Решение по дело №2657/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 64
Дата: 21 януари 2022 г.
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20217040702657
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         64                               21.01.2022 година                       гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,         XIX-ти административен състав,

на тринадесети януари                    две хиляди двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря И. Г.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2657 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.А.И., ЕГН ********** в качеството на управител на „Авея 2016“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Бургас, бул. „Мария Луиза“ №7, ет.1, ап.6, чрез адвокат Р.П. ***, срещу решение № 620 от 12.10.2021 г., постановено по НАХД № 3282/2021 по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К № 3213005 на ОД МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 100 лв.

В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на електронния фиш. Сочи се, че изводът на първоинстанционния съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила е неправилен. Неправилно съдът е приел, че в случая бил отчетен толеранс от 3% от регистрираната скорост, тъй като такъв не бил посочен в ЕФ. Сочи се нарушение на чл.189, ал.8 от ЗДвП, тъй като не била приложена снимка на лекия автомобил и липсвала информация за пътния участък.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител. Не е представен отговор на касационната жалба. Не представя доказателства.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването. 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил електронен фиш серия К № 3213005 на ОД МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на касатора е наложена „глоба” в размер на 100 лв.

За да постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът приел, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според съда нарушението било доказано, а наказанието правилно определено по вид и размер. Съдът обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил мотиви, въз основа на които приел, че същите са неоснователни.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Неоснователно е първото възражение на касационния жалбоподател, според което в ЕФ не бил отразен толеранс от 3% на измерената скорост.

Според разпоредбата на чл.16, ал.5 (в редакцията ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.). В чл.755, ал.1, т.2 от Наредбата, максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат: ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове.

Видно от представената снимка /л.10 от НАХД № 3282/2021г./ от техническото средство и направените записи в нея се установява, че измерената скорост на движение на автомобила е била 113 км/ч, а наказуемата след приспаднат толеранс от 3% е 109,61 км/ч.  В конкретния случай, в конкретния пътен участък, разрешената стойност на скоростта е била 80 км/ч, а вписаната в електронния фиш, след приспадане на посочения 3% толеранс, 109 км/ч, т.е. реално превишаване на скоростта е с 29 км/ч. Липсата на отразяване на соченото редуциране в електронния фиш не е съществено нарушение, тъй като редукцията е посочена в приложените доказателства по преписката и е взета предвид при определяне вида и размера на наказанието.

Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДВП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв. Видно от оспорения ЕФ, като е съобразено превишаването с 29 км/ правилно е определен размерът на санкцията.

Неоснователно е и второто възражение за допуснато нарушение на чл.189, ал.8 от ЗДвП, тъй като липсвала обзорна снимка на заснетия лек автомобил и липсвала информация за пътния участък. Посочената разпоредба не указва задължение за наличие на обзорна снимка на заснетото превозно средство. Въпреки това, такава е налична по административнонаказателната преписка, приложена по делото на Районен съд – Бургас. В същата е налична и информация за пътния участък, където е било извършено нарушението, за номера на МПС и всички относими към състава на нарушението обстоятелства.

 Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 620 от 12.10.2021г., постановено по НАХД № 3282/2021 по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                      2.