН е
необходим и подписа му, който да удостовери, че писменото изявление
изхожда от вписания съставител, като с полагането му възниква официален
документ, без който административно наказателна преписка не се образува по
разпореждане на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а административнонаказващия орган е
длъжен да се произнесе в месечен срок само по постъпила
административнонаказателна преписка.
Изводът, който следва е, че административно-наказателно производство
се образува със съставяне на писмен официален документ и само такъв
документ сезира административно-наказващия орган да се произнесе по
административнонаказателната преписка.
Изискването на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът да бъде подписан от
съставителя е императивно, поради което неспазването му представлява
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на издаденото въз
основа на него наказателно постановление.
Ето защо освен поради недоказаност, наказателното постановление като
издадено в нарушение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, следва да бъде отменено.
В тази насока е и константната съдебна практика: Решение № 367 от
10.11.2022 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 448/2022 г., Решение от
13.10.2020 г. на АдмС – С.З по к.а.н.д. № 291/2020 г., Решение № 262 от
09.11.2021 г. на АдмС – Ш. по к.а.н.д. № 216/2021 г., Решение № 1 от
04.01.2019 г. на АдмС – Л. по к.а.н.д. № 263/2018 г.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
4
разноски в размер на 360 лв. /л. 87/, представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 360 лв.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, поради което и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0851-001946 от 18.11.2021
г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Д., с което
на И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: град Д., ж.к. „...“ № .., вх. .., ет..., ап. ...,
за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Д. да заплати на И. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес в град Д., ж.к. „....“ №..., вх..., ет. .., ап. .., сумата от 360 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс пред
Административен съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5